Медицина?

Майка ми е педиатър в Бърза помощ.Баща ми също е лекар.Наистина нямаха време за разходки,големи отпуски.Отраснах в БП с децата на другия мед.персонал там.Ученето е много.Наистина много, независимо каква специалност.Ако не може да приеме,че няма да има много време за себе си и семейство по-добре да не се захваща.Тези професии изискват отдаване.
Заплатите са малки(за труда,който е положен).В болниците и БП се работи на смени,обикновено дневна,нощна,2 дни почивка,но зависи как е направен графика.Нама делник и празник.На 31.12.2018 родителите ми бяха нощна смяна на работа.Това е още въпроси ако има,питайте.

ОТговарям като дъщеря на двама лекари плюс още 4 близки роднини, които също са медици. Когато аз бях на нейната възраст, бях пред дилема фармация или медицина. Избрах фармация, защото това е професия, която според мен е по-подходяща за жена. В края на работния ден си тръгвам и работата остава зад гърба ми. Никой не ми звъни по телефона, имам си почивните дни. В момента работя в чужбина, имам 2 малки деца за които се грижим двамата с мъжа ми. Той също е фармацевт. Нямаме никаква помощ от никой, децата не ходят на училище/градина и се редуваме кой кога да работи. Дипломата чи се призна, без излишни изпити.
Когато бях малка, майка ми вечно четеше, вечно имаше изпити и нямаше токова време за мен. Тогава, ако бях станала доктор, те и двамата все още не си бяха взели настоящите специалности и мвн нямаше как да ме подпомогнат с работа. В момента сестра ми учи медицина, но родителите ми вече са с години стаж в областите им, баща ми е съдебен лекар, майка ми химиотерапевт. Имат много връзки и познати и могат лесно да и помогнат с намиране на работа, няма да е сама, както беше когато аз кандидатствах. Според мен, в тази сфера, ако няма кой да и помогне, по-добре да не започва. Ще намери работа в някоя не толкова добра специалност, тежка и няма да има време за семейство. За работа в чужбина- супер е, но търсят основно специалисти, а там е трудно в България. Плюс това да си лекар, значи да си на 100% 24/7.

Ако не е готова да се отдаде 100 процента на професията си и да остави всичко друго на втори план: забавления,  мързелуване, шляене, евентуално мъж и деца, да не се захваща. Ако въобще има съмнение някакво, значи не е за нея. Лекарската професия ти обсебва живота, нарежда ти приоритетите, променя те.

Мой приятел завърши медицина. Трудно е, изисква се много четене. Трябва да помниш всичко, не можеш да си отвориш учебника да провериш нещо, когато имаш пациент. Много отговорна работа е.

Но не мисля, че обсебва личния живот на всички лекари. Ако си в бърза помощ или в болница, да. Тогава имат дежурства.
Но ако си има частен кабинет в някоя поликлиника или е личен лекар, не е толкова зле. Работи се на половин ден. За 5-10 минути преглед взима 40 лв (ако не и повече). Друг е въпросът, че тези лекари често работят на две места и тогава вече натоварването е по-голямо.

Специалности като офталмолог, УНГ, гинеколог, педиатър, дерматолог с частна практика ми се струват добри възможности за жена.

За личните лекари не е точно така.На половин ден са в кабинета,но след това оправят бумагите към НЗОК.Не знам дали си запозната,но те се водят ЕТ(еднолични търговци) и процедурите са като на действаща фирма-счетоводители и т.н.Освен това телефонът е включен 24/7,я за болно дете,я за бебе с колики или друго.
Специалностите,които си изброила са много добри,но за всяка отделно от 6-те години обща медицина се следва още 4 години.След това,за да си отвори частен кабинет,трябва да си закупи необходимата апаратура.

