Децата и лакомствата по празниците и не само🍬

Не, не вършат същата работа шепа витамини по простата причина, че все още не са изобретени хапчета, които да имитират съвършено точно създаденото от природата. Затова много от витамините на хапчета не се усвояват така добре както тези от храната. Иначе, организмът може да кара точно на полезно и няма нужда от вредно. Елементарна логика. Това че вредното някой път радва душата, няма нищо общо с организма и неговото функциониране.

АНхелика, сега прочетох за проблема на детето. При това положение, не бих имала скрупули да изхвърлям моментално боклуците, донесени от бабите.

Уиш, ако му подадеш наистина полезното, а не поредната хомео-веган-водна измислица на актуалния диетичен гуру.
Анхелика, каквито и грешки да имаш, такова поведение като на бабите при медицинско противопоказание си е престъпно.

Да, има го и моментът с разните шантави идеи за полезно. За баба ми полезно беше на всяко хранене да се хапне филийка хлебче. За други хлябът е заклеймявана отрова. Здравият разум сякаш бяга.

Това си има обяснение, хлябът е било полезен, когато се е ядала страшно мазна храна - за балансиране на мазнината. Днес храната не е толкова мазна, но митовете от огнището и навиците се изкореняват трудно.

С лакомствата като цяло вкъщи имаме проблем не само на празници. За радост напоследък дъщеря ми свикна с правилото, че аз определям колко сладко и кога ще получи. Имаме шкаф със сладки боклуци, който тя вече умее да достига сама с помощта на стол, а от стола стъпва върху кухненския плот и достига шкафа. Забранено й е това упражнение, но понякога прибягва до него - нормална детска реакция. Моята ответна реакция в такива случаи е да я лиша от сладко за дни напред, защото е нарушила правилото. Започна да схваща, че за нея ще стане неприятно, ако наруши забраната и се случва по-рядко от преди, но все още има опити да се докопа тайно до сладко или пък да вкара в действие сълзите с надеждата да трогне коравосърдечната си майка.

Не я лишавам от сладко и въпреки това налита здраво, може само на шоколад да изкара деня. Веднъж си направих експеримент. Позволих й да изяде толкова сладко колкото иска. Тайната ми цел беше като й прилошее сама да схване, че сладкото не е добра идея. Е, прилоша й, помрънка, но на другия ден пак поиска сладко и то още сутринта. Дотук със самозаблудите ми.

Току-що се връщам от плод-зеленчука. Заговорих се с продавачката. Тя е фен на здравословното хранене. Казва, че на дъщеря й й е забранено да яде сладко, много рядко й отпуска нещо. Сега  е ученичка, разполага с джобни и ги харчи за шоколади и други подобни.

Изводът е, че и да ги лишаваме, и да не ги лишаваме, ако обичат сладко ще си ги тегли към него.
Според мен няма лошо да се хапват и вредни неща в умерени количества. Противник съм на модерното залитане в крайността да се консумират само и единствено полезни храни. А и както някой вече спомена, доста често се сменят схващанията кое е полезно и кое не е.

Не. Изводът е да канализираме и овладеем гладът за сладко,  възпитатавайки умереност, вкус към истински, чисти храни, здравословно хранене и полезни навици.

Колкото и да се сменят схващанията що е полезно  и що - не, няма как сладкишите, продавани в търговската мрежа, да са по-полезни от плодовете. Казвам го, въпреки че и аз обичам сладките неща. При всички положения естествената и разнообразна домашно приготвена храна  би трябвало да е най-добра.
Около празниците съм се примирила, че ще има доволно количество боклучета. Не ги преживявам тежко, гледам да не се прекалява. Ако има здравословен проблем обаче, бих била по-крайна.
Що се отнася до купуването на забранени храни, когато децата пораснат малко - според мене всички, независимо дали са били ограничавани, или не, си купуват боклуци. То всъщност и само това продават в лавките. Аз съм от малкото, които засега нямат такъв проблем, големият ми син предпочита да си събира джобните, които му даваме, а да се храни вкъщи. Съучениците му обаче купуват предимно от най-евтиния хот-дог, вафли и кола/енергийни напитки - на няколко пъти това се обсъждаше и на родителски срещи, няма особен ефект. На малкия още не давам пари, за него съм почти сигурна, че ще ги прахосва за щуротии, такъв му е характерът.

Никой не твърди обратното.

Румцайс, детето не си ли носи от вкъщи, цял ден гладен ли стои?

Закусва и обядва вкъщи. Той е в шести клас, не ходи на занималня. Не иска да взима нищо от къщи за голямото междучасие, въпреки че правя кутия за брат му, който е първокласник и е целодневно в училището.
Донякъде го разбирам - раницата му и така тежи колкото умрял човек. А и щом не си купува нищо, явно наистина не е гладен.

Може и да го е срам - кутия с обяд не е престижно, ако ще скариди да носи, докато другите се жабят с боклуци в лавката.

Маугли си носи кутия за обяд, отделно в занималнята имат осигурен кетъринг от супа, основно и десерт, и пак парите, които й даваме, ги профуква по боклуци в лавката. Говоря, обяснявам, тя кима и до там. Ужасно ме е яд, не поддава изобщо. Идва ми да й спра джобните, но не искам с 8-годишно да подхождам от силова позиция.

М/у другото, ние разрешихме проблема с тежката раница с купуване на таблет. Миналата година като първолак направо се изкриви, за щастие, училището ползволи ползването на таблети, за който иска. Разликата в тежестта на раницата е голяма. На таблета са качени учебниците, но няма пуснат интернет, така че не става за нищо друго, освен за учене. И го ползва само за това.

Не съм съгласна с твърдението, че постоянно се променя представата за полезно. Аз съм на 40 години и откакто се помня вкъщи се е наблягало на плодовете, ядките, меда, прясно изцедени сокове, билки, бъз и прочие. Да не говорим, че сестра ми имаше сериозно заболяване като малка и години спазваше диета. Майка ми освен това е химик по професия и много добре знае кои храни какво съдържат. И все пак често ни водеше на сладкарница, приготвяше домашни сладки и други лакомства. Мярката му е майката, както преди, така и сега.

Според мен и купуването на боклуци от лавката е период, не си преставям моят син кротко да хрупа пълнозърнест крекер, докато другите се тъпчат с шоколадов джънк. Ще се набляга на другите хранения и това е.

Винаги е имало безспорно полезни-плодове, зеленчуци и безспорно вредни-захар, бяло брашно, но някога нямаше чак такава фиксация. В моето детство, което е доста отдалечено, си обяснявам това с дефицита. Какво да ми забраняват шоколад, като току изчезне ше шоколадът по сладкарници те. Иначе в училищната лавка имаше много изкушения, но не и пакетирани боклуци. Голяма работа, че ще изям някоя "триочка", "линзер", "талерка" Любимите ми сладкиши от първи клас, правени само за нашата лавка и с трайност 1 ден. Точнотакива няма никъде сега, незабравими бяха

Сухите пасти-трайност 30-60 дни, а сега-с месеци. Затова днес толкова се воюва с в а дъното, защото е доста агресивно присъствието му. Оттам и прекаленото фиксиране

Моето и то залита към сладкото, но шоколадчетата от дядо Коледа с стоят непипнати. Давам сладко само след основната храна и така яде по-малко.
Детето ми яде избирателно, от зеленчуците само морков, от плодовете банан, ябълка, круша и праскова. Та гледам тези неща да присъстват често в менюто му.
Случи се да успея да сляза до лавката им в стола.... ми то на витрините само шоколади, киндери и подобни неща. Нали имаше някаква наредба за тези работи?