Махайте се с мъжа ти, вашите да се оправят.
Прави впечатление, че много от тук пишещите потребигели са някакви безродни души - с лекота са "отсвирили" родители, братя и сестри. Аз пък в едно съм се убедила през моя доста дълъг житейски път - няма по-верни хора от родителите/ не говорим за тези с психични отклонения/, те са ти рамото в трудните моменти и никога, ама никога не късай връзките си с тях, защото съпрузи те изоставят, деца - също /след някой подобен на тук пишещите съвет/, но родителят, колкото и да е наскърбен, никога. Ставаш много уязвим прекратявайки връзката с близките си хора. Знаят, че си нямаш никого, на никой да не можеш да разчиташ и това те прави уязвим...
В някои от постовете се долавя високомерното усещане, че само родителят е този, който има въпиюща нужда от общуването с децата си, а те от 4000 километра "държат и хляба, и ножа". Ами повярвайте, че те изпитват същите чувства, както и вие, но точно защото са родители не взимат самонадеяни решения да скъсат връзките си с вас. И не защото видите ли, като остареят, ви очакват за болногледачи. Не, просто безусловно, въпреки караниците ви, ви обичат.
Та моят съвет е наистина да не работите с тях, но да възстановите добри отношения и да избягвате конфликтните теми.
Успех.