Отговори
  • Мнения: 858
Ще се опитам постепенно да събера информация на едно място за вирусът на Епщайн Бар, който се оказва доста коварен - аз живея с хроничен Епщайн Бар от почти 20 години, много трудно тогава преди около 20 г. намерих лекар, който да ме насочи за изследвания и диагностика, 2 години си ходих с неустановена температура все около 37,00 до 37,3, постоянна умора, леко главоболие, проблеми с гърлото и носа, болки по стави - и този букет беше на приливи и отливи, лекари вдигаха рамене, докато не попаднах на д-р Зоя Маджарова, гастроентеролог, която ме насочи към вирусологията на Исул - тогава едно от малкото места в Б-я, които правеха изследване за това нещо тогава и направих и за Епщайн всичките имуноглобулини и за Херпес зостер и Херпес Симплекс, и после д-р Маджарова ме насочи към специализиращата тогава гастроентерология в МВР болница - д-р Михаела Петрова и която точно се интересуваше от Епщайн Бар вируси. Тогава тя ми даде да пия изопринозин по схема и вирусът ми се кротна за малко - около 15 год., но... се оказа, че той тихичко си е работил и постепенно се сдобих с хипофункция на щитовидната жлеза и Хашимото, артрит начален стадий и др. и правя усилен детокс на лимфна система, отново взимам изопринозин, даден ми по схема, вече научих няколко схеми за това лекарство, но всяко е индивидуално. Честно казано и си експериментирам върху себе си за някои неща, без тежки лекарства взимане, но с добавки, билки, изопринозин - как ще бъде по-натам.
Приятелят ми Бар се обади отново това лято, взимах изопринозин, поскри се, но октомври отново си показа "рогцата", и сега вече по-дълго ще взимам изопринозин, който сама реших да го продължа по-дълго време, вследствие на това, че лятото се оказа, че не е бил по-силно "укротен", а и защото получих повече проблеми с болки по ставите и около Хашимото някои неща, които ще следя като правя изследвания на 3 месеца.

И така първите статии, взети от Фейсбук, преведени от книга на Антъни Уилямс от админите на страницата "Лечитулят медиум", в които авторът доста обяснява за Епщайн Бар вируса.
Сред лекарите в днешно време най-много има сред гастроентеролозите да са запознати с него, както и някои УНГ, инфекционисти, имунолози, НО... много малко сред тях му обръщат внимание.
Повечето, ако насочат за изследване имуноглобулинът на Епщайн Бар за отминал период, даже и да е над нормата казват, че това е отминало, но... истината за мен, до която стигнах, съжителствайки с този приятел е, че много бавно уврежда и прави страшно големи бели, напр. Хашимото и хипотиреоидизъм или хипертиреоидизъм, може да докара Ходжкин, ревматоиден артрит, рак на лимфната система и др.

ИСТИНСКАТА ПРИЧИНА ЗА ХАШИМОТО, ХИПОТИРЕОИДИЗЪМ И ХИПЕРТИРЕОИДИЗЪМ

 Знаете ли, че болестта на Хашимото, хипотиреоидизмът и хипертиреоидизмът са все още загадка за медицинските среди? Какво ги предизвиква и какви са необходимите стъпки за лечение все още не е известно. Въпреки че са много добронамерени, лекарите дават препоръки за тези и за много други заболявания без да знаят какво стои зад тях. В резултат хората получават неточни диагнози и невярната информация, която не им позволява да се излекуват. По-долу е посочена истинската причина за тези заболявания, като повече информация може да откриете в книгата на Антъни Уилям Thyroid Healing („Лечение на щитовидната жлеза“, все още непреведена на български език).
 Знанието е сила

 Първото нещо, което трябва да се осъзнае, е колко въздействащо е просто да знаем какво стои зад нашето състояние и симптоми. Ако са ви поставили объркваща диагноза за автоимунно заболяване и са ви казали, че тялото ви атакува само себе си, вие може би се чувствате безсилен и обезсърчен. Искам да ви кажа, обаче, че тялото ви не атакува само себе си. Тялото ви е на ваша страна и се бори за вас всеки ден. То никога не атакува само себе си. Това е погрешна теория, която се е превърнала в погрешно широкоразпространено вярване, което е пагубно за здравето ви и за здравето на вашите близки. Можете да научите повече за това в Thyroid Healing („Лечение на щитовидната жлеза“). Ще ви споделя също така и истинската причина за състоянието на щитовидната ви жлеза. Когато знаете истинската причина за симптомите си, само тогава можете да започнете да се лекувате истински, да възстановите здравето си и да си върнете живота обратно.

 Причина за почти всички случаи на Хашимото, хипотиреоидизъм и хипертиреоидизъм е патоген в тялото, който атакува щитовидната жлеза. Този патоген е вирусът на Епщайн-Бар (ВЕБ). Затова не щитовидната жлеза е отговорна за вашите симптоми. Вирусът, който инфектира щитовидната ви жлеза и създава проблеми е виновникът, а не че тялото ви атакува щитовидната жлеза, както погрешно вярват медицинските среди. Щитовидната жлеза не е агресорът, а е жертва на вирус. И тялото ви не атакува само себе си, а атакува вируса, създаващ симптомите, които имате.

 Когато най-накрая разберете, че тялото ви се бори за вас, а не срещу вас, и че има нежелан патоген в организма ви, имунната ви система включва на скорост и започва да се бори дори още по-ефективно заради вас и вашето здраве. Това е много важно да се разбере заради погрешната информация, която се разпространява днес и не позволява на хората да се излекуват. Просто знаейки и разбирайки дълбоко в себе си, че тялото ни е на наша страна и че то се бори с вирус, а не със себе си, е първата важна стъпка към постигането на истинско здраве. Ето затова познаването на истината е толкова важно за вашето излекуване.

 Хипотиреоидизъм и болест на Хашимото

 Когато имате симптоми на хипотиреоидизъм и Хашимото, те не са причинени от щитовидната жлеза, а от вируса на Епщайн-Бар, както вече стана дума. Когато щитовидната жлеза функционира нормално, има много малко и незначителни симптоми, които се проявяват, например температурни колебания. Това е така, защото Т3 и Т4, единствените хормони, за които е известно, че се синтезират от щитовидната жлеза, не са толкова важни за общото ни здраве, както вярват медицинските среди. Т3 и Т4 са понастоящем погрешно считани за хормони, които поддържат нашата жизненост. Обаче, дори при някои хора тези хормони да са с нормални стойности, те пак имат симптоми, които се свързват с болестта на Хашимото като наддаване на тегло, загуба на тегло, опадане на косата, болки, нощно изпотяване, промяна в настроението, замъглено мислене и умора. Затова не нивата на хормоните са определящи, въпреки че е важно да се поддържат оптимални нива на Т3 и Т4. А истинската причина зад тези симптоми е ВЕБ, който предизвиква слаба инфекция, която не може да се засече от медицинските среди. Всички от горепосочените симптоми, както и много други, са вирусни симптоми – някои са симптоми на вирус, намиращ се в друг орган, като черния дроб – а не симптоми, причинени от щитовидната жлеза.

 В Thyroid Healing Антъни Уилям дава детайлна информация за двата неоткрити още хормона на щитовидната жлеза. Тези хормони, R5 и R6, са много по-важни за нашето здраве и благоденствие, отколкото Т3 и Т4. Обяснява се също как ВЕБ инфектира черния дроб и други органи в тялото и как създава горепосочените симптоми.

 Болестта на Хашимото е по-напреднала форма на хипотиреоидизъм. Въпреки че някои източници твърдят, че е точно обратното, а именно че болестта на Хашимото създава хипотиреоидизъм – това не е вярно. И от това какво се случва в живота ви, от какво друго е стресирана имунната ви система, от диетата ви и други фактори, описани в Thyroid Healing, ще зависи колко бързо вирусът ще прогресира от хипотиреоидизъм (леко увреждане и намалена функция на щитовидната жлеза) до болест на Хашимото (силно възпалена и увредена щитовидна жлеза). Раждането на дете е особено силен фактор за развитие на Хашимото, затова сигурно сте чували за много наскоро родили майки, които са развили тази болест или непосредствено след раждането или дори три години по-късно.

 Хипертиреоидизъм

 Когато някой развие хипертиреоидизъм, това означава, че ВЕБ атакува специално щитовидната жлеза, което води до разрастване на тъканта. Вирусът атакува щитовидната жлеза толкова настървено, че тя създава повече тъкан, за да се предпази, в резултат на което започва да произвежда и повече хормони. Важно е да се разбере, че това е метод за защита срещу вируса и че именно той създава неприятните симптоми, защото така хората ще предприемат нужните стъпки да се освободят от ВЕБ и ще започнат да се лекуват.

 Често се смята, че хората, страдащи от хипертиреоидизъм не могат да наддадат на тегло, но всъщност има много хора с тази болест, които имат излишни килограми. На тях им се казва, че случаят им е изключение от общото правило, въпреки че тези случаи не са редки. Тези, които наддават на тегло и имат хипертиреоидизъм, просто имат друга разновидност на ВЕБ, дори повече от една разновидност, които са се установили в техния черен дроб. С времето черният дроб започва да работи на по-бавни обороти заради натрупаните вирусни отпадъци и токсини. Точно тази намалена функция на черния дроб причинява наддаването на тегло, а причината не е в щитовидната жлеза, както се счита.

https://web.facebook.com/medicalmediumbulgaria/posts/799027030570806?__tn__=K-R


ИСТИНАТА ЗА ХОРМОНИТЕ НА ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА

 В книгата Thyroid Healing на Антъни Уилям (“Лечение на щитовидната жлеза“, все още непреведена на български език), Антъни доста подробно разглежда въпроса за хормоните, свързани със щитовидната жлеза, изследванията, които се правят (включително на антитела), връзката между йода и здравето на жлезата, както и последствията от хормонозаместващата терапия. От написаното може да се направи изводът, че това, което ние знаем и сме чели и това, върху което се основават диагнозите и лечението на щитовидната жлеза, много често е неточно и непълно, а понякога дори невярно.

 Хормони на щитовидната жлеза

 От всички функции на щитовидната жлеза, една от най-маловажните е производството на хормоните Т3 и Т4, които далеч не са толкова важни, колкото смятат лекарите. Наистина, щитовидната жлеза е отговорна за поддържане на хомеостазата, но това не се случва изцяло чрез тези два хормона. Ако Т3 и Т4 бяха толкова важни за щитовидната жлеза, то тогава преминаването на хормонозаместваща терапия, щеше да разреши всичките ни проблеми (като наддаване на тегло, косопад, умора, безсъние и т.н.), а на практика това не се случва. Наистина, при някои хора има реални здравословни подобрения, но те по-скоро се дължат на подобрената диета и на повечето физическа активност, на която се подлагат след диагностицирането им.

 Всъщност Т3 и Т4 са отговорни единствено за поддържането на баланса на имунната система (за да не реагира тя прекалено бурно или недостатъчно адекватно на външните дразнители), за регулацията на температурата на тялото и за подпомагане функциите на панкреаса. И при понижено производство на тези хормони появилите се симптоми са на практика много малко. Още повече, че тялото ни има вградени многопластови компенсаторни механизми, с които да компенсира по-ниското производство на тези хормони без това да доведе до появата на реални симптоми. В този компенсаторен механизъм са включени черният дроб, панкреасът и надбъбречните жлези. При провежданите изследвания обаче, тези механизми не се вземат предвид и на практика диагнозите и лечението, което ни предписват е основано на лимитирана информация на нивата на Т3, Т4, ТSH и TRH.

 Всъщност най-важната функция на щитовидната жлеза е да играе ролята на институционална памет и миротворец между отделните органи и жлези. Тази функция, обаче не е свързана с хормоните Т3, Т4, TSH и TRH. Тя по-скоро се изпълнява от два неоткрити хормона на щитовидната жлеза - R5 и R6, които имат ключова роля за излъчването на честоти, наподобяващи радиочестотите, чрез които се пренася информация и се контролира тялото. За тези хормони тялото има налични още по-сигурни механизми за защита и е на практика невъзможно те да намалеят.

 Изследвания за щитовидната жлеза

 Докато медицинските среди не разберат и не приемат факта, че целият набор от симптоми и оплаквания, които се преписват на проблеми със щитовидната жлеза, всъщност се дължат на нискостепенна инфекция, предизвикана от вируса на Епщайн-Бар, всички изследвания, които се назначават във връзка със щитовидната жлеза, ще останат ненадеждни. (За повече информация за причината за болестите, свързани със щитовидната жлеза, моля вижте публикацията: „Истинската причина за Хашимото, хипотиреоидизъм и хипертиреоидизъм": https://www.facebook.com/medicalmediumbulgaria/posts/799027030570806?__tn__=K-R). Това, от което хората наистина имат нужда са по-съвременни тестове за Епщайн-Бар вируса, които да проследяват къде се намира вирусът в човешкото тяло, как се придвижва през отделните системи, какво е нивото му в различните органи и системи, как се храни и мутира.

 Имайки предвид горното, изследванията, които сега се правят на щитовидната жлеза могат да ни покажат до известна степен как Епщайн-Бар вируса е повлиял функциите на жлезата, но не могат да ни дадат обяснение за нашето състояние. Още повече, че тези изследвания не могат да се считат за напълно точни, защото показателите на хормоните варират в големи граници в зависимост от това през кое време на деня се вземат пробите и какво е нивото на стрес на дадения човек в момента.

 Например Т3, Т4 и TSH могат да се повишат, ако поради стрес (заради вземането на кръв, заради притеснение от резултатите или от общ характер) или поради неправилно функциониране на надбъбречните жлези, нивата на адреналин и кортизол са завишени. По-конкретно, когато адреналинът и кортизолът, които са стероиди по своя характер, се повишат, процесът на хомеостаза се нарушава, което от своя страна води до нереално високи резултати на хормоните, свързани с щитовидната жлеза. По-голямото количество адреналин и кортизол могат също така да стимулират мозъка и съответно хипофизата, която е отговорна за синтеза на TSH, което също може да доведе до нереални резултати.

 Така ако се вземат проби през няколко дена, резултатите могат да бъдат напълно различни. Хора, които нямат проблеми с щитовидната жлеза, могат да бъдат диагностицирани погрешно заради неточността на тестовете, както и такива, които имат реални проблеми, могат да имат изследвания в норма. Според Антъни Уилям, за да получим що-годе надеждни резултати, трябва да се правят изследвания всеки ден в рамките на 30 дни и след това те да се осреднят. Но дори и тогава, те пак няма да са достатъчно показателни за реалното ни състояние. Това обаче не означава, че не трябва да си правим изследвания. Означава само, че трябва да гледаме на резултатите през призмата на вече поясненото по-горе.

 Изследването на антитела също е подвеждащо, защото болестите на щитовидната жлеза не са автоимунни, тялото не атакува жлезата и не това е истинската причина за всички оплаквания. По-скоро щам на Епщайн-Бар вирус атакува щитовидната жлеза и я възпалява и/или нарушава функциите й. Затова, според Антъни Уилям, откритите антитела не са антитела, които тялото създава, за да атакува щитовидната жлеза, както мислят лекарите, а са антителата, които имунната ни система създава, за да атакува вируса. Затова тези антитела всъщност работят в наша полза. Ако изследванията ви покажат, че имате завишени антитела, това е показателно за вирусна активност в жлезата. Ако резултатите не са завишени, обаче, това не означава непременно, че в щитовидната ви жлеза няма вирус. Причините за последното могат да бъдат следните – от една страна, лабораторните тестове все още не са достатъчно прецизни и не винаги могат да „хванат“ малки количества антитела, а от друга, вирусът Епщайн-Бар има толкова много разновидности и мутации, че тестовете все още не могат да уловят всички създавани от организма антитела.

 * Горният текст е обобщение на няколко глави от книгата на Антъни Уилям Thyroid Healing – „Лечение на щитовидната жлеза“, която все още не е преведена на български език. Още по-подробна и пълна информация можете да видите в самата книга на английски език или в българското издание, когато то излезе на пазара.

https://web.facebook.com/medicalmediumbulgaria/posts/806008849872624?__tn__=K-R

 
Дефицит на CD8 + Т-клетки, инфекция с вирус на Епщайн-Бар, дефицит на витамин D и стъпки към автоимунитета: унифицираща хипотеза.Pender MP 1 .
1Медицински факултет, Университета на Куинсланд, Брисбейн, QLD 4072, Австралия.
Дефицитът на CD8 + Т-клетки на имунната система е характеристика на много хронични автоимунни заболявания, включително множествена склероза, ревматоиден артрит, системен лупус еритематозус, синдром на Sjögren, системна склероза, дерматомиозит, първична билиарна цироза, първичен склерозиращ холангит, улцерозен колит, болест на Crohn, псориазис, витилиго , бульозен пемфигоид, алопеция ареата, идиопатична дилатационна кардиомиопатия, захарен диабет тип 1, болест на Грейвс, тиреоидит на Хашимото, миастения гравис, IgA нефропатия, мембранозна нефропатия и злокачествена анемия. Той се среща и при здрави кръвни роднини на пациенти с автоимунни заболявания, което предполага, че той е генетично определен. Тук е предложено, че дефицитът на CD8 + Т-клетките е в основата на развитието на хронични автоимунни заболявания чрез нарушаване на CD8 + T-клетъчния контрол на инфекцията с вирус на Епщайн-Бар (EBV), в резултат на което EBV-инфектираните автореактивни В-клетки се натрупват в целевия орган където те произвеждат патогенни автоантитела и осигуряват сигнали за костимулиращо оцеляване на автореактивни Т клетки, които иначе биха умрели в целевия орган. Предполага се, че автоимунитетът се развива в следните стъпки: (1) CD8 + Т-клетъчен дефицит, (2) първична EBV инфекция, (3) намален CD8 + T-клетъчен контрол на EBV, (4) повишено EBV натоварване и повишени анти-EBV антитела. , (5) EBV инфекция в целевия орган, (6) клонова експанзия на EBV-инфектирани автореактивни В-клетки в целевия орган, (7) инфилтрация на автореактивни Т клетки в целевия орган и (Sunglasses развитие на ектопични лимфоидни фоликули в целевия орган. Предполага се също така, че лишаването от слънчева светлина и витамин D в някои географски ширини улеснява развитието на автоимунни заболявания чрез влошаване на дефицита на CD8 + Т-клетки и по този начин допълнително влошаване на контрола на EBV. Хипотезата прави прогнози, които могат да бъдат тествани, включително предотвратяване и успешно лечение на хронични автоимунни заболявания чрез контролиране на EBV инфекцията.

Група, следете си нивата на вит. Д ! Дори и през лятото! Прекарвала съм месец на плажа без да успея да го повиша!  

Взето от Фейсбук групата "Хронични възпаления", поста е от Маргарита Кънчева - https://web.facebook.com/groups/360461317933705/search/?query=%D … mp;epa=SEARCH_BOX

 Епщайн Бар вирусът прави следното: Хашимото и Хипофункция, Ревматоиден артрит, яде дискове по гръбнака, причинява болки в кръста, мигрена, апатия, депресия посред лято, Множествена склероза, лимфоми, ПМС синдром и проблеми по време на пуберитет, бременност и раждане, перименопауза, хронична умора, забавени реакции, обща отпадналост, слаба имунна система, чести вирусни инфекции, ларингити, фарингити, ушни проблеми, проблеми със зачеването, следродилна депресия и болки в кръста, разяжда венци и много, много други в зависимост от индивидуалните ни слаби места.
 Вирусът се настанява в органите ни, обожава животински протеин, млечни и яйца, захар. Храни се с тежки метали, затова напада първо черния дроб.
 Обожава хормоните на стреса и се храни с тях, особено кортизол: затова най-тежките му фази се отключват по време на пуберитет, беремнност, раждане, менопауза и стрес от друг характер: в работата, семейството, други стресови фактори, т.е. по време на хормонална буря в тялото.
 Затова всички отключваме Хашимото след стрес, просто вирусът е по-активен тогава и отваря автоимунно заболяване. Жените отключват тези заболявания по-често, защото фактора месечен цикъл, естрогенни нива, завихрят месечна хормонална буря в телата ни.
 Вирусът никога не е сам и по някое време вика на купона и другите от семейството херпесни: Симплекс тип 1 и тип 2, херпес Зостер, Хепатит, също бактерии: Хеликобактер, Йерсиния, Стрептококи и други коки, Кандида и други.
 Вирусът събаря имунитета и ни прави лесна мишена за всичко, което мине.
 Той има 60 щама, 20 от които агресивни и се развиват бързо, като минават през 4 фази: първата е тиха и незабележима, втората е изявена като мононуклеоза, която често се бърка с обикновен грип или ангина, третата е автоимунно заболяване, за четъртата не ми се говори, оставям на Вас да се запознаете. Вирусът не е латентен, а хроничен, просто не се хваща от кръвна проба.
 Ако имате активна жива инфекция, със сигурност сте носители на зараза за семейството.
 Имунолозите нямат начин за определяне в кои органи вирусът с намира в момента. Могат само да кажат дали е хроничен и жив в телата ни и дали е заразен за околните.
 Глупостите, които ще намерите в нета, че 90% от хората го има латентен, просто не са верни. Латентен е, когато не е от агресивен щам и когато имунната ви система не е компрометирана. Ако страдате от тежка умора и автоимунно в комплект, търсете Епщайн. Защото ако имате хормони що годе в норма, и запълнени дефицити на желязо, феритин, В12 и вит. Д, както и кортизол с нормален циркаден ритъм и стойности, няма от къде да ви идва умората.
 Почти всички с автоимунно си имаме агресивен щам, и веднъж щом отключим автоимунно, вече не можем да държим вируса на каишка. Той си работи и живее в жлезата. И не само в нея. Голям процент от хората с автоимунно го отключват от този вирус.
 Лекарите дават само антивирусен препарат, никога антибиотик, защото положението от антибиотик се влошава. Не предписват имуномодулатори и стимуланти, ако сте с автоимунно заболяване. Те знаят, че не могат да го уморят, могат обаче да намалят вирусния товар.
 Твърди се, че вирусът се овладява с лечебни Протоколи, включващи хранителен режим: приемат се Лизин високи дози, Цинк, витамин С високи дози, Монолаурин, и билки, които го трепят. Но пък повечето билки разбутват имунитета ни и с тях се внимава. Така че е добре да се види кой клон на имунната система е претоварен: Тh1 или Тh2, за да няма обратен ефект лечението. Храната изключва глутен, млечни, яйца и повечето животински протеини.
 Аз доказах лабораторно, че имам жива хронична вирусна инфекция. Имам и Хашимото и Хипофункция.
 Единствения начин за изследване в БГ, който я хваща, е слюнка и устна лигавица за наличие на ДНК на жив вирус. Прави се в болнична лаборатория на Имунология или Вирусология.
 Най-честия симптом на вируса е умората: спорадична и необяснима или хронична.
 Момичета, не сме болни от мързел и не бива да се самообвиняваме. Не си въобразяваме, че сме болни. Имаме си вирус. И се нуждаем от Имунолог и Вирусолог, а не от ендокринолози.
 Наранената ни жлеза е само симптом на вируса, симптомите ни не идват от нея, а от това, което той прави.
 Има две безценни книги по въпроса за вируса, които ме образоваха, както и хиляди статии на водещи лекари по света, които чета в оригинал: "Лечителят" на Антъни Уилям, която буквално описва живота ми и книгите на доктор Изабела Уенц, която също е отключила Хашимото след вируса. Благодарение на момичетата от друга Хашимото група книгите на Изабела бяха издадени в България. Там всичко е обяснено подробно.
 Бумът на Епщайн е от средата на миналия век и оттогава датира бумът на Хашимото и горе долу по това време ваксините станаха задължителни, глутенът и третирането на храната също. Нямам представа кое е кокошката и кое яйцето при автоимунните: дали вирусът ги отключва или идват заради паднал имунитет по време на стрес като ваксиниране, раждане и други.
 Вирусът мутира и става по-устойчив с времето, затова има такъв бум на автоимунните от края на миналия век до днес. Епщайн е опасен пораженията им върху имунната система са трайни и жестоки.
 Изморена съм от дете, и оттогава имам желязна анемия. Хашимото, естествено се отключи по-късно. Дотогава Епщи ми беше изял два диска на гръбнака, беше ми направил куп проблеми в пубертета. И няма да му простя. Ще го уморявам по всички известни и неизвестни начини.

От автора на поста, Маргарита Кънчева от Фейсбук групата "Хронични възпаления"


Как можем да се заразим с вируса на Епщайн-Бар?

Това е вирус, който се причислява към семейството на херпесните вируси. Носи името на своя откривател. Неговите характеристики са много сходни с тези на останалите херпесни вируси. Но освен това той притежава силна активност за трансформация на лимфоидни клетки (произвеждани от лимфните органи).
Тази негова активност има отношение към превръщането на клетките на имунната система в раково-изродени. Този вид трансформация се получава при малка част от населението, които са имали пряк контакт с вируса.
Инфекцията с вируса се осъществява или по време на бременността, когато заразената майка го предава на плода си, или по време на индивидуалния живот. Източник и резервоар са хората. Тоест предаването на инфекцията се осъществява от човек на човек. Най-често е по въздушно-капков път (чрез кихане, кашляне или при говорене), но е възможно и чрез целувка или предмети от околната среда.
Вирусът може да се намира и в слюнката на хора, които са безсимптомни, но в същото време излъчват вирусни частици. В първите шест месеца след раждането, новородените имат антитела от майката и са защитени. Вирусът е повсеместно разпространен.

Кои са заболяванията, до които води инфектирането с вируса Епщайн-Бар?

