Хипохондрички, сладки шматки, тормозят доктори с неравностойни схватки - 2

  • 24 924
  • 740
  •   1
Отговори
# 690
  • Карлово
  • Мнения: 4 666
А може да е схванато, от неудобна поза при сън.

# 691
  • Мнения: 620
Сигурна съм, че каквото и да е няма да го измисля 😄 нещо тривиално ще да е, ама ще ми скъса нервата докато изчезне.
Вие как се удържате да не търчите по лекари? Имате ли си някокъв срок, който изчаквате или правите ли си изследвания на някакъв период, за да сте спокойни :/

# 692
  • Карлово
  • Мнения: 4 666
Ами от страх да не хвана някоя болест, докато чакам.

# 693
  • Мнения: 146
Аз пак съм във филма Simple Smile сефте.....този път е насочен към малката ми щерка, която е на 4г. - коремчето и седи по- издуто от това на другите деца. Каката беше същата на нейната възраст, сега е идедална, ама пустите мухи само се въртят в главата ми Sad и вече тотално ще откача. Споделете някакви билкови, хемопатични лекарства, които да успокояват. Смучила съм седатив- ефект 0. Пих алора също без ефект, а искам да изляза от филма, вече не се търпи.

Последна редакция: пт, 07 юли 2023, 08:49 от Чернокоса_боса

# 694
  • Мнения: 23
Аз пак съм във филма Simple Smile сефте.....този път е насочен към малката ми щерка, която е на 4г. - коремчето и седи по- издуто от това на другите деца. Каката беше същата на нейната възраст, сега е идедална, ама пустите мухи само се въртят в главата ми Sad и вече тотално ще откача. Споделете някакви билкови, хемопатични лекарства, които да успокояват. Смучила съм седатив- ефект 0. Пих алора също без ефект, а искам да изляза от филма, вече не се търпи.

И на сина ми беше така докъм 5тата година , слаб, строен ,но ядящ бързо   с голям апетит от малък ...Бързото ядене ( вкл. и аз съм така  до днешна дата)  по принцип е доста вредно,но парадоксалното е ,че аз и други хипохондрици по-скоро се плашим от  състояния и диагнози,които минимум на 99% никога няма да се случат Sad

# 695
  • Мнения: 620
Аз провя йога като успея и различни дишанета да избегна някакви панически състояния. Алората не видях ефект от нея. Валидолът за кратко го ползвам при голяма тревога. Иначе просто гледам да си отмятам тревогите и да се успокоявам.
За твоето детенце питала ли си личната?
Аз за моето гледам да не се филмирам. Те са толкова здрави и жизнени Wink

# 696
  • Мнения: 146
Аз провя йога като успея и различни дишанета да избегна някакви панически състояния. Алората не видях ефект от нея. Валидолът за кратко го ползвам при голяма тревога. Иначе просто гледам да си отмятам тревогите и да се успокоявам.
За твоето детенце питала ли си личната?
Аз за моето гледам да не се филмирам. Те са толкова здрави и жизнени Wink
Моята е тревога не е съвсем неоснователна, малката е с вроден хипотиреоидизъм- няма щитовидна жлеза. Но заболяването е много добре компенсирано с хормона- приема заместителна терапия, следим се на 4 м. и всичко е повече от идеално, детето е живо и здраво и се развива перфектно. Но....стане ли най- малкото и се побърквам, все мисля отрицателно, че нещо ще стане, че няма да могат лекарите да го хванат.  Може би от там отключих този хипохондризъм. Утре ще пускаме кръвни излсдвания и на 13-ти сме на контрола в София. Но от пускането до излизането на резултатите е някакъв малък ужас, всяка минута проверявам дали са готови и после сякаш ми пада камък от сърцето като ги видя и са окей. Надявам се като минем прегледа и всичко да е окей да отшуми тази криза моя, поне за 1-2 м. Simple Smile Иначе мъжа ми много ме сваля на земята, много ми говори, успокоява и някак с негова помощ успявам да се овладея и контролирам.

