С втората бременност също бях с постоянни контракции, бодежи и какво ли не. Едва издържах 1ч права. Лежах два пъти за задържане и родих в 39+1 🥰
- Публикувана: 24 окт. 2019, 15:41 ч.
- Последно мнение: 28 юни 2020, 09:51 ч.
Лежащи мами - 45
Здравейте лежащи, включвам се от време на време, за да дам кураж и да напомня за изследванията за уреаплазма, защото рядко се сещат докторите за тях, а при мен проблемът май беше от това.
Аз бях със серклаж на горещо в Токуда в 20 г. с , шийка 0,7мм и пролабирал мехур и постоянни контракции, разбирайте по 10-15 на час. И не бях постоянно лежаща, защото имам по-голямо дете и трябваше да го вземам от детска, а и домакинската работа си я вършех. Реално спрях да ходя на работа и да вдигам тежко. Причина за скъсяването беше може би уреаплазмата, която ми откриха преди серклажа или десетината миоми, никой не може да каже на 100%. Пих антибиотици на 2 пъти, но не изчезна напълно.
Сега виждам, че има ново лекарство Алеракт. Дано действа повече от магнерот и биолектрата.
Синът ми се роди с планирано секцио в 38-ма седмица, и сега е на 9 месеца.
Успех на всички лежащи и си пийте магнезия!
Аз бях със серклаж на горещо в Токуда в 20 г. с , шийка 0,7мм и пролабирал мехур и постоянни контракции, разбирайте по 10-15 на час. И не бях постоянно лежаща, защото имам по-голямо дете и трябваше да го вземам от детска, а и домакинската работа си я вършех. Реално спрях да ходя на работа и да вдигам тежко. Причина за скъсяването беше може би уреаплазмата, която ми откриха преди серклажа или десетината миоми, никой не може да каже на 100%. Пих антибиотици на 2 пъти, но не изчезна напълно.
Сега виждам, че има ново лекарство Алеракт. Дано действа повече от магнерот и биолектрата.
Синът ми се роди с планирано секцио в 38-ма седмица, и сега е на 9 месеца.
Успех на всички лежащи и си пийте магнезия!
За съжаление пак се включвам с въпрос. Дали някоя мама е имала бодежи във влагалището? Имам час за лекар утре в 13.30, но дотогава ще се побъркам.
Записвам се и аз. Историята ми е дълга, инвитро успешно от трети опит,бебето имаше увеличена нухална транслуценция, която наложи да направя амницинтеза в 18 седмица. Чаках 1 месец за резултатите, слава Богу всичко е Ок. Като капак от 19 седмица ме хванаха контракции, 2 пъти лежах на системи в болницата. В събота ставаме на 26 седмици, но контракциите и болките не спират, въпреки конските дози лекарства , които пия.Лежа в къщи от месец, а най - лошото е депресията и страха, които не мога да прогоня и проклетите контракции и болки, които не спират.
Записвам се и аз. Историята ми е дълга, инвитро успешно от трети опит,бебето имаше увеличена нухална транслуценция, която наложи да направя амницинтеза в 18 седмица. Чаках 1 месец за резултатите, слава Богу всичко е Ок. Като капак от 19 седмица ме хванаха контракции, 2 пъти лежах на системи в болницата. В събота ставаме на 26 седмици, но контракциите и болките не спират, въпреки конските дози лекарства , които пия.Лежа в къщи от месец, а най - лошото е депресията и страха, които не мога да прогоня и проклетите контракции и болки, които не спират.
И аз съм така, немога да се преборя със страха, освен че имам загуби, постоянно излиза нещо, да не говорим и че все имам някакви бодежи дърпания и т.н. Старая се да мисля положително, но трудно ми се отдава. Все пак си мисля, че ти си преминала през много труден момент това с амниото, и не случайно всичко е наред. Аз съм в 24гс и ми се вижда много далече, и единствено си повтарям вяра, търпение и смирение. Дано с Божията воля всички износим успешно и родим живи и здрави бебета
Andi аз сега си лежа след амниоцентеза в майчин дом и стискам палци за добър резултат. Минала си успешно през много неща дотук, празнувай си победите иим се радвай. Стискам палци за теб да спрат контракциите и да си доизносиш спокойно.
Записвам се и аз. Историята ми е дълга, инвитро успешно от трети опит,бебето имаше увеличена нухална транслуценция, която наложи да направя амницинтеза в 18 седмица. Чаках 1 месец за резултатите, слава Богу всичко е Ок. Като капак от 19 седмица ме хванаха контракции, 2 пъти лежах на системи в болницата. В събота ставаме на 26 седмици, но контракциите и болките не спират, въпреки конските дози лекарства , които пия.Лежа в къщи от месец, а най - лошото е депресията и страха, които не мога да прогоня и проклетите контракции и болки, които не спират.
