Консултации с адвокат

Бих искала да напомня, че темата няма за цел коментари по принцип, а само и единствено колеги да даваме съвет, консултация.
Мен лично търсенето на действителният въпрос, сред многото коментари, ме затормозва изключително.

Здравейте, разведена съм с дете на 5 години. Родителските права са присъдени на мен, а на бащата е определен режим на лични контакти два уикедна в месеца и по празници. Всеки път, когато вземе детето, той упражнява психически тормоз върху нея. Той и майка му са й казали, че аз съм лъжкиня, крадла, че не я обичам, че бащата е пратил 300 долара, които аз не съм й дала лично на нея и за това сега тя ме мрази и ми казва, че ми е обидена (бащата плаща издръжка в много по-малък размер, дори не знам защо й го е казал това нещо). Всеки път преди да тръгне, детето се чувства добре и е жизнерадостно, а след като се върне, започва да ме обижда с най-грозни думи и плаче всяка вечер. Казва ми, че съм лоша. Опи

Всеки път ми отнема много дълго време да й обяснявам, че нещата, които й говорят не са верни. Днес ми каза, че съжалява, че се е родила, миналата седмица пак я бешв взел. В момента отново има заведено дело, с което бащата се опитва да ми вземе родителските права. Поискала съм да му направят психиатрична експертиза, но ми казаха, че ако излезе само личностно разстройство, каквото той има, нищо не може да се направи по въпросът с ограничаване на контактите му с детето. То вероятно ще бъде разпитано и в синя стая, но не знам това до колко ще помогне изобщо.

Бащата ме е заплашвал с убийство, заплашвал е със самоубийство, чупил е предмети и няколко пъти съм го виждала под влиянието на стимуланти, което обаче не мога да докажа. Има свидетели на това, че ми е крещял, че е чупил и че ме обижда. Имам и писмени доказателства за обиди и заплахи, че щял да ми вземе детето.

Има ли начин, по които да му огранича контактите с детето и той да я вижда само в присъствието на социален работник? Много съм притеснена за здравето на детето. Какво мога да направя, той категорично отказва всякаква помощ и смята, че е нормален. Казват ми, че не мога да му огранича контактите, вярно ли е това? Какво да направя, става все по-зле?

При всяка промяна на обстоятелствата може да искате промяна и на личните отношения. Можете да доказвате с всички доказателствени средства, включително гласни, писмени доказателства и експертизи.
Апропо, вече се убедих след толкова години, че всички стремежи да навредим и да правим напук на бившия/бившата, се отразяват най-вече на детето, а никой от двамата родители не го осъзнава.

Здравейте, адвоктката ми каза, че не може да се използват записи в съда, не е ли така? Също така в какви случаи е законно да се записва някой, той не може ли да ме осъди после?

Вече направих изключително много компромиси, с цел да не навредя на детето, ако бях поискала заповед за незабавна защита или бях сигнализирала за незаконните дейности, с които се знимаваше, въпреки че той напълно го заслужаваше, реших че не е в интерес на детето и че ще се осъзнае. Надявах се, че ще се вразуми, но той продължава да тормози и мен и нея психически.

записа го пускаш в отдел закрила на детето да го чуят те и да напишат в доклад какво са чули.

Здравейте синът ми е на 10 години, с баща му сме разделени повече от 8 години,естествено той нито полага грижи за него нито плаща издръжка.Като от време на време се сеща че е баща и звъни по телефона ПИЯН и иска да вижда детето.
Не работи по трудов договор,няма нищо на негово име.Бащата категорично отказва да плаща издръжка,казва че не работи и няма от къде,в същото време живее на квартира и има проблем с алкохола?Има ли смисъл изобщо да го съдя за издръжка?

При тези обстоятелства, които цитирате, имате възможнот да взимате по 80 лева на месец от общината, вместо издръжката на бащата.
Това може да стане след като имате съдебно решение с присъдена издръжка.
Сумата не е голяма, но е повече от нищо. Хонорарът на адвокат за делото ще е около 500-600 лева. Издръжката от общината ще я получавате около 8 години /до пълнолетие на детето/. Сама можете да прецените дали си заслужава.

Благодаря ! За бързия отговор

Хубав ден!!!

За записи не съм споменавала. Под гласни доказателства имам предвид показания на свидетели. А записване без съгласието на лицето си е незаконно разбира се.

Родителските права са мои.От училището са пуснали детето ми с бащата на баща му,щото го били записали на уроци по нещо си.Предполагали учителите ,че знам,а не е така!!! Имат ли право бившите ми роднини да ми взимат детето когато им скимне? От училището никой дори не звънна да ме пита дали може.Възмутена съм и притеснена

Ако не сте заявили в училището изрично, те от къде да знаят?
Аз в градината съм пуснала писмено заявление, че само аз или майка ми ще я взимаме от градина и да не я даватнна други роднини, копие от съдебното решение и така.
В училище е по-сложно, зависи кой клас е детето и какви са вътрешните правила...

Напишете изрична декларация, че детето може да бъде взимано само от еди кои си хора /с три имена и ЕГН/.
Желателно е да обявите пред учителите, които предават детето в края на деня, че сте разведена, и че упражнявате родителските права. Да имат това предвид и да съблюдават внимателно с кого си тръгва детето.
И все пак имайте предвид, че става въпрос за чисто човешко проявяване на разбиране.
Учителите имат ангажимент да пазят децата, но ако някой от хората, които не желаете да вземат детето Ви все пак го вземе, не мисля, че можете да им търсите отговорност. Най-много да се скарате с някого...

Благодаря.Аз съм учител също и имам деца на разведени родители.Никога не съм и не бих дала на някого си дете,без да съм позвънила и попитала майката или бащата.Нередно е. Декларация съм попълнила още в началото на годината и именно от човещина съм спестила в детайли на ръководствто личните ни драми, опоменавайки само че развод има и ще взимам децата само аз.
 На работа децата ги поверяват на мен,така че учителят носи отговорност.

Когато давам отговори в тази тема се старая отговорите да отговарят на действителността.
В случая може от човешка и морална гледна точка да е правилно учителите да не дават детето на човек, който не познават, но все пак зависи от учителя.
На практика учителят не може да иска документ за самоличност на никого, за да удостовери самоличността му.
В същото време ако някой предаде детето на човек, който "не е в списъка", мисля, че няма законов инструмент да търсите отговорност. Ще си останете само с разочарованието.
Затова не се учудвайте от становището ми- да, права сте, но действителността е различна. 

Не споря с вас.Лична карта не, но на „Здраейте,взимам го/я” , дете не давам.Може да се търси отговорност, но не желая да влизам в конфликти с ръководството,защото потърпевши ще са децата.И да, учителите включително и аз изпълняваме и охранителна дейност.Малко съм от двете страни на бариерата и като знам колко зорко гледам 26 деца и не ги изтървам от поглед ми стана направо страшно какво се случва с моите собствени деца.