Първичната инфекция с вируса, когато тя се осъществи в ранна детска възраст, най-често протича безсимптомно. В някои случаи може да причини единствено повишена температура, която е бързопреходна и преминава в рамките на няколко дни.
Когато се проявят и симптоми, те най-често са диария, съпроводена с гадене и повръщане или засягане на горните дихателни пътища и ушите. Най-често се засяга средното ухо, което довежда до развитие на отит – най-често без набиране на гной.
Друго много характерно заболяване, което причинява този вирус е така наречената инфекциозна мононуклеоза. Тя протича в началото с обща отпадналост и много наподобява обикновена настинка. Но след няколко дни се появява генерализирано увеличаване на голяма част от лимфните възли по тялото. Най-вече в шийната област.
В началото лимфните възли са слабо болезнени, но по-късно увеличават плътността си. В повечето случаи се наблюдава увеличение на далака и черния дроб, което клинично се изразява с тежест и тъпа болка в ляво и дясно подребрие.
В около половината от случаите се развива обрив по кожата. И то особено след прилагането на антибиотик от групата на пеницилините. Характерно е зачервяване на гърлото и болка при преглъщане. Често този симптом се диагностицира грешно като ангина, поради което се изписва и антибиотик, без да има нужда.
Лимфомът на Бъркит е друго заболяване, за чиято етиология се смята инфекцията с вируса Епщайн-Бар. Става дума за тумор, който се разполага на челюстта. Среща се основно в страните от Северна Африка и при ранното започване на лечение е с добра прогноза.
Други тумори, считани за следствие от инфекцията с вируса, са тези на Б-клетките на имунната система, както и ракът на лигавицата на устната кухина. Но този вид заболявания са наблюдавани основни при лица с първични или вторични имунодефицитни състояния. Към вторичните се причислява СПИН.
При инфекцията с вируса на Епщайн-Бар не се използва конкретен медикамент, а се дават лекарства, които да повлияят на проявилите се симптоми. При неопластичните форми в ранния период се прилагат химиотерапевтици – например циклофосфамид, а оставени без лечение могат да завършат фатално.

https://www.puls.bg/aktualno-c-6/virus-na-epshchain-bar-kakvi-za … ichiniava-n-22258


Като за начало е това. Ще продължа, когато мога.

# 1
  • Мнения: 47 996
Мисля, че лекарите не обръщат внимание, защото не могат да предложат лечение. Не само за ЕБВ, ми и за куп бактерии и вируси. Повечето са налични в голяма част от населението, но разболяват само някои хора. Лечение, ефективно, безопасно и официално нямат.
Хранителните протоколи също не лекуват, а подобно на лекарствата успокояват имунната система. За билките...не ми се струва безобидно. Лизин, цинк и витамин Д са важни така или иначе, макар че дали са ниски заради болестите или болестите ги понижават...но трябва да се наваскват де, дали с ЕБВ или "само" с останалите изброени болести и състояния...
Не те критикувам, но следя темата с голям интерес, за съжаление не съм ентусиазирана от книгите и гурутата, които ни заливат...

# 2
  • Мнения: 2 242
Благодаря за подробната информация! Ще следя темата с интерес, тъй като преди 5г боледувах от инфекциозна мононуклеоза, която ми беше открита чак след месец и половина постоянна температура 37 градуса, подути лимфни възли, подути сливици и т.н Общо взето всичките и симптоми. Уж ме излекуваха в Инфекциозна болница в София, но сега след 5г си имам последствията от нея. Сливицата ми остана хронично възпалена и подута (към днешна дата успешно я лекувам с кордицепс - смали се наполовина и тапичките изчезнаха). Но имам една хронична сутрешна кашлица, с която не мога да се прeборя..
Отделно на това проблеми с кръста (протрузии, възпален нерв се обажда отвреме навреме)
Не знам дали мога да отдавам всичките тези неща на Епщайн Бар, но в последно време доста се образовам и чета. И общо взето стигнах до заключението, че кашлицата, сливицата и болките в кръста имат нещо общо с него.
Сега трябва и да намеря успешен начин за овладяването им Simple Smile

# 3
  • Мнения: 6 131
Здравейте!
Имаме дете със сложно състояние и докато разглеждах старите му епикризи открих, че на 5г. в болница са получили доста висок резултат на ВЕБ. Съответно нито са го споменали, нито лекували. Но в болницата детето разви много висока температура 39, 7-40 и я поддържаше с дни въпреки венозните антибиотици. Тогава изследваха няколко грипни щама, но всички бяха отрицателни, а за температурата диагноза нямаше.
На фона на сегашното му тежко състояние със симптоматика на миастения, но без поставена такава диагноза, с установени ДНК на лаймски инфекции - три вида борелия, анаплазма, бабеция, варицела зостер, парво вирус 19, но без антитела реших да изследвам отново ВЕБ. При горна граница 9, гранични стойности 9-11 резултата на детето е 40. Отново ДНК без антитела. И с много ниски нива на витамин Д при положе ние, че 3 месеца давах 400 мг дневно, а от 6м давам 1200,понякога 1600 мг дневно. Поради липса на антитела в БГ лекарите отхвърлят лаймските инфекции и ВЕБ като възможна причина за състоянието му и ми казват да не се занимавам с тях. В специализираназа тези инфекции болница в Германия  не искат да го вземат, защото е на легло и го обслужваме за всичко. Румънски лекар назначи терапия с антибиотици, билкови добавки и изопринозин по схема, но още на добавките детето направи тежка реакция като при натравяне, а и към единия назначен антибиотик е алергично, а останалите медикаменти имат странични реакции точно като симптомите на детето - дихателни проблеми, мускулна слабост, силна умора, така че не можем да го лекуваме по схемата на румънския лекар в извън болнична обстановка, а в БГ не сме намерили болница в която да коментират резултатите с установени ДНК при липса на антитела. Някой може ли да ни насочи към детско или инфекциозно отделение в което биха лекували/коментирали лечение на инфекции при липса на антитела. Детето има и туморна формация, която започна да расте и създава проблеми и трябва да се оперира, но при налични нелекувани инфекции дали извършването на операция няма да уязви организма още повече и да създаде предпоставки инфекциозните причинители да се развихрят. Известно ли ви е има ли лекар в БГ с който мога да дискутирам по тези въпроси. Без национална инфекциозна б-ца и доцента в инфекциозното отделение на ВМА - София, защото те без антитела не приемат наличие на инфекция.

# 4
  • Мнения: 858
Скрит текст:
Здравейте!
Имаме дете със сложно състояние и докато разглеждах старите му епикризи открих, че на 5г. в болница са получили доста висок резултат на ВЕБ. Съответно нито са го споменали, нито лекували. Но в болницата детето разви много висока температура 39, 7-40 и я поддържаше с дни въпреки венозните антибиотици. Тогава изследваха няколко грипни щама, но всички бяха отрицателни, а за температурата диагноза нямаше.
На фона на сегашното му тежко състояние със симптоматика на миастения, но без поставена такава диагноза, с установени ДНК на лаймски инфекции - три вида борелия, анаплазма, бабеция, варицела зостер, парво вирус 19, но без антитела реших да изследвам отново ВЕБ. При горна граница 9, гранични стойности 9-11 резултата на детето е 40. Отново ДНК без антитела. И с много ниски нива на витамин Д при положе ние, че 3 месеца давах 400 мг дневно, а от 6м давам 1200,понякога 1600 мг дневно. Поради липса на антитела в БГ лекарите отхвърлят лаймските инфекции и ВЕБ като възможна причина за състоянието му и ми казват да не се занимавам с тях. В специализираназа тези инфекции болница в Германия  не искат да го вземат, защото е на легло и го обслужваме за всичко. Румънски лекар назначи терапия с антибиотици, билкови добавки и изопринозин по схема, но още на добавките детето направи тежка реакция като при натравяне, а и към единия назначен антибиотик е алергично, а останалите медикаменти имат странични реакции точно като симптомите на детето - дихателни проблеми, мускулна слабост, силна умора, така че не можем да го лекуваме по схемата на румънския лекар в извън болнична обстановка, а в БГ не сме намерили болница в която да коментират резултатите с установени ДНК при липса на антитела. Някой може ли да ни насочи към детско или инфекциозно отделение в което биха лекували/коментирали лечение на инфекции при липса на антитела. Детето има и туморна формация, която започна да расте и създава проблеми и трябва да се оперира, но при налични нелекувани инфекции дали извършването на операция няма да уязви организма още повече и да създаде предпоставки инфекциозните причинители да се развихрят. Известно ли ви е има ли лекар в БГ с който мога да дискутирам по тези въпроси. Без национална инфекциозна б-ца и доцента в инфекциозното отделение на ВМА - София, защото те без антитела не приемат наличие на инфекция.
Единственото, което мога да кажа е, да разговаряте с лекарката, при която аз ходя за Епщайна, когато  имам нужда - д-р Михаела Петрова - не правя реклама - тя е гастроентеролог, има много познания, работи и по каса. Мед. Център "Балкан Мед" в София, ул. "Струма" 6. Има и Фейсбук страница и много семпъл сайт. Съпругът й също е гастроентеролог и заедно са направили този Център. Тя е много добре запозната с изопринозин, и от нея научих още доста неща за моя си случай, както и по няколко различни схеми ми даде изопр. - през лятото беше една, сега е друга.
Друго, което само като насока мога да кажа е от групата за "Хронични болести и причини" от Фейсбук, там членуват и лекари, и там дават името на доц. Михайлова от имунологията на Александровска болница, там има и изследване на слюнка - букална лигавица - РКR тест, ДНК е, за вирусния товар, количествено, иначе все още няма изследване, което да показва конкретно къде точно в тялото е в даден момент Епщайн вируса.
Лично при доц Михайлова не съм била, на съпруга ми обаче му правих такова изследване и поне зная какъв вирусен товар по ДНК има при него, аз си правих други изследвания за Епщайн в "Цибалаб", защото не бях правила над 15 г.
Ако искате влезте в групата, опишете подробно случая на детето Ви, там може да Ви дадат повече информация, има хора с много познания обширни.
Лично за мен зная да следя за Епщайн кръвните показатели на Общ и Директен билирубин, чернодробните ензими, холестерол профил. Сега правих и за Хепатит А, В и С, защото освен билирубините и 2 от ензимите бяха тръгнали. Също се следи и Ана-скрининг, ТСН, вит. Д.
При Епщайн бар може холестерола да е леко завишен, също може да има проблеми с далака, затова е добре освен кръвните показатели да се прави често - аз правя 2 пъти годишно при д-р Маджарова ехограф на коремни органи - при нея съм диспансерна все още, старо заварено положение, когато имаше възможност с диагноза за Хроничен персистиращ хепатит - това е около Бар вируса - да се диспансеризира, последните години здр. каса е спряла масово диспансеризациите, освен за рак и за хепатит В и С, а аз понеже съм си редовно на прегледи, и стара диспансеризация стоя, теи, които не са били редовно на прегледи с тази диагноза са ги премахнали от диспансерни от самата каса.
Изследвания, както вече написах, ще си правя на 3 месеца, за да се следи и ТСН хормона, защото и той се има също предвид - с Хашимото съм, а и сега рецидивирането отново на Бар вируса ми докара и проблеми със ставите, начална коксартроза и артрит.
Изследвания си правя пакета "Макс" в Цибалаб, също видях, че пакет подобен има вече и в Рамус, плюс ТСН и каквото още се наложи според ситуацията.
Взимам витамини, минерали, пия билки - първо чета противопоказанията им и тогава решавам дали става за мен или мъжа ми, направила съм с годините подбор и се добавят и нови, за това, които може ние да употребяваме, съобразявам се с много алергии, гъби - които стават за нас, хомеопатия - сама си решавам кое да пробвам с четене го правя, ползвам в Д потенция, че е немска хомеопатия, а не монопрепаратите на Боарон, от Боарон взимам някои неща само таблетки, които са с много съставки, билки взимам и като хран. добавки, и на чай правя, ку 10, глюкозамин и хондроитин сулфат с бромелаин,  колаген и др.
Подбирам си всичко индивидуално.
Правя си и тестуване за алергия на храните, които ядем - почти всичко направих, когато има нещо ново, си ходя и си нося от в къщи за проба при алерголог, която е и детски и за възрастни и работи и в България и в Англия, намерих си я това лято и постепенно си правих тестуването при нея, имаше доста неща, които се оказаха алергени за мен, и мъжа ми го водих няколко пъти и при него също се видя кои храни не са за него. Доктор Рашева даже се учуди, че на нашите години имаме хранителни алергии - аз съм на 49, мъжът ви на 61. Тя ми постави и диагноза.  По начало от преди около 2 г. започнаха да ми излизат пъпки, къде единични, къде на букет около корема, после по бедра, ръце, като от антихистаминови не се повлияваха особено, появиха ми се след тотално изтощаване на организма ми, била съм на няколко месеца още живот, но това е друга история - и при това изтощаване тези изривания ми бяха най-последното появило се, след като мъжът ми ми изръмжа, се взех сериозно в ръце и си направих изследвания сама, излезнаха много неща, нови неща пусках за изследвания - всичко сама върху опит и четене и с готовите изследвания тръгнах по лекари за диагнози и... с инат, четене, диагнози и консултации сама си напасвах цялостна картина - няма лекари, които да ни гледат цялостно, всичко е на парче и сама си сглобявах пъзела и досега го правя това, иначе от всеки лекар научавах и научавам по нещо ново, върху което да стъпвам за продължаване.
От това изтощаване - оправих най-важните неща, сега оправям постепенно другите, важното е, че навреме си ги хващам, но смятам, че от тези работи ми се събуди отново спящият ми дотогава хроничен Епщайн Бар и от него са и тези пъпки, уртикария.
.........................

Сега пак малко информация, на руски, тази нощ я открих в сайта на руско лекарско списание.
Няколко статии - тях съм ги пуснала и в групата "Хронични възпаления" във Фейсбук, но тя е закрета група. Тази тема я направих тук, за да събера на едно място повече информация за този вирус и да може да се чете от всеки, който има нужда от нея, да е достъпна, а за това, по-хубаво от форума на бг.мама, няма.
Има и статия за мононуклеозата при деца.

Скрит текст:
И така - първата статия -

" Эпштейна–Барр-вирусная инфекция у взрослых: вопросы патогенеза, клиники и диагностики

 Эпштейна–Барр-вирусная инфекция (ЭБВИ) — одна из самых распространенных вирусных инфекций. Около 90% взрослого населения мира заражены вирусом Эпштейна–Барр (ЭБВ) и после первичной инфекции остаются пожизненными носителями вируса. В развитых странах около 50% детей в возрасте до пяти лет инфицированы ЭБВ, однако инфекция у них протекает бессимптомно или в виде умеренного повышения активности печеночных ферментов. Заражение в подростковом возрасте кроме бессимптомного течения может манифестировать в виде синдрома острого мононуклеоза (в 30% случаев).
 Подчас приходится сталкиваться с легкомысленным отношением к ЭБВ-инфекции как к заболеванию, клинически проявляющемуся только в виде инфекционного мононуклеоза, не требующего этиотропного лечения и завершающегося в большинстве случаев выздоровлением. Однако с момента описания Epstein M. A. вируса, выделенного из линии клеток лимфомы Беркитта [1], и сообщения Henle G. et al. (1968) и Sawyer R. N. et al. (1971) об этиологии инфекционного мононуклеоза [2, 3] доказана ведущая роль ЭБВ не только в инфекционной, но и в онкологической и иммунологической патологии человека [4, 5]. Так, было описано множество клинических форм ЭБВИ (опухолевых и неопухолевых), при которых вирус играет роль этиологического фактора: инфекционный мононуклеоз; хроническая активная ЭБВИ; X-сцепленная лимфопролиферативная болезнь (летальный инфекционный мононуклеоз, приобретенная гипогаммаглобулинемия, злокачественные лимфомы); назофарингеальная карцинома; лимфома Беркитта; болезнь Ходжкина; лимфопролиферативная болезнь (плазматическая гиперплазия, В-клеточная гиперплазия, В-клеточная лимфома, иммунобластная лимфома) [6–10].
 Выяснена патогенетическая роль ЭБВИ при Т-клеточной/ЕК-клеточной назальной лимфоме, лимфоматоидном гранулематозе, ангиоиммунобластной лимфоаденопатии, лимфоме центральной нервной системы у иммунонекомпроментированных пациентов, опухолях гладких мышц после трансплантации, раке желудка и периферической Т-клеточной лимфоме, сопровождаемой вирусассоциированным гемофагоцитарным синдромом [11, 12].
 Современное внимание клиницистов к ЭБВИ связано не только с ЭБВ-ассоциированными злокачественными новообразованиями, но и с ВИЧ-инфекцией, при которой манифестация ЭБВ наступает в любом возрасте и запускает развитие таких патологических процессов, как оральная волосовидная лейкоплакия, лимфоцитарная интерстициальная пневмония и неходжкинские лимфомы (иммунобластные; типа Беркитта; большеклеточные; ассоциированные с HHV-8 (Human Herpes Virus type 8, саркома Капоши и лейомиосаркомы) [13].
 Такое многообразие клинических форм ЭБВИ становится понятным, если учесть, что ЭБВИ является инфекционной болезнью с хронической персистенцией вируса [14].
 Патогенез ЭБВИ. Проникая в организм человека воздушно-капельным путем, чаще со слюной, вирус внедряется в эпителиальные клетки носо- и ротоглотки, разрушение которых приводит к распространению вируса на смежные структуры, в том числе слюнные железы и лимфоидную ткань. Репликативная форма ЭБВ содержит в линейном геноме 100 генов. Белок ЭБВ gp350/220 взаимодействует со специфическим рецептором CD21 на поверхности В-лимфоцитов, который одновременно служит рецептором для С3 бета-компонента комплемента. Роль корецептора выполняют молекулы HLA II класса. В острой стадии ЭБВ поражает один из каждой тысячи В-лимфоцитов.
 Во время репликации вируса, лизиса и последующей виремии поражается лимфоретикулярный аппарат (печень, селезенка, В-лимфоциты периферической крови), что клинически проявляется в гиперплазии лимфоидной ткани, характерной для острой стадии. В результате гибели инфицированных клеток вирус попадает в слюну и выявляется в ней первые 12–18 месяцев после заражения. В дальнейшем в инфицированных эпителиальных клетках и лимфоцитах возможна реактивация латентной инфекции, в результате чего вирус периодически можно обнаружить в слюне у 20–30% лиц с латентной ЭБВИ.
 В латентной стадии геном ЭБВ становится циркулярным, состоит из 10 генов и крайне редко интегрируется в геном клетки и экспрессирует шесть ядерных белков и два мембранных белка [15]. Всего в крови содержится от 1 до 50 таких клеток на 106 CD21+ лимфоцитов. В зараженных эпителиальных клетках продолжается репродукция ЭБВ. Клеточное деление инфицированных клеток обязательно сопровождается репликацией вируса с последующей передачей его дочерним клеткам.
 Описаны три возможных модели экспрессии белков ЭБВ при латентной инфекции. При первом типе, характерном для лимфомы Беркитта, экспрессируется только РНК, ранний фрагмент EBER и ядерный антиген 1 (EBNA1) вируса. При втором типе, характерном для назофарингеальной карциномы, кроме выработки EBER и EBNA1, экспрессируются три мембранных белка — LMP1, LMP2A, LMP2B. Третий тип характерен для здорового носительства ЭБВ — в дополнение к EBER и EBNA1 выявляются другие ядерные антигены: EBNA2, EBNA3A, EBNA3B, EBNA3C и LMP [16]. Описанные модели экспрессии белков при латентной ЭБВИ могут встречаться и у здоровых, так как их связь с неопластическими процессами не является абсолютной [17].
 Патологические процессы у инфицированных ЭБВ формируются редко, так как иммунная система организма, несмотря на все противодействия вируса, способна контролировать персистирующую ЭБВИ. Решающую роль в этом играет лизис инфицированных клеток цитотоксическими CD8+ Т-лимфоцитами и естественными киллерами (ЕК) [18, 19]. У части В-лимфоцитов экспрессия одного из генов, контролирующих мембранный белок, подавляется ядерным белком (EBNA1), и такие клетки становятся недоступными для лизиса CD8+ лимфоцитами и ЕК. В случае снятия подавляющегося влияния EBNA1 происходит реактивация В-лимфоцитов с последующей экспрессией обоих мембранных белков, что снова делает их доступными для лизиса цитотоксическими лимфоцитами.
 Бытующее мнение, что ЭБВИ развивается только при иммунодефицитах, не выдерживает никакой критики — при столь высокой пораженности населения (до 90%) частота общей вариабельной иммунной недостаточности в популяции в среднем составляет 1:50 000–1:70 000 [20].
 По последним данным в процессе хронической персистенции в эпителии и В-лимфоцитах ЭБВ самостоятельно может реализовывать механизмы иммуносупрессии, не позволяющие иммунной системе взять под контроль инфекционный процесс, им же индуцированный или вызываемый присутствующей посторонней микрофлорой. К таким механизмам иммуносупрессии следует отнести:
 поздний ген вируса — BCRF1, кодирует белок, на 70% гомологичный ИЛ-10, и ингибирует продукцию интерферона ИФН-гамма;
 белок BARF1 является рецептором для колониестимулирующего фактора (КСФ) и снижает выработку ИФН-гамма опосредованно через снижение концентрации КСФ. В результате нехватки КСФ угнетается выход из депо стволовых клеток;
 белок BHRF-1 является индуктором синтеза bcl-2, который в свою очередь блокирует апоптоз;
 белок LMP-1 стимулирует синтез bcl-2 и, как следствие, белок А20, блокирующий апоптоз [18].
 Клиническая картина острой ЭБВИ у взрослых хорошо известна под названием «инфекционный мононуклеоз» (ЭБВ-ИМ) [14]. После непродолжительного инкубационного периода 4–15 дней (в среднем около недели) болезнь начинается, как правило, остро, и к 2–4 дню лихорадка и симптомы общей интоксикации достигают максимальной выраженности. Больные жалуются на недомогание, ломоту в теле, слабость, головную боль, реже — тошноту и боли при глотании. Классическая температурная кривая неправильного типа, волнообразная. Длительность лихорадки — 1–3 недели. Периферические лимфатические узлы увеличиваются ко 2–3 дню от начала болезни. Реже регистрируется стертое начало, когда первым симптомом болезни является увеличение шейных групп лимфатических узлов.
 К концу первой недели болезни формируется основной симптомокомплекс болезни: синдром интоксикации, тонзиллит, фарингит, лимфаденопатия и гепатоспленомегалия. Тонзиллит появляется с первых дней болезни, реже — позднее, на фоне лихорадки и других симптомов болезни (5–7 день). Может быть катаральным, лакунарным и язвенно-некротическим с образованием наложений, напоминающих дифтерийные налеты. У 1/3 больных наблюдается фарингит, который с незначительно выраженными симптомами интоксикации может быть единственным клиническим проявлением легкого течения ЭБВИ.
 Лимфоаденопатия выявляется практически у всех больных. Чаще поражаются углочелюстные и заднешейные лимфоузлы, реже — подмышечные, паховые и кубитальные, как правило, симметрично. Описаны случаи острого мезаденита у больных ЭБВ-ИМ. У 25% больных выявляется экзантема, как правило, на 3–5 день болезни (макулопапулезная, мелкопятнистая, розеолезная, папулезная и петехиальная), которая исчезает бесследно через 1–3 дня. Повторных высыпаний обычно не бывает. Гепатоспленомегалия наблюдается у всех больных, появляется на 3–5 день болезни и сохраняется до 3–4 недель и более. При желтушных формах ЭБВ-ИМ выявляется иктеричность кожи, склер и потемнение мочи. Период разгара болезни при легком течении длится в среднем 10 суток, при среднетяжелом — 17 суток.
 Осложнения ЭБВ-ИМ развиваются достаточно редко, но могут быть очень тяжелыми [14]. Гепатит регистрируют более чем у 90% больных, клинически максимально выражен на 2–3 неделе болезни.
 К гематологическим осложнениям ЭБВ-ИМ относят гемофагоцитарный синдром, иммунную тромбоцитопеническую пурпуру, апластическую анемию, нейтропению, ДВС-синдром и усугубление течения гемолитической анемии у пациентов с наследственным сферо- и овалоцитозом.
 У каждого второго больного ЭБВ-ИМ наблюдается умеренная тромбоцитопения (100 000–140 000/мл), наблюдающаяся с конца первой недели от начала болезни и постепенно нивелирующаяся в последующие 3–4 недели. Причиной тромбоцитопении является выработка антитромбоцитарных антител и массивное разрушение тромбоцитов в увеличенной селезенке. Гемолитическая анемия встречается у 0,5–3% пациентов с ЭБВ-ИМ и развивается вследствие выработки холодовых антител, антиаутоантител и аутоантител к трифосфат-изомеразе. Гемолиз обычно умеренный с максимальной выраженностью на 2–3 неделе болезни. Обструкция верхних дыхательных путей за счет гипертрофии небных миндалин и лимфоузлов кольца Вальдейера–Пирогова развивается у 0,1–1% больных, у 2/3 из них высевают альфа-гемолитический стрептококк, как правило, группы С.
 Разрыв селезенки (спонтанный или травматический) происходит у 0,1–0,2% больных ЭБВ-ИМ, как правило, на 2–3 неделе болезни. Больные предъявляют жалобы на умеренную или резкую боль в животе с иррадиацией в левое плечо и надключичную область. Массивное кровотечение сопровождается перитонеальными симптомами и симптомами шока. Настораживающими по поводу разрыва селезенки симптомами следует считать тахикардию (свыше 100 уд./мин), сменившую характерную для не­осложненного ЭБВ-ИМ брадикардию, и нейтрофилез (вместо лимфоцитоза). Показано срочное оперативное вмешательство.
 Неврологические осложнения при первичной ЭБВИ развиваются редко (менее 1% случаев), обычно в первые две недели болезни: энцефалит, менингоэнцефалит, асептический менингит, мозговая кома, параличи черепных нервов, в том числе подъязычного, слухового и лицевого, невропатия плечевого сплетения, синдром Гийена–Барре, автономная нейропатия, острая мозжечковая атаксия, поперечный миелит, синдром «Алиса в стране чудес».
 Крайне редко встречаются осложнения ЭБВ-ИМ со стороны сердечно-сосудистой и дыхательной системы (интерстициальная пневмония, плеврит, миокардит и перикардит) и синдром Рейе.
 Исход острой ЭБВИ зависит от выраженности иммунной дисфункции и иммуногенетической предрасположенности к ЭБВ-ассоциированным заболеваниям. Согласно литературным источникам [14, 21–28] возможно несколько вариантов исхода острой ЭБВИ:
 выздоровление;
 латентная ЭБВИ;
 хроническая рецидивирующая инфекция (хроническая активная ЭБВИ по типу хронического инфекционного мононуклеоза; генерализованная форма хронической активной ЭБВИ с поражением ЦНС, миокарда, почек и др.; ЭБВ-ассоциированный гемофагоцитарный синдром; стертые и атипичные формы ЭБВИ) [28, 29];
 онкологический (лимфопролиферативный) процесс (лимфомы, назофарингеальная карцинома, лейкоплакия языка и слизистых ротовой полости, рак желудка и кишечника и др.);
 системные аутоиммунные заболевания (системная красная волчанка (СКВ), ревматоидный артрит (РА), синдром Шегрена и др.) [30];
 синдром хронической усталости [31, 32].
 Под выздоровлением понимают отсутствие клинических симптомов болезни, сдвигов в базовых лабораторных исследованиях и обнаружение ДНК вируса в единичных В-лимфоцитах или эпителиальных клетках. При латентной ЭБВИ отсутствуют клинико-лабораторные признаки болезни, а вирус определяется в слюне или лимфоцитах (при чувствительности метода полимеразной цепной реакции (ПЦР) 10 копий в пробе). Для стертых и атипичных форм ЭБВИ характерны длительный субфебрилитет неясного генеза и клинические проявления иммунодефицитного состояния (рецидивирующие бактериальные, грибковые, часто микст-инфекции респираторного и желудочно-кишечного тракта, фурункулез и др.).
 По мнению многих авторов, клинические проявления хронической ЭБВИ чрезвычайно полиморфны, что крайне затрудняет постановку диагноза [21, 22]. Straus S. E. (1988), Tobi M. et al. (1988) предприняли попытку сформулировать критерии, позволяющие дифференцировать хроническую ЭБВИ: 1) перенесенное не более чем за 6 месяцев тяжелое заболевание, диагностированное как первичное заболевание инфекционным мононуклеозом или ассоциированное с необычно высокими титрами антител к ЭБВ (антитела класса IgM), к капсидному антигену (VCA) вируса в титре 1:5120 и выше или к раннему вирусному антигену в титре 1:650 и выше; 2) гистологические подтвержденное вовлечение в патологический процесс ряда органов; 3) нарастание количества ЭБВ в пораженных тканях, доказанное методом антикомплементарной иммунофлуоресценции с ядерным антигеном вируса.
 Лабораторная диагностика позволяет дифференцировать различные варианты течения острой, латентной и хронической ЭБВИ между собой и с заболеваниями, имеющими сходную клиническую картину (ВИЧ, ангинозной формой листериоза, корью, вирусными гепатитами, цитомегаловирусной инфекцией (ЦМВИ), локализованной дифтерией зева, ангинами, аденовирусной инфекцией, заболеваниями крови и др.). Основополагающими критериями являются изменения в клиническом анализе крови и серологическая диагностика.
 У большинства больных в крови регистрируют умеренный лейкоцитоз, нейтропению со сдвигом влево, лимфоцитоз и атипичные мононуклеары. Лейкоцитоз (10–20 × 109/л) встречается у 40–70% больных ЭБВ-ИМ. Ко второй неделе болезни в крови примерно 10% пациентов выявляют значительное повышение уровня лейкоцитов (до 25 × 109/л). У 80–90% больных регистрируют лимфоцитоз свыше 50%, наиболее выраженный при тяжелом течении на 2–3 неделе болезни и сохраняющийся 2–6 недель. Как правило, 20–40% лимфоцитов являются атипичными, хотя не у всех больных с ЭБВ-ИМ в крови выявляется более 10% атипичных мононуклеаров. Большинство атипичных лимфоцитов представляют собой поликлонально активированные CD8+ T-лимфоциты, часть из них представлена CD4- и CD11-клетками. Мононуклеарная реакция может сохраняться длительно (от 3–6 месяцев до нескольких лет).
 Более чем у 80% больных в биохимическом анализе крови выявляется повышение показателей активности печеночных ферментов. Пик повышения ЩФ, АСТ и уровня билирубина приходится на 5–14 день, ГГТП — на 1–3 неделю болезни. Иногда уровень ГГТП остается повышенным до 12 месяцев, хотя большинство печеночных тестов нормализуется в течение трех месяцев. Уровень билирубина крови, как правило, повышается в 2–3 раза, регистрируется у 45% больных, клинически желтуха выявляется лишь у 5% пациентов.
 Стимуляция В-лимфоцитов ЭБВ приводит к образованию большого количества поликлональных антител, в том числе гетерофильных, выявляемых в реакциях Пауля–Буннеля и Хоффа–Бауэра [35]. На первой неделе болезни антитела обнаруживают в крови 50% больных, к второй-третьей неделе — у 60–90% больных. Титр начинает снижаться с четвертой-пятой недели и у большинства больных сохраняется 2–3 месяца на уровне ниже 1:40; у 20% пациентов — до одного-двух лет. При первичной ЭБВИ лишь у 10–30% детей в возрасте до двух лет и 50–75% двух-четырех лет в крови выявляются гетерофильные антитела. Величина титра гетерофильных антител не коррелирует с тяжестью течения ЭБВ-ИМ. Результаты исследования гетерофильных антител в крови не являются строго специфичными, и перекрестные реакции возможны у больных с ЦМВИ, краснухой, вирусными гепатитами, лейкемией, лимфомами и СКВ.
 В последние годы в практической медицине стали более широко использовать специфические методы диагностики ЭБВИ: ПЦР (определение ДНК ЭБВ в крови) иммуноферментный анализ (ИФА) (таблица) [14, 36–38]. После внедрения в лимфоциты ЭБВ начинает продуцировать антигены в определенной последовательности: поверхностный антиген, ранний антиген (EA), ядерный антиген (EBNA), мембранный антиген (MA) и другие. В ответ на это организм вырабатывает антитела различных классов, выявление которых позволяет не только диагностировать ЭБВИ, но и определять сроки инфицирования. EA появляются в раннюю фазу литического жизненного цикла вируса (при острой первичной инфекции или реактивации ЭБВИ). Антитела класса IgG к ЕА при ЭБВ-ИМ появляются на 1–2 неделе болезни и исчезают в среднем через 3–4, максимум через 6 месяцев. Наличие антител к ранним антигенам без анти-EBNA IgG в крови свидетельствует о первичной инфекции. Иногда антитела к ранним антигенам у выздоровевших людей могут сохраняться в течение длительного периода. Антитела к ранним антигенам выявляются также при хронической активной ЭБВИ. Наличие EBNA свидетельствует о присутствии в клетке вирусного генома, но не позволяет говорить об активной репродукции вируса. Экспрессия EBNA начинается через 12–24 часа после заражения, одновременно или после экспрессии мембранного антигена вируса. Обследование, выполненное на первой неделе, у 10–15% больных дает отрицательный результат. Антитела к ядерному антигену EBNA появляются примерно на 6–8 неделе и также сохраняются в течение всей жизни. Этот антиген определяется в лимфоцитах больных ЭБВ-ИМ, а также в клетках лимфомы Беркитта, клетках назофарингеальной карциномы.
 Признаком активности вирусной инфекции является наличие MA и VCA. VCA стимулирует выработку специфических антител класса IgM с первой недели болезни, класса IgG — с третьей недели болезни, которые сохраняются пожизненно, поэтому выявление анти-VCA IgM свидетельствует об острой инфекции, а обнаружение только анти-VCA IgG — о перенесенном заболевании.
 В целом об активности ЭБВИ можно объективно судить, только опираясь на данные иммунного статуса (выборочную или общую гипериммуноглобулинемию с повышенным уровнем циркулирующих иммунных комлексов (ЦИК), повышение Т-лимфоцитов в острый период и их снижение при длительно текущем и глубоком поражении, увеличение количества ЕК и В-лимфоцитов [22].
От Сп. "Лечащий врач" - https://www.lvrach.ru/2010/10/15435053/?fbclid=IwAR0k7wu4ixYlUu5 … -i5TJgpvVCsk-BJ9Y
Под статията има изброена ползвана литература
Скрит текст:
Эпштейна–Барр-вирусная инфекция у детей: клиническая характеристика, современные аспекты диагностики, дифференцированный подход к лечению

