Да не говорим, че можеш още утре, вдругиден, тази седмица, този месец да срещнеш "твоя човек" и всичко да се преобърне.
Не бих съдила така строго авторката. Като гледам какви деца се пръкват и като какви хора израстват (ще си спестя епитетите, ама не са хубави), се чудя техните родители дали така са се замисляли дълбоко какво могат да възпитат в едно дете и дали изобщо си струва да си размножават гените. Ако се абстрахираме от частта с предразсъдъците, със сигурност има неродени стойностни хора по изкуствен начин, както и много уж родени чрез "божието чудо", а само мърсят света. Хората са в някакво коловозче и смятат, че щом са си отворили естествено краката, а не на стола, надули са корема, то всичко е точно, все някак ще се справят и после стават майки героини, дето ги четем по смешките, а дечицата им по свекървенските теми, но всички други трябва да се замислят по 10 години, преди да решат на някаква стъпка.
Не ми е фанатична гледната точка, пиша го рязко, за да се замислят тези, които се заяждат.
Човек се става, не се ражда. Разбира се, че има и вродени качества, но сме ставали свидетели как чистокръвни семейства и наследници се продънват, и как деца на обикновени хорица достигат върха и са пример за цял свят, ако не и повече. Детето не избира кога, как и в какво семейство да се роди, нито дали да получи това, което му е на сърце. В крайна сметка действията ни правят това, което сме, а не думите или плановете на някой друг за нас.
сексизъм е ако е насочено от мъж към жена, това какво е в случая?