Елфито, не съм раснала по дърветата, ясно ми е, че учат специализация от 3-4 години минимум след завършването на общата медицина. Както и че личните лекари са ЕТ и имат доста документация. Обаче на личните лекари, които не са педиатри, не им се обажда никой за дете с температура или бебе с колики. Моята лична лекарка редовно не си вдига телефона или пък е изключен в извънработното й време.
Общо взето не разбрах защо ме цитираш изобщо, идеята на темата е да помогнем с каквото можем и знаем на момичето, не да набиваме качето на съфорумците колко повече знаем от тях (евентуално)

Ако имате финансова възможност да я издържате, бих ви посъветвала да я насърчите. В момента лекари се търсят по целия свят.  Няма друга специалност като медицина и ит. Майка ми е фелдшер в бърза помощ и има много повече свободно време от мен. Когато бях дете си беше постоянно вкъщи-работеше дневна , на следващия ден нощна и после имаше три почивни дни. Аз съм юрист и всеки божи ден , без уикенда съм на работа. Вечер се прибирам в седем и се чудя с домашни ли да се захващам, с готвене и чистене или с малкия син. Отделно юристи под път и над път, въобще икономиката няма нужда от нас. Ама ми беше детска мечта и не се оплаквам. Но често казано бих искала да съм лекар - педиатър или неонатолог. Покрай моите деца доста неща научих. Почти на 40 г. Нямам сили да почвам да уча наново, но много съжалявам, че не избрах медицина. Вярно преди 20сет години нямаше такива възможности като сега, и пари нямаше, така че в онзи момент беше невъзможно за мен, но за дъщеря ви е най-добрия избор.

Есмералда,извинявай за цитата,не знам защо излезе така.Не съм поучавала теб,а исках да те допълня.Още едно допълнение:Според програма "Детско здравеопазване" на НЗОК личен лекар на бебе/дете може да бъде общопрактикуващ лекар(джи -пи).Друг е въпросът,че някои от общо практикуващите лекари имат специалност педиатрия.Няма да споря за задължението от НЗОК личният лекар да е на разположение.

Баща ми е лекар. По-голямата част от стажа му мина в БГ, натоварено и свързано с постоянно учене и поддържане на актуални познания.
На стари години се премести в чужбина - отново учене, натоварване, добро заплащане и голям глад за кадри. Работи до 70-годишна възраст. Наскоро ми каза, че са вдигнали възрастта, до която им дават право да практикуват, до 75-годишна възраст, та той се чудеше дали да поработи още. Вътрешни болести, беше личен лекар.
Професията е хубава за хора, които имат съответната нагласа.

Препоръчвам Ви да направи стаж в някоя болница преди да завърши училище, ако е възможно. Би било итнересно да види повърхностно как стоят нещата "от другата страна". Освен това ще помогне с решението. Позовавайки се на това, което сте написали, си правя впечатлението, че и на нея, и на Вас ви липсват реални представи за професията сама по себе си.

Повярвайте ми, най-малкият проблем в медицината е ученето. Повечето хора се справят добре. В края на краищата се учат наготово изнесени факти, не е като математическите специалности, в които сам трябва да стигнеш до резултата. Проблемът идва, когато завършиш и започнеш специализация. Тогава те хвърлят директно в дълбоките води, трябва да се конфронтираш със ситуации, за които досега все още не си имал опит. Да се взимат бързо решения и то правилни, да се справяш сам, да запазиш здрав разум въпреки стреса и т.н.

Освен това представата, че се учи "само" 6 години следване + 5 години специализация, е грешна. Не знам как е в България, но в Западна Европа ученето не престава, докато не излезеш от професията. Дори да си със специалност вече, твоя лична отговорност е да разполагаш с актуалните знания, най-вече относно терапии и т.н, защото в момента постоянно излизат нови препоръки и ако нямаш собствената мотивация да се подобряваш, то бързо попадаш в графата некомпетентен или дори опасен лекар.

Ако целта е, да практикува в чужбина, то най-добрият вариант би било да следва там. Не мисля, че преходът от българската система в чуждестранан е добър. Освен това не трябва да се забравя и признаването на дипломата. САЩ не признават чуждестранни дипломи, те изискват да се полагат техните държавни изпити, за да можеш да практикуваш там. Във Великобритания и Канада, до колкото ми е известно е подобно. За Германия - като част от ЕС, българската диплома се признава, но трябва пак да се минават изпити, поне по езика.

