А някой може ли да препоръча хирург и болница в Пловдив. Ориентирала съм се към Кацаров в Медлайн. Мислех да ходя в Пълмед, но като видях че имат една камара анестезиолози завършили през 2018 се отказах. След предишната ми операция като направих спешен случай точно анестезиолога ме закрепи и трябваше много бързо да реагира.
- Публикувана: 3 юни 2019, 14:07 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2020, 21:22 ч.
Камъни в жлъчката - тема 6
Аз ходя в Еврохоспитал при Янева. А там има един добър хирург Димитров. Много го хвалят. Но мнение от първа ръка не мога да кажа. Не съм стигала до него.
Привет и аз да се разпиша.
Мина месец и половина от моята операция, чувствам се добре, не усещам дискомфорт. Няма ги болките, които ме мъчеха и от които не можех да спя и бях като парцал. Още не мога да свикна с тази мисъл, но адски много ми харесва. Такива болки, такива кризи, на никого не пожелавам, плакала съм от болка като малко дете. Аз не помня дали съм споделяла, но когато съм обяснявала на джипито за болките и съм показвала, тя мислеше, че е от кръста - та ходих на снимка и на нагревки. Съвсем случайно ми откриха камъните и то точно на време на контролен преглед. Гастрото ме посъветва да се оперирам, говорихме си и за народната медицина и тя ме посъветва да не опитвам. Като направих последната криза преди операцията, която беше супер продължителна отидох при друго Гастро и тя също ми каза, че съм за операция. Нямаше как имах няколко големи камъка, няколко по-малки и кал.
Много се радвам, че като писах за съвет тук, ми помогнахте да взема решение и да се оперирам. Попринцип си го бях поставила за януари месец, но.. такива криза направих, че нито антибиотици, нито обезболяващи помогнаха, та по спешност ме оперираха на 05, както съм и писала. За храната - пържено избягвам, многоо рядко, газирано не си позволявам изобщо и кафе не съм пила. За сладкото.. се опитвам да е в по-ограничени количества и мисля, че се справям. Гледам и да не преяждам. Лук също избягвам. Мисля от другия месец да започна и да спортувам - поне пътеки да правя във фитнеса и по-лежерни упражнения. Избягвам да вдигам тежко.
Препоръчвам и здравната застраховка. Аз имам такава и част от разходите ми бяха възстановени, което си е удобство, колкото и да възстановят, все е плюс.
Хирургът ми каза като минат 40 дни от свалянето на конците, мога да мажа белезите, за да се позаличат. При мен е имало усложнение по време на операцията, та имам четири дупчици.
Можете ли да ми препоръчате добро мазило, от което има видим ефект?
Поздрави!
Мина месец и половина от моята операция, чувствам се добре, не усещам дискомфорт. Няма ги болките, които ме мъчеха и от които не можех да спя и бях като парцал. Още не мога да свикна с тази мисъл, но адски много ми харесва. Такива болки, такива кризи, на никого не пожелавам, плакала съм от болка като малко дете. Аз не помня дали съм споделяла, но когато съм обяснявала на джипито за болките и съм показвала, тя мислеше, че е от кръста - та ходих на снимка и на нагревки. Съвсем случайно ми откриха камъните и то точно на време на контролен преглед. Гастрото ме посъветва да се оперирам, говорихме си и за народната медицина и тя ме посъветва да не опитвам. Като направих последната криза преди операцията, която беше супер продължителна отидох при друго Гастро и тя също ми каза, че съм за операция. Нямаше как имах няколко големи камъка, няколко по-малки и кал.
Много се радвам, че като писах за съвет тук, ми помогнахте да взема решение и да се оперирам. Попринцип си го бях поставила за януари месец, но.. такива криза направих, че нито антибиотици, нито обезболяващи помогнаха, та по спешност ме оперираха на 05, както съм и писала. За храната - пържено избягвам, многоо рядко, газирано не си позволявам изобщо и кафе не съм пила. За сладкото.. се опитвам да е в по-ограничени количества и мисля, че се справям. Гледам и да не преяждам. Лук също избягвам. Мисля от другия месец да започна и да спортувам - поне пътеки да правя във фитнеса и по-лежерни упражнения. Избягвам да вдигам тежко.
Препоръчвам и здравната застраховка. Аз имам такава и част от разходите ми бяха възстановени, което си е удобство, колкото и да възстановят, все е плюс.
Хирургът ми каза като минат 40 дни от свалянето на конците, мога да мажа белезите, за да се позаличат. При мен е имало усложнение по време на операцията, та имам четири дупчици.
Можете ли да ми препоръчате добро мазило, от което има видим ефект?
Поздрави!
Привет и аз да се разпиша.
