Впечатляват ли ви новите дестинации?

Последно много ме впечатли един регион Остерлен в Сконе, Швеция.

Грузия
[/quote]

Грузия и нас много ни влече отдавна.
Може ли за споделите къде и кой сезон сте посещавали?
И с какъв транспорт.

Виетнам....не знам дали е популярен или не , но наистина много ме впечатли!
И мегалитния комплекс "Градище" до с.Долен!-в България-в Родопите

Посетихме Грузия в края на септември 2018 г,времето беше много приятно.Пътувахме с автобус до Истанбул и от там със самолет до Тбилиси .Наехме си страхотен апартамент за 160 лв. за 5 нощувки . Всички екскурзии и обиколки организирах сама . Древна история,прекрасни храмове ,страхотна архитектура /стара и съвременна/,кухнята е невероятна,да не говорим за вината .Евтино е ,не знам до кога ще е така,че бързо се променят. А най-много ме впечатлиха хората ,отдавна сме забравили колко истински ,естествени и непревзети от съвременната суета могат да бъдат.Много ни се радваха ,като разберат ,че сме българи .С удоволствие пак бих отишла .

Босна и Херцеговина 😊

Последно ми хареса Албания.
Хубави плажове


и този


Истинска храна на прилични цени


и макар и планински -много добри пътища


освен това има много интересни градове-бивши български територии


Има какво да се желае, защото сега прохождат в туризма, но като цяло са много приятна изненада за мен

Не може да ме отегчи пътуването, макар че съм обиколила доста места. Тайната е, че пътувам винаги с някаква цел, която си е само моя. Пътувала съм до места описани в книги, които са променили нещо в мен, докоснали са ме (например, плажът на Зорба). Пътувала съм заради картина, която ме е впечатлила (на Ван Гог), заради музея на Пикасо, заради родно място на любим поет, заради концерт на една група от 90те, пак в родното им място, заради светлинно шоу, заради коледна украса. Определено пътувам и заради храна и напитки, на страхотни кулинарни и винени дестинации като Бордо, Сан Себастиан, Истанбул и т.н. И заради исторически места, които по определен начин са ме формирали и т.н. Изобщо, дано да ми стигне живота да видя и опитам всичко, което ми е на сърце......

На мен ми харесва даже само пътуването в съседни градове.

Кой е плажа на Зорба?
Иначе напълно подкрепям- всяко пътуване ме докосва, до сега винаги съм срещала добри хора по пътя и научих децата си че пътуването те прави жив и активен.

Мен ужасно много ме впечатли и хареса района на Андите - Салта, Аржентина, и околностите. Красива природа, любезни хора, хубава храна. Бих отишла пак с удоволствие, за съжаление имам други планове за следващото ходене в Аржентина. А за Грузия още ме е яд, че изпуснахме полетите на уиз, всички, които бяха, са впечатлени.

Не съм Дискобисквитата, но ето това място на Крит.

Да, точно това е

Колко време отделихте за пътуването в Аржентина?
Някъде писала ли си повече за него да прочета?
Жалко, че няма тема Южна Америка. .

Виждам, че се е изместила темата от първоначално зададената, обаче аз вече няколко дни (откакто четох първите постове) размишлявам върху този проблем - за пренасищането, за (не)впечатляването, за рутината... Затова искам и да си напиша, каквото ми се върти в главата, дано не ви отегча.
Пътувала съм пренебрежимо малко спрямо повечето потребители тук, а първото ми излизане от Европа тепърва предстои догодина, но няма да е нещо нечувано, а семейна почивка на море в Турция. Въпреки скромния си опит обаче, успявам да се подготвя за различните пътувания сравнително добре. Преди три години, като част от подарък, успешно подготвих план за екскурзия - ден по ден, улица по улица, обект по обект - за град Рим (след като преди това го бях посетила), а после и за Милано - където все още не съм ходила, но ако отида, с радост ще си следвам програмата. И двата плана между другото ги има из форума, ако някой проявява интерес.