За страха и аз съм същата работа, но и някакви нерви ме тресат. Имам 2 загуби преди това . Още съм едва 21 г.с с 2 бебета, 2 серклажа, 2 вида бактерии и 2 вида антибиотици - орални и вагинални и още 1 шепа други лекарства. Вече и тв не ми се гледа и книги не ми се четат. Лежа по цял ден и си мисля някви неща, дано добутам до някакви безопасни седмици поне да дишам по-леко.....
Много е тежко лежането. Само, който не е бил на леглови режим, би могъл да си помисли, че е супер по цял ден да си лежиш . И всичко омръзва. Аз книги не можех да чета, защото просто не можех да се съсредоточа истински. То и тв не може да се гледа постоянно. Имах си някаква рутина в деня и това до някъде ми беше полезно. Пробвха се дори да плета 😂 Няколко дена ших една кукла за голямата ми дъщеря. Истината е, че чак като дойдат сигурните седмици човек си отдъхва малко, а истински - първата нощ в родилното, с бебчето до леглото! Чак тогава спах спокойно няколко часа!
Не се отчайвайте! Времето минава! Наближава Коледа и покрай празниците, ще мине малко по-бързо времето ❤ Може да правите коледни картички или някаква украса. Нещо, което да ви носи позитивни емоции и да ви разсейва!
Не се отчайвайте! Времето минава! Наближава Коледа и покрай празниците, ще мине малко по-бързо времето ❤ Може да правите коледни картички или някаква украса. Нещо, което да ви носи позитивни емоции и да ви разсейва!
И аз имам вече зад гърба си 2 излежани бременности, 3 бебета, нервата и притеснението бяха ръка за ръка всеки ден, да не кажа пък че като се притесня много и контракциите валяха. Всичко свършва рано или късно, ще се молим за щастлив край.
За да ви дам кураж момичета, имам 2 инвитро процедури, за кой късмет и двете от първия път бяха успешни. Имам 3 серклажа общо, 2 пъти секцио, 3 пункции с обща упойка, лапароскопия, на 20г ми беше първата операция от дискова херния, сега на 34г. ми се наложи втора, възстановяването е трудно, майка ми си напусна работа, за да ми помага с 3-те деца.
Повярвайте ми не съм изгубила дух, всеки ден е радост за мен,. Общувайте, с хора които ви вдъхновяват и зареждат с енергия! Ние сме с вас, за да ви подкрепяме допълнително! Успех, момичета, ще успеете!
За да ви дам кураж момичета, имам 2 инвитро процедури, за кой късмет и двете от първия път бяха успешни. Имам 3 серклажа общо, 2 пъти секцио, 3 пункции с обща упойка, лапароскопия, на 20г ми беше първата операция от дискова херния, сега на 34г. ми се наложи втора, възстановяването е трудно, майка ми си напусна работа, за да ми помага с 3-те деца.
Повярвайте ми не съм изгубила дух, всеки ден е радост за мен,. Общувайте, с хора които ви вдъхновяват и зареждат с енергия! Ние сме с вас, за да ви подкрепяме допълнително! Успех, момичета, ще успеете!
Благодаря ви момичета за окуражителните думи. Да , минах през много и странното е ,че и инвитро процедурите и амницитезата сега ми се струват далечни, човек забравя за лошото. За това си повтарям, че и това ще мине. Ние правим каквото можем, от там нататък всичко е в Божиите ръце. Ако е писано ще стане. В медицината не всичко е 2 +2 =4, има много тежки случаи с успешен край и обратното. Човек никога не знае. Дано всички износим здрави деца до края.
Относно страха и притесненията - предизвикват контракции, но няма как да се контролираш. Моите контракции в един момент бяха само и единствено от паниката, която ме беше обзела, но лекарят ми изписа хомеопатичен вариант на "щастливите хапчета" и определено смятам че ми помогна. Говорете със своите АГ ако има възможност да ви дадат нещо за нерви.
Може би всички в тази група кме преминали през едно и също ...паника,страх,притеснение и мисли за най-лошото....
Бъдете спокойни,всичко ще бъде наред.
Аз си лежах и гледах сериали по цял ден,ровех по форумите..имайте вяра и надежда и ден по ден ще го избутате до 35 г.с. след това ще ви разрешат разходките и всичко ще отмите и ще гушкате най-прекрасните бебчета...
Бъдете спокойни,всичко ще бъде наред.
Аз си лежах и гледах сериали по цял ден,ровех по форумите..имайте вяра и надежда и ден по ден ще го избутате до 35 г.с. след това ще ви разрешат разходките и всичко ще отмите и ще гушкате най-прекрасните бебчета...
Препоръчани теми