Няма да пиша за равносметки. Всяка година е едно и също. Имало е от всичко, през новата ще има също. Ако не сме научили, ще преповтаряме. Ако сме научили - ще дойде нов урок, с нов учител.
Тази година няма да празнувам. Искам да дойде тихо. Да приседне до мен и да я направя своя. Да й отдам цялото си внимание. Ще бъдем само аз и тя. Ще й разкажа какво съм й намислила, как си я представям. Ще й говоря бавно, за да не се уплаши. Ще й кажа да бъде себе си. Да не ми дава само най-хубавото. Нека има от всичко. Но през цялото време да ме влюбва. В нея. Да я чувствам уютна. Да я чувствам своя. Да ме прегръща. Аз ще бъда търпелива. Няма да искам всичко сега и веднага. Ще я изчакам. Ще бъда обрана, а тя ще ме насочва в моментите, когато трябва да настъпя малко повече. Ще я усещам. Ще бъда спокойна.
Ще се приготвя за тази вечер. Пак ще съм красива. Ще облека не най-новите си, но най-удобните си дрехи. Ще оправя косата си. Ще се заиграя с очите. Няма да бъде ден като всички други, защото ще е неделя. А неделя е необикновен ден. Любим ден. Мой ден. Накрая ще изтрия грима, ще взема душ и ще заспя. Малко преди стрелките. Малко преди шума. Ще заспя в старата, за да се събудя в новата.
И понеже имам нужда да дам обещания, защото все пак моментът е такъв, ще го направя така:
Обещавам през идните месеци да не съм толкова твърдоглава.
Обещавам да съм по-мека.
По-търпелива.
Да се грижа за себе си повече.
Да се науча да мечтая.
Да вярвам. В думи и на хора.
Да се влюбя в себе си.
Силвия Крумова ❤❤❤