Фентъзи и фантастика – тема 18

Ще видим за Нинив, аз много трудно харесвам женски образи, но виж за Лан съм съгласна, той ми е фаворит засега, с другия все още не съм се запознала. Много харесвам такива герои, малко мрачни, невъзмутими, хладнокръвни,  майстори на меча.

Окей , съгласен съм да минем на Ти , просто знаете в началото е нормално
Аз съм Петър , ,приятно ми е, Здравейте на Всички !!!! вчера навърших 34, затова ме нямаше много тук, сега имам да наваксвам с мненията
Гледам Колелото на Времето е на мода , мм четох я преди колко ? 5-6 години ? Но да в общи линий, все едно вчера съм я чел, лошото е ,че вече я нямам така(на хартия имам предвид)  и не можах да я спася , както знаем
примерно в повечето книги много  често има някакво събитие След което нещата се променят коренно нещо
като Голямата Промяна ?! Та и при мен , след такова събитие се оказа ,че колекцията ми се стопи !! Направо бях
извънредно ядосан хах. Човек да не отиде в чужбина за няколко месеца(знаете как е) и през това време ми се
обажда баща ми  и ми казва - ``Абе да знаеш ,че ти почистих кашоните в гаража ,имаше някви стари книги там дето незнам за кво ги пазиш!!! `` Нещо ми отмаля и може и да съм загубил съзнание за няколко минути ,незнам наистина, но се оказа ,че едно 300-350 книги и то стари класики които с такова удоволствие бях събирал, и нови включително и Колелото на времето ,но  на Библиотеката ми не мога сложа повече от 100-на книги от по ново време ,тези старите ги бях подредил в кашони в гаража...за съжаление , той баща ми мислел да ги хвърли, но някакъв негов колега го посъветвал ,че може да ги продаде и така нашия за по 0.30 , 0.40 ст ги дал някъде незнам си къде , направо все едно ръката си загубих .
Та мале колко се отклоних ,ще ме извинявате, но като почна да пиша...
„Живите кораби", щом е свързано донякъе с втората поредица задължително ще я потърся .
^Постапокалипкитика/военна фантастика[/b] - Дейвид Брин (Пощальонът), Аз съм Легенда  (Ричард Матисън)и пр.- това също , този жанр в последно време ми беше от любимите ! Малко го пренебрегнах ,но сега с тези двете пак ще се почна май май .
^Ако ти допада "социалната"/психологическа фантастика н 70-те години непременно прочети Павел Вежинов - един голям българин оставил следа във фантастиката (Един есенен ден на шосето, Бариерата) ^^- имаше време
в което ми допадаше , незнам беше отдавна , но и ги имах тези книги както и още много други , нооо вече не за съжаление
„пътуване във времето"- и моят също .

Сега за Колелото на Времето - виждам доста негативно за Нинив , да разбирам защо ( наистина и мен в началото ме дразнеше определено не харесвам такива трудни характери) Но. Определено има защо тя да се държи така , в смисъл ,не е някаква слабачка с която могат да си правят каквото си искат , И това определено ще е от полза на самия финал на сагата
На мен любими са ми , Лан ест. даже повече от Ранд на моменти , с цялата му предистория , как беше ? Златния жерав мисля? дано не бъркам Лан е истински корав герой , нищо повече или по малко.
Ранд в първите книги ми беше доста казано скучен на моменти. НО. След като загуби ръката си , и когато почна наистина да показва на какво е способен(Лорд Дракон ! все пак) тогава си казах Окей , за главен герой ,казвам Да ! Особено ,че той не е типичният уверен в себе си както някой други , и да , определено беше дооста несигурен в себе си , на моменти чак да се запита човек , ама той наистина ли ? Но така е трябвало да бъде написано както се казва, затова историята е толкова невероятна и завладяваща !!!
От другите, Перин и Мат също, Мат много забавен , Перин , сериозен и решителен, с тази мрачна решителност когато трябваше да спасява любимата си , нищо друго не го интересуваше , ни Ранд ни нищо  хаха .

