Здравейте 
!
Имам нужда да си излея душата БУКВАЛНО и да получа някакъв съвет.
Та така имам връзка с момче близо 4 години, ние сме от различни градове, така се развиха нещата, че на втората година успяхме да се съберем да живеем заедно в неговия град, обаче с неговите родители. Баща му е добър човек, но майка му(не, че за мен е достойна да се нарече "майка", ама това е много дълга тема) не е много читава, ако мога така да се изразя, така няколко месеца дакато "мама свекърва" не реши да се изнесе. И почнаха плоблемите, той защитава мама, аз се боря ние да сме добре, после леееееко си отвори очите и видя, че съм права за дадените неща. Това уж изгладихме ама после се почна друго, хващам го в елементарни лъжи за пълни глупости и когато го питам и искам да чуя истината от него минават около 2ч. в отричане, прави ми впечатление, че се заглежда по-други, като го питам не било така. Уж казва, че ме обича, ама само на приказки, на действия го няма никакъв. Позволява си да ме обижда посягал ми е повече от един път . Знаааам сега ще кажете, че сама съм си виновна да търпя, но истината е, че той не беше такъв, беше много мил и грижовен и просто го обичам и искам да съм с него, но не виждам как и вече и всякаш съм изгубила надежда и се чувстам изключително празна и разбита. Бях говорила с него да се преместим в моя град да живеем по- голям, по-развит, но той категорично отказа думите му бяха " аз няма как да зарежа всичко тук заради теб" .... и се зачудих, аз за какво съм му тогава? Говорили сме много пъти да оправим нещата , но все не става и не става, нито той иска да се разделим, нито аз се наемам да си тръгна все нещо ме спира, събрах си багажа преди две седмици, но той не ме пусна да си тръгна каза,че не иска да се разделяме,че ме обичал и до там празни приказки и се въртим в един кръг. Без планове за бъдеще, без разбирателство само любов и всакаш невъзможна .
! Имам нужда да си излея душата БУКВАЛНО и да получа някакъв съвет.
Та така имам връзка с момче близо 4 години, ние сме от различни градове, така се развиха нещата, че на втората година успяхме да се съберем да живеем заедно в неговия град, обаче с неговите родители. Баща му е добър човек, но майка му(не, че за мен е достойна да се нарече "майка", ама това е много дълга тема) не е много читава, ако мога така да се изразя, така няколко месеца дакато "мама свекърва" не реши да се изнесе. И почнаха плоблемите, той защитава мама, аз се боря ние да сме добре, после леееееко си отвори очите и видя, че съм права за дадените неща. Това уж изгладихме ама после се почна друго, хващам го в елементарни лъжи за пълни глупости и когато го питам и искам да чуя истината от него минават около 2ч. в отричане, прави ми впечатление, че се заглежда по-други, като го питам не било така. Уж казва, че ме обича, ама само на приказки, на действия го няма никакъв. Позволява си да ме обижда посягал ми е повече от един път . Знаааам сега ще кажете, че сама съм си виновна да търпя, но истината е, че той не беше такъв, беше много мил и грижовен и просто го обичам и искам да съм с него, но не виждам как и вече и всякаш съм изгубила надежда и се чувстам изключително празна и разбита. Бях говорила с него да се преместим в моя град да живеем по- голям, по-развит, но той категорично отказа думите му бяха " аз няма как да зарежа всичко тук заради теб" .... и се зачудих, аз за какво съм му тогава? Говорили сме много пъти да оправим нещата , но все не става и не става, нито той иска да се разделим, нито аз се наемам да си тръгна все нещо ме спира, събрах си багажа преди две седмици, но той не ме пусна да си тръгна каза,че не иска да се разделяме,че ме обичал и до там празни приказки и се въртим в един кръг. Без планове за бъдеще, без разбирателство само любов и всакаш невъзможна .