Относно това колко време ще има, като започне да работи. Няма еднозначен отговор. Всичко зависи от специалността и личната мотивация за кариера. Който иска да бъде на върха, вероятно да се занимава и с изследователска дейност, трябва да е готов да жертва много от личното си време. Дали това е съвместимо със семейство, зависи от партньора и готовността му за подкрепа. По отношение на специализацията - поне в Германия е възможно да те намеат на 50% или 75% работно време. По този начин специализацията се удължава, но пък имаш повече време за деца/семейство.

Няма специалност, с която завършваш университета и хоп - нищо не учиш повече до пенсия. Завършила съм право, при нас също е постоянно четене ... променят се закони, чете се съдебна практика, постоянно навлизят нови неща. При колегите с икономиката е същото, с компютрите - пак същото. И така. Дори продавачка да си, пак ще ти въведат някаква новост, нов асортимент продукти и тн.

Във Великбритания ги признават дипломите, поне засега. Незнам какво ще се случи след Брекзит. Условие за лекари, фармацевти, най-вероятно и за стоматолози е, резултата над 7 на изкаран изпит по IELTS.

Разгледахме унивеситетите в чужбина за медицината, но всички са скъпи, така че малко се нави да следва тук и след това да замине за някъде. Зора й да бъде специализацията й от Америка е голям, не мога да разбера защо. Дали ще е някаква спънка, че е следвала тук, става въпрос дори и за Европа, но главно за САЩ. С европейска диплома ще е трудно, но дали защото не е от някакъв престижен университет ще повлиае? Искам да съм сигурна, че това, което тя каза, че с европейска диплома се признава в Европа стига да знаеш език, а за Америка ти искат или диплома от там или специализацията ти да е прекарана там. Моля ви включете се отново с мнения по темата.
 Кой университет препоръчвате МУ - София или СУ?

МУ,стара школа си е. Баща ми е асистент към Софийския, затова и знам.нсестра ми учи в момента в МУ, аз също съм го завършила. За Америка незнам, със сигурност няма д аи се признае дипломата, относно въпроса със специализацията неНам. За Европа се признава, не се знае какво ще се случи с Англия все още. А дали ще завърши в Европа или в. Ългария, според мен няма значение. Медицината е тежка специалност, а в Европа се кара още по-тежко. Обикновено около втората година имат доста тежки изпити  и ако не ги изкарат, отпадат изцяло. Дори на майка ми колежка, дъщеря и не можа да вземе изпит във втори курс във Франция и освен, че отпадна, нямаше право да кандидатства медицина отново не територията на Франция. А майка и е голямо светило във онкологията.

Дипломата не се признава в Америка. Нещо повече, за да бъде допусната до кандидатстване за специализация там, трябва да е издържала два специални изпита, които държат и американските студенти. Много трудни изпити, мои познати, учили на английски през цялото си обучение, вече повече от 2 години не могат да се подготвят и да вземат изпити.
Относно обучението в САЩ - там първо се учи няколко години pre-med, после самата медицина, после изпитите, после специализация. Скапват ги страшно. Да не коментираме изобщо цената на образованието и издръжката за поне 10 години учене там.
Общо взето моят съвет е да се откаже изцяло от каквато и да било идея за САЩ. Няма как да стане. И струва ми се, не знам защо, че идеята на дъщеря Ви за САЩ е събудена от разни сериали от типа "Анатомията на Грей".

Ако иска действително да работи това, а не е просто една детска фантазия без грам връзка с реалния свят и работа на лекарите, нека се насочи към обучение в България. В СУ приемат по-лесно, такъв е форматът на изпита. Познавам хора учили и на двете места и са доволни. След това специализация в България. И като я придобие, вече може да кандидатства за работа в която и да е държава на ЕС без да държи каквито и да били изпити. Всичко й се признава. Разбира се, задължително е да знае езика и съответната медицинска терминология на него.

Дали ще завършиш в Европа или в България има голямо значение, когато искаш да специализираш в чужбина. Не става дума за някаква си престижност на дипломата (на никого не му дреме), а за способностите, които придобиваш. Знам, ще кажете, ама ние тук в България учим много. Със сигурност, това не го оспорвам, вероятно теоретичните знания на някои българи са дори на по-високо ниво. Но работата като лекар не е само знания. Когато български лекари идват на специализация в Германия, не могат да правят базови дейности като взимане на кръв, слагане на абокати и какви ли не "дреболии", на които тук студентите от 3 курс се учат. Това усложнява със сигурност преходния период в началото и служи за повече трудности в хода на работата.

