Протестите срещу проект на Стратегия за детето /2019-2030 г./

По отношение на преди и след Конвенцията - не питах за икономиката и здравеопазването, които търпят развитие и в които винаги има някаква обществена регулация, а за намесата на държавата в семейството. Аз съм родена 23 години преди да приемат Конвенцията за правата на детето и не съм станала жертва на нито едно от изброените неща. Допускам обаче, че в много страни и след подписването й детският труд във фабрики не е отпаднал.
Ако погледнеш назад - много хора ли в  твоя род,  в рода на съпруга ти като деца са стояли в клетки, били са малтретирани и убивани от родителите си /като принос към високата детска смъртност/? И царял ли е по улиците произвол, защото държавата не се е месила в семейството?

Iris, въпросът е принципен - измества ли държавата родителите, меси ли се в това как и с какви методи да бъдат възпитавани? Не че някой мечтае да си пребие детето. И, да, във всеобщ интерес да има точни дефиниции какво може и какво не може, но образованието и здравеопазването винаги са били области, в които играе роля обществото извън семейството. Естествено, че когато си поставяш за цел гарантиране на достъп за всички деца до качествено образование /Стратегията/ е разумно първо да предложиш мерки за изграждане на КАЧЕСТВЕНО образование, а после да мислиш как да обхващаш децата от 0-7 години.

Същото се отнася и за бедността. Защо няма стратегия за борба с бедността, но по смисъла на стратегията за детето се отнемат деца, поради бедност? В държава, в която мнозинството са работещи бедни?

И такава има.
http://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=790

В общи линии и там опира до образованието /което е добре да е качествено и съобразено с пазара на труда/.

Да, до образование. До заплащане е.
А дано, ама нали. Смехотворци.

В стратегията бяха предвидени цял куп мерки и по отношение на бедността и по отношение на образованието и по отношение на здравеопазване. Това на което се акцентира обаче беше това че в нея се казва че възпитанието с шамари е нещо лошо, сякаш не е нормално в една стратегия за децата да се каже че да удряш дете не е добре, по ненормалното е да се каже в една стратегия за деца че удрянето на деца е за тяхно добро ако е в разумни граници, няма счупени носове, счупени кости и подобни травми.

Хубавото е, че сме имали и продължаваме да имаме стратегия за намаляване на бедността, национална здравна стратегия и всевъзможни стратегии за образованието, така че няма да останем съвсем без стратегии. И стратегия за децата ще има, пък и законите бездруго ги промениха.

Това, че някъде си пишело нещо, не значи, че ще се осъществи или пък ще доведе до добри резултати. Примерно МОН що реформи направи... В резултат, сегашните десетокласници примерно са опитни зайчета, и най-вероятно ще се окаже, че това какво си влязъл след 7 клас ти определя и ограничава това, какво може да кандидатстваш след завършено средно образование. Защото примерно ако след 7 клас си бил сред най-добрите и си влязъл в МГ, ама след време прецениш, че искаш да станеш доктор се оказва, че няма начин, МГ не предлага профилиращи предмети биология и химия. Проблем, който го нямаше преди "реформите" на МОН. И в средата на 10 клас нито МОН, нито училищата имат някакви отговори по темата. И никой не знае дали ще се наложи едно голямо местене между училищата след завършен 10 клас, това само 6 месеца преди завършването на 10 клас. А пък още по-интересно ще стане след 12 клас, когато ще се окаже, че хорариумите на децата по определени предмети не стигат за да идат да учат в чужди университети ако искат. Дреме й на държавата, важно е пари за "реформи" да се усвояват. Та толкова за помощта на държавата за деца и родители, няма начин да не вярваме в добрите й намерения!

Или това е същата държава която твърдеше преди два месеца, че трябва да се вдигат местните данъци, пък от вчера се чуди как да свали данъците на хазарта. Май ако нищо не правят ще е с пъти по-добре, ама пуст лобизъм почти във всичко "реформирано".

По добре в новата стратегия дума да не отварят че да се удря дете не е добре, че отново ще се вдигне голяма олелия. Ама как така, аха ще се взимат деца за шамар по дупето, я вижте на запад какво става, днеска взимат за шамари, утре за петна по дрехите, а вдругиден директно от родилното, нищо че не се крадат ей така и току така деца нито тук, нито на запад. Ама няма значение, истерията пак ще започне.

Румене мерките бяха прости и ясни, нима твърдиш че осигуряване на общинско жилище за сем. изпаднало в крайна нужда е нещо лошо. Нима твърдиш че е по добре да му се вземе детето само защото е бедно. Бедността не е порок, и не може да е единствената причина за взимане на дете ако няма други причини, дори и условията за отглеждане на едно дете да са неприемливи. Като родилката на село, на която социалните и взеха детето пък после и го върнаха. За да не и го вземат или о-вото трябва да се бръкне от джоба си, както и направи в случая или държавата да осигури всичко необходимо в село долно нанагорнище да се отглеждат деца,  като, аптека, лекар, и база от общинска жилища или центрове за настанявания на родители с деца които са в крайна нужда, където да им се помага. Вкл. и да станат част от о-вото чрез квалицифирането им, подпомагането им да си намерят работа за да може като напуснат о-ското жилище или семейният център да не изпаднат отново в крайна нужда и да трябва отново да се месят социалните.

