За жалост, шофирането в София е брутално и психически изцежда човек. Особено пък ако се падне в час пик. Затова го избягвам, доколкото мога, макар че напоследък ми се налага всекидневно и по няколко пъти, и то в най-натоварените кръстовища в столицата.
Относно самия изпит... Ужасно е, знам. Неведнъж съм казвала, че изпаднах в тежка криза при второто скъсване, обаче, повярвайте ми, преодолява се. И сега, две години и нещо след това, при все, че не съм хипер активен шофьор и все още имам трудности (при паркиране, най-вече, естествено), изцяло съм забравила ония нерви и ревове. Така че, и това ще мине, само не се отказвайте. Мислете го така - достатъчно нерви и пари сте инвестирали, няма смисъл да спирате посредата, докарайте тая мъка докрай. После ще се смеете на притесненията си. Аз, например, като без да искам направя нещо не ок (макар и по ЗДП), веднага ми звучи гласът на инструктора в главата ми, и до ден днешен.