 Эпштейна–Барр-вирусная инфекция (ЭБВИ), наряду с остальными инфекционными заболеваниями, встречающимися среди детского населения, остается одной из наиболее актуальных в современной педиатрии. Свою популярность вирус получил не только из-за повсеместного распространения среди всех возрастных групп, но еще и потому, что сам по себе вирус обладает тропизмом к различным клеткам организма, о чем свидетельствует многообразие клинической картины. Кроме того, ЭБВИ может стать причиной аутоиммунной, онкологической, соматической патологии, что, в свою очередь, связано с отсутствием эффективных методов лечения и реабилитации.
 Частота заболеваемости в различных странах составляет от 4 до 68 на 100 тыс. населения. По данным ВОЗ, вирусом Эпштейна–Барр (ВЭБ) инфицировано около 55–60% детей раннего возраста (до 3 лет), 80–90% — к периоду совершеннолетия, что связано как с истинным увеличением заболеваемости вследствие воздействия различных экзогенных и эндогенных факторов, так и совершенствованием методов лабораторной диагностики. Актуальность исследования данной патологии вызвана широкой циркуляцией этого вируса среди населения, многообразием клинических форм ЭБВИ, специфическим поражением вирусом иммунокомпетентных клеток. ЭБВИ является инфекционной болезнью иммунной системы с хронической персистенцией вируса, относится к группе неуправляемых инфекций, при которых нет специфической профилактики, что, безусловно, влияет на уровень заболеваемости [1–3].
 ВЭБ является представителем ДНК-содержащих вирусов из семейства Herpesviridae (герпесвирусы), подсемейства гамма-герпесвирусов и рода лимфокриптовирусов. В процессе репликации вируса экспрессируется свыше 70 различных вирусспецифических белков. В настоящее время выделены группы иммуногенных белков, определение антител к которым дает возможность дифференцировать стадию инфекции (ЕА – ранний антиген, ЕВNА-1 — ядерный антиген, VCA — капсидный антиген, LMP — латентный мембранный белок).
 ЭБВИ передается аэрозольным, контактным, трансплацентарным путями. Среди детей раннего возраста основным путем передачи является контактный путь, опосредованный чаще через игрушки, на которых присутствует слюна носителя инфекции. Инфицированность ВЭБ женщин фертильного возраста приближается к 96%. Во время беременности на фоне гестационной иммуносупрессии создаются условия для более активной репликации вируса при первичной инфекции, реактивации хронической и, соответственно, перинатального инфицирования плода. Изначально существующее осложненное течение беременности повышает риск перинатального инфицирования плода, ЭБВИ, в свою очередь, потенцирует развитие патологии беременности. По данным литературы, ведущее место при развитии ВЭБ-ассоциированной патологии беременности занимает угроза прерывания (41%), часто регистрируются ранний гестоз (30,8%), фетоплацентарная недостаточность (19%), что приводит к гипоксии плода (46,2%) [1, 4].
 В настоящее время подтвержден вклад ВЭБ в структуру перинатальных потерь. Так, при обследовании женщин с внутриутробной гибелью эмбриона/плода ДНК ВЭБ в их крови обнаруживались в 36,8%, что свидетельствовало об активности вируса. Результаты молекулярно-генетических исследований тканей погибших эмбрионов/плодов также показывают наличие ДНК ВЭБ в 36% случаев.
 При обследовании мазков отпечатков органов (головного мозга, сердца, печени) от умерших в анте-, интра- и перинатальном периодах на наличие антигенов вируса краснухи, цитомегаловируса (ЦМВ), вируса герпеса человека 6-го типа, ВЭБ наиболее часто выявляется микст-инфицирование различными комбинациями вирусов. Особенностью для ВЭБ является высокая частота регистрации его в ткани печени. В структуре внутриутробных инфекций ЭБВИ занимает значительное место, составляя около 50%. Вирус может вызывать поражение нервной системы плода (28%), органов зрения (7%), рецидивирующий хрониосепсис (13%), гепатит и синдром дыхательных расстройств. ЭБВИ может явиться причиной развития в дальнейшей жизни ребенка синдрома хронической усталости, длительного субфебрилитета, лимфаденопатии, гепатоспленомегалии. К особенностям проявлений ЭБВИ у новорожденных следует также отнести частое выявление врожденных пороков сердца: дефекта межпредсердной и межжелудочковой перегородок и др. В высоком проценте случаев встречаются конъюгационная желтуха, гипербилирубинемия, геморрагический синдром.
 ВЭБ размножается в В-лимфоцитах и эпителиальных клетках, в связи с чем характерно многообразие клинических проявлений данной патологии. Важной отличительной чертой вируса является то, что он не тормозит и не нарушает размножение В-лимфоцитов, а, наоборот, его стимулирует. В этом заключается особенность возбудителя, так как он размножается в клетках иммунной системы, заставляя их клонировать свою, вирусную, ДНК [5].
 В основе патогенеза хронической ЭБВИ, помимо биологических свойств самого возбудителя, важную роль играет состояние макроорганизма. Отягощенный преморбидный фон в сочетании с иммунотропной активностью вируса способствует формированию вторичного иммунодефицитного состояния, иммунной дисфункции, которые характеризуются нарушением процессов активации, дифференцировки иммунокомпетентных клеток, готовности к апоптозу, снижением иммунорегуляторного индекса и увеличением количества лимфоцитов, обладающих цитотоксическим потенциалом.
 Хронический воспалительный процесс, индуцированный ВЭБ, приводит к структурным и метаболическим нарушениям пораженных тканей, что является причиной возникновения разнообразной соматической патологии. ВЭБ обладает значительным иммуносупрессивным действием, поэтому проблема сочетания герпесвирусной и туберкулезной инфекции у детей и подростков является актуальной.
 На сегодняшний день известно несколько механизмов иммуносупрессивного действия ВЭБ и ЦМВ, во многом совпадающих с процессами, лежащими в основе иммунопатогенеза туберкулеза. Одной из наиболее тяжелых форм ЦМВ-инфекции, развивающейся преимущественно у иммунокомпрометированных лиц, является пневмония. ВЭБ и ЦМВ, как и микобактерии туберкулеза (МБТ), инфицируют макрофаги, а также дендритные клетки, которые под влиянием инфекции снижают продукцию интерлейкина-12 (ИЛ-12), что может нарушать функциональную активность Th1-ответа и приводить к утяжелению туберкулезного процесса. В ряде исследований выявлено, что у больных туберкулезом легких наблюдалась сопутствующая субклиническая инфекция, вызванная вирусом простого герепеса (40%) и ЦМВ (53,3%), а также герпесвирусными микст-инфекциями (40%) [6]. Установлено, что активация оппортунистических, особенно герпесвирусных, инфекций увеличивает риск инфицирования МБТ. Туберкулез, в свою очередь, протекает на фоне вторичной иммунной недостаточности у детей на фоне незрелости иммунной системы [7].
 Таким образом, герпетические инфекции представляют интерес для фтизиатров, поскольку герпесвирусы распространены повсеместно и возможна ассоциация герпесвирусных инфекций и туберкулеза легких [8].
 Особенности ВЭБ, эпидемиологии и патогенеза заболевания определяют многообразие клинических форм с учетом сроков от момента инфицирования. Практикующие врачи в своей повсе­дневной практике чаще встречаются с клинически манифестными формами первичной ЭБВИ в виде острой, как правило, неверифицированной респираторной инфекции (более 40% случаев) или инфекционным мононуклеозом (около 18% всех инфекционных заболеваний). В большинстве случаев ЭБВИ протекает доброкачественно и заканчивается выздоровлением, но с пожизненной персистенцией ВЭБ в организме переболевшего [9].
 Инфекционный мононуклеоз (ИМ) как самостоятельная нозологическая форма — клиническая манифестация первичной инфекции, вызванной ВЭБ, которая может произойти в 2–3 месяца и чаще характеризуется бессимптомным течением, чем развитием типичной картины ИМ. В последние 10 лет заболеваемость ИМ возросла в 5 раз не только у взрослых, но и у грудных детей.
 ИМ может протекать в типичной (острой) и атипичных (стертой, бессимптомной) формах. При типичной клинической картине отмечаются фебрильная лихорадка, тонзиллит, аденоидит, генерализованная лимфаденопатия, гепатоспленомегалия, экзантема, появление атипичных мононуклеаров в крови, головная боль, усталость, снижение аппетита, респираторный синдром и миалгии. При атипичных формах проявления основных симптомов заболевания менее выражены либо отсутствуют.
 У детей раннего возраста первичная ЭБВИ часто протекает под маской ОРВИ, о чем свидетельствует высокий процент выявления иммуноглобулина G (IgG) к ВЭБ уже к четырем годам (50–60%). К концу первого года жизни антитела находят только у 17% детей. Со второго года жизни процент позитивных к ВЭБ постепенно растет, а после 3 лет резко возрастает. У детей первых двух лет жизни доля латентных форм может достигать 80–90%, у детей с 2 до 10 лет она снижается до 30–50% [10].
 Клинические проявления ИМ у детей разнообразны, что создает определенные трудности в своевременной и правильной диагностике заболевания, а также при дифференциально-диагностическом разграничении его от заболеваний, сопровождающихся мононуклеозоподобным синдромом. Ошибки в диагностике на догоспитальном этапе, особенно у пациентов раннего возраста, составляют от 40% до 90% случаев, основными диагнозами при поступлении являются ОРВИ и ангина [11, 12].
 После первичного инфицирования ВЭБ, протекавшего в форме инфекционного мононуклеоза, в 15–25% случаев в дальнейшем отмечается хроническое или рецидивирующее течение инфекции, которое в последние годы приобретает особое значение среди хронических персистирующих инфекций.
 Хроническая ЭБВИ у детей характеризуется длительным рецидивирующим течением и наличием клинических и лабораторных признаков вирусной активности [13]. Больных беспокоят слабость, потливость, боль в мышцах и суставах, сыпь, кашель, затрудненное носовое дыхание, дискомфорт в горле, боль и тяжесть в области правого подреберья, нехарактерные ранее головные боли, головокружение, эмоциональная лабильность, нарушение сна, снижение памяти, внимания и другие проявления астенического синдрома. Часто отмечается субфебрильная/фебрильная температура, длительная генерализованная лимфаденопатия, аденоидит, тонзиллит, гепатоспленомегалия разной степени выраженности. Нередко данная симптоматика имеет волнообразное течение. Клиническая картина хронической ЭБВИ настолько полиморфна, что на ее основании поставить диагноз практически невозможно.
 Неблагоприятное течение ЭБВИ с формированием полиорганных поражений, присоединением микст-инфекций, переходом в хроническую форму, индукцией онкологической и аутоиммунной патологии диктует необходимость своевременной диагностики острой и хронической ЭБВИ, в т. ч. в форме микст-инфекции, назначения комплексной терапии с использованием препаратов, воздействующих на различные этапы жизненного цикла ВЭБ, проведения этапной реабилитации пациентов.
 Диагностика ЭБВИ, независимо от формы заболевания, должна проводиться с учетом данных эпидемиологического анамнеза, клинической картины и результатов лабораторного обследования. Важное значение имеет анализ групп риска в антенатальном и постнатальном периодах, особенно указаний на повторные острые респираторные заболевания в анамнезе (в группе часто болеющих детей). Следует учитывать, что симптоматика острого инфекционного мононуклеоза (сочетание лихорадки, генерализованной лимфаденопатии, тонзиллита, аденоидита, гепатомегалии, спленомегалии, полиморфной сыпи, изменений в гемограмме) может быть результатом как первичной ЭБВИ, так и реактивации инфекционного процесса. Современными методами диагностики являются полимеразная цепная реакция (ПЦР) с определением ДНК-возбудителя и выявление различных классов специ­фических антител методом иммуноферментного анализа (ИФА) на специфические антигены — к раннему (ЕВ-ЕА, VEA), капсидному (VCA), ядерному (ЕВ-NA, VNA) и мембранному (ЕВ-МА) антигенам.
 Обнаружение антител к раннему (ЕВ-ЕА) и капсидному (ЕВ-VCA) антигенам свидетельствует об острой фазе инфекции, позднему мембранному (ЕВ-МА) и нуклеарному (ЕВ-NA) — о давнем инфицировании и латентной инфекции. Ниже представлены схемы лабораторной диагностики (табл.).
 Дополнительным маркером, который позволяет разграничить первичную инфекцию от реинфицирования или реактивации и установить примерные сроки перенесенной ЭБВИ, является индекс авидности (ИА). Авидность — величина, характеризующая прочность связи и сродство специфических антител и антигена. В ходе развития иммунного ответа после инфицирования IgG антитела эволюционируют, постепенно увеличивается их соответствие антигенным структурам возбудителя, повышается эффективность их связывания, т. е. наблюдается рост авидности антител. Параллельно с определением серологических маркеров у больных с подозрением на ИМ проводится выявление ДНК возбудителя методом ПЦР в крови или другом биологическом материале (слюна, мазки из ротоглотки, биоптаты печени, лимфоузлов, слизистой кишечника и т. д.). Оценка результатов данного метода в клинической практике затруднена, так как высокая чувствительность ПЦР не дает возможности отличить здоровое носительство от инфекции с активной репликацией вируса. Метод ПЦР особенно эффективен для обнаружения ВЭБ у новорожденных, когда определение серологических маркеров малоинформативно вследствие несформировавшейся иммунной системы, а также в сложных и сомнительных случаях диагностики ЭБВИ у взрослых.
 В периферической крови у больных ИМ чаще наблюдается лейкоцитоз (до 20 × 109/л), абсолютное или относительное снижение нейтрофилов, абсолютный лимфоцитоз, единичные плазматические клетки. Одними из значимых гематологических маркеров ИМ являются атипичные мононуклеары. Процент последних может варьировать и достигать 60–80% в разгаре заболевания с постепенным снижением по мере выздоровления. Более чем в 90% случаев при ИМ изменены биохимические показатели функции печени. В сыворотке крови повышена активность трансаминаз и щелочной фосфатазы, а у 40% больных увеличена концентрация билирубина. Однако все перечисленные изменения не являются строго специфичными для ЭБВИ (их можно обнаружить и при других вирусных инфекциях) [14].
 Основной целью терапии инфекционного мононуклеоза является не только купирование симптомов заболевания, но и перевод острой инфекции в латентную и тем самым снижение риска развития хронической ЭБВИ и ассоциированных с ней лимфопролиферативных, онкологических и аутоиммунных заболеваний. Комплексная терапия ЭБВИ включает в себя базисную и симптоматическую терапии.
 Базисная терапия инфекционного мононуклеоза объединяет в себе охранительный режим, лечебное питание, противовирусные препараты (препараты интерферонов, индукторы эндогенных интерферонов), при необходимости антибактериальные препараты и иммунокорригирующую терапию.
 Изопринозин (инозин пранобекс) относится к группе препаратов, совмещающих в себе как противовирусный, так и иммунотропный эффект. Препарат запатентован в США в 1972 г. (Inosiplex) для лечения клеточно-опосредованных иммунодефицитных состояний, вызванных герпетической инфекцией [15]. К 1990 г. инозин пранобекс зарегистрирован и разрешен к применению более чем в 70 странах мира под различными торговыми наименованиями как иммуномодулятор с противовирусной активностью. Препарат разрешен в России с 2011 г. для применения в педиатрической практике в возрасте с 3 лет (регистрационный номер в РФ — П № 015167/01 от 29.04.2011 ППР) [16].
 Химически он представляет собой соль параацетамидобензоевой кислоты и N, N-диметиламино-2-пропанола и изомера инозина в соотношении 3:1. Инозин — пуриновое соединение, составная часть некоторых необходимых в природе веществ: пуриновых коэнзимов, высокоэнергетических фосфатных соединений (АТФ, ГТФ) и циклических пуриновых нуклеотидов.
 Прямое противовирусное действие инозин пранобекс осуществляет уже к концу первых суток приема препарата: нарушается репродукция вирусов за счет повреждения их генетического аппарата (происходит связывание с рибосомой клетки и изменение пространственного строения данной клеточной структуры). Клеточная РНК получает преимущество перед вирусной РНК в конкуренции за места связывания на рибосомах. Трансляции вирусной РНК при этом не происходит. Изменяя стереохимическую структуру рибосом, инозин пранобекс подавляет синтез белков и тормозит репродукцию не только РНК-, но и ДНК-содержащих вирусов, имея широкий спектр противовирусного действия, подтвержденного in vivo и in vitro. Инозин пранобекс не влияет на развитие и функции здоровых клеток, что характеризует его как безопасный и эффективный в педиатрической практике препарат [16, 17].
 Противовирусная активность доказана в отношении герпетических вирусов, кори, Т-клеточной лимфомы, полиовирусов, вирусов гриппа А и В, энтеровирусов (ЕСНО) [4, 9].
 Кроме того, инозин пранобекс оказывает иммунокорригирующее действие — модулирует иммунный ответ по клеточному типу за счет усиления дифференцировки Т-хелперов и цитотоксических Т-лимфоцитов, цитокинов (ИЛ-1, ИЛ-2, интерферон гамма), повышает функциональную активность макрофагов, нейтрофилов и NK-клеток. Препарат способствует дифференцировке В-лимфоцитов в плазматические клетки, увеличивает продукцию антител [18]. Иммуномодулирующим эффектом обладают производные инозина, метаболита пуринового нуклеозида аденозина. Известно, что инозин входит в состав пуриновых коэнзимов, АТФ, циклических нуклеотидов, улучшая обменные процессы в пораженных вирусом клетках.
 Препарат разрешен к применению детям с трех лет. Рекомендуемая доза Изопринозина составляет 50–100 мг/кг/сут, делится на 3–4 приема в течение всего острого периода болезни — от 5 до 14 дней в зависимости от длительности виремии (лихорадки) и синдрома интоксикации, обычно до исчезновения симптомов заболевания и еще 2–3 суток).
 Для восстановления иммунологических показателей и купирования астеновегетативного синдрома инозин пранобекс назначают по иммуномодулирующей схеме: по 1 таблетке 2 раза в день в течение 14–28 дней. Препарат малотоксичен, хорошо переносится.
 Противопоказания для назначения инозина пранобекса: аритмии, почечная недостаточность, мочекаменная болезнь. При лечении может наблюдаться транзиторное увеличение концентрации мочевой кислоты в сыворотке крови и в моче, которая нормализуется в ходе лечения или через несколько дней после его окончания и не является показанием для отмены препарата.
 Виферон (интерферон альфа-2b человеческий рекомбинантный) обладает противовирусным, иммуномодулирующим, антипролиферативным свойствами, подавляет репродукцию вирусов за счет разрушения вирусной матричной РНК и ДНК. Иммуномодулирующие свойства интерферона альфа-2b заключаются в усилении фагоцитарной активности макрофагов, увеличении специфической цитотоксичности лимфоцитов к клеткам-мишеням.
 Клиническими исследованиями Э. Симованьян и соавт. показано, что своевременное назначение инозина пранобекса в комбинации с интерфероном альфа-2b группе детей c острой ЭБВИ способствовало достоверному сокращению длительности лихорадки, катарального синдрома, лимфаденопатии, гепатоспленомегалии по сравнению с группой сравнения, которой назначался только интерферон альфа-2b. Иммуномодулирующая активность препарата проявлялась повышением количества иммунокомпетентных клеток, синтеза иммуноглобулинов А, М, G, интерферонов альфа и гамма [3]. Аналогичные исследования сравнительной эффективности монотерапии (инозином пранобексом, Вифероном и их комбинацией) в трех группах по 50 человек в каждой проведены А. Е. Митрофановым и соавт. [19]. Установлено, что в группе больных, получающих комбинированную терапию, отмечен более высокий терапевтический эффект и выраженная положительная динамика клинических и лабораторных проявлений заболевания по сравнению с детьми, получавшими монотерапию.
 Ряд авторов в комплексной терапии ЭБВИ рекомендуют внутривенное введение препаратов иммуноглобулинов класса G (Привиджен, Интратек, Интроглобин и др.), содержащих не менее 95% IgG. Этиотропный эффект выражается в противовирусном действии препаратов и развитии антителозависимой комплемент-опосредованной цитотоксичности [20, 21].
 Вопрос назначения прямой противовирусной терапии больным ИМ остается индивидуальным. Среди препаратов, которые могут быть использованы в качестве этиотропных, рекомендуются входящие в группу ациклических нуклеозидных аналогов (АНА) (ацикловир, валацикловир). Несомненно, одной из причин перехода острой ЭБВИ в хроническую является высокая вирусная нагрузка при острой инфекции. Уровень свободной ДНК вируса в крови прямо коррелирует с тяжестью заболевания. Уменьшение вирусной нагрузки в крови под действием АНА позволяет снизить эти риски. Однако следует помнить, что эффективное действие АНА возможно только в остром периоде заболевания или при реактивной инфекции, когда происходит репродукция вирусных частиц [22, 23].
 Выбор симптоматической терапии зависит от клинических проявлений инфекционного мононуклеоза. Так, при затрудненном носовом дыхании назначаются назальные препараты, при сухом кашле — противокашлевые, при влажном — секретолитические и муколитические лекарственные средства, при лихорадке оправдано применение нестероидных противовоспалительных препаратов. По показаниям назначаются гепатопротекторы, нейро- и ангиопротекторы, кардиотропные препараты, ферменты, антигистаминные препараты второго поколения, энтеросорбенты, пробиотики и пребиотики.
 Больные ЭБВИ нуждаются в длительном диспансерном наблюдении (до 12 месяцев), реализации комплекса реабилитационных мероприятий под контролем клинико-лабораторных показателей. Диспансерное наблюдение должно проводиться педиатром и инфекционистом с привлечением, по показаниям, других специалистов. Обязателен контроль клинического анализа крови, мочи и показателей функции печени — 1 раз в 3 месяца, серологическая диагностика проводится через 3 и 6 месяцев от начала заболевания, по показаниям — ультразвуковое исследование органов брюшной полости. При легкой и средней степенях тяжести медицинский отвод от вакцинации на 3 месяца, при тяжелой форме — на 6 месяцев. Рекомендовано ограничение физической нагрузки сроком до 3 месяцев, противопоказаны инсоляции до 12 месяцев [24].