Тесла, ако твърдиш, че всичко това го няма в стратегията за намаляване на бедността, по-добре я прочети.

Аз това което твърдя е че стратегията беше отхвърлена не защото е лоша, а защото в нея се казва че да удряш дете не е добре. Което е най нормалното нещо в една стратегия за деца. Обратното е ненормално да се каже че да удряш дете е добре ако е в разумни граници и не му причиняваш физически травми. Тя може би не беше написана добре, излишно раздута и с много сложен и неразбираем език за голяма част от о-вото, но мерките в нея не бяха лоши. Ти дори казваш че такива мерки са предвидени и в други стратегии.

Не, в стратегията не се казва такова нещо. В нея има доста спорни и мъгляви неща, но специално това, което ти имаш предвид вероятно е "ефективната защита" срещу всяка форма на насилие включително в семейна среда. Което при нашата формулировка на насилие /физическо и психическо/ може да значи точно всичко, което ти хрумне. Затова е хубаво да има точни формулировки. Защото иначе се превръща в Стратегия за намеса на държавата в семейство по всевъзможни поводи под претекст за защита на права /нищо чудно включително чрез нова система за детско правосъдие/.

Не тука категорично не съм съгласен. Работата на една стратегия не е да бъде контролен орган или да бъде наказателен кодекс или сборник със закони който да определя кое е насилие и кое не. А те го бяха и направили. Бяха дали дефинициите в закона, дефинициите на различни организации, като СЗО, ООН, и още няколко които ги забравих. Работата на една стратегия е да каже на държавата кое е добре за децата и кое не е добре, стратегията казва (обобщено казано), не е добре деца да растат в крайна бедност, да бъдат недохранвани, да бъдат нелекувани, затова държавата трябва да осигури това, това и това. Стратегията казва не е добре деца да изпадат в зависимости, наркотични, алкохолни, тютюневи, за това държавата трябва да направи това, това и това. Стратегията казва трябва да се увеличат възможностите на родителите да лекуват децата си, и да се подобри здравеопазването по отношение на това и онова и затова държавата трябва да направи това, това и това. Стратегията казва не е добре, едно дете да бъде удряно, защото......(доводите ги знаем, възпитаването с насилие се репродуцира в о-вото, деца отгледани с шамари на свой ред бият своите деца, и не само деца, в не малък процент от случаите шамарите се мултиплицират и преминават в сериозни посегателства застраващи живота и здравето на детето, за това държавата трябва да направи това, това и това). Това кое е насилие и кое не го определя закона и там дефеницията е много ясна.
  В българското законодателство определение на понятието „насилие” е дадено в
§ 1 от Допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за закрила на
детето. По смисъла на правилника:
1."Насилие" над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално
насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна
или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето,
което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда.
В подзаконовия нормативен акт са дадени дефинициите на различните видове
насилие:
2. "Физическо насилие" е причиняване на телесна повреда, включително
причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето.
3. "Психическо насилие" са всички действия, които могат да имат вредно
въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване,
3
подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на
отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника и попечителя
или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда.
4. "Сексуално насилие" е използването на дете за сексуално задоволяване.
5. "Пренебрегване" е неуспехът на родителя, настойника и попечителя или на
лицето, което полага грижи за детето, да осигури развитието на детето в една от
следните области: здраве, образование, емоционално развитие, изхранване, осигуряване
на дом и безопасност, когато е в състояние да го направи.
В Закона за защита от домашно насилие е дадено определението на „домашно
насилие”, в чл. 2, ал. 1 се сочи, че „Домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.”.
В чл. 2, ал. 2 е визирано, че „За психическо и емоционално насилие върху дете
се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.”.

Мдааа, изконното право да бият детето с възпитателна цел. Нали не е просто биене, а с възпитателна цел, тоест оправдано. И всеки опит за намеса от страна на държавата да им се ограничи това изконно родителско право, бива посрещнато с бурни протести. ''Разумна сила с възпитателна цел'' - напушва ме смях от такива формулировки.
В същото време хем се твърди, че в България абсолютно всякаква форма на насилие над дете е забранена, хем се плюе по Норвегия, че има същата забрана. Май хората не знаят какво искат, но пък го искат отчаяно.

За тези формулировки по-подробни обяснения може би може да даде изчезналия от темата съфорумник Земонти.
Кандската версия гласи
Section 43 of the Criminal Code
Every schoolteacher, parent or person standing in the place of a parent is justified in using force by way of correction toward a pupil or child, as the case may be, who is under his care, if the force does not exceed what is reasonable under the circumstances.

А тук дават съдебно решение, в което дефинират конкретно рамките на допустимото приложение на сила с възпитателна цел /или физическото наказание/.
https://www.justice.gc.ca/eng/rp-pr/cj-jp/fv-vf/mcb-cce/index.html

Тук разликата между телесно наказание и насилие, което правят в австралийското законодателство. Със сходни параметри е.
https://aifs.gov.au/cfca/publications/corporal-punishment-key-issues

Не разбирам кой губи от точна формулировка. Защо да я няма?
По принцип мисля, че всеки опит на държавата да си създаде възможности за неограничена намеса по собствена преценка в отношенията между родители и деца трябва да бъде посрещан с протести.

Точно така е.

Вайпар кое във формулировките за всички видове насилие в закона е неясно.