Положението в къщи беше нетърпимо и за двете страни и на 18 г. си тръгнах от вкъщи с гръм и трясък и отидох да живея с един дръвник. Баща ми се беше отказал от мен, не бяхме говорили с години. Каза ми, че за нищо не става и няма да завърша средното.
Напук се мотивирах последната година, учех и работех .Даже сама си купих рокля и обувки за абитуриентската вечер.Нашите не присъстваха!!! Дипломата ми от средното е 3.50, но важното е ,че я имам.
Изкарах книжка, купих си кола, след няколко години записах висше, което изкарах с отличен, намерих си хубава работа. Живота ми тръгна в правилната посока.
Сега съм отговорна съпруга и майка на 2 деца, които отглеждаме с много любов. С родителите ми сме в прекрасни отношения и сме загърбили миналото. Само, че като гледам на дъщеря ми характера, колко прилича на моя и ме хваща страх. Старая се да я уча да ми има доверие, да споделя с мен, да бъде отговорна, но ще видим какво ще покаже бъдещето. Майка ми , малко ехидно подхвърля, колко приличала на мен и как всичко се връща. Дай Боже да не ме задмине
Е поне няма да й е лесно да ме лъже и мога да й дам полезни съвети.
Бъдете приятел с дъщеря си, обичайте я и я подкрепяйте каквото и да става, иначе може да я загубите! И аз съм на мнение, че средата и гаджето трябва да се сменят, но не мога да ви кажа точно как ще го направите. Успех!