Относно невзимането на изпити и отпадане - имаш няколко опита (обикновено 3) и чак тогава отпадаш окончателно.

А последно за САЩ - както вече е споменато, там има изпити. Мисля, че става дума за USMLE Step Exams, които на практика са им държавните изпити. Те наистина са тежки, но например USMLE Step 1 е сравним с първия държавен изпит в Германия.

Да, точно step 1 и step 2 имах предвид за САЩ.
Е, те и нашите студенти имат държавни изпити, но е друго да ги държиш в държавата, където си се обучавал 6 години, на твоя език и тн. Да се държат чуждестранни държавни изпити е значително по-трудно. Според мен и затова е по-лесно да се специализира тук.
В Германия е доста тежко обучението и хич не е трудно да отпаднеш след три пъти невзет изпит. Мои познати там с далеч по-леки специалности отпаднаха.

Първо ще отговоря на втория Ви въпрос.Определено МУ.Аз също съм завършила там и не мисля че може да се сравни със СУ.
На първото питане отговорът е сложен.Ще ви разкажа накратко моя опит.Много ,много упорито учене ,много,много упорита работа.Трябва да се докажеш.Работиш по над 12 часа.Прибираш се и почваш домашни задължение,домашни на детето и тн. Работиш и в събота и в неделя ,когато се налага.Родих децата си с 17 год разлика,защото все не беше момента.Върнах се от майчинство още след първия месец на детето.Гадно е да го гледа детегледачка повече от половината ден,но избор нямаш.Отговорността към колегите,които работят при мен,към пациентите е голяма.Постоянно съм на курсове,постоянно вечер гледам нещо ново да науча.Много пъти съм си казвала защо не станах фармацевт или мед сестра,обаче това е само в моментите ,когато изпитваш вина спрямо семейството си.А това е неминуемо.Вечер се прибираш в осем ,а детето трябва да ляга.Не си проверил домашни или това пак го е свършил мъжът ми.
Когато обаче влезнеш в клиниката и видиш всичко онова ,което си постигнал,когато пациента ти каже "благодаря,докторе",разбираш ,че всичко си е струвало.Чувството на удоволетвореност ,че си помогнал е незаменимо.Не подрязвайте крилете на детето! Трудно е,за жена е още по-трудно.Когато нямаш и утъпкани пътеки на моменти е непоносимо,но повярвайте ми струва си.Ако това е начина Вашето дете да се чувства щастливо ,не го спирайте.Просто помагайте.
Стана дълго .Извинявам се.

В СУ е доста тежък изпита по химия, където вече включиха компонент развиване на тема, плюс тест и 4 логически задачи тип олимпиада.

Минималният бал е по-висок спрямо МУ, така че не приемат “по-лесно”.
За Фармация в СУ също е по-висок балът с няколко единици спрямо МУ.

СУ е за по-логически мислещи хора, МУ повече за зубрещи(тип папагал). Нека всеки избере мястото, което повече се доближава до начинът му на учене и съответно да избере Фармация в СУ или МУ.

Ако дъщеря ви не е сигурна дали иска да учи медицина, по - добре да не се захваща с нея. Влизането стана лесно, но самото следване е свързано с много труд и лишения. Поне при мен беше така. Нищо не разбрах от студентския живот. А и след завършване нещата не стават по - лесни. Заплащането е недостататъчно, трудно се започва специализация по желаната специалност, особено в големите градове.

Когато се явявах на КСК, родителите ми бяха против кандидатстването на медицина. Искаха фармация. След като завърших и дори сега на моменти, ми се иска да ги бях послушал.

Преди да започна да следвам, също исках да отида в САЩ и там да работя. Но се оказа, че нещата никак не са лесни. Мои колеги заминаха и след година се върнаха. Не успяха да вземат изпитите USMLE.

Все повече се убеждам, че да си лекар в България не си струва. Казвам го като такъв в университетска болница, докторант и асистент. Много работа, а заплащането ...

