Астрология - 16 тема

Човек не се променя, а посредством хора, среда и обстоятелства развива семенцето, което е заложено в него. Не може да избяга от семката си. От своята същност. Неговото естествено поведение, реакции са предвидими.
Така че е добре да се приеме такъв какъвто е. Да се фокусира върху предимствата си. Някои дори извличат дивидент и от недостатъците си. Самообвиненията са равносилни на самоотхвърляне.

До някъде приемам идеята за семенцето. Но моето разбиране е, че ние сме почва и в нея има и виреят различни семена. Някои от семената дават благодатна жътва, а други трябва да се чистят, защото са плевели и задушават "житото".
Семената се сеят от хора, обстоятелства, преживявания и повеи, които ни съпътвстват през целия живот. На наша отговорност лежи избора кое семе сме поляли и кое сме изкоренили... или поне сме се опитали да изкореним.

Waterviolet, Kecharitomene, не знам какво да кажа, аз съм се опитвала много пъти, но може би някъде греша, не знам.
За мен, желанието за промяна не е достатъчно, ти може да го имаш, но пак да не успееш да го реализираш.
Земята в картата не знам дали ми помага, за тези неща по-скоро не, защото когато се хвана за нещо, на всяка цена искам да го постигна, не пускам, държа здраво, чак болезнено, та от там и другите проблеми. Ще дам пример, прост. “Този човек защо не ме цени, както е ценял друг човек, това значи ли че аз за него съм по-недостойна, по-лоша? Ами ако е така, защо е така?” И тем подобни. А това е безумно, не може да се разсъждава по тоя начин, това дълбаене, този анализ пречат и то много, на самата мен и аз го знам, осъзнавам го много ясно и какво от това? Това кара ли ме да се чувствам по-добре? Не.
За депресия, мисля, че съм изпадала в такава веднъж, не беше хич лицеприятно, тогава доста се изпуснах и слязох много на дъното. След време, когато съм изпадала в сходни ситуации съм се опитвала да се държа повече и да се избутвам сама от калта, за да не стигам до това положение и донякъде може и да съм успявала, но въпросите, размислите и емоциите са си били в мен, преследвали са ме много.

Това дълбаене ми звучи на нещо плутоново. Имам съвпад на Слънце и Меркурий с Плутон, е няма такова анализиране и дълбаене, с часове, дни, месеци фиксирана в някакъв въпрос и дългогодишно увлечение по психологията. Сега да не видя психология и единственото, което разнищвам е семейния бюджет 😁
Въпросът "този човек защо не ме цени" е наистина безсмислен. Щом не те цени няма място при теб. Започни да цениш себе си и другите ще те оценяват. Цениш ли себе си никога няма да погледнеш човек, който не те оценява. Външният свят е проекция на вътрешния.
starinthenightsky и така, и не е така. Външни обстоятелства ок, влияят много, но човек не ги ли разчита защо му се случват, какъв е урокът, какво може да научи, няма ли желание да се промени, цял живот ще страда и пак няма да се осъзнае. Човек наистина първо трябва да се обича такъв, какъвто е, а после да реши кое му помага и кое не и да се промени. Вътре оставаш същия, ето аз винаги съм обичала да помогам на беззащитните и онеправданите, (Луна в 12-ти дом) хора и животни, това работя, а пък вкъщи е зоологическа градина от прибрани животни, добре че имаме двор. Това никога няма да се промени, но защо да го променям? Виж страшно много други неща промених, които бяха в мой ущърб, пречеха на развитието ми и на това да се чувствам добре.

waterviolet, а правила ли си си карта по ведическата астрология? Луната ти там също ли е в 12 дом?

Аз по западната астрология имам ретро Плутон в 3Д, В Скорпион, опозиция с Венера от 9 в Телец, тригон с Луна в Риби.
Не знам дсли е от Плутон. Асцендент Дева съм, той също дава предпоставки за анализиране и дълбаене.
Аз също това казвам, няма смисъл, знам че няма, но защо изобщо се случва? Кое ме кара да дълбая постоянно и да не пускам без дс получа отговор? Даже и понякога като получа някакъв отговор, аз решавам, че може още и още и цикъла няма край.
Точно там е работата, съзнанието ми е много ясно, казва ми: “спри се, това не е ок, нараняваш се, боли те, няма смисъл, стига”, а емоцията: “нее, блуждай си, наранявай се, рови, търси”.
Сигурно е форма на мазохизъм, знам ли и аз. Но няма логика, никаква.

Уф, много е трудно така, аз все си мислих , че Сатурнът ми е виновен за тоя мазохизъм, но сега като казахте....плутон с марс са ми в скорпион до Мц, и юлв....явно от там е. Тази липса на любов към себе си,вечното доказване към другите и естествено уроците да ти се падат все хора, които не те оценят. Мислите ли , че това се променя наистина? Способен ли е човек да се преобрази, емпатът да стане пълноценен за себе си, емоционалният да превъзмогне първичното, вместо драматичния анализ да си живееш с пълни обороти и да се радваш на положителното около себе си? За мен този човек ще е герой.