Последна редакция: пт, 07 юли 2023, 12:30 от Чернокоса_боса

# 697
  • Мнения: 23
Аз провя йога като успея и различни дишанета да избегна някакви панически състояния. Алората не видях ефект от нея. Валидолът за кратко го ползвам при голяма тревога. Иначе просто гледам да си отмятам тревогите и да се успокоявам.
За твоето детенце питала ли си личната?
Аз за моето гледам да не се филмирам. Те са толкова здрави и жизнени Wink
Моята е тревога не е съвсем неоснователна, малката е с вроден хипотиреоидизъм- няма щитовидна жлеза. Но заболяването е много добре компенсирано с хормна- приема заместителна терапия, следим се на 4 м. и всичко е повече от идеално, детето е живо и здраво и се развива перфектно. Но....стане ли най- малкото и се побърквам, все мисля отрицателно, че нещо ще стане, че няма да могат лекарите да го хванат.  Може би от там отключих този хипохондризъм. Утре ще пускаме кръвни излсдвания и на 13-ти сме на контрола в София. Но от пускането до излизането на резултатите е някакъв малък ужас, всяка минута проверявам дали са готови и после сякаш ми пада камък от сърцето като ги видя и са окей. Надявам се като минем прегледа и всичко да е окей да отшуми тази криза моя, поне за 1-2 м. Simple Smile Иначе мъжа ми много ме сваля на земята, много ми говори, успокоява и някак с негова помощ успявам да се овладея и контролирам.

Познавам двуцифрен брой жени ,имали сериозни проблеми с щитовидната жлеза ( вероятно не при всички вродени) ,радващи се  на добро здраве към днешна дата . По - възрастните от тях ( 70 + г) със сигурност се радват на дълголетие също така. И аз ако чакам резултати дори от профилактични изследвания за мен или детето - примирам от страх по няколко пъти...WearyWearyWeary

# 698
  • Мнения: 146
Аз провя йога като успея и различни дишанета да избегна някакви панически състояния. Алората не видях ефект от нея. Валидолът за кратко го ползвам при голяма тревога. Иначе просто гледам да си отмятам тревогите и да се успокоявам.
За твоето детенце питала ли си личната?
Аз за моето гледам да не се филмирам. Те са толкова здрави и жизнени Wink
Моята е тревога не е съвсем неоснователна, малката е с вроден хипотиреоидизъм- няма щитовидна жлеза. Но заболяването е много добре компенсирано с хормна- приема заместителна терапия, следим се на 4 м. и всичко е повече от идеално, детето е живо и здраво и се развива перфектно. Но....стане ли най- малкото и се побърквам, все мисля отрицателно, че нещо ще стане, че няма да могат лекарите да го хванат.  Може би от там отключих този хипохондризъм. Утре ще пускаме кръвни излсдвания и на 13-ти сме на контрола в София. Но от пускането до излизането на резултатите е някакъв малък ужас, всяка минута проверявам дали са готови и после сякаш ми пада камък от сърцето като ги видя и са окей. Надявам се като минем прегледа и всичко да е окей да отшуми тази криза моя, поне за 1-2 м. Simple Smile Иначе мъжа ми много ме сваля на земята, много ми говори, успокоява и някак с негова помощ успявам да се овладея и контролирам.

Познавам двуцифрен брой жени ,имали сериозни проблеми с щитовидната жлеза ( вероятно не при всички вродени) ,радващи се  на добро здраве към днешна дата . По - възрастните от тях ( 70 + г) със сигурност се радват на дълголетие също така. И аз ако чакам резултати дори от профилактични изследвания за мен или детето - примирам от страх по няколко пъти...WearyWearyWeary
Ох, колко успокояващи думи, много благодаря Simple Smile Kissing Heart имах нужда да ги чуя....

# 699
  • Мнения: 620
Проблемите с щитовидната са да кажем малко зло, защото много добре се влияят от терапия с хормони и т.н.
Аз също имам хашимото, но рядко се бъгвам заради него. Даже в момента не съм на темапия с еутирокс. Само като бях бременна пиех.
Но пък хормоните много влияят на тревожността при мен.
На 4 м контрола е чудесно, защото няма как да се изпусне голямо отклонение.