Статията е от https://www.lvrach.ru/2019/11/15437429/


–Инфекзиозна мононуклеоза (вирус на Ебщайн-Бар)
Скрит текст:
Вирусът на Ебщайн-Бар (EBV) – типове 1 и 2, представлява ДНК-вирус от херпесната група (херпес тип 4).
Предаване на инфекцията става посредством слюнката, целувки, възглавници, инфектирани предмети /”kissing disease”-“болест на целувката”/. Заболяването протича спорадично, в редки случаи са възможни ограничени епидемии в училища и казарми.
Инкубационен период: 10-14 до 50 дни.
Клиника -
В ранна детска възраст обикновено протича като безсимптомна инфекция.
В по-напреднала възраст се развива характерна клинична картина: Инфекциозна мононуклеоза – ангина с повишена температура, увеличение на лимфните възли и много типични промени в диференциалната кръвна картина (понякога клиничната картина може да бъде доста по-богата).
С подобна на инфекциозната мононуклеоза клинична картина и морфологични промени в клетките могат да протекат и други заболявания, в тези случаи серологичните изследвания са решаващи за диагнозата.
Причинява още хепатит, лимфаденит, назофаренгиален карцином, лимфоми и инфекции при HIV позитивни пациенти.
За поставяне на диагнозата са важни следните изследвания: пълна кръвна картина (хемоглобин, еритроцити, левкоцити, тромбоцити), диференциално броене на левкоцитите (изключително важно изследване за поставяне на диагнозата!), СУЕ, някои биохимични показатели (билирубин, чернодробни ензими и др.) и серологични проби за инфекциозна мононуклеоза .
Изследват се следните серологични маркери:

EBV VCA IgM (Епщайн Бар Вирус Вирус Капсиден Антиген) – основен маркер. Показва остра инфекция. Назначава се при съмнение за мононуклеоза. Доказва се до 2 месеца от началото на заболяването.


EBV VCA IgG (Епщайн Бар Вирус Вирус Капсиден Антиген) – показва прекарана инфекция. Тези антитела остават в организма цял живот.

EBV ЕА IgM (Епщайн Бар Вирус Ранен(early) антиген) – доказват се основно при остра инфекция за период от 2-3седмици.

EBV ЕА IgG (Епщайн Бар Вирус Ранен(early) антиген) – изследва се при съмнение за рецидив (възобновяване) на инфекцията.

EBNA IgG (Епщайн Бар Вирус Нуклеарен антиген) – изследва се при необходимост от разграничаване на остра от хронична инфекция.
EBV количествен PCR ( Viral Load )
EBV Ig G blot ( Ебщайн-Бар вирус IgG потвърдителен )
http://ruse.cibalab.com/?page_id=194

Резултати от проведеното изследване
Скрит текст:
     1.  Резултатите за чувствителност са:
антитела на ЕА - отрицателен;
антитела срещу VCA (IgM или IgG) - отрицателен
антитела срещу EBNA - отрицателен.

     2.  Резултатите за отминала инфекция са:
антитела на ЕА - отрицателен (90% от времето);
антитела срещу VCA IgM - отрицателен;
антитела срещу VCA IgG - положителен;
антитела срещу - положителен EBNA.
Важно е да се отбележи, че вирусът на Епщайн-Бар, подобно на човешкия херпес вирус не напуска тялото, след като пациентът се е възстановил от заболяването. Вирусът се открива асимптоматично (без наличие на оплаквания) периодично в слюнката на преболедували хора. Те са положителни на теста за наличието на предишна инфекция и по този начин ще могат да предават EBV към други хора (чрез целувка - инфекциозна мононуклеоза - болест на целувката).
     3.  Резултати за скорошна инфекция са:
антитела срещу ЕА - положителен EA;
антитела срещу VCA IgM - положителен;
антитела срещу VCA IgG = положителен;
антитела срещу EBNA = отрицателен.
Няма данни за това кога не трябва да се извършва теста за вируса на Епщайн-Бар.
https://medpedia.framar.bg/%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8% … D0%B1%D0%B0%D1%80

 Епщайн-Бар вирус – причинява рак

Скрит текст:
Вирусът на Епщайн-Бар (EBV) представлява ДНК-вирус от семейството на херпесните вируси. Нарича се още Human herpes virus 4 и се класифицира като гама-херпесен вирус.
Епщайн-Бар вирусната инфекция е една от най-разпространените инфекции сред хората. Повече от 90 % от възрастните хора в целия свят имат антитела към EBV и остават латентно инфектирани през целия си живот.
Епщайн-Бар вирусът инфектира главно клетките на носната и орофарингеалната лигавица и В-лимфоцитите. Заразяването с вируса става основно по въздушно-капков път чрез слюнка и фарингеален секрет.
Епщайн-Бар вирусът попада в В-лимфоцитите и предизвиква обратима пролиферация на трансформирани В-лимфоцити. Произвеждат се лимфобластоидни клетки, съдържащи вирусния геном.
При първи контакт с Епщайн-Бар вируса се развива заболяването инфекциозна мононуклеоза. Най-често се засягат деца и млади хора. Заразяването с вируса обаче не винаги води до клинично проявено заболяване. По-често инфекцияна преминава безсимптомно. Характерни клинични прояви на инфекциозната мононуклеоза са ангина, фебрилитет, увеличени лимфни възли.
Повечето хора са носители на Епщайн-Бар вируса, но не развиват тумори. При хора с отслабен имунинет обаче вируса може да причини раково заболяване. Например при болни от СПИН или при хора, на които е извършена органна трансплантация и приемат имуносупресори, за да се предотврати отхвърлянето на трансплантирания орган.
Епщайн-Бар вирусът се свързва главно с развитието на лимфом на Бъркит. Той представлява В-клетъчен лимфом с висока степен на малигненост. Установяват се хромозомни аномалии в лимфомните клетки, като типична е транслокацията между 8 и 14 хромозома.
Лимфомът на Бъркит се среща най-често в западна и централна Африка, рядко в Европа и САЩ. Боледуват предимно момчета на възраст между 2 и 15 години. Засяга се горната челюст, орбитата, като настъпват тежки деформации. Може да се наблюдава екзофталм, нарушение в храненето.
Епщайн-Бар вирусът се асоциира още със следните видове тумори:
    Ходжкинов лимфом
Счита се, че за възникването на лимфома на Ходжкин роля има Епщайн-Бар вируса. По-често боледуват мъже на възраст между 20 и 30 години. Характерни симптоми са увеличени шийни лимфни възли, нощни изпотявания, повишена температура, сърбеж по кожата.
    назофарингеален карцином
Случаите на назофарингеален карцином, свързан с Епщайн-Бар вируса са много повече в югоизточна Азия.
някои видове рак на стомаха
косматоклетъчна левкемия.
Разработването на ваксина срещу Епщайн-Бар вируса ще предотврати развитието на ракови заболявания, причинени от вируса. Друг начин за спасяването на много човешки животи е да се намери метод за ерадикация на вируса от организма на хората.
https://www.arsmedica.bg/aktualno/%D0%B5%D0%BF%D1%89%D0%B0%D0%B9 … D1%80%D0%B0%D0%BA

Последна редакция: пн, 02 дек 2019, 15:42 от AnMary

# 5
  • Мнения: 858
Продължавам с още някои статии за Епщайн Бар -

Д-р Снежина Михайлова е имунолог в Александровска болница. Говори по една тема, за която малко се знае – много вируси остават завинаги в организма в „дремещо“ състояние, след като острата фаза на инфекцията е отминала. Така понякога години по-късно може да причинят неразположения или нови здравни проблеми. Хората изобщо не подозират, че първопричината са именно тези „забравени“ вируси.
– Д-р Михайлова, малко хора знаят, че има много вируси, които завинаги остават в човешкия организъм, след като веднъж са попаднали там. Бихте ли посочили конкретни примери?
– Всъщност повечето вируси си остават завинаги наши, след като имунната система успява да ги изолира и контролира. Такива са хепатитните вируси, Епщайн-Бар, цитомегаловирусът, варицелата и др. Природата на самия вирус е такава – да търси резервоар, където да се скрие и да оцелее. Понякога той може да провокира тежко заболяване – например хепатит В може да отключи цироза или хепатоцелуларен карцином. Не всички инфекции обаче завършват фатално.
90% от хората са носители на вируса Епщайн-Бар, който причинява инфекциозна мононуклеоза. Изследват ли се антителата, ще се види, че имунната система се е срещала с него. В повечето случаи до 6 месеца след първата среща тя се справя с него, макар той да остава в нейните клетки. Понякога обаче може да се получи реактивация и да се стигне до хронична Епщайн-Бар инфекция. Може да се засегнат много органи и системи, да се стигне дори до карцином, допълва имунологът.
Имунната система на пациенти, изкарали инфекциозна мононуклеоза, обикновено успява да ограничи вируса в резервоари до 6 месеца. След този период се смята, че организмът се е справил. Вирусът може да си остане „арестуван“, без да създава повече проблеми. Може да се активира отново, ако настъпи спад в имунитета – стрес, или хормонални смущения (бременност, ендокринни заболявания, остра инфекция).

Цитомегаловирусът е доста разпространен

– Опасно ли е, ако се заразим с него?
– 80-90% от хората са изкарали инфекцията с цитомегаловируса като лек грип, при някои е минало само като лека хрема. В повечето случаи организмът го овладява. Стигне ли се до имунен срив – повторната проява може да протече като имунохепатит, пневмония, да има гастроентерстинални или неврологични прояви. Затова при такива усложнения трябва да се търси и този вирус като виновник. Вирусът рядко се реактивира при здрави хора, които не са подложени на някакви екстремни изпитания.
– Как може да се разбере дали инфекцията е активна в даден момент?
– Има различни начини да се направи това. По-важният е, когато в серум от пациента се търси самият вирусен геном. Може обаче да се изследва кръв и за антитела, които са два основни класа. Първият е антиген клас IgM – сочи скорошен имунен отговор веднага, в рамките на седмица. Другият вид са IgG антитела – те са паметови, говорят за среща с дадения вирус. Те имат определен титър.
Ако той е повишен, означава, че имунната система е напрегната, произвежда повече антитела. Вирусът се е активирал, но не е ясно до каква степен и дали продължава да се възпроизвежда. Допълнителни изследвания за търсене на самия вирусен геном в кръвта се правят най-вече при хора с компрометирана имунна система – например трансплантирани пациенти.
Съвременните технологии – PCR, позволяват директно да се мери вирусният товар – търсят се частици ДНК от вируса в серума. Това позволява да се оцени дали в момента вирусът се размножава и имунната система не е успяла да го ограничи, или вирусният товар е нула – означава, че имунната система е успяла да контролира инфекцията. Това са много скъпи изследвания, затова рутинно се изследват само определен контингент пациенти. При тях те се поемат от специални програми.
– Обикновено хората се изследват само за антитела. Има ли основание за тревога, ако нивата им са завишени?
– Завишените антитела са само индиректен показател – свръхпроизводството им може дори да означава, че имунната система се справя. Имали сме много случаи, когато паметовите тела са били над нормите, но търсенето на ДНК показва, че няма вирусна репликация. Все пак завишените антитела са една сигнална лампа. Добре е изследването да се повтори след 1-2 месеца, за да се види дали титърът расте във времето. Ако се увеличава, значи инфекцията е активна. Но ако остава един и същ, няма особено основание за безпокойство.
Вирусът може да остане „спящ“ някъде по клетката. При здрави хора, без диабет или други хронични заболявания, скритите вируси си остават „арестувани“ до края на живота и може само от време на време да създават леки проблеми. Например да ни избие херпес на устната след лека настинка. Херпесните вируси са различни. Най-разпространен е херпес симплекс, който е два типа – тип едно засяга лигавицата на устата, а вторият – гениталиите. При херпес зостер има болезнени обриви по тялото – най-често гърба и гърдите. Предаването е по контактен път. Това важи за повечето вируси, някои се разпространяват още по въздушно-капков път или чрез кръвопреливане. Има и такива, които се предават от майка на дете.
– Какви са външните прояви да една активирана, дремеща доскоро инфекция?
– Има ли огнище на инфекция, се наблюдава и клинична картина – тя е в зависимост от вируса. При хроничните хепатити с лека репликация на вируса външната проява може да е само умората. При умерено ниво на реактивация на цитомегаловируса или Епщайн бар също се наблюдава отпадналост, хората не могат да си изпълняват всекидневните задължения като преди. Може да има влошени хематологични или чернодробни показатели.
Имали сме пациент – дете, изкарало преди година инфекция с Епщайн бар вируса, но лимфните му възли си стоят увеличени, чувства умора, разказва д-р Михайлова. При него се установява увеличена репликация на вируса. Други пациенти идват с неопределени оплаквания – диспептичен синдром (тежест след нахранване), мускулни болки или хронична умора, има и такива с очни оплаквания – иридоциклити, увеити. Проблеми може да има и в урогениталната област. При тези симптоми се търси възможен вирусен причинител. Лекарите разпитват пациента за историята на заболяванията му, за да се ориентират по-добре къде е причината.
При истински рецидив се наблюдава по-изявена симптоматика. Например при реактивиран Епщайн-Бар се увеличават лимфните възли, хемоглобинът пада, има увеличен далак (слезка) или черен дроб. При хепатита чернодробните показатели са променят. Съвременните медикаменти, които се използват за стимулиране на имунната система – предимно интерферони, всъщност временно спират репликирането на вируса. Те не могат да излекуват докрай инфекцията, целта е да я държат под контрол.
– Какви са възможните терапии?
– Подходът за терапията е различен. При хепатит и херпес се прилагат препарати, които директно унищожават вируса. Най-добър ефект се постига, когато едновременно с това се стимулира и имунната система. При цитомегаловирус и Ебщайн бар вирусни инфекции обичайно се включват и имуномодулатори. Ефектът от антивирусната терапия е най-голям при ХИВ инфекцията.
В Александровска работят основно с имуностимулатори, чиито ефект е доказан. „Не е лошо човек да пие билки, черен бъз, народната медицина си има своето място. В клиниката обаче на пациентите се дават само препарати, чиито ефект сме оценили обективно. Преди началото на терапията се измерват различни показатели на имунната система, антитела. След като приключи лечението с препарата, се прави ново изследване. Най-лекият имуностимулатор е инозин. За постигане на терапевтичен ефект се пие по определена схема.
Много лични лекари правят грешка, като го изписват само за една седмица – например ако детето боледува много често. За да се получи дълготраен ефект, е необходимо да се пие 1-2 месеца по схема, назначена от имунолог“, коментира специалистът. Други препарати са имуноглобулините, интерфероните, различните стимулиращи фактори (за макрофаги, гранулотоцити), растежни фактори.
Търси се начин за стимулиране на имунната система чрез ваксинотерапия. Не мога да коментирам различните имуномодулатори, които се предлагат в аптечната мрежа, тъй като не сме правили изследвания за ефекта от тях, допълва д-р Михайлова.
– Сринат ли е имунитетът на българина? Тази теза се подкрепя и от лекари.
– Пониженият имунитет е по-скоро проблем на съвременния човек, а не само на българина. Свързан е със замърсената околна среда, химикалите или некачествената храна. Прекаленото използване на антибиотици също потиска имунната система. Но това са проблеми, които водят и до по-голямо разпространение на алергиите, хроничните заболявания.
https://--reklamen-spam133--/intervyuta/intervyuta/kak-da-se-bor … at-zavinagi-nashi


Епщайн-Бар вирус
EBV (HHV-4) е много често срещан човешки херпесвирус (HHV), той е причинител на хетерофилно-позитивна12 инфекциозна мононуклеоза (докато хетерофилно-негативната форма е причинена от CMV). Този вирус се асоциира с развитие на злокачествени образувания, като лимфом на Бъркит (Burkitt’s lymphoma), Ходжкинов лимфом (Hodgkin’s lymphoma), назофаринксов13 карцином, лимфоми, появяващи се и асоциирани с имунопотискане.
Серология
Първичната инфекция е резултат от излагане на податливи гостоприемници на орофаринксови14 секрети от серопозитивни пациенти чрез целуване, интимен контакт, или при споделяне на храна.
EBV (Epstein-Barr Virus) е отговорен за 1% от всички случаи на рак в световен мащаб, и за 5.6% от всички злокачествени образувания вследствие на инфекция. Повечето злокачествени образувания, свързани с EBV, се асоциират с латентна инфекция и латентна генна експресия.
Литична инфекция, с активно размножаване на вируси и клетъчна смърт, може да последствията от първична инфекция или от реактивация на инфекцията. Реактивацията на латентна инфекция се предизвиква от различни стимули, особено от антитела на повърхностни имуноглобулини (B-клетки рецептори), след антигенна стимулация. Имунния отговор на EBV се характеризира с производството на специфични антитела на антигени, свързани с литичната инфекция (VCA и EA) и свързани с латентността нуклеарни антигени [EBNA-1, -2, и -3, и водещия нуклеарен протеин на EBV (EBNALP)], както и някои антигени, които могат да бъдат открити в червените клетки на овцете, конете, и говедата (хетерофилни антигени12). Хетерофилните срастнати антитела (главно IgM) на червените клетки на овцете и конете, се откриват при 90% от пациентите в някакъв момент по време на инфекциозната мононуклеоза, и се задържат за 1 година при 70-75% от случаите.
Нивата на Anti-VCA IgG антителата са близо до пика си по времето на диагностицирането, така че 4-кратното скачане на титъра, което се изисква, за да се потвърди остра инфекция, е откриваемо само при 10-20% от пациентите с мононуклеоза или свързаните с нея усложнения. Тъй като IgG антителата на VCA остават доживот, тяхното откриване има смисъл само при оценяване на серостатуса. Обратно, IgM антителата на VCA при нива 1/32 или по-високи, са откриваеми при 90% от случаите на ранна остра инфекция, но се откриват при не повече от 10% от пациентите 4 месеца след острата инфекция, като тяхното наличие позволява да бъде диагностицирана остра EBV инфекция. IgM антителата на VCA може да липсват при 10-20% от острите инфекции.
Антителата на EA се откриват при 70% от пациентите с остра инфекциозна мононуклеоза, имат пик 3-4 седмици след началото на заболяването, и изчезват след 3-6 месеца. За разлика от тях, антителата на EBNA не се откриват преди да минат 3-4 седмици от началото на заболяването, но остават доживот при около 100% от инфектираните пациенти. По тази логика, появата на антитела на EBNA при пациенти, които са имали негативен резултат в началото на заболяването, позволява поставянето на диагноза остра първична EBV инфекция.
Като се имат предвид високо чувствителните и точни серологични тестове, търсенето на вируса чрез вирусни култури или други подобни методи, има малка стойност при имунокомпетентни пациенти. Търсенето на вируса с помощта на PCR амплификация на вирусна ДНК, или чрез EBV-кодирана РНК insitu хибридизация15 (EBER-RISH) също има малка клинична стойност, поради масовото срещане на B лимфоцити, инфектирани с вируса, прихванати (trapped) в периферните органи, които намаляват точността на метода. Когато серологичните данни се използват в комбинаци с хистопатологичните данни, както и данните от PCR изследване за вирусна ДНК в тъканна проба, и всички данни се припокриват и са консистентни, тогава всички тези изследвания може да бъдат много полезни.
Епидемиология
Антитела на EBV се откриват при повече от 90% от световната популация, без оглед на пол, етническа принадлежност, и социално-икономически статус. В западните страни, само 50% от първичните инфекции възникват преди 5-годишна възраст, като следващата вълна на инфекцията възниква през втората половина на живота.
EBV е неустойчив, когато е изложен на външна среда, и може да се разпространява само чрез близък контакт с остатъци от вируса (целуване при младите възрастни, или чрез заразена слюнка при споделяне на храна или на предмети при семеен контакт).
Патогенеза
Повечето знаци и симптоми на остра първична EBV инфекция (инфекциозна мононуклеоза) при имунокомпетентни пациенти, са вследствие на имунната активация.

EBV хепатит
Типичната инфекциозна мононуклеоза клинично се характеризира с треска, болки в гърлото, лимфаденопатия, и спленомегалия (уголемяване на далака), чрез появата на хетерофилни антитела и мононуклеарна левкоцитоза с атипични лимфоцити. Наблюдават се краткотрайни самоограничаващи се скокове в чернодробните ензими при повечето от пациентите (80-90%). Жълтеница с явна холестатична картина може да се прояви при 5-7% от случаите.
Тежкия хепатит е рядък при имунокомпетентните пациенти с инфекциозна мононуклеоза, като досега са описани само няколко смъртни случая вследствие на такъв хепатит.
“Хроничен” хепатит по-трудно се свързва (и не много уверено) с първична или хронична EBV инфекция.
Докладван е и автоимунен хроничен хепатит, предизвикан от EBV, чрез асиалогликопротеин (asialoglycoprotein) рецептор-специфични B лимфоцити.
При пациентите с EBV хепатит, серологията като цяло съвпада с латентната EBV инфекция, с липса на налични ниски нива на антитела, типични за литична инфекция (IgG антитела на EA и IgM антитела на VCA), но значителни нива на IgG антитела на EA и на EBNA. Молекулярните техники разкриват наличието на EBV в чернодробната тъкан, въпреки че точността на тези техники може да бъде доста намалена поради това, че в черния дроб може да има циркулиращи B лимфоцити, които съдържат EBV, и които лимфоцити са се намирали в черния дроб в момента на биопсията.
Тъй като механизмите на действие на EBV-свързания хепатит са много малко разбрани, няма сигурен диагностичен метод за EBV хепатит. Според предложението дадено от скорошни научни изследвания, диагнозата на остър и хроничен EBV хепатит би могла да се основава на комбинация от 4 параметъра: повишени чернодробни ензими, серология индикираща активна EBV инфекция, типични хистопатологични промени, и наличие на вирусния геном в чернодробна тъкан при направено PCR или EBER-RISH изследване. Никой от тези параметри сам по себе си не е достатъчен за поставяне на сигурна диагноза на EBV хепатит.