Тази пролет бяхме четиримата в Сицилия - също с предварителна програма, набелязани цели, неизменно с пътеводителя. Видяхме много красиви, неповторими неща. Разглеждах съвсем наскоро снимките и ми стана хубаво при спомена за местата и преживяванията. Но може би някъде там, а после и при един семеен уикенд в България, усетих нещо ...тъпо. Разбирате ли, докато съм там, на заветната дестинация.
Големият ми син много ясно, макар и грубо и невярно, го формулира, докато разглеждахме експозициите в Националния исторически музей: "Какво да гледам, всичко е фалшиво, пластмаса е". Отлично разбирам, че не е така. При това аз от дете нося любопитство към историята, археологията, артефактите. Обаче, колкото и да се карах на детето заради тези думи, докато бях в археологическия музей на Сиракуза и аз си задавах въпроса "ама това истинско ли е?". Сякаш тази близост, достъпност на древния обект, какъвто и да е той, го правят ...обикновен. И изтриват всякакво предишно вълнение, очарование, мистичност, ако щете, зародили се с идеята, че ще го видя.

Със сигурност голяма роля върху променените емоции при пътуването оказва фактът, че сега пътуваме и с децата, а не само двамата с благоверния. Но дори и да сме без тях, пак някакси логистичната част при пътуването заема все по-сериозен дял в подготовката. Явно сме остарели? Дори и за това предстоящо пътуване в Турция в крайна сметка решихме да сме със самолет, през туроператор, без никаква ангажираност от наша страна. Аз прокраднах идеята да пътуваме с кола, да разгледаме няколко дни Истанбул, после друго... И като изброихме всички моменти, които трябва да покрием, за да се осъществи по този начин, просто се отказахме. Преди пет години дали пак щяхме да се откажем? Прагматични ли сме станали? Или просто мързеливи?

Мисля много и за съвременните технологии. Как с модерните 3d принтери, материали и техники може да се пресъздаде всичко и да се подмени. Кое е реалното тогава? Кое е стойностното? В Казанлъшката гробница, като влезеш, в нея ли си или не си в нея?

Гледам по телевизията предавания на FineLiving, където показват най-разнообразни дестинации, често в Карибския залив и Централна Америка, но не само. И си мисля, как ли ще се чувствам, ако сега съм там. Ето, там също слънцето изгрява и залязва, птиците летят, а хората ходят по земята, не е чак толкова невиждано, нали? И какво всъщност значи екзотично? Чета и една наша българска блогърка, има много пътувания и из Европа, и из други части на света. Ето, един нормален човек отива там, на супер звучащото и изглеждащо място, и продължава да си е същият, поне отстрани.

Не казвам, че не искам да пътувам, напротив. С голямо удоволствие бих съставила програма за където и да е. Снимам с ентусиазъм и разказвам после, и се вълнувам. Връщам се обогатена по някакъв начин. Обаче аз тази година навърших 30 и вече се прокрадва някакво чувство, което наричам "тъпо", защото дори сама не мога да го определя точно. А "обогатяването" е все по-малко след всяка покорена дестинация.
Големият син иска екскурзия до Египет, която в момента не бихме могли да си позволим, нито да проведем, защото малкият е още много малък за такива преходи. И както той иска, така и на мен си ми е детска мечта, която някога се надявам, ще се сбъдне. Обаче, честно ви казвам, просто го виждам там, пред древните храмове и ценните находки, как изтърсва: "Всичко е фалшиво, пластмасово е". И някак и аз усещам , че в крайна сметка не сме излетели в космоса, а всичко си е земно, нормално, просто.

Може би това е проблемът - достъпността на пътуванията ни е пренаситила и приемаме всичко за даденост.

И ще завърша с това, къде мен ме отведе google earth преди няколко седмици пак в една късна вечер - в Казахстан. Първо по някакви ужасяващо изглеждащи от сателита селища, а след това - когато отворих чисто информативно програмата на една екскурзия до там - и в новата, и в старата им столица. Ако някой търси нещо различно и не толкова популярно, може да провери Казахстан като възможност.

Pyjamka, много хубаво написано!
Аз искам да ви споделя как решихме да празнуваме РД на детето: Вече е на 13, но от 6-7 години правим пътешествие зад граница по повода, като задължително го свързваме с нещо запомнящо.
Например маршрут за катерене (те обикновено имат имена), който носи нейното име. Заведохме я да го изкачи на РД в Хърватска.
Това разбира се е свързано с предварителна организация. Така че информацията и технологиите в този смисъл са от полза, пък от нас зависи колко ще им позволим да се намесят в пътуването.
Наистина тръгване без план и с деца е трудно, макар и да е много, много яко!