Усещането да си отличникът на випуска е невероятно! Изживях го на относително стари години като бакалавър, децата бяха малки и се чудех кое по-напред да правя, и при всички трудности това направи победата още по-сладка. Плюс усещането на трибуната да говоря пред стотици хора, защото дипломирането на випуска ни беше публично, в една голяма зала. Изумително е и какво може да си мисли човек в този момент - когато си чух името и трябваше да кажа словото си, дори не мислех какво ще кажа, а само внимавах да не се спъна в тогата с високите токчета, че щеше да стане голям срам. Суета, какво да се прави! А, да, и да не ми се разтрепери гласът ми беше втората мисъл, трябваше да запазя спокойствие.
Нотарис, питаш какво ще даде? Всичко това,което дава емоционално това събитие! На мен това усещане ми даде сили да се боря в най-тежките житейски моменти, макар формално да няма връзка между дипломирането със златното шалче (не помня дали беше златно шалчето, но имах нещо). Това е усещането, че щом веднъж си успял, значи можеш и втори път, дава допълнителна увереност.
Нотарис, питаш какво ще даде? Всичко това,което дава емоционално това събитие! На мен това усещане ми даде сили да се боря в най-тежките житейски моменти, макар формално да няма връзка между дипломирането със златното шалче (не помня дали беше златно шалчето, но имах нещо). Това е усещането, че щом веднъж си успял, значи можеш и втори път, дава допълнителна увереност.
. Аз пък нямам нито едно златно шалче, нито децата ми. "Скалповете" са ми победите над себе си, онова "через не могу". 