# 700
  • Мнения: 1 781
Пробвай Симпатил или мента глог и валериана на капки обаче,а има и едни хапчета стрезам от тях съм виждала полза...
Иначе за ЩЖ...аз съм с диагностициран базед от 18 годишна...тоест 15 години вече...не се реших на операция и си пия хапчетата...спомням си като по малка като ме диагностицираха (защото майка ми забеляза,че ми е подута гушата и много отслабнах ),а не защото съм имала оплаквания...как ме влачиха по лекари в София и къде ли не...родителите ми бяха в някакъв ужас,но аз не се чувствах зле...и така до ден днешен следя си хормоните и си пия метизол...не,че не съм имала симптоми и сърцебиене и косопад и суха кожа и проблеми с храносмилането и тревожност...няма как да нямаш симптоми при тсх 0.00005

# 701
  • Мнения: 620
Ох случвало ли ви се е от притеснение да чувствате все едно напрежение в гърдите. Дишам нормално, на кашлям и не се задъхвам при усилие, но все едно имам напрежение в гръдния кош. Тука от няколко дни чувствах някакви неща и тая болка в шията дето мина за ден, но не изясних от какво е 😑 та може би само от стрес може да се почувства така човек. Сега седя тука и все едно в мен нараства паника , че ми има нещо. Реално нямам никакви факти и доказателства, но постоянно се ослушвам. Имам чувството, че съм се вторачила за всяко миниатюрно усещане и сега всяко нещо ми прави впечатление. 😵‍💫 може би е само паниката, но раших да ви питам и вас

# 702
  • София
  • Мнения: 714
Ох случвало ли ви се е от притеснение да чувствате все едно напрежение в гърдите. Дишам нормално, на кашлям и не се задъхвам при усилие, но все едно имам напрежение в гръдния кош. Тука от няколко дни чувствах някакви неща и тая болка в шията дето мина за ден, но не изясних от какво е 😑 та може би само от стрес може да се почувства така човек. Сега седя тука и все едно в мен нараства паника , че ми има нещо. Реално нямам никакви факти и доказателства, но постоянно се ослушвам. Имам чувството, че съм се вторачила за всяко миниатюрно усещане и сега всяко нещо ми прави впечатление. 😵‍💫 може би е само паниката, но раших да ви питам и вас

Това ми се случва почти  всеки ден, толкова съм свикнала, че даже не забелязвам понякога. Нормално  е като си под напрежение  мускулите се стягат. Може и на други место по тялото да го усещаш. Наскоро се зачетох във Фройд и той обяснява за хората като нас, че сме откъснати от реалността и постоянно се вглежаме в самите себе си, вместо да гледаме навън към  света. Като го прочетох това все едно някой ме удари  с мокър парцал. Оттогава като  се усетя , че се " сканирам" дали ми има нещо спирам и  веднага започвам да правя нещо каквото и  да е, дори смятане наум ми помага. Важното  е да се разсееш и да спреш да се оглеждаш дали ти има нещо.

# 703
  • Мнения: 620
Аз мога да се абстрахирам за миг, а после се появява това дяволче дето ми нашепва как може тоя път да е нещо сериозно и как ако го игнорирам ще си навредя. А от толкова стоене нащрек е нормално сигурно да получавам бъгове...

# 704
  • Мнения: 3 415
Аз мога да се абстрахирам за миг, а после се появява това дяволче дето ми нашепва как може тоя път да е нещо сериозно и как ако го игнорирам ще си навредя. А от толкова стоене нащрек е нормално сигурно да получавам бъгове...

Скука мисля, че е основната причина. Помня като бях безработна почти две години и почти всеки ден бях в джаза и си търсех "нещо" за което да се хвана.
После като почнах да опъвам по 40 часа тежка работа, че и нагоре седмично времето ми за подобни мисли рязко се смали.
За мен поне е важно да имаш някакво развлечение плюс работа.

Общи условия

Активация на акаунт