От тук - https://www.hepactive.org/article/ne-hepatitni-virusi-pricinavasi-hepatit

Вирусът на Епщайн-Бар
  Този вирус също принадлежи към семейството на херпес вирусите и е известен още като херпес вирус тип 4. Той е първият човешки вирус, при който е доказана връзка с патогенезата на определени онкологични заболявания. В голяма част от случаите заразените хора нямат оплаквания или имат леки грипоподобни симптоми, при други се изявява заболяването инфекциозна мононуклеоза със своите характерни клинични белези.
  Определени гени на вируса притежават свойството да се вграждат в клетъчния геном и по този начин могат да доведат до възникване на някои онкологични заболявания. Засегнати са най – вече кръвните клетки, в частност В лимфоцитите и епителните клетки, а онкологичните заболявания, с възникването на които се асоциира вируса, са лимфома на Бъркит, В - клетъчни лимфоми, лимфом на Ходжкин, рак на стомаха и назофарингеален карцином.

От тук - https://www.omed.bg/Koi-sa-virusite-koito-mogat-da-predizvikat-o … -tah-page932.html

Късни последици
Последните последици от инфекциозната мононуклеоза могат да се проявят под формата на миокардит, остра бъбречна недостатъчност, хепатит и менингит. Усложненията също се усещат от поражение на нервната система, което може да доведе до нарушена координация на лицевите нерви и т.н.
Хепатитът е най-често срещаното усложнение. Според статистиката почти 90% от пациентите, които са претърпели инфекциозна мононуклеоза, имат високо ниво на чернодробно предаване.
В допълнение, много често пациентите се оплакват, че след заболяването не оставят постоянно усещане за летаргия, умора, сънливост. Бившата жизненост не се връща от много дълго време, вместо това се случва апатия за хората и за обстоятелствата около тях. Има случаи, когато пациентите посочват и двете нарушения на възприемането на обичайните неща, дезориентация.
Смърт след заболяване може да се появи в много редки случаи. Така че, може да се стигне до смъртоносен изход, когато усложненията предизвикаха увеличение на тъканите на далака, които след това се разкъсаха. Смъртта може да бъде причинена от запушване (припокриване) на дихателните пътища.
Сърдечните заболявания се появяват главно след няколко седмици и се характеризират с възпалителен процес в сърдечния мускул. В повечето случаи възпалението възниква в резултат на нарушени функции на имунната система.
Както беше отбелязано по-рано, мононуклеозата може да предизвика бъбречна недостатъчност, което от своя страна води до инвалидност. По-специално, възпалителният процес първоначално засяга междинните тъкани на бъбреците (интерстициум) и след това се разпространява в цялата структура. Това заболяване се нарича интерстициален нефрит.
Автоимунната хемолитична анемия предизвиква бързо унищожаване на кръвните клетки. В резултат броят на тромбоцитите или гранулираните бели кръвни клетки в кръвта намалява значително.
Хепатит или чернодробно заболяване се проявява под формата на жълтеникав тон на кожата. В допълнение, пациентът може да се притеснява от болка в страната. Нарушава обичайните функции на черния дроб, които водят до метаболитни нарушения.
Ако говорим за поражение на централната нервна система, в допълнение към споменатите по-горе заболявания може да възникне възпалителен процес на мозъчната кора.
Има регистрирани случаи на полиневрит, който се проявява под формата на постоянно усещане за скованост и болка в крайниците. Пациентите не оставят усещане за постоянно настинка, от което кожата показва "гъски".

Как да предотвратите усложнения
В повечето случаи причините за усложнения са настинки. Те могат да бъдат провокирани от различни патогени. Лечението играе важна роля, но след пълно възстановяване е необходимо внимателно да наблюдавате здравето си за известно време.
По-специално, трябва да водите здравословен начин на живот, да не контактувате с болни хора, да избягвате хипотермия, да се храните правилно, да упражнявате умерена физическа активност и т.н.

Прогноза на заболяването
Какво представлява инфекциозната мононуклеоза? Болестта е форма на остра вирусна инфекция, която засяга жизненоважни органи: черния дроб, далака, лимфните възли и също така засяга състава на кръвта. Колкото по-голям е човекът, толкова повече има антитела срещу вируса, така че болестта често атакува деца и хора под 30-годишна възраст. Можете да хванете инфекция в студения сезон (късна есен, зима), когато имунитетът е намален.
Мононуклеозата, чиято прогноза в повечето случаи остава благоприятна, с подходящо лечение гарантира 100% възстановяване. Той идва няколко месеца след появата на болестта.
Понастоящем няма универсални мерки за предотвратяване на инфекциите, въпреки че се извършват комплексни противоепидемични мерки.
За последиците и усложненията на мононуклеозата не е останал за цял живот, е необходимо да се обърне голямо внимание не само на медицинското лечение, но и на начина на живот. Например след пълно възстановяване трябва да се спазват елементарните правила за хигиена и хранене, както и препоръките на лекаря, насочени към укрепване на имунитета. Повечето усложнения възникват на фона на настинки. Всички те имат различен характер, форма и засягат жизненоважни органи. Смъртоносният резултат е доста рядък.

Последиците след инфекциозната мононуклеоза при деца са изключително редки. Независимо от това, клиничните наблюдения показват, че те се случват.

Условно, всички усложнения на инфекциозната мононуклеоза могат да бъдат разделени на ранни и късно.
Ранните усложнения включват:
Асфиксия - доста сериозно усложнение, при което лумена е блокиран в дихателните пътища поради лавинообразно назофарингеален и Палатин жлези.
Скъсването на далака е много опасно и е фатално. Има редки случаи, когато растежът на далака е толкова интензивен, че външните му тъкани не могат да устоят и дадат разкъсване. В този случай е необходима спешна хирургична интервенция.

За да се предотврати подобно усложнение, детето трябва да бъде ограничено от всякакъв вид физическо натоварване, по-добре е да носите превръзка. След възстановяването детето се освобождава от уроци по физическо възпитание за най-малко 6 месеца.

Ангина. В 10% от пациентите, след като са преминали възпалено гърло с инфекциозна мононуклеоза се среща Стрептокок в гърлото, който включва използване на антибиотици, защо отново страда вече отслабена имунна система на детето.
Съществуват такива последици от инфекциозна мононуклеоза, като зачервяване на лимфните възли и обкръжаващата целулоза. В резултат на това може да се развие лимфаденит и паратонеларен абсцес.
заболявания на централната нервна система: главоболие, церебрална Атоксил (нарушение на координация на движение, и мотилитет), менингит (възпаление на гръбначния мозък и мозъчни мембрани), енцефалит (възпаление на мозъка), и други психоза.

По-късните усложнения включват:
Поради това хемолитичната анемия се проявява в 2% от случаите след инфекциозна мононуклеоза. Това е заболяване, в което червените кръвни клетки са силно разрушени. Болестта обикновено трае 1-2 месеца. Обикновено анемията протича лесно, въпреки че има по-сериозни случаи на жълтеница и хемоглобинурия.
Хепатитът е рядко усложнение на инфекциозната мононуклеоза при децата. Хепатитът е възпаление на чернодробната тъкан. В същото време, кожата и белите очи стават жълти, като в дясната част на черния дроб се появяват болки.
Болести на сърцето: перикардит - възпаление на сърдечната торбичка, миокардит - възпаление на сърдечния мускул. Има промени в електрокардиограмата.
Панкреатитът е възпаление на панкреаса. Ензимите, продуцирани от него, не се отделят в червата 12-типерстную, но показват тяхната активност в самата жлеза. Теглото на тялото на детето е значително намалено.
Така че последствията след инфекциозната мононуклеоза могат да бъдат много разнообразни и засягат напълно различни органи. Но е добре тези последствия да са много редки.
Инфекциозна мононуклеоза (наричан още доброкачествена лимфобластна болест на Филатов) е остра вирусна инфекция, характеризираща се с преобладаващо лезия на орофаринкса и лимфните възли, далака и черния дроб. Специфична особеност на заболяването е появата в кръвта на характерни клетки - атипични мононуклеарни клетки. Причиняващият агент на инфекциозната мононуклеоза е вирусът Epstein-Barr, който принадлежи към семейството на херпесвирусите. Неговото предаване от пациента се извършва чрез аерозол. Типичните симптоми на инфекциозна мононуклеоза са общи инфекциозни явления, ангина, полиаденопатия, хепатоспленомегалия; възможни пато-папулни обриви на различни части на кожата.

Инфекциозната мононуклеоза се причинява от вируса на Epstein-Barr (вирус, съдържащ ДНК от род Lymphocryptovirus). Вирусът принадлежи към семейството на херпесвирусите, но за разлика от тях не причинява смъртта на гостоприемната клетка (вирусът преобладава в В-лимфоцитите), но стимулира растежа й. В допълнение към инфекциозната мононуклеоза, вирусът на Epstein-Barr причинява лимфома на Burkitt и назофарингеалния карцином.
Резервоарът и източникът на инфекция са болни или носители на инфекция. Изолирането на вируса от болни хора настъпва от последните дни на инкубационния период и продължава 6-18 месеца. Вирусът се екскретира със слюнка. При 15-25% от здравите хора с положителен тест за специфични антитела, патогенът се намира в гърлото от орофаринкса.
Механизмът на предаване на вируса, Епщайн-Бар вирус - аерозол, предпочита предаване път - във въздуха, може да се реализира чрез контакт (целувки, секс, мръсни ръце, съдове, предмети от бита). В допълнение, вирусът може да се предава чрез кръвопреливане и интранацията от майка на дете. Хората имат висока естествена чувствителност към инфекция, но инфекцията се развива предимно в белите дробове и в изчерпване на клиничните форми. Малка честота при деца под една година показва вроден пасивен имунитет. Тежкия ход и генерализиране на инфекцията се насърчава от имунната недостатъчност.

Усложненията на инфекциозната мононуклеоза се свързват главно с развитието на вторична инфекция (стафилококови и стрептококови лезии). Може да възникне менингоенцефалит, обструкция на горните дихателни пътища с хипертрофирани сливици. Децата могат да имат тежък хепатит, понякога (рядко) се образува двустранна белодробна инфилтрация. Също така редките усложнения включват тромбоцитопения, прекаленото задържане на линеалната капсула може да предизвика разкъсване на далака.


Симптоми на хронична мононуклеоза
Тази форма на заболяването е характерна само за възрастни пациенти с отслабен имунитет. Причината за това може да са някои заболявания, дългосрочно използване на определени лекарства, силен или постоянен стрес.
Клиничните прояви на хроничната мононуклеоза могат да бъдат доста различни. Някои пациенти имат увеличение на далака (по-слабо изразено, отколкото по време на острата фаза на заболяването), увеличение на лимфните възли и хепатит (възпаление на черния дроб). Температурата на тялото обикновено е нормална или по-ниска.
Пациентите се оплакват от повишена умора, слабост, сънливост или нарушения на съня (безсъние), мускулни и главоболие. Понякога има болезненост в корема, епизодично гадене и повръщане. Често вирусът Epstein-Barr се активира при индивиди, заразени с вирус херпес тип 1 или 2. В такива ситуации болестта възниква при периодични болезнени изригвания на устните и външните гениталии. В някои случаи обривът може да се разпространи и в други части на тялото. Предполага се, че причинителят на инфекциозната мононуклеоза е една от причините за развитието на синдрома на хроничната умора.

Усложнения на инфекциозната мононуклеоза
Подуване на лигавицата на фаринкса и тонзилите, което води до запушване на горните дихателни пътища;
Счупване на слезката;
Менингит с преобладаване в цереброспиналните мононуклеарни клетки;
парализа;
Трансверсен миелит;
Остра флекционална парализа с дисоциация на протеин-клетка в цереброспиналната течност (синдром на Guillain-Barre);
Психосензорни разстройства;
Интерстициална пневмония;
хепатит;
миокардит;
Хемолитична и апластична анемия;
Тромбоцитопенична пурпура.

Диагностика на инфекциозна мононуклеоза при възрастни
Когато се прави диагнозата, основната роля играят лабораторните кръвни тестове. При общия клиничен анализ се установява умерена левкоцитоза в левкоцитната формула - широко плазмени лимфоцити (атипични мононуклеари). Най-често те се намират в средата на заболяване. При децата тези клетки могат да присъстват в кръвта в продължение на 2-3 седмици. Броят на атипичните мононуклеарни клетки, в зависимост от тежестта на възпалителния процес, варира от 5 до 50% (или повече).

С какви заболявания може да се бърка инфекциозна мононуклеоза?
Инфекциозната мононуклеоза трябва да се диференцира с:
ARVI аденовирусна етиология с изразен моноядрен синдром;
дифтерия на орофаринкса;
вирусен хепатит (иктерична форма);
остра левкемия.

Трябва да се отбележи, че най-големите трудности възникват в диференциалната диагноза на инфекциозна мононуклеоза и остри респираторни вирусни инфекции аденовирусен етиология, характеризиращ се с наличието на мононуклеарни изразен синдром. В тази ситуация отличителните белези включват конюнктивит, хрема, кашлица и хрипове в белите дробове, които не са характерни за жлеза. Черният дроб и далакът в ARVI също се увеличават доста рядко, а атипичните мононуклеари могат да бъдат открити в малки количества (до 5-10%) веднъж.


EBV - причината за автоимунни заболявания, рак и синдром на хроничната умора?

Учените от Центъра за изследване на рака в Германия откриват съществуването на няколко вида вирус на Epstein-Barr, които се различават по степента на агресия. Според западните експерти около 95% от населението на Централна Европа е заразено с EBV. Разликите в симптомите са много значими, което се обяснява със степента на реакция на имунната система. Също така повлияни от предишни курсове на антибиотична терапия, гастроинтестинални инфекции, стрес. Основната деструктивна работа на EBV в организма е насочена към механизмите на имунитета.
Вирусите блокират защитните реакции на организма, предотвратяващи въвеждането и разпространението на патогена в клетките.
Вероятно вирусът на Epstein-Barr е липсващата връзка в разбирането на причините за синдрома на хроничната умора по пътя към създаването на ефективни лекарства. Във всеки случай, характеристиките на вируса, съществуването на различни щамове трябва да се вземат предвид от лекарите в диагностиката, когато специалистите вземат решение как да лекуват малки и възрастни пациенти.
Както учените казват, сега медицинската общност "подценява" вируса на Epstein-Barr. агент причинител на инфекциозна мононуклеоза счита спусък за имуносупресия образуване кофактор неходжкинов лимфом, В-клетъчен лимфом, СПИН. Слабостта на имунната защита води до неконтролирано възпроизвеждане на заразени В лимфоцити и растеж на злокачествени тумори.
Инфекцията с различни щамове на вируса на Epstein-Barr отваря пътя към други инфекциозни агенти. Човешки херпес вирус тип 8, вируси на хепатит В и С, EBV е група от патогени, участващи в развитието на 10-15% от всички видове рак. През последните години се появиха доказателства за връзката между EBV и автоимунните процеси в човешкото тяло. Тази група заболявания включват ревматоиден артрит, множествена склероза, системен лупус еритематозус.

Със съкращения от тук - https://bg.corporaciomedicacatalana.com/oslozhnenija-posle-infek … mononukleoza.html, това явно е компютърен превод



Още за Епщайн Бар и последствията от него -

Вирусът Epstein-Barr по време на първичната инфекция навлиза в клетките на лигавицата на орофаринкса, където се размножава и навлиза в кръвта. След като влезе в кръвта, вирусът на Епщайн-Бар започва да атакува клетките на имунната система - В-лимфоцити. Основните мишени за вируса на Епщайн-Бар са В-лимфоцитите.
След проникването на В-лимфоцитите вирусът на Епщайн-Бар води до трансформация на клетка, която започва да се размножава енергично и произвежда два вида антитела. Трансформираните В лимфоцити произвеждат антитела към вируса и към самите тях. Поради интензивното размножаване на трансформирани В-лимфоцити, техният брой се увеличава, а клетките запълват лимфните възли и далака, което води до увеличаване на техния размер. След това тези клетки умират и вирусите влизат в кръвта. Антитела към вирусите на Epstein-Barr образуват с тях циркулиращи имунни комплекси (CIC), които се разпределят в кръвта към всички органи и тъкани. ЦИК са много агресивни съединения, тъй като веднъж в тъкан или орган те провокират развитието на автоимунно възпаление. Следствие от този тип възпаление може да бъде развитието на системни автоимунни заболявания, като:
Системна лупус еритематозус;
Ревматоиден артрит;
Тиреоидит Хашимото;
   Това е развитието на автоимунни заболявания, което е една от опасностите от вируса Епщайн-Бар.
Самите трансформирани лимфоцити се разрушават от други типове имунокомпетентни клетки. Обаче, тъй като самите В-лимфоцити са клетки на имунната система, тяхната инфекция води до имунен дефицит. Такова състояние на неподходящ имунитет може да доведе до злокачествена дегенерация на лимфоцитна тъкан, водеща до образуване на лимфоми и други тумори. Като цяло, опасността от вируса на Епщайн-Бар е, че заразява клетките на имунната система, образувайки различни състояния, които могат да провокират развитието на сериозни заболявания. Въпреки това, такива тежки заболявания се развиват само ако клетките, които унищожават инфектирани В-лимфоцити, вече не се справят със задачата си.
Ето защо, вирусът на Епщайн-Бар е опасен, защото може да провокира развитието на следните патологии:
Пролиферативният синдром (болестта на Дънкан), при който се образува огромен брой В-лимфоцити, което може да доведе до разкъсване на далака, анемия, изчезване на неутрофили от кръвта, еозинофили и базофили. Пролиферативният синдром на фона на имунодефицита, като правило, води до смърт. В други случаи е възможно да се спаси живота на хората, но впоследствие те развиват анемия и лимфом;
Ангиоимунобластна лимфаденопатия;
Хемофагоцитен синдром;
Имунна тромбоцитопенична пурпура;
Апластична или хемолитична анемия;
DIC синдром;
тимома;
Космати левкоплакия на устата;
Лимфом на Буркит;
Назофарингеален карцином;
Недиференциран назофарингеален рак;
Лимфоми на централната нервна система;
Синдром на Бела;
Синдром на Guillain-Barre;

Изследването на вируса Епщайн-Бар през последните години коренно промени идеята за всичко, свързано със здравето. Той тормози човешкото тяло изцяло, причинявайки най-разнообразни и понякога несвързани патологии.
Оказа се, че вирусът на Епщайн-Бар, от категорията на тези болести, които никой не е обмислял преди, причинява значителна вреда на хората и също е основната причина и предизвика много неприятни и дори опасни здравословни проблеми.
Тази инфекция не се поддава на пълно унищожение и продължава да разваля живота на човек от въвеждането му в тялото, което води до най-непредвидими последствия. Според статистиката вирусът Epstein-Barr живее в тялото на 60% от децата под 5-годишна възраст и почти 100% от възрастното население на планетата Земя.

Какво е това заболяване?
Този вирус е от херпесния род, а именно херпес тип 4. Вирусът на Епщайн-Бар започва с имунитет, централната нервна система, както и всички човешки системи и органи.
Въвеждайки се през лигавиците на устата и носа, тя прониква в кръвния поток и се разпространява през тялото. Ето защо EBV е много разнообразен и може да има различни прояви, вариращи от лека болест до изключително сериозни здравословни проблеми.
Има случаи, когато самият носител на вируса Епщайн-Бар не страда от проявленията си. Много известни лекари го смятат за виновник на всички съществуващи болести сред човечеството.
В медицинската литература за по-добро визуално възприятие вирусът Epstein-Barr е съкратен като VEB или WEB.

Последните изследвания показват, че вирусът на Епщайн-Бар е провокиращ фактор за други патологии, които не могат да бъдат напълно излекувани.
Ревматоиден артрит;
Автоимунен тироид;
Захарен диабет.
Въпреки това, инфекцията не води до заболявания самостоятелно, но взаимодейства с други вирусни лезии.
Ако човек е склонен към синдрома на хроничната умора и му се струва, че не получава достатъчно сън, има недостиг на витамини в организма или реакция на метеорологичните условия, тогава е възможно вирусът Епщайн-Бар да провокира всички гореспоменати симптоми.
VEB, като останалите не могат да бъдат напълно излекувани. EBV клетките остават в тялото за цял живот и тяхното влияние се контролира от имунната система. Когато имунитетът намалява, вирусът става активен.

Лекари от цял ​​свят са изправени пред задачата да измислят превантивни лекарства за борба с този вирус, тъй като той е провокиращ фактор в развитието на онкологични процеси и други опасни заболявания.

Хронична EBV инфекция
Ако имунният отговор не е достатъчно ефективен, може да се развие хронична инфекция с вируса на Епщайн - Бар, изтрита, активна, генерализирана или атипична.
Размазано: температурата често се повишава или остава за дълго време в рамките на 37–38 ° C, може да се появи умора, сънливост, мускулни и ставни болки и разширяване на лимфните възли.
Нетипично: често се появяват инфекции - чревни, пикочни пътища, повтарящи се простуди. Те са продължителни и трудни за лечение.
Активни: симптоми на мононуклеоза (повишена температура, възпалено гърло, лимфаденопатия, хепато- и спленомегалия) се появяват отново, често усложнени от бактериални и гъбични инфекции. Вирусът може да причини увреждане на лигавицата на стомаха и червата, пациентите се оплакват от гадене, диария, коремна болка.
Генерализиран: увреждане на нервната система (енцефалит, радикулоневрит), сърцето (), белия дроб (пневмонит), черния дроб (хепатит).
При хронични инфекции е възможно да се открие както вирусът в слюнката чрез PCR метода, така и антитела към ядрени антигени (IgG-EBNA-1), които се образуват само 3-4 месеца след инфекцията. Това обаче не е достатъчно, за да се постави диагноза, защото същата картина може да се наблюдава при напълно здрав носител на вируса. Имунолозите изследват целия спектър на антивирусни антитела поне два пъти.
Увеличаването на количеството на IgG към VCA и ЕА би предполагало рецидив на заболяването.

Колко опасен е вирусът Epstein - Barr?

Генитални язви, свързани с EBV
Заболяването е доста рядко, е по-често при млади жени. На лигавицата на външните полови органи изглежда доста дълбока и болезнена ерозия. В повечето случаи освен язви се развиват и общи симптоми, характерни за мононуклеозата. Ацикловир, който се е доказал в лечението на херпес тип II, с генитални язви, свързани с вируса на Epstein-Barr, не е много ефективен. За щастие обривът минава и рядко се повтаря.

Хемофагоцитен синдром (Х-свързана лимфопролиферативна болест)
Вирусът на Епщайн - Бар може да зарази Т-лимфоцитите. В резултат на това започва процес, който води до разрушаване на кръвните клетки - червени кръвни клетки, тромбоцити, левкоцити. Това означава, че в допълнение към симптомите, характерни за мононуклеоза (треска, лимфаденопатия, хепатоспленомегалия), пациентът развива анемия, хеморагичен обрив и съсирването на кръвта е нарушено. Тези явления могат спонтанно да изчезнат, но те също могат да бъдат фатални, поради което изискват активно лечение.

Онкологични заболявания, свързани с EBV
В момента ролята на вируса в развитието на такъв рак не се оспорва:
лимфома на Буркит
назофарингеален карцином,
болест на Ходжкин,
лимфопролиферативно заболяване.

Burkitt лимфом се появява при деца от предучилищна възраст и само в Африка. Туморът засяга лимфните възли, горната или долната челюст, яйчниците, надбъбречните жлези и бъбреците.
Назофарингеалният карцином е тумор, разположен в горната част на назофаринкса. Проявява се чрез запушване на носа, кървене в носа, загуба на слуха, възпалено гърло и персистиращо главоболие. Най-често се срещат в африканските страни.
Лимфогрануломатоза (иначе - болестта на Ходжкин), напротив, често засяга европейците от всякаква възраст. Проявява се с увеличаване на лимфните възли, обикновено няколко групи, включително гръдния кош и интраабдоминалната треска, загуба на тегло. Потвърдена е диагнозата на биопсия на лимфен възел: открити са гигантски клетки Ходжкин (Reed - Berezovsky - Sternberg). Лъчева терапия позволява стабилна ремисия в 70% от пациентите.
Лимфопролиферативно заболяване (плазмена хиперплазия, Т-клетъчен лимфом, В-клетъчен лимфом, имунобластичен лимфом) е група от заболявания, при които настъпва злокачествена пролиферация на клетки от лимфоидна тъкан. Заболяването се проявява с увеличени лимфни възли, а диагнозата се поставя след биопсия. Ефективността на химиотерапията варира в зависимост от вида на тумора.

Автоимунни заболявания
Въздействието на вируса върху имунната система причинява смущения в идентифицирането на собствените му тъкани, което води до развитие на автоимунни заболявания. EBV инфекцията е сред етиологичните фактори за развитието на SLE, хроничен гломерулонефрит, автоимунен хепатит и синдром на Sjogren.

