Какво значи "възпитание на дете"?

Аз попитах какъв е резултата при въпросната майка, защото този метод на възпитание съм го наблюдавала /странично/ с години. Явно метода е разпространен. Една приятелка така правеше с детето си в ранна ученическа възраст, докато нещата не загрубяха в училище - множество ниски оценки. На двойки и тройки се купуваха всякакви прищевки /лакомства, гривнични и др. предмети, списание с играчка и т.н./ защото детето било получило загуба един вид в у-ще и дай мама да компенсира вкъщи. В един момент на тази майка и стана меко казано трудно да обясни на детето, че трябва и да учи, вместо само да чопли на телефона, комп. или таблета и когато ги забранеше /за часове/ ставаше луд скандал с красъци и тръшканици от страна надетето. За него лошите оценки бяха "и к'во толкова". Ами няма как да вижда нещо лошо в тях след като се поощряват наравно с добрите.

Аз  съм обяснила на дъщеря ми,че всеки човек си има някакви задължения.Обяснила съм какви са задълженията на баща и,моите какви са и че нейното задължение е да учи и да си пише домашните.И ако получи слаба оценка,значи трябва да се потруди още и да я поправи.
Не го приемам това да раздавам лакомства,защото имала двойки или пък да и давам пари,защото имала шестици.

Говорили сме също,че човек не може да бъде перфектен във всичко,но е необходимо да положи някакви усилия и да се старае.
Защото за да постигнеш нещо,трябва да се потрудиш.

За мен възпитанието най-общо казано е изграждане на ценностна система у детето. Много хубава тема!

П. С. Сирен, една идея повече те разбирам вече откакто имам детенце Айси'с колин

Добре де, не се захващайте за самото лакомство, аз коментирах идеята която стои зад него. А именно - не да се караш на детето и да му намилаш за слабия резултат, а да го стимулираш да сподели и разкаже. Естествено, че може и да не е лакомство, а една прегръдка и добра дума примерно. А и това не е просто някаква хрумка, а елемент от един цялостен подход, който би работил, само ако сме успели да накараме детето да разбере, че трябва да полага усилия, да бъде съвестно и да се бори за резултатите. Ситуация, в която детето няма желание и не изпитва необходимост от това, но получава стимули при лоша оценка, естествено че не просто няма да работи, ами ще има направо обратен ефект.
Да, май не обясних добре още с първия пост, на кое съм обърнал внимание аз...

За онагледяване на този елемент от идеята си представете следната ситуация - случва се някакъв провал в работата, шефа ви прави на "пет стинки". Прибирате се вкъщи, разказвате на мъжа си и... той също ви прави на "пет стинки". Как ще реагирате? Ще сведете виновно глава или ще му се озъбите? А следващия път ще му кажете ли, ако пак стане така?
Та тук става дума за ролята на родителя. Да бъде контрольор и съдебна инстанция или да бъде опора и приятел. Вие, на един ваш много добър приятел, който не върши нещо правилно (и то си е за негова сметка, но на вас ви пука за него), няма ли да седнете и да поговорите, да опитате да помогнете? Или ще го нахокате и ще му се накарате и ще го пратите да си стяга чепиците?

Родителят не трябва да бъде приятел, а родител, настойник, отговорник, разумният, напътстващият, строгият, но справедлив. Сега чета една книга - „Мрази ме сега, за да ми благодариш по-късно”. Нищо хубаво не съм видяла в семействата, в които родителят го играе приятел. Имам добър пример и него ще прилагам на детето си. Приятели само ще си намери.

"Възпитание на дете" означава изграждане на система от правила и граници в ежедневието, някои от които произхождат от опита и знанията на възрастния (примерно да не си играе с изпражнения и после да си бърка с ръце в устата), някои са социални норми, които възрастният приема - примерно да не се хвърлят боклуци по улиците, а на презназначените за това места, да не се бутат и бият по-малки и слаби деца и т.н. и т.н.

Естествено част от тези правила варират от възрастен до възрастен, други са почти универсални за дадена общност. И разбира се има големи разлики между общностите - достатъчно е да сравним хигиенните стандарти в циганската общност с тези масово приети сред българския, турския или помашкия етноси.

Обикновено цъкането с език и възмущението произхождат от сблъсък на ценностни системи между възрастни, а детето е само заложник. Примерно моята ценностна система, че родителят е отговорен за детето си и следва да вземе мерки то да не удря, блъска, души и т.н. моето дете е в сблъск с ценностна система, че "те децата сами си намират начин и аман от хеликоптерни родители". Но в крайна сметка няма някакъв ясен еталон за подобни модели на поведение отвъд законовия, който в подобни случаи е достатъчно мъгляв и двусмислен

Аз в момента се опитвам да науча детето си да не говори на "--ме". Учиме, четеме, пееме, играеме - дразни ме просташкото говорене, ама влиянието на средата е много силно Има и други разни дреболии, но като цяло детенцето е много добре възпитано като татко си и майка си

Мъжът ми не ми е родител, та да очаквам от него блага дума или викове, ако нещо му разказвам. Респективно последното нещо, което би ми хрумнало да поощрявам у детето е неговата честност, че ми е споделило за двойка си. Що за паралели и глупави взаимовръзки? Слабите оценки би следвало да означават, че някой си е неглижирал детето или пък, че детето има затруднения с учебния материал. Ако е първото, майката каквото и да подхвърля като награда, все тая. Ако е второто, сяда се и се работи с детето. От крясъци и бисквити ползата е точно нулева. Някой не е в час и това не е детето, което има слаби оценки!