Мина месец и половина от моята операция, чувствам се добре, не усещам дискомфорт. Няма ги болките, които ме мъчеха и от които не можех да спя и бях като парцал. Още не мога да свикна с тази мисъл, но адски много ми харесва. Такива болки, такива кризи, на никого не пожелавам, плакала съм от болка като малко дете. Аз не помня дали съм споделяла, но когато съм обяснявала на джипито за болките и съм показвала, тя мислеше, че е от кръста - та ходих на снимка и на нагревки. Съвсем случайно ми откриха камъните и то точно на време на контролен преглед. Гастрото ме посъветва да се оперирам, говорихме си и за народната медицина и тя ме посъветва да не опитвам. Като направих последната криза преди операцията, която беше супер продължителна отидох при друго Гастро и тя също ми каза, че съм за операция. Нямаше как имах няколко големи камъка, няколко по-малки и кал.
Много се радвам, че като писах за съвет тук, ми помогнахте да взема решение и да се оперирам. Попринцип си го бях поставила за януари месец, но.. такива криза направих, че нито антибиотици, нито обезболяващи помогнаха, та по спешност ме оперираха на 05, както съм и писала. За храната - пържено избягвам, многоо рядко, газирано не си позволявам изобщо и кафе не съм пила. За сладкото.. се опитвам да е в по-ограничени количества и мисля, че се справям. Гледам и да не преяждам. Лук също избягвам. Мисля от другия месец да започна и да спортувам - поне пътеки да правя във фитнеса и по-лежерни упражнения. Избягвам да вдигам тежко.
Препоръчвам и здравната застраховка. Аз имам такава и част от разходите ми бяха възстановени, което си е удобство, колкото и да възстановят, все е плюс.
Хирургът ми каза като минат 40 дни от свалянето на конците, мога да мажа белезите, за да се позаличат. При мен е имало усложнение по време на операцията, та имам четири дупчици.
Можете ли да ми препоръчате добро мазило, от което има видим ефект?
Поздрави!
Мина месец и половина от моята операция, чувствам се добре, не усещам дискомфорт. Няма ги болките, които ме мъчеха и от които не можех да спя и бях като парцал. Още не мога да свикна с тази мисъл, но адски много ми харесва. Такива болки, такива кризи, на никого не пожелавам, плакала съм от болка като малко дете. Аз не помня дали съм споделяла, но когато съм обяснявала на джипито за болките и съм показвала, тя мислеше, че е от кръста - та ходих на снимка и на нагревки. Съвсем случайно ми откриха камъните и то точно на време на контролен преглед. Гастрото ме посъветва да се оперирам, говорихме си и за народната медицина и тя ме посъветва да не опитвам. Като направих последната криза преди операцията, която беше супер продължителна отидох при друго Гастро и тя също ми каза, че съм за операция. Нямаше как имах няколко големи камъка, няколко по-малки и кал.
Много се радвам, че като писах за съвет тук, ми помогнахте да взема решение и да се оперирам. Попринцип си го бях поставила за януари месец, но.. такива криза направих, че нито антибиотици, нито обезболяващи помогнаха, та по спешност ме оперираха на 05, както съм и писала. За храната - пържено избягвам, многоо рядко, газирано не си позволявам изобщо и кафе не съм пила. За сладкото.. се опитвам да е в по-ограничени количества и мисля, че се справям. Гледам и да не преяждам. Лук също избягвам. Мисля от другия месец да започна и да спортувам - поне пътеки да правя във фитнеса и по-лежерни упражнения. Избягвам да вдигам тежко.
Препоръчвам и здравната застраховка. Аз имам такава и част от разходите ми бяха възстановени, което си е удобство, колкото и да възстановят, все е плюс.
Хирургът ми каза като минат 40 дни от свалянето на конците, мога да мажа белезите, за да се позаличат. При мен е имало усложнение по време на операцията, та имам четири дупчици.
Можете ли да ми препоръчате добро мазило, от което има видим ефект?
Поздрави!
Здравейте от моята операция минаха 8 месеца и аз си ям абсолютно всичко и живея съвсем спокойно. Онзи ден за пръв път обаче ядох зеле, мисля, че прекалих с него. От вчера ме боли в ляво под ребрата, не в дясно към черния дроб а в ляво. Някой има ли идея що тъй? Възможно ли е да е от зелето, притесних се леко...🤔
Здравейте, в понеделник ми предстои операция за отстраняване на жл. мехур. Страшно много ме е страх но съм се решила след последната криза. Сега уж се успокои но аз и не ям за да не я дразня. Страха ми е свързан с упойка та как е като ти я сложат, какво се чувства като се излиза от упойка. Благодаря ви че сте писали по темата защото като ви чета и много се успокоява.
Здравейте, в понеделник ми предстои операция за отстраняване на жл. мехур. Страшно много ме е страх но съм се решила след последната криза. Сега уж се успокои но аз и не ям за да не я дразня. Страха ми е свързан с упойка та как е като ти я сложат, какво се чувства като се излиза от упойка. Благодаря ви че сте писали по темата защото като ви чета и много се успокоява.