Здравейте! Аз съм момиче, 9 клас. Искам да уча медицина от малка и от няколко месеца проучвам нещата. По новите закони към образованието в паралелката, в която съм в момента учим биология и химия до 10 клас включително, като накрая оценките, които отиват в дипломата, са оформени средно аритметично от годишните оценки по предметите в 8, 9 и 10. Тоест ако имам 6 и през трите години по биология и химия ще имам 6 в дипломата. Знам, че максималният бал в Му-София е 36(оценките по биология и химия от дипломата +2×оценките от приемните изпити по биология и химия). И тук идва нещото, което не разбирам. Има ли значение колко е общата оценка от дипломата при приема, и наистина ли някои хора не успяват да влязат дори и заради една единица? Казват ми че хора, които имат дори 5. 50 не успяват да влезнат заради това, и че един вид трябва да имам над 5. 80, за да имам шанс да ме приемат. Някъде бях чела, че например, ако аз имам бал 34 и друго момиче има толкова се гледа на коя е по-висока дипломата и съответно тази с по-високата оценка влиза. Интересува ме дали това е истина?

От дипломата се вземат само оценките по биология и химия. Не се гледа средно аритметичната (общата). А по въпроса с еднаквия бал, трябва да погледнете в правилника на съответния университет. В повечето МУ се приемат и двамата кандидати, докато в дуги се гледат оценките по биология и влиза този с по - висока оценка.
Провете в сайтовете, тези неща ги пише.

Прекрасна професия и моя мечта, която по ред причини не осъществих. Най-хуманната и лично за мен достойна за уважение. Ако някой ден детето ми реши да я практикува ще застана зад решението му. Момиче е, но за мен няма значение. Бих се гордяла с това !

Значи, като влезем в аптека, или идем на лекар да питаме първо, МУ или СУ е завършил?
Следя темата с интерес, но това е безобразие.

Аз незнам как е СУ, по мое време имаше 1 единствен факултет по фармация и това беше в София към МУ. Тогава дори още го нямаше и факултетът в Пловдив.

И ако трябва да сме точни Фармацията в България е започнала да се изучава в СУ.
През 1950 год. факултетът се отделя от СУ и преминава към Медицинска академия.

Абсолютно съм съгласна! Синът ми е студент първа година специалност "Фармация" към СУ. Не може да учи наизуст, при него всичко е с разбиране, така че МУ разбираемо отпадна като възможност. Пред него не е стояла дилемата медицина или фармация, понеже от седмокласник се насочи към фармацията. Завърши природоматематическа гимназия профил биология, химия и английски. Още на първия предварителен изпит, реши че ще учи в СУ. Изпитите бяха доста трудни, но когато човек е мотивиран успява. Беше приет на първо класиране в така желаната специалност. В момента е в сесия, до сега е взел пет от шестте изпита, шестият е утре:wink: Изключително е доволен от преподаватели, състуденти  и преподаван материал. Не бих могла да съпоставям медицина и фармация, но по това, което чувам от негови бивши съученици /повечето  учат  медицина или фармация / лесно няма.Изисква се силна отдаденост, воля и желание за да успееш, а когато сбъднеш мечтата си, просто следваш пътя!!

Браво на момчето! Успех на изпита! Дъщеря ми е тръгнала по същия път. Проблемът и е, че не може да зубри, учи всичко с разбиране.

Ами от личен опит мога да кажа ,нито една специалност в областта на медицината не се учи само с зубрене или само с разбиране.
Все пак тези лекарства и групи се учат наизуст.Наименованията на латински също,да не говорим за анатомия.Не се залъгвайте.Трябва много акъл и много разбиране.

О, да! Няма спор за това.Обяснението ми беше свързано със самия формат на изпита! Skulpture, ако имате въпроси насреща сме!

Здравейте, някой може ли да ми помогне с някакви примерни тестове по химия за МУ - Пловдив?

Медицината е т.нар.вечна специалност.Докато има хора по тази земя,ще има нужда и от лекари.Свободно време и професионална реализация са въпрос на личен избор и качества.В която и друга сфера да отиде да работи,ще бъде същото.Който иска да се квалифицира и да печели добре,ще трябва да отдели време нернви и пари.Който не желае,няма пък реализация.

