Здравейте! Дъщеря ми е на 2г., в края на миналата година се разболя и оттогава почти непрекъснато кашля. От 4 седмици посещаваме хомеопат, но има неща, които ме притесняват и реших да потърся съвет тук.
След самото интервю хомеопатът ни даде лекарство, от което кашлицата временно намаля, но не спря, тъй като (според него) е започнало ново разболяване. Поисках да се срещнем отново и тогава беше предписано конституционното(/конституционалното?) лекарство, след което имаше видими подобрения в няколко направления.
Зависи къде са "подобренията". Това по форум няма как да се коментира. Ако има подобряване на психоемоционални проблеми, то - чудесно. Все пак материята е инертна и по-бавно се влияе (по принцип)
4 дни след спирането му обаче започна ново разболяване, отново засилване на кашлицата, изписано беше ново лекарство, като забелязвам връщане на някои специфични неща, свърани с кашлицата от времето преди 1вото лекарство.
В хода на лечение при правилно подбрано хом.лекарство е възможно връщане на стари, познати симптоми, или засилване на съществуващи такива.
Да, знам, че хомеопатията не е магия, не се лекува конкретно кашлица, но просто последната вече ми идва в повече. Обсъдих това с хомеопата, той смята, че сме на прав път, че има подобрение, но аз вече се чудя дали сме при правилния човек.
Да, хомеопатията не е магия, особено ако има налично медикаментозно потискане.
Другото, което вече на 3 пъти ми се случва с него, е едва ли не да ми прави забележки относно действия, които съм предприела относно детето-било студено, не бивало да го извеждам, защо съм направила еди-какво си и т.н. Доколкото знам от темите тук, е много важно човек да се чувства спокоен със своя хомеопат, а а се чувствам сякаш ми се вменява вина.
Спокойствието няма нищо общо с градивната критика. Аз лично винаги се радвам, когато някой ми посочи къде според него греша - дали ще се съглася, след като премисля обективно, или не, това е друг въпрос. Това е начин човек да се огледа и да получи шанс за промяна, което, респективно, се отразява и на децата. Хомеопатът е длъжен, когато види негативна подбуждаща или поддържаща причина, да я съобщи на родителя, особено когато става въпрос за дете, това е основно правило, разписано още в началото на основния хомеопатичен философски труд на Ханеман - "Органон". Обикновено професионалистът дава своето мнение - дали ще се приеме като критика, като вина и т.н., вече зависи от насрещния човек и способностите му да отработва афекти. От вина смисъл няма, професионалистът апелира към отговорност, което няма нищо общо с вината като пасивно чувство. Ако не ви харесва тона му, начина, по който дава тези съвети и т.н., това е работа между вас двамата - обсъдете го; само с честна комуникация може да се работи продуктивно.
След самото интервю хомеопатът ни даде лекарство, от което кашлицата временно намаля, но не спря, тъй като (според него) е започнало ново разболяване. Поисках да се срещнем отново и тогава беше предписано конституционното(/конституционалното?) лекарство, след което имаше видими подобрения в няколко направления.
Зависи къде са "подобренията". Това по форум няма как да се коментира. Ако има подобряване на психоемоционални проблеми, то - чудесно. Все пак материята е инертна и по-бавно се влияе (по принцип)
4 дни след спирането му обаче започна ново разболяване, отново засилване на кашлицата, изписано беше ново лекарство, като забелязвам връщане на някои специфични неща, свърани с кашлицата от времето преди 1вото лекарство.
В хода на лечение при правилно подбрано хом.лекарство е възможно връщане на стари, познати симптоми, или засилване на съществуващи такива.
Да, знам, че хомеопатията не е магия, не се лекува конкретно кашлица, но просто последната вече ми идва в повече. Обсъдих това с хомеопата, той смята, че сме на прав път, че има подобрение, но аз вече се чудя дали сме при правилния човек.
Да, хомеопатията не е магия, особено ако има налично медикаментозно потискане.
Другото, което вече на 3 пъти ми се случва с него, е едва ли не да ми прави забележки относно действия, които съм предприела относно детето-било студено, не бивало да го извеждам, защо съм направила еди-какво си и т.н. Доколкото знам от темите тук, е много важно човек да се чувства спокоен със своя хомеопат, а а се чувствам сякаш ми се вменява вина.
Спокойствието няма нищо общо с градивната критика. Аз лично винаги се радвам, когато някой ми посочи къде според него греша - дали ще се съглася, след като премисля обективно, или не, това е друг въпрос. Това е начин човек да се огледа и да получи шанс за промяна, което, респективно, се отразява и на децата. Хомеопатът е длъжен, когато види негативна подбуждаща или поддържаща причина, да я съобщи на родителя, особено когато става въпрос за дете, това е основно правило, разписано още в началото на основния хомеопатичен философски труд на Ханеман - "Органон". Обикновено професионалистът дава своето мнение - дали ще се приеме като критика, като вина и т.н., вече зависи от насрещния човек и способностите му да отработва афекти. От вина смисъл няма, професионалистът апелира към отговорност, което няма нищо общо с вината като пасивно чувство. Ако не ви харесва тона му, начина, по който дава тези съвети и т.н., това е работа между вас двамата - обсъдете го; само с честна комуникация може да се работи продуктивно.
Този рефрен е дежурното оправдание на всички хомеопати. 