Синдром на хронична умора
   Синдромът на хроничната умора може да е проява на хронична EBV инфекция.
Често се свързва с вируси от групата херпес (към която принадлежи вирусът Epstein - Barr). Типични симптоми на хронична инфекция с EBV: разширени лимфни възли, особено цервикални и аксиларни, фарингити и субфебрилни, се комбинират с изразения астеничен синдром. Пациентът се оплаква от умора, загуба на памет и интелигентност, неспособност за концентрация, главоболие и мускулни болки, нарушения на съня.


Ако пациентът има симптоми на инфекция с вирус Epstein-Barr, той трябва да бъде прегледан и лекуван от специалист по инфекциозни заболявания. Въпреки това, често такива пациенти първоначално се обръщат към общопрактикуващ лекар / педиатър. С развитието на усложнения или заболявания, свързани с вируса, се назначават консултации със специализирани специалисти: хематолог (с кървене), невролог (с развитие на енцефалит, менингит), кардиолог (с миокардит), пулмолог (с пневмонит), ревматолог (със съдови и ставни лезии). В някои случаи е необходимо да се консултирате с УНГ лекар, за да изключите бактериалната ангина.

От тук, със съкращения - https://beasthackerz.ru/bg/fleshka/vysypaniya-pri-epshtein-barr- … i-voprosy-di.html

Последна редакция: чт, 05 дек 2019, 23:48 от хадзапи

# 6
  • Бургас
  • Мнения: 360
Много ценна информация за мен.Аз си признавам ,че скоро научих за този вирус и сега чет всичко което ми попадне .
Адмирации за събраната информация.Ще я препрочитам още.

# 7
  • Мнения: 942
Добре, трябва да има някакъв ефективен метод - например виното как му действа, какво казват специалистите - но то, вие цитирате някакви чужди източници, а истината е че в различни части на света хората различно реагират на храни и напитки.  Така че някой българин какво казва ще ми е интересно.

# 8
  • Варна
  • Мнения: 746
Следя темата с интерес. Преди 15 дни стойностите на антитела за ЕПВ ми бяха мноооого високо,тоест тъкмо съм го изкарала. Като 2 месеца бях с подути лимфни възли на главата,които ти се скриваха,ти се появяваха и супер много завишени еозинофилни левкоцити. Пия вече втори ден изопринозин (който всъщност ми беше изписан от Личният лекар, хематолога при който ходих няма да го коментирам) и следя темата с интерес.
ПС: тъкмо бяхме замислили да правим бебе2,но... Според личният лекар може,като свърша изопринозина и ако ПКК ми е ок...

# 9
  • Мнения: 858
Следя темата с интерес. Преди 15 дни стойностите на антитела за ЕПВ ми бяха мноооого високо,тоест тъкмо съм го изкарала. Като 2 месеца бях с подути лимфни възли на главата,които ти се скриваха,ти се появяваха и супер много завишени еозинофилни левкоцити. Пия вече втори ден изопринозин (който всъщност ми беше изписан от Личният лекар, хематолога при който ходих няма да го коментирам) и следя темата с интерес.
ПС: тъкмо бяхме замислили да правим бебе2,но... Според личният лекар може,като свърша изопринозина и ако ПКК ми е ок...
Ана, Епщайн-а не отпуска лесно. Взимайте изопринозин минимум 2-3 месеца по схемата, която Ви е дадена и после отново изследване. Следете си всъщност нивата на чернодробните ензими, профил холестерол и БИЛИРУБИНИТЕ - те са показателите на активен Епщайн. Не е нужно постоянно да правите скъпите изследвания.
Кръвни изследвания - на всеки 3 месеца.
Казвам Ви го от моя опит, трупан с годините. Имам хроничен Епщайн и след 15 г. този приятел отново ми се обади. 7 схеми вече зная за изопринозин-а, но не ми помогнаха, спра го и след няма и месец отново почувствам симптомите - това ми е главоболие леко, температура - 37,00 до 37,2-3, отпадналост и неприятност в гърлото, болки по ставите.  Правя си изследване и билирубините и ензимите отново разбъркани.
Затова си напаснах моя си схема, първо високите дози и постепенно разреждах, както се случи сега с този Ковид, където ни плашат - изопринозин-а ми помогна много, защото така или иначе си го взимах и ми се оказа и като превантивна мярка, бях на 1 всеки ден, сега го взимам през ден по 1, но това ще е доста напред във времето. Ще го спирам само, когато трябва да си правя изследванията, тези дни отново ще си пускам, че последните са ми от средата на януари и позакъснях. На 3 месеца стриктно трябва - аз си пускам пълен пакет, в който влиза всичко - в "Рамус" или "Цибалаб" имат, влизат най-необходимите първични неща и така излиза много изгодно.
И си следете температурата.
От Епщайна наградите са ми артроза и Хашимото-то, държа ги засега под контрол.

# 10
  • Варна
  • Мнения: 746
То всъщност Епщайна е инфекциозна мононуклеоза,нали така 🧐 Изопринозина не ми е изписан по схема 😕 Прочетох и по-нагоре и в други теми,че се пие по схема,но не успях днес да се свържа с ЛЛ,изписал ми ги е 3х2т. Благодаря за съветите за изследвания,полезно. Иначе тези са ми от преди 15-20 дни

# 11
  • Мнения: 858
Не се притеснявайте за това. Това показва само, че е имало досег с вируса. Нямате  активен. Ако  са  Ви добре показанията на БИЛИРУБИНИТЕ - ОБЩ И ДИРЕКТЕН, и чернодробните ензими, няма смисъл изобщо да взимате изопринозин.
Епщайн бар  вируса го има във всеки. Ай гг показва,  че  някога  сте  преболедувала,  такова положително има в  97%  от населението на земята.
Имате ли температура, писах Ви в кои граници, отпадналост, главоболие, афти в устата, артритни промени, болки по ставите, болки в гърлото - Епщайна НЕ се свързва с грипните вируси.

# 12
  • Мнения: 57
Здравейте! И аз се интересувам от темата. При мен двама специалисти ми казаха, че имам реактивация на Ебщайн на база на тези изследвания. Аз имам температура 37.1-37.2 от повече от 3 месеца, дразнене в гърлото и заглъхване на ушите. Температурата си е постоянна от самото начало, другите оплаквания ту се появяват, ту отшумяват. Предписаха ми изопринозина по схема 2*2*1 за 20 дни. Сега като ви чета почвам да се притеснявам да не е за прекалено кратко време

# 13
  • Мнения: 858
Напишете, моля схемата ясно. Какво е това 2 пъти по 2, пък после по 1? За мен лично поне 3 месеца трябва да пиете с почивка, щом са Ви казали 20 дни, после почивка 10 дни и после отново изследвания. Но... направете си холестерол профил, и билирубините, чернодробните ензими.
Вижте си и хормоните на щитовидната жлеза плюс Тат и Мат, както и ревмафактор.
Епщайна може да направи Хашимото и артрит.
Изопринозин има много схеми. Но за Епщайн той е единствен, хубавото е, че го има.
При взимане на изопринозин се следи пикочната киселина.
Затова най-добре са пакетите в лабораториите, - излизат по-изгодно и включват най-нужните първични изследвания, в които влизат всичко по-горе изброено, без хормоните на щитовидната, но и те си имат отделни пакети някои за тях.
На 3 месеца си правете тези изследвания и се следете редовно.
Пийте мащерка, и жълт кантарион, те са от билките са Епщайн. Но при жълтия кантарион, при слънце не излизайте без шапка на главата. Аз ги пия и двете билки, с много кратки почивки и после пак.
Изопринозин-а е хубав, той ми  помогна много, когато преди години имах проблеми, тогава се влачих 2 години, докато намеря лекар, който да ме насочи и да разбира за онези години поне малко от Епщайн, както и сега.

*

Последна редакция: сб, 13 юни 2020, 01:54 от хадзапи

# 14
  • Мнения: 57
2*2*1 означава сутрин 2 таблетки, обяд 2, вечер 1 и така 20 дни.
Хашимото имам установено преди 4 години, антиталата така или иначе са ми завишени, даже сега са по-добре, отколкото бяха тогава. Чернодробните ензими са ми в граница, нямам нарушения и оплаквания с органи (черен дроб, далак..). И урина съм си пускала - всичко е наред.
Тези билирубини в кръв ли да ги изследвам?

# 15
  • Мнения: 858
Да, билирубините са в кръв. Те са показател - за да няма да се плащат скъпите за Епщайн Бар - завишени ли са, има ли и физическите признаци - температурата, сухота, драскане, болка в гърлото, по ставите, лимфните възли, главоболие - си е от хроничния Бар и се започва някоя от схемите на изопринозин-а.
За билирубините си ми го каза докторката, която ме насочи да си направя още първия път за Епщайна и оттогава така си следя. Тя е гастроентеролог.
И редовно ехография - за черния дроб, поне 1 път, ако можете и 2 пъти годишно.
Затова пиша за пакетите по лабораториите, там си влиза всичко най-необходимо за първични изследвания.

# 16
  • Мнения: 57
А като започнете да пиете Изопринозин веднага ли виждате подобрение или след какъв период? Аз вече 1 седмица го пия. Температурата ми беше започнала само епизодично да се вдига, по 1 път на ден съм я засичала над 37, но от два дни насам имам чувството, че се върнах в началото, защото по-често я има. Чудя се дали изобщо действа този Изопринозин.

# 17
  • Мнения: 858
Изопринозина на всеки действа различно, както по принцип няма универсално нищо, всичко е индивидуално.
На мен ми е помага, но... при взимане по-дълго време, минимум 3 месеца по схемата, по която е дал доктора, но също и вече с практиката си и като зная повече схеми, съм си направила моя си.

# 18
  • България <3
  • Мнения: 327
Здравейте, може ли са попитам точно кой пакет правите от Цибалаб с тези вируси тъй като не успявам да го открия на сайта? Поздрави

# 19
  • Мнения: 858
Няма пакети  за  Епщайн. Прочетете внимателно - БИЛИРУБИНИТЕ, ЧЕРН. ЕНЗИМИ, ХОЛЕСТЕРОЛ ПРОФИЛ - всичко това си влиза  в   пакетите за кръвни изследвания - в  този случай е  пакет "Макс".
За Епщайн всичко си е по отделно - правят се имуноглобулините всички.

# 20
  • Мнения: 292
Здравейте,
2015 имам следните резултати:
EBV lgM 1.00 / граничен резултат
EBV lgG 175 /positive /

Oт тогава съм имала 2-3 периода с херпес на носа, леки неразположения, подути лимфни възли, но всичко е отшумявало.

Сега правя опити за бебе и попаднах на информация, според вас трябва ли да се изследвам според вас?

# 21
  • Варна
  • Мнения: 746
Привет 😊 Аз бях април -май с такива резултати Igm граничен  Igg висок (тоест антитела,не знам дали не ги обърнах) . Питах два пъти гинеколожката (понеже и ние правим опити),тя каза,че всичко е точно. По препоръка тук в темата,пусках Билирубин,вместо за Епщайн (няколко коментара на горе има информация). Успех

# 22
  • Мнения: 19 310
Трябва да се пуснат антитела  EA и EBNA. Едното е ранен антиген, другото ядрен антиген, за да се види има ли хронична инфекция и реактивация. Ако норамата на ИгГ е някъде около 1-2, а при теб е в стотиците, може да значи, че организмът не може да се справи с вируса.
Тази таблица  е полезна за интерпретация на изследванията:

Последна редакция: сб, 25 юли 2020, 09:54 от Дъждец

# 23
  • Мнения: 14
Здравейте, какво може да кажете за изследванията по-долу?

# 24
  • Мнения: 12
Здравейте. Прекарах мононуклеоза преди точно една година,доста неприятно беше.Остра ЕБВ инфекция с всичките му неприятности. Тъкмо мислех,че съм се справила и месец по-късно имах ангина и симптомите се обостриха отново. За около месец отново отшумя. 10 месеца се чувствах добре,но сега от няколко дни имам субфебрилна температура 37-37.1.При вас случва ли се при някакъв провокиращ фактор ЕБВ да се изяви отново?В такъв случай пиете ли Изопринозин или нещо друго?

# 25
  • до морето
  • Мнения: 2 291
Здравейте,

Аз съм субфебрилна вече година. Ужасно е. Това, което ми е изписано е 3 месеца изипринозин по 15 дена, контролно изследване и ако е необходимо още 3 месеца.

# 26
  • Мнения: 2 242
И аз съм прекарала мононуклеоза преди 6г някъде и още си нося последствията от нея. Имам хронично подута сливица, която периодично се запушва с бели тапички. Освен това си имам и нещо като хроничен ринит. Сутрин кашлица, поради факта че ми се стича секрет в гърлото. Запушване на носа, чести секрети от носа. Абе въобще красота някаква. И аз така имам моменти на покой на всичките тези неща, но и моменти на обостряне. И какво ли не съм пила и нямам напълно излекуване. Sad

# 27
  • до морето
  • Мнения: 2 291
Също съм и  с такива секрети. Четох, че е възможно от Изопринозина да се развият алергии. Това не  го твърдя. Сега последното  , ходя  на алерголог. Намериха ми 3 алергии, които до момента не се бяха проявявали. Явно спадът на имунитетa е голям. Пия апротивоалергични, ринитът намаля. От тази седмица започнах и инжекции.

Последна редакция: пт, 12 фев 2021, 23:48 от hrrisss

# 28
  • Мнения: 12
Sad Ужасно е..мразя го този ЕБВ... Исках да сондирам мнения и опит,защото аз май вече започнах да си усещам като се активира. Та се чудех това характерно ли е за ЕБВ.Реално може някоя настинка или стрес май да го провокира към раздвижване Sad Изопринозин 3х2т ли приемате?

# 29
  • до морето
  • Мнения: 2 291
Да, 3 по 2 . Сега съм в почивката след втория месец. Имам подобрение, но на моменти все едно изобщо не съм го пила. Сега лекарката ми изписа и Кордицепс за 15-те дни почивка. Искам да уточня, че пуснахме изследвания за ЕБВ, Зостер и ЦМВ. И трите са активни. С най- високи стойности ми е Зостера. Така че , при мен терапията е за Зостер. Има много хубава група във Фейсбук за тези заболявания, ако искате ще Ви пратя линк.
Да, стресът 100% го активира.

# 30
  • Мнения: 12
Много ще бъда благодарна да ми пратите линка!

# 31
  • Мнения: 2 242
И аз, благодаря!

# 32
  • Мнения: 858
Аз си усещам признаците на Епщайна. Но накрая от 7 начина за прием на изопринозин, които научих от лекари, си направих мой си. Експериментирах със себе си.
Като спра изопринозина и срлед 2-3 седмици се започват признаците за Бара - умора, тежест в главата със започващо леко главоболие, леката температура се връща и най-накрая и признаците в гърлото. Пак изопринозин, но 2 сутрин и 2 вечер няколко дни, после намалих на 1 сутрин и 1 вечер и след още няколко дни само по 1 на ден... и така сега взимам всеки ден по 1 изопринозин. Спра ли го - започват перипетиите. Така сега ми е и като профилактика от зимните проблеми, както и го държа приятеля Бар кротък. Лекарката ми гастро, като й казах, каза, че може да си го взимам щом така ми помага.
Но пак имайте предвид, това си  Е МОЙ СИ НАЧИН, ЗА МОЯ ОРГАНИЗЪМ.
И също постоянно си мажа носа с вазелин, може и с Низита, за да е влажен, да не се позволява да изсъхва, както и го промивам с капки на спрей Куикс софт - те са със алое вера и морска сол и пак се мажа, вазелина е постоянно с мен, както и усетя ли устата да ми изсъхва, веднага си взимам хомеожен хомеопатичното. Тези неща са ми профилактиката - каза ми го един доцент УНГ и го спазвам. Никога устата и носът да не се допуска да изсъхват.

# 33
  • Мнения: 12
Благодаря ви за отговорите! Явно не съм единствена с връщащи се симптоми..аз също започнах да си ги усещам-има си нещо характерно.Вероятно спад в имунитета провокиран от друг фактор го обостря.Когато беше активен миналата година на два пъти за по месец и нещо се чувствах толкова уморена и зле,така както никога не съм била. Мисля,че само човек, който го е изживявал ще ме разбере. Много ще ми бъде полезно да споделите и билки или лекарства, които го държат кротък. Или пък какви провокиращи фактори сте забелязали да му действат негативно?

# 34
  • Мнения: 2 242
Аз също приемах известно време Кордицепс и определено имаше доста добър ефект върху проблемите с носа и сливицата. Но сега съм бременна и хич не смея нищо да пия за момента. Решила съм като родя да се захвана сериозно с четене и дано да успея да я преборя тая напаст. Ще чета и тук при вас как се развиват нещата. Хубаво е да си обменяме опит. Simple Smile

# 35
  • до морето
  • Мнения: 2 291
Това е групата:
https://www.facebook.com/groups/360461317933705

Първо четете с търсачката. Ако искате да пуснете пост, всичко трябва да е подробно описано, иначе ви го спират за допълване.Има възможност и за анонимен пост, пишете на админ. Аз се изненадах, като открих 2-3ма колеги, а не искам да споделям чак в такава степен публично.
Кой кордицепс ползвате. Казаха ми, че най-добрият бил от порядъка на 60 лв.

# 36
  • Мнения: 2 242
Благодаря! Аз ползвам този на Tiens
https://www.tiens.bg/produkt/cordyceps/

# 37
  • до морето
  • Мнения: 2 291
Явно оптималната цена е левче на капсула. Мисля, че този който ми е препоръчан е 60 капсули.

# 38
  • София
  • Мнения: 384
Здравейте ,момичета !
Как разбрахте ,че вирусът е активен ? Какво изследване пускате ?
Аз лятото имах стойност на IGG над 750 и пусках PCR от букална лигавица в Александровска болница ,който показа ,че няма вирусен товар. ...
Но се чудя сега дали да не пусна пак някакви изследвания .

# 39
  • Мнения: 858
Прочетете внимателно темата назад. Има написано много и кое какво е конкретно.

# 40
  • до морето
  • Мнения: 2 291
На мен ми го откри лекуващият белодробен лекар, поради неспадащата  температура. Обриви не съм имала.

# 41
  • София
  • Мнения: 384
Благодаря !
Аз съм я чела,но питам нещо нещо да не съм пропуснала .
На мен лятото ми направиха също изследвания за iGg и ImG заради.2 месеца продължаваща температура ....

# 42
  • Мнения: 2 242
При мен личния лекар ме прати на изследвания поради постоянна температура от 37 и нещо. И след 1 месец температура получих и обрив и вече влезнах и в болница тогава.

# 43
  • Мнения: 12
Освен ПСР от букална лигавица, правен ли е на някого от вас и от кръв? На мен имунолог и инфекционист ми назначиха от букална лигавица. Вирусът аз си го усещам,че се е реактивирал-субфебрилитет 39.9-37.1. Около 19000 копия имам в момента и пия противовирусен препарат. Дебюта ми беше миналата година и беше реагирал ингвинален лимфен възел, който след това се успокои и намали размера си, но в моментите на реактивация го усещам отново чувствителен и леко увеличен. При някого от вас нещо подобно с лимфни възли? Според имунолога е резонно да се случва така.

# 44
  • София
  • Мнения: 384
Освен от букална лигавица ,което при мен беше отрицателно..пускахме и ето това (ще приложа снимка ).
Ако не се лъжа това беше за реактивирана инфекция
Аз освен 2 месеца температура ,боли в гърлото ,отпадналост имах и увеличени 2 шийни лимфни възела едностранни.
Единственото ,което ми излезе тогава като положителен резултат беше :
iGg EPV над 750 (при стойност над 20) . Изследване пусках в Цибалаб.

# 45
  • до морето
  • Мнения: 2 291
На мен са ми правени само кръв.

# 46
  • Мнения: 2 242
При мен от завишените стойности на кръвните изследвания се усъмниха. Спомням си, че Асат и Алат ми бяха до небето. Черният ми дроб също беше увеличен. И вече и обрива, който ми тръгна. Иначе като ме приемаха в болницата ми взеха и секрет тогава. Интересното е, че за секрета пишеше, че е в нормални граници Rolling Eyes
Но определено ако личната ми лекарка нямаше познания в тази област сигурно доста дълго време щях да се лутам докато разбера какво ми е.

# 47
  • Мнения: 341
Здравейте, бременна съм в 31 седмица. След последната ФМ заради завишени NEUT % и занижени LYMPH %, ми назначиха следните изследвания. До колкото се ориентирам нямам активен вирус в момента, но съм прекарала два  вируса EBV, които абсолютно нищо не ми говорят. Може ли някой по-запознат да ми обясни- тези стойности в стотици означават ли, че е прекаран наскоро вирус и какво представляват двата вируса EBV VCA и EBV EBNA? До колкото разбрах от доктора, трябва след 2 седмици да проверя отново нивата на IgG и те не трябва да са завишени, така ли е? Разбира се, аз ще изпратя резултатите на доктора, но докато чакам отговор, бих искала някой по-запознат да ми обясни. Благодаря предварително Simple Smile

# 48
  • Мнения: 12
Здравейте. Имате прекаран Епщайн Бар. Високи стойности на антитела. За съжаление този вирус си остава наш завинаги. Възможно е бременността да е провокиращ фактор и Епщайна да се е раздвижил (имайки предвид,че казвате,че имате раздвижени показатели от кръвната картина). Това,което имате като изследване не показва със сигурност,че се е реактивирал.Не се говори много за това, но всички с Епщайн се борим с него и се опитваме да си го укротяваме, защото се обажда.Имате ли някакви клинични симптоми?

# 49
  • Мнения: 341
Здравейте, благодаря за отговора. Не съм запозната какви са симптомите му, но срещнах информация за сухо гърло, запушен нос и като цяло УНГ проблеми- аз от както се помня съм така, засилва се и отслабва на моменти, без да успявам да хвана логиката. Много често сутрин се събуждам със сухо, дразнещо гърло и запушен нос без да съм болна. Това типични симптоми ли са за Епщайн или бъркам? И за какви симптоми мога да се наблюдавам сама и евентуално по тях да съдя за реактивация.
Междувременно правих консултация с проф. Аргирова от болница Токуда, която каза, че вероятно още като дете съм изкарала вируса, но в моментните ми резултати каза, че абсолютно нищо не я притеснява, да не гледам и да не следя тези антитела, за нея няма реактивация на вируса в момента.

Здравейте. Имате прекаран Епщайн Бар. Високи стойности на антитела. За съжаление този вирус си остава наш завинаги. Възможно е бременността да е провокиращ фактор и Епщайна да се е раздвижил (имайки предвид,че казвате,че имате раздвижени показатели от кръвната картина). Това,което имате като изследване не показва със сигурност,че се е реактивирал.Не се говори много за това, но всички с Епщайн се борим с него и се опитваме да си го укротяваме, защото се обажда.Имате ли някакви клинични симптоми?

# 50
  • Мнения: 12
Изкарала сте някога момонуклеоза-може би дори в детството. Някои хора дори не знаят,че са го изкарали,или е било отдавна. Попринцип Епщайна си остава в нас, като при някои хора понякога се реактивира. (Запушен нос,сухота в гърлото е възможно и от него и от бременността). Повечето при реактивация си усещат симптомите-силна отпадналост, субфебрилна температура,главоболие.Изобщо характерни оплаквания,които си познаваме.Епщайна прави много беди. Но сега не го мислете.Няма смисъл да си изследвате повече антителата-със сигурност няма за две седмици да се промени нищо. Като родите по-нататък ще си направите пак изследвания или ако имате някакви оплаквания. Темата с Епщайн е дълга. Успех!Ако имате въпроси-пишете! Simple Smile)

# 51
  • Мнения: 341
Viwanowa, много благодаря! 💗

# 52
  • до морето
  • Мнения: 2 291
Здравейте,
Да питам и в тази тема. Април месец, миналата година ми бе установен Зостер. При норма 120, моят бе близо 3000. Оплакванията ми, все още, са треска и субфебрилност, засилена задна хрема . Ноември месец намерих лекар, който да е наясно какво се прави. И отново пуснахме изследвания,да видим има ли промяна в стойностите, тъй като според лекаря количеството на вируса в кръвта може да е константа и тези високи стойности нищо да не значат.
Ноември стойностите вече бяха 2200, изследвахме и Епщайн бар и Цитомегаловорус- всички активни. Назначи ми лечение 3 месеца, след което контрола и при необходимост още три. Днес ми излязоха резултатите и о, изненада! Стойностите, не само не са паднали за Зостер и Цитомегало вирус,а дори са се покачили леко.  Изключение прави само Епщайн бара, който е паднал от над 300 на 70. Има ли някой моя проблем?

# 53
  • Мнения: 1
Здравейте, благодаря за отговора. Не съм запозната какви са симптомите му, но срещнах информация за сухо гърло, запушен нос и като цяло УНГ проблеми- аз от както се помня съм така, засилва се и отслабва на моменти, без да успявам да хвана логиката. Много често сутрин се събуждам със сухо, дразнещо гърло и запушен нос без да съм болна. Това типични симптоми ли са за Епщайн или бъркам? И за какви симптоми мога да се наблюдавам сама и евентуално по тях да съдя за реактивация.
Междувременно правих консултация с проф. Аргирова от болница Токуда, която каза, че вероятно още като дете съм изкарала вируса, но в моментните ми резултати каза, че абсолютно нищо не я притеснява, да не гледам и да не следя тези антитела, за нея няма реактивация на вируса в момента.