Здравей, аз съм майка на две момичета. Едното следва медицина в МУ и сега завърши втори курс, а другото кандидатсва медицина тази година в МУ. И на двете мечтата им от деца беше да бъдат лекарки . Мислех че това ще премине, но те явно си следват мечтата.  Моят избор за тях беше съвсем в друга посока, но никога не съм се налагала.
Мога да ти споделя моите впечатления как минава живота на един студент по медицина. Моето момиче няма кой знае какъв социален живот. Непрекъснато учи, защото изпитите са тежки. Когато не учи гледа някакви медицински клипчета или ми се обажда по телефона да ми разкаже какво е прочела. Покрай нея и аз ще завърша медицина на теория ) Отстрани това е доста стряскащо и толкова са притеснявам да не остане сама, защото не иска да излиза с момчета, но тя твърди че е много щастлива.
Сега за средствата. Когато започна да се готви за кандидатстудетските изпити ние нямахме възможност да и плащаме за частни уроци по двата предмета и и казахме да избира.  Тя каза , че сама ще се готви по биология, а по химия ще ходи на уроци две години. Кандидатства само в МУ и изкара 5.92 по биология и 5.76 по химия. С това искам да кажа, че когато едно дете има желание, може и с по-малко средства да успее да влезе от първия път. Малката сега на предварителните в МУ изкара 5.75 по биология /като отново сама се готви/ и 4.90 по химия и ще ходи сега в неделя да си повишава оценката.
И понеже ние със съпруга ми сме обикновени хора и нямаме много средства сме оставили децата сами да се оправят, като можем да ги изслушаме, съвет да им дадем и подкрепа.
Голямата е с намерение да завърши тук в бг, защото е по-достъпно от финансова гледна точка и после да специализира в чужбина. Малката ще реши, ако я приемат.
На мен непрекъснато ми е свито сърцето за тях, защото се изисква много учене и при кандидатстването, и после, а и медицината е една от най-трудните специалности и не свършва с шестте години на обучението. Но външно непрекъснато ги окуражавам. Но важното е децата какво желаят, а не ние Успех на детето ви!

Аз съм възпитаник на МУ, но ако трябва да насоча някое от децата си днес, ще е към СУ. С отлични впечатления съм от доста млади колеги, завършили там, с които работя.
Колкото до това може ли жена-лекар да съчетае личен живот, семейство и кариера, да може. При правилно подредени приоритети, осъзнат избор и следването на тези решения с вътрешен мир и убеденост може. Аз имам три деца, две специалности и много удовлетворяваща ме професионална позиция. Нямам академична кариера, не смятах, че имам качества за нея и не съм я искала. А освен това нивото на академизма в България не е особено високо в момента и не е предизвикателство. Говоря за реални смислени постижения, не зя дисертация, преписана от някъде. Моите цели бяха да съм добър професионалист и да си запазя морала и лицето, което в българската здравна система не е толкова просто. Работих много и мисля, че успях.

Малко съм със сменеси чувства, относно това, че всеки, който учи Медицина и няма личен живот и постоянно е над учебника. Ами, не е така. При мен най-тежко ми се мина кандидат-студентската кампания, защото когато аз кандидатствах нямахме предварителни изпити, квотата беше по-малка, а и наплива беше по-голям. Когато започнах първи курс не е като да съм чел 24/7. Имах си време и за бири с приятели, екскурзии и развлечения с приятелката ми, която също е лекар. Единственото затруднение беше цитологията, защото я подцених цял семестър и после около 8 декември, когато излезнаха датите и бях на 9ти януари, до 20 декември се занимавах с колоквиуми и заверки и накрая си прецаках коледата да чета по цитология, която в последствие си я взех с 6,00, но това беше единственият случай, където съм чел като луд, но то е защото аз така си го направих. До 4ти курс бях пълен отличник без нито една 5ца, като пак не е като да съм учил 24/7, а си имах време за всичко. Държавните изпити ми бяха също леки, като по педиатрия за държавния съм отделил една седмица, по вътрешни някъде две седмици, АГ 10-тина дни, хирургия 10тина дни и всичко съм си взел с 6,00.
По скоро бих казал, че е кой както си го направи.
Кандидат-студентската кампания е много тежка, като аз получавах и паник атаки от притеснения, но от мен се очакваше страшно много, отделно и родителите ми са големи имена и един провал беше немислим. Реално тогава бяха 60тина теми, колкото са и уроците в учебника, а сега са 100тина, но просто 9 клас една тема е разделена на две, което не е big deal. Темите се зубрят, като на мен ми отне 6 месеца за 6,00, а Химията просто трябва да се седнат да се пререшат всеки раздел задачи и като решиш един модел и просто следваш примера на този модел със следващите задачи. Например получаването на Аспирин, има поне сигурно 30 задачи свързани с получаването й.. Еми, ти като си я разпишеш един път, за какво да преписваш още 29 пъти? Какъв е смисъла? И реално тази Химия имаш да разпишеш МАКСИМУМ 100 задачи, ама максимум.
За тези, които тепърва ще бъдат първи курс бих ги посъветвал да не четат лятото Цитология, а да наблегнат на АЕ, защото Грей ще им свърши много добра работа, въпреки че изпитват по Овчаров.
И, знам, че като ви приемат и лятото ще падне голямо хвалене, но не бъдете много моралисти, защото ще ви се стъжни и ще бъдете малко разочаровани. Защото след време като изпаднете в една ситуация, като например да сте в анестезиологията и реанимацията, да се случи така, че да видиш как умира пациент в интензивното отделение за минути или как не може да се обдишва поради анатонични особености и посинява при началото на упойката, или пък пациент с малигнена хипертермия и тн.. тогава не е до морал, а бързи действия и адекватни решения.

