Моето момиче /ще навърши 9г след броени дни/ много добре се справя сама, пу пу, и въпреки, че 2 години бях в майчинство, за да гледам малката, през това време това ми беше цел - да се опитам да я направя възможно най-самостоятелна, понеже от средата на 2-ри клас ще трябва да се прибира сама от училище, както и да стои следобедите вкъщи сама - занималнята в училище никога не ни е била вариант. Преди седмица започнах работа, сега тя е 2-ри клас, прибира се сама /с нейна приятелка и майка ѝ, но все пак през една част от пътя е сама/, знае как да си стопли обяд, има и задача да изпразва миялната и да си вдига от масата каквото е яла. Ходи от ок.2 години и сама да магазина, има пресичане, но си е квартален. Играе и сама навън, има неголям периметър, но съм спокойна, понеже са все познати деца.
Най-голям успех имахме с това да се научи сама да си пише домашните и да е отговорна към задачите за училище - проекти, домашни и всякакви други предстоящи за следващия ден неща. Въпреки, че малко повече от 2 години си бях вкъщи, не съм ѝ висяла на главата, а тя в нейната стая си пишеше и само при трудност се включвах и помагах. Та и това учи на самостоятелност. Не мога да се справя с разтурията в стаята ѝ понякога, но това да е проблема, все ще дойде време да се научи и да поддържа подредено и що-годе оправено.
Отчитам факта обаче, че не живеем в София. Г относително голям град сме, но я няма софийската лудницата с трафика и разстоянията, така, че опитът ни няма как да е релевантен на този на родители от град с по-голям мащаб.
И все пак, учудвам се, че за доста хора, писали преди мен в темата, детето им се струва малко на тази възраст да прекара цял ден самО вкъщи. Аз съм с палци горе за подобен опит и съм почти сигурна, че всичко ще минава ОК. Успех, Таис!