Аз съм същата. Имам и същите позиции, Асц Дева, Луна в Риби. Дори осъзнаването, че не мога да спра да го правя, ме кара да губя контрола още повече. Страшен омагьосан кръг е. При мен има и опозиция Слънце – Плутн и то по остта 2-8 дом, та не знам от къде е точно. Звучи доста Скорпионски като тематика. При мен има и натоварен осми дом, винаги него съм обвинявала

Точно! И това е най-лошото, осъзнавато е там, има го, но въпреки това не можеш да се спреш. Ужасно е, който не го е изпитвал няма как да знае.
Сигурна съм, че има хора, които ще си кажат, че това е лигавене, защото все пак трябва да умеем да контролираме емоциите си, но не е точно така. Аз много си патя от тази емоционалност и вечното анализиране, то става един омагьосан кръг, от който няма излизане.

Какъв ден само ми предстои

ти срещу твоята си природа няма как да се бориш
ако ги имаш аспектитите, това за теб е нормално и правилно, т.е не би ти хрумнало да се оплакваш от него, дори и да е неприемливо - социално и морално за другите
искам да кажа, че наталната карта ти е определила мирогледа и ако ти и аз не можем да сме погребални агенти (груб пример) и бихме скъсали Господ от молитви да не се случва, един човек с предпоставки да се чувства на правилното място, няма да се моли да е другаде

Катерица ведическата астрология не е моето. Моите съвпади са също в квадрат с нодалната ос.
Adriana Плутон в трети дом дава това желание за дълбаене и анализиране, Девата анализира, но не дълбае. Плутон също прави мислите обсесивни, като се фиксираш в нещо и не можеш да спреш да мислиш за него. Това води и до паник атаки. Мноого трудно се променя, трябва много воля, някакви техники за отклоняване на мислите да си измислиш, да повярваш в себе си и т.н. Плутон опозиция Венера, Скорпион/Телец са точно знаците свързани с ценностите, с вътрешните комплекси, често се чувстват недооценени и т.н. Плутон е сянката по Карл Юнг, това са нашите слабостите, страхове и несигурности. Опозиция с Венера, която е символ на красотата, парите, ценностите, в Телец дава склонност към пълнеене. Демек твоите несигурности са свързани с Венерините теми, както и тези на 3-ти и 9-ти дом, например не ти зачитат мнението или каквото говориш не е важно за другите. Започни като се концентрираш в силните си страни и ги направи още по-силни. Например Плутон в Скорпион в трети дом дава проницателност и силна концентрация, можеш дадена тема да я проучиш в дълбочина като никой друг. Прави неща, които ти дават възможност да използваш тази сила. Спри да се сравняваш с другите, всеки е различен.

Ади,

Бързах да ти отговоря на мнение, за да не рискувам да си забравя мисълта и пропуснах следващите няколко такива.

На мен също ми е много трудно да се разделям с хората, ценни за мен приятели, връзки и т.н, дори и с такива, с които не сме прекарали много време заедно, но са били различни и са ми влязли под кожата. Всеки, който някога съм обикнала, все още обичам, и това не зависи от мен. Интензивността на чувствата ми ме е докарвала до много неприятни ситуации. Знам, разбирам, осъзнавам - и пак накрая се бутам между шамарите.. Много се дразня колко много мога да прощавам да на такива хора (в разрез със скорпионската ми природа). С времето приех, че това е просто част от мен, и тя не е задължително лоша. Красиво е да можеш да обичаш така, и нищо дадено от теб не е изгубено. Научих се просто, че хората не са такива и спрях да им вярвам. Много ме тормози, че нямам контрол над начина по който преживявам даден човек. Ставам селф-деструктивна, затварям се в чувствата и мислите си и не мога да мръдна на никъде в живота. Но, осъзнах, че винаги е временно и след всеки такъв етап живота има по - сладък вкус. Да анализираш и дълбаеш, не е от най - приятните неща, но за себе си знам, че ако не стигна до истинския отговор и урок, не мирясвам по темата. По - добре да чопля и да разбера защо, как и какво, отколкото да ми остане травма. На мен ми помага (понякога) факта, че информацията си идва на мястото, след време, когато не я търсиш, и емоциите са пооутшомели. Така, че оувърфинкинга често е загуба на време и енергия. Ей така - спонтанно получаваш отговор на нещо, за което много си се блъскал, както и Айнщайн открива теорията за относителността в тоалетната. 😁 Извинявам се за чаршафа, разбирам те. В заключение - това наистина не е нещо лошо.

Катерица

Мнението ти за семенцата много ми напомни на баобабите на планетата на Малкия Принц..

Външното е само инструмент, който подбутва съдбата. Себепознанието също е неделима част, която се случва благодарение на интеракцията с външното. Така че случват се, за да израсте от семенцето съответстващото му растение. Само че външното го опосредства, обуславя. Като момент във времето. Никой самоцелно, в произволно избрано от него време, не му светна крушката да стигне до едни или други изводи.  
 Смисълът е относителен от човешка гледна точка. Както и привидно "грешките" и "правилните" решения. Най-щастливи са глупаците
Меркурий в комбинация с Плутон,  предполага ум, който е пристрастен, вманиачен, заслепен, обсебен от някаква идея. Потъва дълбоко и фанатично е погълнат от нея.

Един лайк не ми стига, за да подкрепя мнението ти. Човек не може да избяга от себе си. Човек е семенцето. Обстоятелствата, хората, случките, проявите им  по отношение на него са водата, която го полива и го кара да разцъфти, листо след листо, след листо, да извади цвета от себе си, да даде плод, такъв, какъвто е посят. Това е непроменимо и въпреки надеждите на някои хора, неизкоренимо. Илюзия е, че можеш да унищожиш част от себе си и да си израснал и успял.
В тия теми понякога пишете за високо и ниско проявление. Ето ви и още един нюанс.