А,това щях да кажа и аз - нито викам за лоши оценки, нито давам шоколади.

Някой хора се престарават, по тази логика крадецът вместо да отговаря за постъпките си, да го потупа е по рамото и да го почерпим.
В стремежа си да сте либерални, преминавате границите.

Разберете, вие сте родители, не приятели,

Еми права сте Титина, но за себе си. В крайна сметка, всеки прави нещата така както ги усеща най-правилни. Ще сгрешите ако смятате, че аз налагам виждането си на другите. Това означава те да бъдат не себе си, а някой друг пред своите деца. Не, аз просто излагам своята гледна точка, но не се сърдя на коментарите, в крайна сметка ако не съм ги искал - нямаше да пиша в темата.
Обаче, искам да попитам, как вие виждате един добър и близък приятел? Мислите ли, че той не може да вика, да се кара, да изисква, да критикува... това за мене не е истински приятел. Да се "мазниш" на детето си и да премълчаваш искреното си мнение е фалш и стойка, която рано или късно ще бъде наказана, защото и децата могат да усещат тези неща. Но ако все пак бъдеш истински и честен с детето, можеш и да си приятел и авторитет едновременно. Защото аз имам щастието да имам такива приятели, който са и авторитети и съм взимал пример от тях, но съм имал нещастието да улавям родителите си в нечестност и неискреност, чист инат да не си скършат авторитета и да не "олекнат" пред мене. Еми, до нищо добро не доведе това. Времето не ми показа, че са били прави. И не съм само аз, познавам доста хора, които са се сблъсквали със същия проблем... ако бях само аз, можеше и да не съм толкова категоричен и да кажа-да, има ситуации в които е по-добре да излъжеш сериозно и да не бъдеш честен, в името на нещо... кой го знае какво!
Това за мене е моята мисия, с моите деца, в моя живот. Вярвам силно и няма да се откажа. И не вярвам, че някога някое от тях ще каже, еее баща ми, по-добре да беше ме измамил тогава, че да... спечеля нещо си. Много мога да говоря, за това какво искам да бъдат и какво да не бъдат, какво си представям че е честно и нечестно, истина и лъжа, загуба и победа, но темата не е за това. Темата е за това, какво е възпитанието и ще допълня горните си мнения, с още нещо. Възпитанието е това, да направиш малкия човек добър по своите разбирания. Да му предадеш своите ценности. Да го научиш да приема света по твоя начин. Но също така, да отчетеш и неговия характер и да се съобразяваш с него. Ако аз съм мек и спокоен, няма да искам и детето си да бъде такова, виждайки че той има боен и дързък характер.
Съжалявам, че намесих примера с другия родител, с което размих своята гледна точка. Всъщност, не исках да предизвиквам никого, а само споделих метод, който ме е впечатлил и съм забелязал. Възпитанието понякога изисква да взимаме примери от другите родители и да пробваме дали ще работят, ако предварително смятаме че ще свършат някаква работа. Но и също така, да отстъпим от тях, ако видим че е грешка. Само че, не смятам че една лоша оценка, може да се приравни на кражба. За лоша оценка, може да дам бонбонче, ако съм убеден, че ще е полезно, но за кражба мога да накажа и много лошо. Защото и един добър приятел, би могъл да бъде лош и да накаже сериозна грешка.

Приятел, който да ми вика и да ми се кара?! Не, нямам такива приятели, слава Богу!

Има доста родители, достатъчно чалнати да излъжат децата си, че нещата са даже по-лоши, отколкото изглеждат, само за авторитет. Да ги изплашат едно хубаво, защото така е "по-добре за тях"

Не очаквам от приятелите ми да коригират пропуски в отглеждането ми като малка.
Не очаквам обаче и един родител за зареже ролята си на такъв, за да се изживява като приятел на детето си.

И ако един родител реши да поеме ролята на приятел, кой тогава ще бъде родител на това дете? Приятелите му?

+1

Е защо го възприемате така генерално, или приятел или родител? Това не са роли които се отричат една друга. Първото и най-важното нещо, един близък приятел ще ме приема такъв какъвто съм. И ако все пак смята, че има някакъв пропуск за коригиране, ще го изслушам, ще го обсъдим.
А ако един родител е приятел на това дете, защо пък край - няма кой да е родител? Може би имаме различни дефиниции за приятел. За мене човек, с който си пием кафето, чоплиме хобита заедно, размотаваме се насам-натам, е по-скоро нещо като близък познат. Те идват и си отиват, а приятелите са тези с който сме от години заедно, споделяме си всичко без да се притесняваме и така нататък. Дори, имам такива с които всеки ден си общуваме през интернет, но се виждаме рядко, но пък имам близки познати, с които често се виждаме, но не си споделяме всичко. Може би малко са размити границите на тея понятия при мене.
Родителят по дефиниция е по близък човек и от приятел, така че по подразбиране би трябвало да бъде и такъв, тоест да покрива всички изисквания за един приятел. Малко не ми го побира акъла, как ще бъдеш само родител, но никога приятел, какво означава това? "Аз трябва да те облека, нахраня и да се грижа за здравето ти, ама ти не ме занимавай с твоите проблеми, мисли и желания, намери си приятели за тая работа". Че съм срещал такива хора, срещал съм ги. За съжаление, доста голяма част - мъже. Но те за мене не покриват напълно и критериите за родител. Съквартирант с биологична връзка може би.
Пфу, ето че и аз генерализирах, без да искам.