Скрит текст: Първо-не се притеснявай,трябва да си много спокойна.И при мен беше така- страха че ще ме оперират беше по-голям,от самата идея за отстраняване на орган.За упойката- ако си гледала по филмите,слагат една маска и те приспиват.Казаха ми-дишай дълбоко и докато дишах,бях вече заспала и като излезнах от упойката , видях чече излизахме от асансьора и ме вкарваха в отделението.Помислих,че съм спала 30 минути,чувствах се сънена-а ме е нямало 1:30 минути.Малко в по-късен час,вече отмина упойката при мен,но и вечерта слагат болкоуспокояващо
Здравейте, в понеделник ми предстои операция за отстраняване на жл. мехур. Страшно много ме е страх но съм се решила след последната криза. Сега уж се успокои но аз и не ям за да не я дразня. Страха ми е свързан с упойка та как е като ти я сложат, какво се чувства като се излиза от упойка. Благодаря ви че сте писали по темата защото като ви чета и много се успокоява.
Не се плаши от упойката,няма нищо страшно.Щом и не ядеш,ще е лесно излизането от нея,няма да ти се повдига.
Аз бях така.Всичко беше наред.
Аз бях така.Всичко беше наред.
Не се плаши от упойката,няма нищо страшно.Щом и не ядеш,ще е лесно излизането от нея,няма да ти се повдига.
Аз бях така.Всичко беше наред.
Аз бях така.Всичко беше наред.
Благодаря, хапвам само по малко хляб когато усетя много силен глад но за два дена тук дали 4 филийки са ми се събрали, просто ме е страх пак от криза след като последно от сварен ориз без нищо и то 4-5 лъжички направих криза.
Когато влизах в операционната беше като по филмите.. сложиха ме на едно легло, бях с нощница - дадена ми от тях.. и така ме баламосаха и заспах, не е болезнена упойката. Ще се събудиш..и ще осъзнанеш, че вече няма да имаш тези кризи и всичко ще бъде наред.
Адмирирам, че си решила да се оперираш. Страхът може да ти бъде много голям враг, опитай се да мислиш положително, как повече няма да имаш кризи, как ще се спасиш. Как ще ти се промени живота към по-хубаво. Късмет! И ще те чакаме да разкажеш!
Здравейте, в понеделник ми предстои операция за отстраняване на жл. мехур. Страшно много ме е страх но съм се решила след последната криза. Сега уж се успокои но аз и не ям за да не я дразня. Страха ми е свързан с упойка та как е като ти я сложат, какво се чувства като се излиза от упойка. Благодаря ви че сте писали по темата защото като ви чета и много се успокоява.
Здравей. Упойката ми я сложиха в абокат на ръката, не съм и усетила кога съм заспала. Събудих се в пост-оперативна зала с една сестра до мен. Освен че бях жадна и ми се спеше малко, друго нямаше. Нито катетър са ми слагали, нищо. Скоро след като се събудих сестрата ме придружи до тоалетната. Изчакаха малко преди да ми дадат да ям и да пия вода, но час след събуждането си ме върнаха в болничната стая. Дадоха ми обезболяващи за през нощта и ми казаха, че мога да си тръгвам. Това беше.
Може би първите 2 седмици след операцията усещах болки при движение, ставане и лягане, навеждане и изправяне, но иначе не беше нещо ужасяващо. Живея нов живот след операцията и ям всичко без да ме е страх, че ей сега ще ме парализира болката.
Здравейте, в понеделник ми предстои операция за отстраняване на жл. мехур. Страшно много ме е страх но съм се решила след последната криза. Сега уж се успокои но аз и не ям за да не я дразня. Страха ми е свързан с упойка та как е като ти я сложат, какво се чувства като се излиза от упойка. Благодаря ви че сте писали по темата защото като ви чета и много се успокоява.
Здравей. Упойката ми я сложиха в абокат на ръката, не съм и усетила кога съм заспала. Събудих се в пост-оперативна зала с една сестра до мен. Освен че бях жадна и ми се спеше малко, друго нямаше. Нито катетър са ми слагали, нищо. Скоро след като се събудих сестрата ме придружи до тоалетната. Изчакаха малко преди да ми дадат да ям и да пия вода, но час след събуждането си ме върнаха в болничната стая. Дадоха ми обезболяващи за през нощта и ми казаха, че мога да си тръгвам. Това беше.
Може би първите 2 седмици след операцията усещах болки при движение, ставане и лягане, навеждане и изправяне, но иначе не беше нещо ужасяващо. Живея нов живот след операцията и ям всичко без да ме е страх, че ей сега ще ме парализира болката.
Благодаря. Ей това с яденето ми е като нереално не мога да си го представя. Аз от 4 години не съм вкусвала цитруси, патладжан, яйца, шоколад, фасул, за подправки да не говоря😊
Препоръчани теми