Здравейте на всички! И благодаря за тази тема, за този форум, че ви има!
Доста неща съм чела от тук за препоръчани лекари и специалисти и са ми помагали. Затова реших да споделя и аз.
С този вирус, който съм имала в латентно състояние дълги години се сблъсках... отново в критическата, сега.
То толкова неща преживях от шест месеца насам/преди нищо ми нямаше уж/, че не знам какво да споделя.
Въпроса ме провокира да отговоря.
Симптомите му са различни. Установява се чрез кръвни изследвания от вената.
Обикновено когато бил прекаран този вирус, завиниги оставал в кръвта, в ДНК. Така ми обясни медицинско лице, младо момиче, където си правих изследванията и то имало същия вирус. Когато IMG е отрицателно, следвало, че не е активен, но го имаш и си го прекарал.
Но това и доста лекари после ме питаха какво е. Джи-пи-то не знаеше за тази подробност. Прочетох я в нета също. Един гастроентерелог прехвален от Пз също не знаеше...
Та явно лекарите много не са наясно или до някъде са наясно с този вирус.
Научих повече от книгата Лечителят Медиум на Антъни Уилям, случайно.
Да, не знам дали на всичко може да се вярва в тази книга.
Но доста неща са така. Там е обяснено, че има четири фази през които минава този вирус.
Първата е мононуклеоза или просто възпаление на гърлото. Аз съм така от как са ми извадили сливиците на седем. Предава се от майка на деца пише в книгата.
Втори етап след латентен период, който е много дълъг, може десет години и повече ...
За жените се проявява предимно след раждане и в критическа, освен в стресови ситуации и глад.
Хормонния дисбаланс го активирал, /накратко предавам от книгата/, тежките метали, сирената, стреса и глада, слаба имунна система/може и да съм пропуснала нещо, но винаги може да прочетете в книгите подробности.
След раждането имах някакви проблеми. Не можех да отслабна. Защото този вирус пречи да се смила храната нормално. Всичко при мен започна с леко подут крак, десен глезен или не, с възпалено око уж ечемик. Не можех да пия лекарства и го налагах с лайка. Мина. Заради крака се изследвах профилактични изследвания. От там висок Алат и Асат - десет пъти над нормата. Това беше септември миналата година. Нормализираха се януари тази година с лекарства и диети. Веднага спрях захарта/тя активира вируса също/ и белия хляб.
Та като си видях показателите. Това означава, че се изхвърлят клетки, умират от ч.дроб и ако така продължава след шест месеца се превръщало във фиброза, след това в четвърти  стадий цироза.
Обикновено този вирус се крие и не може да се засече, даже се опитва да обърква имунната система.
Намери се един истински лекар - гастро, който ме лекува и ми се нормализираха показателите. Благодарна съм, но през това време вдигнах кръвно, криза 200 направих и от тогава до сега съм с лекарства.
При хормонален дисбаланс се вдига кръвно и трудно се повлиява от лекарства.
Смятам, че тази тема е свързана и с хормоните основните на жените-Естроген и Прогестерон. Това също е нова тема и не се знае много. От скоро се правят изследвания в тази област.
Затова и много хора не разбират как например сладкия картоф е толкова полезен за едни, а вреден за други.
Той действа прогестеронно. Ако жена има повече прогестерон. За нея няма да е добра храна.
Ако жена има повече естроген. За нея ще е. И т.н. Например соята действа много естрогенно и не се препоръчва за жени при които прогестеронът естествено е намалял и произвеждат само естроген.
Оперираха ме януари от рак на гърдата. Оказа се зависим от естроген и прогестерон 75%, но само естрогенът когато е в повече създавал ракови клетки.
А когато черния дроб има проблеми, не работи - естрогенът не може да се изхвърли. Но това никой не ми го каза, а съм във възраст когато прогестеронът ми е намалял и още си пиех Карсил, който дества естрогенно, но и това никой не ми го каза ... Спрях и всички млека, сирена щото действат естрогенно.
Тук бих искала да питам за боровинките. Те са много полезни за този вирус, но никъде не намерих точно как действат. Дали увеличават естрогена или не?
Например зеле, броколи, всички видове го изхвърлят без да може да образува ракови клетки.
Питам щото отказах лъче, заради кръвното. Облъчва се сърцето и най-новите изследвания са че жените почват да правят инсулти и инфаркти след това.
Хормонотерапията се въздържам защото ... черния дроб, а и помага на рака на гърдата пише, но прави рак на матката ...
И затова много искам да се излекувам от този вирус, но трябва да съчетавам и с естрогенното и прогестеронното действие ... а в книгата не са записани те...

Отдалечих се малко, но за мен са свързани темите.
Та втория етап на този вирус бил черния дроб напада. След това щитовидната жлеза/трета фаза/ и четвърта/нервната система/.
При всички тези заболявания ти обясняват - няма ти нищо и следва имаш автоимунно.
При мен нищо друго нищо не показа за черния дроб, нито автоимунните - отрицателни.
Благодаря ви на всички участници и следя темата.

Последна редакция: чт, 01 апр 2021, 09:58 от minavash

# 54
  • Пловдив
  • Мнения: 692


Здравейте! Може ли по-запознатите с Цитомегаловирус и Епщайн Бар да коментират резултатите. Често имам неразположения - зачервено гърло, алергии, болки в стави, мускули, глава. Страдам и от стомашно-чревни неразположения почти постоянно. Откриха ми и Хашимото преди няколко години. Към какъв специалист трябва да се обърна за лекуване на тези два вируса?

Последна редакция: вт, 25 май 2021, 16:55 от Бъбриво птиче

# 55
  • до морето
  • Мнения: 2 291
Това, което последно чета като информация е че тези вируси се реактивират при инфекция в тялото. Усилията се насочват за лечение на инфекцията и повишаване на имунитета. Имате завишени тела, да.

# 56
  • Мнения: 2 055
Здравейте. На мен имунололог ми пусна pcr от устата плюс слюнка за този вирус. Лутам се по ревматолози и имунолози, защото имам температура 37,1, главоболия, умора, болки в стави, често подут лимфен възел, дращещо гърло сутрин. Пуснах изследването в Александровска. То е качествено, доколкото разбрах. Имам и Ана антитела положителни, но не ми слагат диагноза от тях, защото не е ясно. За ревматизъм съм отрицателна, за лупус не покривам критериите. Сега чакам резултата за Енщейн Бар и се чудя дали този тест ще е достатъчен като инфо.Имате ли представа?

# 57
  • Мнения: 19 310
А щитовидната как е? И от нея може да се повиши Аната.

# 58
  • Мнения: 2 055
А щитовидната как е? И от нея може да се повиши Аната.
Уж нормална. Имах тсх около 3,5, антитела в норма, на ехограф добре, но сега наскоро пусках пак само тсх беше 2,5. Пак ще ходя на ендокринолог.
До тука се предполага субклиничен лупус или състояние преди лупус и искат да ми дават имуномодулатор. Обаче не са сигурни и затова сега пуснахме и за Енщайн бар устен тест. Диагноза не могат да сложат.

# 59
  • Мнения: 12
Здравейте,
Днес си получих резултатите с висока стойност на Ебщайн вируса, д-рката каза, че ще ми назначи лечение, чакам го. Въпроса ми е следния - виждам че симптомите са всякакви , при мен се отключи един сърбеж първо по скалпа , после по тялото без никакви белези, косопад също ( не е хормонален тип) - нищо не излизаше уж притеснително , но 3 години никакво подобрение какво ли не съм пробвала. Мислите ли че може да  от вируса?

# 60
  • до морето
  • Мнения: 2 291
Без да съм специалист, не мисля че са свързани.

# 61
  • Мнения: 10
Здравейте, от около 10 години ходя по доктори и никой не може да разбере какво ми е. И до днес е така....😔😔😔 Съвсем случайно, разбрах след направени изследвания, че съм прекарала Епщай, циталомегаловирус, както и токсоплазмоза. Най-големият ми проблем е че имам жестока умора и слабост в краката и ръцете, до степен,че не мога да живея нормален живот. Молбата ми към вас е за контакти на наистина читави, грамотни и знаещи доктори( имунолози, инфекциозните...) защото не мога да намеря доктор, който да ми помогне, вече 10 год......Благодаря!

# 62
  • Мнения: 858
Кари, имате ли температура, която да поддържате през тези години?
Правили ли сте си изследвания за желязо, Ана-скрининг, за фолиева киселина, В 12, вит. Д, за щитовидните хормони, доплер на крайниците?
Какво Ви е нивото на билирубините, чернодробните ензими, холестерола?

Имате ли да Ви избиват често херпеси?
Колко над нормата са Ви изследванията като показания?

# 63
  • Мнения: 10
Кари, имате ли температура, която да поддържате през тези години?
Правили ли сте си изследвания за желязо, Ана-скрининг, за фолиева киселина, В 12, вит. Д, за щитовидните хормони, доплер на крайниците?
Какво Ви е нивото на билирубините, чернодробните ензими, холестерола?

Имате ли да Ви избиват често херпеси?
Колко над нормата са Ви изследванията като показания?
Всичко изследвания, които сте изброил са правени и куп други също. Почти всички са или над нормата или доста под нея. Ана профила ми е добре. В12 е в норма, витД малко нисък, доплер-добре. За билирубина не мога да кажа в момента. Чернонробните са ок, Холестерола и триглицеридите са ми високи.Но поддържам много висок кортизол 24/7, не знаят от какво. Преди години ми излизаха херпеси нон стоп. Даже по 5-6 наведнъж, сега на месец по един горе долу. Ако се сетите нещо пишете. Благодаря 🌸

# 64
  • до морето
  • Мнения: 2 291
За кортизола какво пиете?

# 65
  • Мнения: 858
Вижте си билирубините, защото Те са свързани с епщайн-а, когато са повишени, няма значение, че нямате за Епщайн Ай Ге Ем имуноглобулин повишен. Ако Те са завишени, да, има връзка с хроничен Епщайн. Аз съм с такава диагноза.
За холестерола и триглицеридите била ли сте на кардиолог, правен ли ви е Креатинин, креатин киназа, изобщо, ако си правите кръвни изследвания, правете си пакета Макс напр. в Цибалаб, аз на 3 до макс. 6 мес. си правя такъв, с ТСН и така си следя и когато започва малко да ми завишава билирубина, и имам също и чернодробни и холестерол завишени, си зная, - увеличавам и правя схемата с изопринозина, то вече над 7 начина за прием с него научих, но си правя своя и буквално си се самолекувам, правя си справка само с личната дали - или за нещо.
За ниския Вит. Д, предполагам че взимате такъв.
За холестерол висок естествени добавки е - Нолипид форте, червен ферментирал ориз. И аз имам висок холестерол, заради този Бар и взимам и от двете, това сама си го правя, за да го сваля по-ефективно, повишен ми е лошия, триглицеридите и добрия са ми в норма. Винаги чета листовките на всичко, особено показания и Противопоказания и взимам само при преценка с Цялостното ми състояние дали би ставало за мен.
Сега съм в такъв момент, на развихрен Бар приятел. От 23 години го вкарвам в релси и пак излиза, това е и заради климакса, от над 2 год. нямам месечни, и както четох, в тези години, той се развихря. Ще си направя изследвания след 3 месеца отново, да видя докъде и как е, тогава също ще направя и за автоимунен хепатит, за който също една от причините е Бара.
При Епщайн, но доказан - е само лекарство изопринозин, просто няма друго.
Знаете ли, отидете в имунологията на Алексанровска и си направете там в лабораторията за Епщан бар в букална лигавица, да се види има ли и какъв е вирусния товар. Но направете и за цитомегаловирус и за останалите - херпес симплекс и херпес зостер. Те всички са от Херпесната група. Също и за Синдрома на хроничната умора и той е към тази група.
Иначе, преди да се разбере дали е точно Епщайн, Билирубините затова са важни - може напр. да си вземете Гуна интерферон гама, това е хомеопатично. Аз имах с очите доста проблем, с лявото и си минах епопея с очни доктори, имам много алергии, никакви изкуствени оцветители, добавки, консерванти не мога да ползвам, и това много дразни всякакви видове доктори, въпроса е да се уцели доктор. Сама чета и търся много и си пробвам. Така направих и с окото, като видях, че няма помощ, сега по празниците едва изтраях, и след тях успях да си намеря лаборатория, в окято да си направя очен секрет.
Пиша ги тези неща, защото проблеми в окото ми беше, засега успях да си го вкарам в ремисия - Вирусен кератит, малко очни са запознати с вируси за окото. И развихрянето отново на моя приятел Бар оказа влияние и на окото. И ми изписваха капки за очи бактериални, а при ВИРУСЕН КЕРАТИТ В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ СЕ КАПЕ В ОЧИТЕ БАКТЕРИАЛНИ И ОЩЕ ПОВЕЧЕ В СЪЧЕТАНИЕ С КОРТИКОСТЕРОИДИ капки. А масово това дават. Това може да доведе ДО НЕПОПРАВИМИ УВРЕДИ НА ОЧИТЕ.
Все пак една докторка ми даде, то е само Ацикловир Вижйн за това, имах си проблеми и с нестероидни противовъзпалителни капки. НЕ е добре и те да се ползват при херпесни проблеми, даже и на капки, при мен, в моя случай ми изгориха направо окото и спрях да полдвам едни Диклоабак капки. А другите такива Йелокс едва-едва ги устисках.
Просто лятото ми се прояви това с окото, после 4 месеца спокойни, и ноември-декември 2021 един малък ад. С Ацикловир-а гел Вижън, оправях положението, спра го и пак започне. Затова накрая четох и си направих такъв очен секрет. Оказа се, че има и малък бактериален проблем.
Но... както съм алергична, а и с Вирусен херпесен кератит, то практически няма нищо, което да става и за вирусно и за бактериално. И се зарових в четене, изчетох всички листовки на капките за очи - и лекарствени и за сухо око, сухото око създава големи проблеми, за него ще правя изследване за Сьогрен, сега последната очна ми каза за това. Също четох и тези за сухо око капки изчетох всички и на пробата и грешката, най-накрая си намерих капки, към които нямам алергия, защото те са и за бебета и също за алергии и за сухо око.
И другото - сребърна вода, купих си на спрей и с нея започнах да си мия очите, при най-малкото усещане за дразнене. Напръскам върху памуче и си изтривам очите и клепачите, вътре в окото НЕ СЕ капе.
Купих си и хомеопатичното БЕЛАДОНА 9, което е за всякакви възпаления, дават го и за възпаление на окото. Сетих се и за витамините А и Е, и си взех Геритамин.
И когато ми дойде часът за последната очна лекарка, от която съм много доволна, просто докато бях с възпалението, тя беше отпуска още, препоръча ми я личната - и ме прегледа, вече се бях оправила, сама.
Каза ми колко време да взимам Геритамин-а, Беладоната каза, че може дълго да си я взимам. Също взимам и лутеин, по принцип го взимам всеки месец по 10 дни, редовно, така си оправих зрението, постепенно. Пита ме каква форма го взимам, казах й, бях започнала да го взимам за дълъг период и тя каза, че може без прекъсване да се взима 2-3 месеца най-много. Ще го взимам 2 месеца. И после пак по 10 дни месечно.
Кари, от тези мои патила, затова ги написах, си открих и при четенето, Гуна интерферон Гама капките, ТЕ стават и ЗА ВИРУСИ и ХЕРПЕСНИ И ЗА БАКТЕРИИ, от листовката в нет-а си прочетох как да ги взимам. Ако прецените вземете си и Вие от тях, заради херпесите. Също мажете се със сребърна вода и си чистете очите с такава, визирам моя случай с Херпес  възпаление, не излизане на херпес в окото, то просто почервенява ;ялото и червеното е като дървовидно клонесто.
Така правя и в сега с мен друг пресен случай, натискат ме за операция за миома, но ще отида при още 2-ма гинеколози, защото при тази, при която ходех вече ми писна от постоянно да ми говори за това, а аз не искам да правя никакви операции. Има само един случай, при който може да се направи, когато вече е спряло месечните, ако има силен кръвоизлив и миомата трябва да се махне, както и ако е над 5 см. Затова отново четох и си купих и Масло от Черен кимион и си слагам сутрин и вечер по колкото мога да понеса. То също е за раково, може да прочетете и за вируси е също.
За херпеси, допълващо, слабичко, но допълващо е и мащерка и жълт кантарион - само жълтия кантарион не се взима в топлото време, не се излага на слънце, защото е фитотоксичен, лятно време може да се взима само вечер по малко.
И тях ги пия, плюс други билки, които са ми поносими, пак по принципа - проба-грешка.
Ако нещо имате други въпроси... мога от опита си да Ви отговоря.
Аз съм вече с над 20 години с такъв Хроничен Епщйн бар, получен от една ваксина срещу тетанус, сега след годините, когато има нет и има листовките на ваксините, в нет-а пуснати, си давам обяснение, защо веднага след ваксината получих температура, която 2 години никой лекар не можа да ми каже откъде е, а и аз не го свързвах с тази ваксина. Постепенно си навързах нещата, когато имаше информация. Оказва се, че тези мои алергии, които съм ги имала и това към всичко изкуствено, а вътре в нея има Полисорбат 80, който е бил спусъка за проблемите ми. Обсъждала съм мнението ми с личната и тя потвърди, че сигурно е това причината - тя самата е с много алергии, като мен, към какво ли не имам алергии, ако тръгна да ги изброявам...
Стигна се да си правя проби за всички храни, които ям, носих проби от тези неща, бях си намерила алерголог, където да си ги направя, правих за всички упойки, за много неща - и навсякъде по нещо излизаше положително, за билки и т.н.
Ползвам и звукови честоти, има в Ю туб такива свободно. Има и Група за звуково лечение във Фейсбук.

Кари, направете си консултация с ревматолог, заради болките по ръце и крака.
Имате ли разширени вени, защото от тях болят крака, изтръпват и правят крампи, аз имам вътрешни и трябва да внимавам да не направя тромбоза. Затова правя гимнастика, плюс за общо целия организъм, въртя велоергометър - движението също е важно, ходене пеша.

Последна редакция: пт, 14 яну 2022, 21:58 от хадзапи

# 66
  • Мнения: 10
За кортизола какво пиете?
Нищо не пия, никой доктор не ми е дал нищо досега, виждат, че е висок и го подминават😔

# 67
  • Мнения: 10
Вижте си билирубините, защото Те са свързани с епщайн-а, когато са повишени, няма значение, че нямате за Епщайн Ай Ге Ем имуноглобулин повишен. Ако Те са завишени, да, има връзка с хроничен Епщайн. Аз съм с такава диагноза.
За холестерола и триглицеридите била ли сте на кардиолог, правен ли ви е Креатинин, креатин киназа, изобщо, ако си правите кръвни изследвания, правете си пакета Макс напр. в Цибалаб, аз на 3 до макс. 6 мес. си правя такъв, с ТСН и така си следя и когато започва малко да ми завишава билирубина, и имам също и чернодробни и холестерол завишени, си зная, - увеличавам и правя схемата с изопринозина, то вече над 7 начина за прием с него научих, но си правя своя и буквално си се самолекувам, правя си справка само с личната дали - или за нещо.
За ниския Вит. Д, предполагам че взимате такъв.
За холестерол висок естествени добавки е - Нолипид форте, червен ферментирал ориз. И аз имам висок холестерол, заради този Бар и взимам и от двете, това сама си го правя, за да го сваля по-ефективно, повишен ми е лошия, триглицеридите и добрия са ми в норма. Винаги чета листовките на всичко, особено показания и Противопоказания и взимам само при преценка с Цялостното ми състояние дали би ставало за мен.
Сега съм в такъв момент, на развихрен Бар приятел. От 23 години го вкарвам в релси и пак излиза, това е и заради климакса, от над 2 год. нямам месечни, и както четох, в тези години, той се развихря. Ще си направя изследвания след 3 месеца отново, да видя докъде и как е, тогава също ще направя и за автоимунен хепатит, за който също една от причините е Бара.
При Епщайн, но доказан - е само лекарство изопринозин, просто няма друго.
Знаете ли, отидете в имунологията на Алексанровска и си направете там в лабораторията за Епщан бар в букална лигавица, да се види има ли и какъв е вирусния товар. Но направете и за цитомегаловирус и за останалите - херпес симплекс и херпес зостер. Те всички са от Херпесната група. Също и за Синдрома на хроничната умора и той е към тази група.
Иначе, преди да се разбере дали е точно Епщайн, Билирубините затова са важни - може напр. да си вземете Гуна интерферон гама, това е хомеопатично. Аз имах с очите доста проблем, с лявото и си минах епопея с очни доктори, имам много алергии, никакви изкуствени оцветители, добавки, консерванти не мога да ползвам, и това много дразни всякакви видове доктори, въпроса е да се уцели доктор. Сама чета и търся много и си пробвам. Така направих и с окото, като видях, че няма помощ, сега по празниците едва изтраях, и след тях успях да си намеря лаборатория, в окято да си направя очен секрет.
Пиша ги тези неща, защото проблеми в окото ми беше, засега успях да си го вкарам в ремисия - Вирусен кератит, малко очни са запознати с вируси за окото. И развихрянето отново на моя приятел Бар оказа влияние и на окото. И ми изписваха капки за очи бактериални, а при ВИРУСЕН КЕРАТИТ В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ СЕ КАПЕ В ОЧИТЕ БАКТЕРИАЛНИ И ОЩЕ ПОВЕЧЕ В СЪЧЕТАНИЕ С КОРТИКОСТЕРОИДИ капки. А масово това дават. Това може да доведе ДО НЕПОПРАВИМИ УВРЕДИ НА ОЧИТЕ.
Все пак една докторка ми даде, то е само Ацикловир Вижйн за това, имах си проблеми и с нестероидни противовъзпалителни капки. НЕ е добре и те да се ползват при херпесни проблеми, даже и на капки, при мен, в моя случай ми изгориха направо окото и спрях да полдвам едни Диклоабак капки. А другите такива Йелокс едва-едва ги устисках.
Просто лятото ми се прояви това с окото, после 4 месеца спокойни, и ноември-декември 2021 един малък ад. С Ацикловир-а гел Вижън, оправях положението, спра го и пак започне. Затова накрая четох и си направих такъв очен секрет. Оказа се, че има и малък бактериален проблем.
Но... както съм алергична, а и с Вирусен херпесен кератит, то практически няма нищо, което да става и за вирусно и за бактериално. И се зарових в четене, изчетох всички листовки на капките за очи - и лекарствени и за сухо око, сухото око създава големи проблеми, за него ще правя изследване за Сьогрен, сега последната очна ми каза за това. Също четох и тези за сухо око капки изчетох всички и на пробата и грешката, най-накрая си намерих капки, към които нямам алергия, защото те са и за бебета и също за алергии и за сухо око.
И другото - сребърна вода, купих си на спрей и с нея започнах да си мия очите, при най-малкото усещане за дразнене. Напръскам върху памуче и си изтривам очите и клепачите, вътре в окото НЕ СЕ капе.
Купих си и хомеопатичното БЕЛАДОНА 9, което е за всякакви възпаления, дават го и за възпаление на окото. Сетих се и за витамините А и Е, и си взех Геритамин.
И когато ми дойде часът за последната очна лекарка, от която съм много доволна, просто докато бях с възпалението, тя беше отпуска още, препоръча ми я личната - и ме прегледа, вече се бях оправила, сама.
Каза ми колко време да взимам Геритамин-а, Беладоната каза, че може дълго да си я взимам. Също взимам и лутеин, по принцип го взимам всеки месец по 10 дни, редовно, така си оправих зрението, постепенно. Пита ме каква форма го взимам, казах й, бях започнала да го взимам за дълъг период и тя каза, че може без прекъсване да се взима 2-3 месеца най-много. Ще го взимам 2 месеца. И после пак по 10 дни месечно.
Кари, от тези мои патила, затова ги написах, си открих и при четенето, Гуна интерферон Гама капките, ТЕ стават и ЗА ВИРУСИ и ХЕРПЕСНИ И ЗА БАКТЕРИИ, от листовката в нет-а си прочетох как да ги взимам. Ако прецените вземете си и Вие от тях, заради херпесите. Също мажете се със сребърна вода и си чистете очите с такава, визирам моя случай с Херпес  възпаление, не излизане на херпес в окото, то просто почервенява ;ялото и червеното е като дървовидно клонесто.
Така правя и в сега с мен друг пресен случай, натискат ме за операция за миома, но ще отида при още 2-ма гинеколози, защото при тази, при която ходех вече ми писна от постоянно да ми говори за това, а аз не искам да правя никакви операции. Има само един случай, при който може да се направи, когато вече е спряло месечните, ако има силен кръвоизлив и миомата трябва да се махне, както и ако е над 5 см. Затова отново четох и си купих и Масло от Черен кимион и си слагам сутрин и вечер по колкото мога да понеса. То също е за раково, може да прочетете и за вируси е също.
За херпеси, допълващо, слабичко, но допълващо е и мащерка и жълт кантарион - само жълтия кантарион не се взима в топлото време, не се излага на слънце, защото е фитотоксичен, лятно време може да се взима само вечер по малко.
И тях ги пия, плюс други билки, които са ми поносими, пак по принципа - проба-грешка.
Ако нещо имате други въпроси... мога от опита си да Ви отговоря.
Аз съм вече с над 20 години с такъв Хроничен Епщйн бар, получен от една ваксина срещу тетанус, сега след годините, когато има нет и има листовките на ваксините, в нет-а пуснати, си давам обяснение, защо веднага след ваксината получих температура, която 2 години никой лекар не можа да ми каже откъде е, а и аз не го свързвах с тази ваксина. Постепенно си навързах нещата, когато имаше информация. Оказва се, че тези мои алергии, които съм ги имала и това към всичко изкуствено, а вътре в нея има Полисорбат 80, който е бил спусъка за проблемите ми. Обсъждала съм мнението ми с личната и тя потвърди, че сигурно е това причината - тя самата е с много алергии, като мен, към какво ли не имам алергии, ако тръгна да ги изброявам...
Стигна се да си правя проби за всички храни, които ям, носих проби от тези неща, бях си намерила алерголог, където да си ги направя, правих за всички упойки, за много неща - и навсякъде по нещо излизаше положително, за билки и т.н.
Ползвам и звукови честоти, има в Ю туб такива свободно. Има и Група за звуково лечение във Фейсбук.