ех, а дано има повече такива доктори

Дефицитът, тепърва предстои.

Здравейте!
Аз малко неловко се включвам тук, защото съм на 32г и сега реших, че бих искала да уча медицина. Нямам никакво висше образование, така че се сещате откога съм загубила инерцията за учене.
В момента работя, като козметик и реших, че искам да стана дерматолог, защото се отчайвам колко хора има с проблемни кожи, а аз се чувствам безсилна. Идват, виждам, че не са за мен, знам кога не трябва да пипам и кога кожата има нужда от лекар, пращам на дерматолог и те ми казват, че им изписали крем чета, които не помагат. Не им казали какъв им е проблема, не им пуснали никакви изследвания, а както всички знаем практиката...Минал е медицинският представител, обещал е тъпа и онова, ако изписват тяхната козметика и докторът препоръчва 😐
Яд ме е, не за друго, а защото хората си клепат отгоре, а проблема вътре си работи. Аз виждам хормонални проблеми, виждам проблеми с храносмилането, виждам бактерии, виждам стрес, по кожата и нищо не мога да кажа и да направя 😣
Отплеснах се, извинявам се, просто исках да поясня защо толкова силно го искам чак сега...

Изобщо нямам съмнения в себе си, че ще науча материала, дори да не е за тази година... Обаче!..проблемът ми е, че в дипломата ми имам оценка по химия 3,50 🤬 по биология 5,50
Та, не знам има ли смисъл изобщо да се напъвам с тази оценка по химия... Пуст пубертет, от апатия към учителката не исках да погледна химия

Не мисля че е такъв проблем тази оценка, зависи къде ще кандидатстваш. В СУ миналата година балът падна до 29 и нещо. Едва ли ще стане в МУ София, но що се отнася до МУ Плевен, Стара Загора, СУ мисля че може да помислиш.

Някой ми спомена, че имало възможност да държа някакъв изпит, за да си повишат оценката в дипломата, което ми звучи абсурдно 🙄

Не ми е опция друг град редовно обучение.
Ако запиша все пак в друг град, какъв е шансът да мога да се преместя в София, примерно след година?

Може би да държиш матура, ако не е имало по твое време?

Нямаше матури, да. Съществува ли това, като опция? 🤔 Трябва да проуча...

Здравейте, за децата, които в момента са 9-10 клас и се профилират 11-12 клас, знае ли се какви оценки ще се взимат при кандидатстване  медицина?
Не виждам на страницата на МУ-София да има качена информация по въпроса.
(т.е. ако темата се следи от бъдещи кандидатстващи и имате повече информация, ще съм благодарна)

Това ще стане ясно в годината на кандидатстване, т.е. първият набор по новата програма - след 2 години.
Тези неща се гласуват на Академичен съвет на съответния ВУЗ и сега такава информация не могат да ви дадат.