На Гарт Никс , „Старото Кралство“ съм я чел , но Благодаря за другите , ще ги потърся .

Цялата поредица я има в читанката (в случай, че нямаш електронно копие)

Аниш, мисля, че Колелото е блокирано вече в Читанка.

Ако някой има голям мерак да чете, мога да му пратя ел. копие на мейл.

Не всичси мъдри преливаха. Нали все се плашеха от дивачки да не направьт някоя беля. Как ще ги оставят безконтролно (от кулата) да си преливат?
Тези, които можеха за преливат и не искаха в кулата

Не е блокирано.

Ах, ок. Значи е блокирано само "Окото на света".

Цъ, не е блокирано Колелото. Има голям надпис, черен, че е блокирано,  "Окото на света" но ако кликнете на 1 глава и дадете "следващо" отивате на 2 глава и си четете без проблем- Ако кликнете на  3глава за начало - тя ви е скрита, но като  дадете следваща четете 2 и после следващо си четете 3-та без проблем....и така нататък. Блокирана ви е само тази глава върху която непосредствено кликате. С "Клетниците е направено същото.

Моридин се появява доста по-късно,  поне към 6-7 книга засега Меган е в средата на втора книга. Перин на мен беше един от малкото герои -мъже, които не ми хареса, малко "селски ерген",  го докарваше. Ранд бих го харесал, ако не изпадаше в толкова тежки дилеми - или-или.

Поредицата я има и в Рулит. Но в читанката е по-удобна за четене.

Лан ми е симпатичен, но той твърде сериозно приема чувството си за дълг. Има ситуации, когато аз не бих издържал на негово място. Нито когато Мойрейн му съобщи , че е - и той не не направи нещо глупаво, например да се самоубие - не мога да го разбера - нито  бих издържал на мястото на Лан, Нинив, още повече акоОсвен това макар да разбирам, колко беше важно Лан да остане жив за Последната битка, това, което стори Моарейн с него бе изключително жестоко. В този миг си мислех, че е по-добре да беше стана Бяла - те са лишени от чувства. За сравнение Мат казва на Елейн, в предпоследната книга, че всеки мъж иска и дори настоява да има правото на избор - все едно дали е разумен или не!

Не знам дали е модерно "Колелото", повечето в темата са го чели. Аз доста време се настройвах за него, едно, че е доста дълга поредицата и друго, че съм малко скептична към прекалено възхваляваните поредици.
Към средата на втората книга съм и ме дразни това, че не е обяснен добре ордена Айез Седай. Споменават се някакви цветове- бяла, зелена, синя, жълта, сива Аджа, но освен по-конкретно за какви са черната, кафявата и червената за другите не се дават подробности. Какви са, що са, каква е ролята на цветовете в ордена  и с какво се занимава всеки цвят, не.

Не съм чела ни Бардуго, ни Трона... сега ми разпали любопитството да ги сравня. Те са ми в TBR-a де.
Но аз по принцип много си обичам истории за асасини. Може би съм твърде лесна да бъда впечатлена. хихи!

На мен не само историята ми допадна, но и цялата атмосфера на света ме грабна. Хареса ми и превода на български. Та всичко взето заедно направи магията. Поне за първа книга. Ще видим останалите две как са. Дочитам сега една скука и мятам Божигроб.

П.П.: Началото ми беше странно докато свикна с начина на разказване на Кристоф. Първите няколко глави са голяма каша, макар че ми хареса как преплете двете сцени с първото убийство и момчето за удоволствие.

Обяснено е доста подробно. Просто още не си стигнала дотам. Ако искаш, след като свършиш втората, прочети "Нова пролет" /прелюдията/.

На мен не ми харесаха книгите на Маас и Бардуго.На "Гриша" поне прочетох с компромис първата и я зарязах на втората, но "Трона" я зарязах по средата. Само се преоблича девойката и въздиша по двама, но пък книгите си имат  много фенове, така че проблема може да е в мен.