Рак на белия дроб - тема 2

  • 44 329
  • 752
  •   1
Отговори
# 720
  • Мнения: 2 199
Мерси за успокоението, Al. Няма да се даваме на лошите мисли.
Как са момчетата ти?
Моят е тук за няколко дни, така че си имам подкрепа и съм много щастлива.

# 721
  • Враца
  • Мнения: 1 017
Моят е един.
Иначе има и един попораснал / доколкото може да порасне един мъж/ с една година по-голям от мен.
Е, как е? Ядосват ме. Дойде пролет. Ние нали сме на вилата и трябва да засадим, оправим лозе, дръвчета. Аз не мога и само се ядосвам. Но лозето ще го режа аз и тази година.
От миналата година останаха много несвършени неща защото нещата се промениха... Ще опитам някак да се настроя, та да видим.
Иначе, навремето като си избирах домашните любимци гледах все да са момчета. Казват, че мъжките майки си избират момчета.

# 722
  • Мнения: 2 199
Al, като казах момчетата имах в предвид, приятелят ти и синът ти. 😍
И не се преуморявай давай го по-спокойно.

# 723
  • Враца
  • Мнения: 1 017
Аз така си помислих, но реших, че може да не съм се изказала добре.
Иначе не се преуморявам. То и не мога.

# 724
  • Мнения: 2 199
Al, според мен много добре се справяш с лечението, браво!

# 725
  • Мнения: 48
Честит ви празник момичета. При мен имам чувството че се влошавам. Една упорита кашлица и умора. Надявам се да са добри новините на 7 .
 За мен празникът е друг. Днес правим    3г 6м с моят приятел . А той празнува и освобождението . Весел празник

# 726
  • Мнения: 2 199
Честита ви годишнина,  Mary, да бъдете много щастливи още дълги години!
Хайде да идва този 7 вече и да имаме само хубави новини.🤞

# 727
  • Враца
  • Мнения: 1 017
Мери, ще трябва и много да се пазиш. Намали темпото. Времето е много променливо.

# 728
  • Мнения: 48
ох Ал, толкова е трудно да го намаля. Скоро ще започвам курс за парамедик, но практиката е чаак юни. до тогава се надявам да съм се стегнала. Че и на състезание по танци ми се ходи... не знам как да седна, опитвам ама хич не ми е лесно, както съм свикнала... Айде сега на 7ми да минава да съм добре

# 729
  • Мнения: 10 744
Сигурно знаете, че има една теория, че големи изпитания се пращат за урок. Ще ви споделя за майка - най-обикновената жена на света, работи и не се спира, включително в градината, вечно се притеснява за децата и внуците си (всички сме много добре и изобщо няма какво да се притеснява за нас), какво ще кажат хората е супер важно, все си премълчава, адски мрази скандали и караници, и е много лакома. При нея беше комбинация - рак на дебелото черво и бял дроб. В резултат на първия рак се наложи коренно да си промени храненето. Вече е почти вегетарианка, не яде бял хляб, захар и сол. Адски трудно й беше да се откаже от тези неща. Но след гадната химия, го направи. И ракът в дебелото черво го няма вече повече от три години. Но не спира да се притеснява, включително за това колко много домашни има детето ми... Водих я на хомеопат. Един от въпросителни беше защо си спира дъха непрекъснато. Знаете отговора - от притеснения. Аз самата както се притеснявам, почти спирам да дишам. Така че момичетата, гледайте да не се притеснявате, дишайте дълбоко, не бъдете 'мъжки' момичета, оставете други да се грижат за вас. Не знам дали ще помогне, но няма да навреди. Има много информация в Интернет за правилното дишане - ако ви е интересно - прочетете и опитайте.

# 730
  • Враца
  • Мнения: 1 017
Zigizagi, никога не съм приемала, че изпитанията са за урок. Аз така не мога да уча и не виждам и смисъла.
Иначе си права, че притеснението е най-  големия враг. Това обаче е характер в повечето случаи и начин на живот. Трудно се променя това особено на тези години. Аз постоянно си повтарям, че това няма смисъл, но уви.

# 731
  • Мнения: 10 744
Ал, всички сме различни - ето ти не приемаш, че изпитанията са урок. Но пък може да опиташ да не си даваш толкова зор и някой друг да оправи къщата и градината, докато ти си почиваш. Няма да изреже лозето като теб, но пък какво от това? Simple Smile

# 732
  • Враца
  • Мнения: 1 017
О, аз сега много омекнах. Иначе навремето не се оставях додето не свършва нещо и винаги след време се случваше нещо непредвидимо което го отнасяше.
Все пак съм и благодарна защото в най- трудните моменти в живота ми винаги се е случвало и нещо  което ми е помогнало да изляза от това положение по най- благоприятен от възможностите начин.
Сега не зная. Дано и дано с всички ни е така

# 733
  • Мнения: 2 199
Zigizagi, за дишането даже съм си инсталирала програмка. На времето когато баща ми почина, майка ми и брат ми не можахa да издрържат и излезнаха, а аз останах до последния му дъх (защото съм силна) и взех да получавам паник атаки. Ходих тук на физиотерапевт и тя ме научи как да дишам, от тогава 9 години вече, съм ок.

Последна редакция: пн, 04 мар 2019, 08:25 от Няма смисъл

# 734
  • Мнения: 307
Сакралната дата 7.03 . Обадиха ни се от болницата , онкологът е погледнал стар диск и е видял ,че има лезии в надбъбречните жлези ,които бяха описани като доброкачествени . За да бъдел сигурен  ,ще приеме мъжа ми на 7-ми за да проследи развитието . Не ми стана ясно защо при толкова туморни бордове никой нищо не спомена за това ,а сега се сетиха . Надявам се всичко да е в норма ,иначе трябва да спрат имунотерапията,която е експериментална само за тумор на бял дроб в трети стадий . Не ми се мисли как ще се отрази това на духа .
Синовете ми ще идват да отпразнуваме РД на малкия , става на 32 ,но таткото се чуди как да ги отклони ,нямам обяснение , толкова си ги обича , по изключение и с мен не споделя какво го притеснява .
Хайдеее ,още мъничко и ще се търсим в новата тема .

Общи условия

Активация на акаунт