Кандидат, бъдещи и настоящи мами с татко от епруветка - 6

Здравейте! Тъй като и аз скоро пристъпих към решението за донор, но понеже нямам партньор, а съм на 33 години и вече истински желая да стана майка, ще си позволя да изкажа мнение от собствената си гледна точка.
Първо, поздравявам мъжа ви, както и всички истински и достойни мъже в тези теми, които са до жените си, независимо от проблема и при кой е, те ги подкрепят и се обичат. Най-важното е детето да расте в обич и разбирателство. Понякога се случва така, че двама човека се събират, правят дете, не след дълго се разделят и да кажем майката среща друг човек с когото детето израства и се привързва.
Когато взех това решение също се чудех и колебаех какво ще кажа пред другите, как ще бъде прието, но знаете ли.. ако хората не са ви близки и не ги чувствате такива, още повече ако са случайни – не сте длъжни да се обяснявате. Обаче е задължително детето да знае истината. Още откакто е малко, за да свикне и постепенно да научава историята си. Но то ще бъде абсолютно еднакво като останалите. И някак ми се струва, че в последно време отдаваме твърде много внимание на чуждото мнение – какво ще кажат хората, аба бала. Радва ли ви детето? Чувствате ли се пълноценни и дарявате ли любов, какво по-важно. Така се е случило. И на мен ми се иска да срещна добър и истински мъж и не се отказвам от любовта, но за момента така стоят нещата. А и съм сигурна, че детето ще гледа единствено отношението на вас – неговите родители към него.
Относно изследванията за болести – аз знам, че всички се подлагат на задължителни такива, така че едва ли трябва да се притеснявате за това. Повече подробности може да научите в клиниката.

Така е. Всеки си преценява за себе си дали да каже и колко. Ние не сме решили още как ще подходим. Аз за себе си не виждам с какво би променила информация, че зачеването е станало с материал от донор, който е анонимен. Той реално дори не знае за съществуването на детето. Тоест, за какво му е на детето да знае. Но това си е лично мое мнение и не ангажирам никого с него.
За наследствени болести никой никога не знае. Аз например съм биологично дете на родителите си, но до скоро не знаех за никакви болести, защото и самите те не знаят да имат.
Иначе дали ги проверяват, или не донорите за болести какви и колко, зависи откъде поръчвате материала. За българските донори няма много информация. Ако поръчвате от международна банка за материал, зависимост от профила, може да получите всякаква информация. Според мен не е важен въпросът какво ще стане в бъдеще, тоест как ще живеете с подобна тайна. Ако това ви е толкова важно, за да вземете решение, явно не е за вас. "Товар за цял живот" за едни е да нямат деца, а за други е да пазят тайна. Просто трябва да решите за вас кое е по-важно. Дали това, че детето няма да изцяло биологично, или искате да имате дете на всяка цена и не ви интересуват подробностите. Защото когато човек задълбае в тях, е ясно, че търси оправдания. Да, страшно е да си помислиш, но за щастие, има съвременна медицина, която позволява да се решават подобни казуси. Друг вариант е осиновяването, където детето също няма да е биологично ваше, но не пречи да го обичате безрезервно.
Извинявам се, ако съм твърде директна, но това е мнението ми. Просто съм забелязала, че повечето хора задълбават в детайлите и това им пречи да видят общата картина. А тя - искате ли да имате дете с този човек, въпреки трудностите? Ако да, тогава какво пречи? Желая ви успех и да намерите най-доброто решение за себе си и за семейството, за да бъдете в хармония.

Българските също ги изследват. Поне така наистина се надявам. Дават информация за кръвна група, очи, коса, тен, професия, образование, хобита. Само годините не видях. Аз лично съм си родолюбец и бих предпочела да е българин.

Аз съм твърдо ЗА, да се каже на детето.
То така или иначе ще го е чувало - почти на всеки преглед по време на бременността ще има въпроси свързани с родителите и наследствеността. Колкото и странно да звучи, но бебетата чуват и разбират още от 12г.с.
А когато става въпрос за жена без партньор в един момент ще се наложи да обяснява къде е баща му.
На моето дете му разказах съвсем на кратко още първия път, в който ми го дадоха в родилното, беше на 5 дни (преди това беше в интензивно отделение) и от време на време пак му разказвам.

[quote author=Lina Ivanova 672609 link=topic=1131182.msg45238994#msg4
Докато детето е малко разбирам, че всички са щастливи, но някак си ми се струва като товар, които цял живот гледаш да не излезе наяве.
[/quote]

Ако гледаш на една доста важна част от идентичността на детето ти като товар, ако непрекъснато се взираш в него, откривайки не знам си какви си разлики или симптоми за проблеми, си мисля, че още не си готова за тази стъпка.

Мисля, че истината трябва да се каже на детето. Може да я научи в доста неподходящ момент, дори не е необходимо някой да му я каже, например кръвни изследвания по някакъв повод. Писала съм много по темата и няма да се повтарям.

И аз съм за казването на детето как се е появило на този свят, колкото се може по-рано. Навсякъде съветват да не се крие от детето, но за баби, дядовци, роднини всеки сам си решава. За болестите да кажа какво обясняват в американските семенни банки. Там казват, че всеки човек е носител на мутации. За най-рисковите мутации се правят изследвания, за някои само се предопреждава, ако донорът и пациентката я носият то трябва жената да се консултира с лекар. Някои мутации са безобидни, а други са направо ефектни. Сред ефектните дефекти е червената  коса, сините очи, албинизма и това се сещам сега.

Ето и една статия, ако искате да я видите https://hellogiggles.com/beauty/7-beautiful-mutations/

Колебаех се, дали да го пиша, но щом не пречи ще споделя. Днес мина моята донорска инсеминация и, ако искате ми стискайте палци.

Успех, много стиснати палчета. Скоро да се похвалиш

Мерси, Нандин. Аз го изтрих това съобщение, че ми се видя нагло. Успех на всички желая от сърце!

Нищо нагло не съм видяла

Ок, може да го добавя пак.

Желая Ви много успех💕

Стиснати палци и от мен, Фрида!

Това е трудна тема. По ред сериозни причини въпреки, че имахме дъщеря с мъжът ми стигнахме до решението второ дете да е с донорски материал. Аз настоявах повече, защото причината бе генетично заболяване и не желаех да рискувам знаейки вече за проблема.
На мъжът ми му беше много трудно. Бих казала, че чак след като се роди и поотрасна детето вече наистина го прие и сега съм сигурна, че го обича.
Никой освен нас и 2ма много близки мои хора, които са медицински работници не знаят за генетичния произход на синът ни. Нямам и намерение да казвам на никого повече.
Ние обаче имаме и друго дете и здравен проблем, който не бива да е основа и част от живота на децата ни. Освен това родителите на мъжът ми никога не биха разбрали, а аз искам да си спестя излишно усложняване на живота.
Затова всяко семейство трябва да вземе за себе си решение и това не би трябвало да е повод за коментар. Пожелавам успех. Пътят понякога не е лесен, но финала винаги си заслужава 😀

Безспорно говори много добре за мъжа ти това, че го е обикнал и приел. Няма нищо странно в това и дори е разбираемо. Извинявай за твърде личния въпрос, но било ли е сигурно че това заболяване би се предало на детето?

Шанса е 50% да се предаде . Доста голям за да се рискува, т.к заболяването е непредсказуемо. Разбрахме за него чак след като се роди дъщеря ни и съответно, че мъжът ми е този който го има.