Кари, направете си консултация с ревматолог, заради болките по ръце и крака.
Имате ли разширени вени, защото от тях болят крака, изтръпват и правят крампи, аз имам вътрешни и трябва да внимавам да не направя тромбоза. Затова правя гимнастика, плюс за общо целия организъм, въртя велоергометър - движението също е важно, ходене пеша.
Много благодаря за изчерпателната информация. Минала съм през почти всички доктори и изследвания. Не мога да намеря добър диагностик, който да народи цялата картинка. Ако имате някой, диагностика, имунолог, инфекционист....ще съм благодарна🌸

# 68
  • до морето
  • Мнения: 2 291
За висок кортизол някои пият високи дози витамин Ц , но за целта трябва да нямате камъни в бъбреците.Против правилата е да пускате 2 поредни поста, имайте предвид, че може да изтрият втория.

# 69
  • Мнения: 858
Кари, няма такива лекари, и дигностици, всичко е на парче.
Това, което е написах съм го написала от моя личен опит. От много ходене при всякакви доктори, събиране на отделни диагнози и после сама си сглобявах пъзела години наред.
Много четене, пускам си сама изследванията, от всеки доктор-специалист, по малко научаване с много питане, от това доста доктори се дразнят много, но аз питам. Някои кажат за нови изследвания, правя, разбирам какво как и допълвам общата ми картина.
Много неща, си ги правя по свое усмотрение, добре, че в България това е дар, който имаме, сами да си пускаме изследвания. Някъде и не питат защо ги правя, някъде, където питат, казвам, че е от лекар поискано и си ги правя. Личната ми е казала при нужда да казвам, че тя ми е казала. Тя знае, че чета, като има нещо, при еня се допитвам, от това, което съм си открила - дали мога да го включа и него.
Така съм си изградила график - с витамини, минерали, пробиотици-синбиотици от нашата бълг. серия Ентеросан, гъби, Ку 10, билки, които мога да взимам, за да не съм алергична, начин на хранене, съобразен с всичко - малко неща мога, но съм доволна, че мога и тях да ям, сокове, хормон за щитовидната, изопринозин - без него не мога, но сама си го напаснах, и продължавам да го напасвам, като се допитвам все пак и до личната, хомеопатия - пак сама си чета, масло от черен кимион, сребърна вода, под формата на капсули билки, както и билки на чай, моя си смес си правя, пия само минерална вода и с нея и готвя, но се сменят изворите, като пълня - София е прекрасна в това отношение, аминокиселината основната, от време на време, ензими, глюкозамин и...
Но, зад това стои години труд и четене.
Основно ми е първо за каквото и да е, да чета противопоказанията и страничните ефекти и си преценявам дали става за мен или не. Така постъпвам и с мъжа ми.
Ползвам и Звукови честоти и Матрици, от Ю туб има видеа и пускам, според най-нужното.

Все пак като някаква насока - вижте имунологията на Иван Рилски, правят консултации, но... сама си преценете. Може по телефона да се обадите там, с часове записват, ходила съм преди време, но... научих някои неща като добавка, за друго - не беше нужно - ходила съм за мъжа ми.
За гастроентеролог - Епщайн Бара ми се откри с помощта на д-р Зоя Маджарова, но това е свързано с тях, като заболяване, тя имаше няколко случая в практиката си с такава температура постоянна, но аз имах тогава повишен билирубин и с 2 от чернодробните ензими.
Правила съм си за всякакви алергии проби, носих на алерголог проби от всичко, което мога да ям, за да се видя за алергии. Правила съм за упойките - в Александровска алергологията го правих, както и всички основни - за полени, прах, бактерии, вируси, гъбички и подобни. Другите са от проба-грешка откривани.

Колоноскопия съм правила в болница Здравето, при доктор Кацаров, 2 пъти, 3 полипа махах, там и желязо ми преливаха доста, но си го купувах аз. Мъжа ми тази година също при него направи колоноскопия. Доволни сме. С упойка.
МРТ съм правила, на няколко места. За млечни жлези в онкологията на Аджъ бадем на Цариградското шосе.
На малък таз съм правила МРТ във ВМА.
На кръста съм правила в Исул, това ми беше единственото по здравна каса и искаха да си е там, откъдето са ми издали направлението, практика им е такава на болницата.
Пак в Исул мъжа ми прави скенер на ушите, мастоидните области.

Лекари УНГ моного са ни помагали - доц. Ал. Райнов и доц. Савов - той е УНГ-отоневролог, той е в мед. център "Гина".
Очен - и там си патих от доктори, оправиха ме - д-р Тончева от "Иван Рилски", с касата работи и мед. център "Калимат" - д-р Христова (Вижът и един друг на ул. Миле Попйорданов очен център са гола вода, и като знания и опит и като отношение, там е просто търговия).
Добро отношение към пациенти съм доволна от УНГ и - д-р Елизабет Матова.
Уролог - д-р Халачев, ходи и в болница Здравето - тя въпреки, че е детска болница, си има доста специалисти и за възрастни, там си намерих и алерголога, но са съжаление от 2 год., откакто ни истерясаха с този Ковид, не е идвала в България. Да се надяваме, сег, когато вече тази истерия започва да отшумява, да дойде, че искам още проби да си направя при нея.
Имам навика, да ходя при 2-ма поне, при нужда и при трети лекар за мнение.
За съдов хирург - не мога да кажа конкретно име, при различни съм ходила.
Доц. Савов например го открих пред Супердок, там има много лекари, записват се часове, показано е в какво по-тясно са се специализирали и чета всички и си подбирам и накрая обмислям и се спирам на някой, ако ми хареса, си ходя при него.
За изследвания - правя пакети от Цибалаб, или в Рамус, предпочитам лично Цибалаб повече, че ми е най-близо. И също и самостоятелни изследвания, каквото е нужно.
За МРТ, ще си правя на корем пролетта, и смятам да отида в Парк-Хотела, тамошния Мед.Център, че им е Тесла 3 закрития, имат и открит, който става и за деца.
Ако имате въпроси, питайте.

# 70
  • Мнения: 10
Кари, няма такива лекари, и дигностици, всичко е на парче.
Това, което е написах съм го написала от моя личен опит. От много ходене при всякакви доктори, събиране на отделни диагнози и после сама си сглобявах пъзела години наред.
Много четене, пускам си сама изследванията, от всеки доктор-специалист, по малко научаване с много питане, от това доста доктори се дразнят много, но аз питам. Някои кажат за нови изследвания, правя, разбирам какво как и допълвам общата ми картина.
Много неща, си ги правя по свое усмотрение, добре, че в България това е дар, който имаме, сами да си пускаме изследвания. Някъде и не питат защо ги правя, някъде, където питат, казвам, че е от лекар поискано и си ги правя. Личната ми е казала при нужда да казвам, че тя ми е казала. Тя знае, че чета, като има нещо, при еня се допитвам, от това, което съм си открила - дали мога да го включа и него.
Така съм си изградила график - с витамини, минерали, пробиотици-синбиотици от нашата бълг. серия Ентеросан, гъби, Ку 10, билки, които мога да взимам, за да не съм алергична, начин на хранене, съобразен с всичко - малко неща мога, но съм доволна, че мога и тях да ям, сокове, хормон за щитовидната, изопринозин - без него не мога, но сама си го напаснах, и продължавам да го напасвам, като се допитвам все пак и до личната, хомеопатия - пак сама си чета, масло от черен кимион, сребърна вода, под формата на капсули билки, както и билки на чай, моя си смес си правя, пия само минерална вода и с нея и готвя, но се сменят изворите, като пълня - София е прекрасна в това отношение, аминокиселината основната, от време на време, ензими, глюкозамин и...
Но, зад това стои години труд и четене.
Основно ми е първо за каквото и да е, да чета противопоказанията и страничните ефекти и си преценявам дали става за мен или не. Така постъпвам и с мъжа ми.
Ползвам и Звукови честоти и Матрици, от Ю туб има видеа и пускам, според най-нужното.

Все пак като някаква насока - вижте имунологията на Иван Рилски, правят консултации, но... сама си преценете. Може по телефона да се обадите там, с часове записват, ходила съм преди време, но... научих някои неща като добавка, за друго - не беше нужно - ходила съм за мъжа ми.
За гастроентеролог - Епщайн Бара ми се откри с помощта на д-р Зоя Маджарова, но това е свързано с тях, като заболяване, тя имаше няколко случая в практиката си с такава температура постоянна, но аз имах тогава повишен билирубин и с 2 от чернодробните ензими.
Правила съм си за всякакви алергии проби, носих на алерголог проби от всичко, което мога да ям, за да се видя за алергии. Правила съм за упойките - в Александровска алергологията го правих, както и всички основни - за полени, прах, бактерии, вируси, гъбички и подобни. Другите са от проба-грешка откривани.

Колоноскопия съм правила в болница Здравето, при доктор Кацаров, 2 пъти, 3 полипа махах, там и желязо ми преливаха доста, но си го купувах аз. Мъжа ми тази година също при него направи колоноскопия. Доволни сме. С упойка.
МРТ съм правила, на няколко места. За млечни жлези в онкологията на Аджъ бадем на Цариградското шосе.
На малък таз съм правила МРТ във ВМА.
На кръста съм правила в Исул, това ми беше единственото по здравна каса и искаха да си е там, откъдето са ми издали направлението, практика им е такава на болницата.
Пак в Исул мъжа ми прави скенер на ушите, мастоидните области.

Лекари УНГ моного са ни помагали - доц. Ал. Райнов и доц. Савов - той е УНГ-отоневролог, той е в мед. център "Гина".
Очен - и там си патих от доктори, оправиха ме - д-р Тончева от "Иван Рилски", с касата работи и мед. център "Калимат" - д-р Христова (Вижът и един друг на ул. Миле Попйорданов очен център са гола вода, и като знания и опит и като отношение, там е просто търговия).
Добро отношение към пациенти съм доволна от УНГ и - д-р Елизабет Матова.
Уролог - д-р Халачев, ходи и в болница Здравето - тя въпреки, че е детска болница, си има доста специалисти и за възрастни, там си намерих и алерголога, но са съжаление от 2 год., откакто ни истерясаха с този Ковид, не е идвала в България. Да се надяваме, сег, когато вече тази истерия започва да отшумява, да дойде, че искам още проби да си направя при нея.
Имам навика, да ходя при 2-ма поне, при нужда и при трети лекар за мнение.
За съдов хирург - не мога да кажа конкретно име, при различни съм ходила.
Доц. Савов например го открих пред Супердок, там има много лекари, записват се часове, показано е в какво по-тясно са се специализирали и чета всички и си подбирам и накрая обмислям и се спирам на някой, ако ми хареса, си ходя при него.
За изследвания - правя пакети от Цибалаб, или в Рамус, предпочитам лично Цибалаб повече, че ми е най-близо. И също и самостоятелни изследвания, каквото е нужно.
За МРТ, ще си правя на корем пролетта, и смятам да отида в Парк-Хотела, тамошния Мед.Център, че им е Тесла 3 закрития, имат и открит, който става и за деца.
Ако имате въпроси, питайте.

Благодаря ти за изчерпателният отговор. Аз също постоянно чета и сама се опитвам да намеря отговори и да наредя пъзела, но явно не са ми толкова мед. Познания и не успявам да се справя.

# 71
  • Мнения: 12
Здравейте!
От повече от 20 години се боря с хронична умора и най-после пуснах изследвания и за  EBV:

EBV IgM (VCA IgM): 5 U/mL при референтни стойности 0-20
EBV IgG (VCA IgG):  205 U/mL при референтни стойности 0 - 20
EBV EBNA IgG: 183 U/mL при референтни стойности 0 - 20

Доколкото разбирам от табличката в темата, нямам активна инфекция в момента, но как да тълкувам тогава стойността на  EBV EBNA IgG?

По принцип от години хемоглобинът ми е на долната граница - около 132, а сега леко е отлепил на 135, като и желязото вече не е под 7 µmol/l, а 15 µmol/l, може би заради това, че неотдавна смених железните добавки.
Понеже всяка година си правя профилактични изследвания, често тромбоцитите са ми под нормата. Преди години на едно ехографско изследване ми бяха казали, че далакът ми е доста увеличен, макар че по-късно през годините не се е случвало да се повтори.
Чернодробните ензими са ми в норма в момента, през декември миналата година и щитовидните хормони бяха в норма. Вит
Б12  в момента е 435 pmol/L, което е горе-долу уж добре, но според по-новите стандарти, май все още е нисък, а и изследването е без да спра да пия добавка седмица преди изследването, както се препоръчва.
Хомоцистеинът е 7.8 umol/L . 
25-OH-Vitamin D: 63.7  nmol/L - така беше и преди два месеца, когато карах Ковид, също и през декември, въпреки че оттогава увеличих дозата до 2000-4000 IU дневно.
Освен умора, мозъчна мъгла, трудно концентриране, размазност на зрението, усещане за нереалност, прималяване, в последните две-три години имам и неприятна задна хрема с постоянно запушен нос, а от доста години се боря с прогресиращо ошипяване на гръбнака, което води до все по-голяма скованост.
Чудя се в момента дали да продължавам копаенето в посока Епщайн-Бар, или да не се вкарвам в още филми?

# 72
  • Мнения: 12
Здравейте, по изследванията е видно,че имате прекаран Епщайн Бар вирус, един от основните виновници за синдрома на хроничната умора. EBNA също е един от маркерите позитивиращи се при вече прекарана инфекция. Бих ви посъветвала да пуснете ПСР от букална лигавица в имунологията на Александровска. Обърнете внимание на щитовидната жлеза, ехографски и пуснете хормони. Добре е да направите консултация с имунолог.

# 73
  • Мнения: 21
Биорезонансната терапия помага ли за Епщайн Бар?

# 74
  • Мнения: 1 102
Здравейте, бременна съм в 6ти м. Ето резултатите ми за вируса. Може ли коментар?
EBV VCA IgG   2727.0   S\CO   0.0   0.7   H Reactive
EBV VCA IgM   10.0   U/ml   0   20 Nonreactive
EBV EBNA-1 IgG   191.0   S\CO   0.0   1.0   H Reactive

# 75
  • Мнения: 1 695

Това са моите вирусологични изследвания. След резултатите ми изписаха, изопринозин и валтрекс, заради активна вирусна инфекция. Според вас кой вирус е активен, защото според вен нямам активен вирус. Да правя ли и ДНК изследване за количествен ебщайн?

# 76
  • Мнения: 1 102
И аз питах, но никой не ми отговори. Моята АГ също смята, че имам активен вирус и ми изписа Валтрекс само. Предполагам, че е заради високите ми IgG антитела. Този вирус не можел да се изчисти от организма и или съм го била пребуледувала скоро или имам хронична инфекция въпреки че IgM  са отицателни. Аз това разбрах, а резултатите ми са в предния пост.

# 77
  • Мнения: 1 969
Mileneira, Къде пускате изследванията за тези вируси и намерихте ли кои да ги разтълкува?

Биорезонансната терапия помага ли за Епщайн Бар?
Сигурно помага. Но трябва заедно с това и добавки да се пият, за подсилване имунитета, унищожаване на паразити и
 бактерии, детокс и т.н.

Последна редакция: пн, 25 юли 2022, 01:32 от steli4ka s

# 78
  • Мнения: 1 695
Според моето аг, положителните IgG антитела, когато са високи, говорят за наскоро активиран вирус. Не трябвало да са толкова високи, имам изписано лечение.

# 79
  • Мнения: 11
Здравейте. Преди 3 години синът ми,когато беше на 5 г., прекара мононуклеоза. Имам съмнения, че след преболедуването имунната му система не реагира на инфекции, както до преди това. Например боледува ,но не вдига температура.
Тук в първоначалните мнения прочетох доста стряскащо инфо относно EBV ,сега не знам какво да си мисля . В момента детето ми е болно от чревна вирусна инфекция,доста упорита,лежим в инфекциозното във Варна заедно с други деца,но той нито веднъж не е вдигнал дори 37 градуса.
Страх ме е да не отключи след време автоимунно заболяване .

Последна редакция: чт, 25 авг 2022, 00:30 от Janeta777

# 80
  • Мнения: 1 102
Не знаех, че афибрилността е свързана с вируса или с автоимунно заболяване. Аз също съм така цял живот. Може би само 2 пъти през живота ми съм вдигала температура. Кураж и бързо оздравяване!

# 81
  • Мнения: 18
Мили хора,търся съвет за детето ми,11г, което е с мононуклеоза. Епщайн бар е позитивиран- IgM 160 I IgG 99 U/ml при горна граница и на двете до 20. Разбирам,че инфекцията е активна,но лекарите ми дават много различна информация и почти никаква терапия. Има повишени  трансаминази,за които е изписан препарат и леко набъбнала лигавица на носа,отпаднала и без тонус,с леки болки в корема,подути възли на врата.
Дали някой има опит как мога да й помогна по-бързо да елиминира влиянието на вируса,как да приема изопринозин и какво да очаквам в близките месеци. АБ изписван ли е и въобще има ли полза от него?
Вирусът наистина е коварен,маскира се подобно на грипен,провлачва се и удря на куп места. Искам си детето здраво и усмихнато възможно най-скоро.
Би ли помогнал престой в Инфекциозно отделение,ако детето се храни,няма Т и изглежда задоволително?

# 82
  • Мнения: 12
Gunda, антибиотикът не помага особено в този случай, особено ако няма насложена друга инфекция. Изопринозин по схема от педиатър ,въпреки,че и той е сериозен медикамент,имунолозите го изписват под внимание. Дълга е темата с ЕБВ.Остава завинаги наш, важното е да го държим под контрол. При децата протича сравнително по-леко, класика са раздвижените трансаминази, може да бъде отпаднало известно време, вярвам, че ще се оправи бързо Simple Smile

# 83
  • Мнения: 178
Здравейте, от 3 месеца съм с температура 37.0-37.2, отпадналост, втрисане. Преди няколко дни бях на унг и се оказа, че имам хроничен тонзишит з който ми изписаха антибиотик. Вчера пусках изледвания, назначени от хематолог и един от резултатите за ебщайн е положителен. Някой може ли да ми съдейства в разчитането, докато ми дойде часа при доктора, понеже нещо се насметох.

# 84
  • Мнения: 12
Venetta1991, имате гранична стойност на IgM.Вероятно все още сте в оздравителна фаза вследствие прекарана мононуклеоза.Класика в жанра са вашите оплаквания. Вирусът остава във вас, но се предполага че ще бъде затихващ.Може да си пуснете ПСР от букална лигавица в клиниката по имунология в Александровска или Иван Рилски, за да се види вирусния товар.

# 85
  • Мнения: 9
Здравейте! След много търсене ми откриха  Хашимото и EBV Igg излезе положителен, също имам и ниски стойности на витамин Д. От близо година съм с 37,1 - 37,6 температура и през това време съм прекарала всякакви други симптоми като гадене,болки по тялото,втрисания,промени по устната кухината и какво ли не.Всичко започна с възпалено/подуто гърло и после все едно боледувах на периоди. През това време ту имах повишени възпалителни маркери,ту спадаха и затова лекарите казаха,че нямало как да има някакво възпаление.Освен това тази температура "не била температура" или била от "притеснение",а винаги като се повиши се чувствам физически зле.Ендото ми каза,че имам леко подут лимфен възел,но уж не бил с някаква патология и  за него "не предприемали нищо".Първоначално доста и отслабнах ,сега започнах да си връщам килограмите. Най-продължителния симптом си остава температурата и вече на няколко пъти все едно ми се подува гърлото и после изчезва. Положителния резултат означава,че съм изкарала вируса ли? А това,че имам симптоми,че още е активен или хроничен? Моля да ме посъветвате към какъв специалист да се обърна,защото джипито не обърна внимание,а цяла година се измъчих.

Последна редакция: пт, 16 сеп 2022, 21:12 от zhenya_d

# 86
  • Мнения: 12
Често ЕБВ и Хашимото вървят  ръка за ръка. Само IgG не може да отговори на всички въпроси.Най-общо изглежда, че сте се сблъскали с вируса във времето, но това,че поддържате тази температура говори,че има вероятност да се е реактивирал. Моето мнение е да посетите клиничен имунолог за допълнителни изследвания, както и лечение.

# 87
  • Мнения: 9
Често ЕБВ и Хашимото вървят  ръка за ръка. Само IgG не може да отговори на всички въпроси.Най-общо изглежда, че сте се сблъскали с вируса във времето, но това,че поддържате тази температура говори,че има вероятност да се е реактивирал. Моето мнение е да посетите клиничен имунолог за допълнителни изследвания, както и лечение.
Мисълта ми беше дали симптомите са заради ЕБВ или според вас да търся друга причина,защото тази температура ми е много съмнителна. Благодаря! А можете ли да препоръчате имунолог? Малко трудно се намират.

# 88
  • Мнения: 12
Възможно е да бъде от ЕБВ, както е възможно и да имате насложени бактерии, но са необходими както повече изследвания,така и клиничен преглед.Относно лекарите, ако стева въпрос за София - д-р Куртева, доц.Михайлова, проф.Кюркчиев, както и други разбира се Simple Smile

# 89
  • Мнения: 9
Възможно е да бъде от ЕБВ, както е възможно и да имате насложени бактерии, но са необходими както повече изследвания,така и клиничен преглед.Относно лекарите, ако стева въпрос за София - д-р Куртева, доц.Михайлова, проф.Кюркчиев, както и други разбира се Simple Smile
При изследванията пуснахме и гърлен секрет,който не откри нищо,не знам дали това отхвърля някакви други бактерии. Не съм от София,но ако не намеря специалист от моята област,най-вероятно ще се обърна към някой от предложенията ви! Много благодаря! Blush

# 90
  • Мнения: 858
Биорезонансната терапия помага ли за Епщайн Бар?

Не. Следете си билирубините, чернодробните ензими и холестерола. И ако са повишени - изопринозин. Той е единственото за Епщайн. Има хомеопатичен Интерферон. Взимам си от него, но изопринозин имам постоянно у дома в запас и при нужда, веднага взимам.

# 91
  • Мнения: 1 102
Здравейте, по време н автората бременност ми откриха реактивиран вирус на база на еисоки титри на IgG и EBNA IgG. Също нз дали от бременността или от вируса лимфоцитите ми са под долната граница, а неутрофилите над. Така беше и първата бременност после се регулираха, а сега след втората още не са 2 м минаха.
От онзи ден имах болезнен подут лимфен възел и личната лекарка ми назначи антибиотик, който изобщо май няма да ми помогне ако отново е реактивация.
Нямам проблеми със щитовидната доколкото знам хормоните ми са нормални, но ще взема да я проверя и нея на ехограф.
Основно оплакванията ми са умора и мн често множество раздути лимфни възли на шията и зачервено гърло. Лимфните възли ги гледахме на ехограф з ащастие са доброкачествени от възпаление, но какво е това нон стоп възпаление. То сякаш наистина е хронично, а не реактивация.
Според вас да пия ли изобщо антибиотик?
Също тези ниски лимфоцити и високи неутрофили характерни ли са или поскоро е нещо друго? Изобщо как да разбера бактериална ли инфекция или вирусна?
Билирубини, холестерол, чернодробни винаги са ми били ок.

Последна редакция: чт, 08 дек 2022, 18:36 от blue_eyez

# 92
  • Мнения: 19 310
А црп и суе как са ти?
Левкоцитите също?
Ниски лимфо- и високи неутрофили свидетелстват за бактериална инфекция повече, но все пак кажи и другите показатели как са.

Аз си пуснах разширения панел в Св. Ив. Рилски и има съмнения за реактивация. Трябва да направя букална лигавица, но в момента си бия кортикостероид. Нали не би трябвало да компрометира изследването?

# 93
  • Мнения: 1 102
Суе е ок, црп е повишено. Вероятно е бактериална все пак, продължавам с антибиотика. Левкоцитите са ок. Моноцитите са завишени.
А какво е букална лигавица? Това днк изследване ли е и куде се прави?

# 94
  • Мнения: 4 217
Какви изследвания са необходими за откриването на този вирус?

# 95
  • Мнения: 858
От Букална лигавица изследване за Епщайн Бар, го правят в имунологията на Александровска болница.

# 96
  • Мнения: 18
Blue eyez, от личен опит и странични наблюдения,ЩЖ е добре да се следи след бременност, дори и ако по време на същата е била в норма. Хормоните сериозно се променят след раждане и ЩЖ много често влиза в хипо. А понижената функция влачи отслабен имунитет,което вероятно води и до реактивиране на ЕБВ. Така си обяснявам аз, от опит и четене тук-там. Иначе някои лекари,че дори и инфекционисти, са с постни знания по темата и рискуваш да те лекуват на парче. Извинявам се,ако е грубо,но личният ми опит това показа...и аз търся решение на подобна ситуация. Има протокол с и$оприноzин, но е добре да се изключи автоимунно заболяване преди това...иначе тук ми повтарят търпение и много витамини.

# 97
  • Мнения: 1 102
Съгласна съм, не знаех за щитовидната ще взема да проверя.
Иначе ми излезе и изследването EBNA IgG ми е малко над нормата съвсем малко, над нормата за положително, тоест извън референтните. Не знам това сега какво значи реактивация ли хронифициране ли или стара инфекция, супер объркано ми е.

# 98
  • София
  • Мнения: 68
Здравейте Simple Smile извинявам се, но не можах да прочета всичко по темата от 2019 - исках да питам има ли нова група по темата за ВЕБ?

# 99
  • Мнения: 1 753
Здравейте,малко помощ в разчитането...понеже малко не са ми ясни ИГГ и ИГМ...
За рубеолата,ако правилно разбирам е високо ИГГ,защото съм я карала и имам антитела ..не е нужно да пускам ИГМ?А за токсоплазмоза и цитомегаловирус трябва ли да пусна и ИГМ или това е достатъчно...И най вече за Епщайн...според вас трябва ли да пусна и ИГМ....това че игг е отрицателно,означава ли че не съм заразена...имам следните оплаквания постоянно зачервено гърло...но то ми е такова от много малка...искали са да ми вадят сливиците,майка ми не е разрешила...все е червено,но рядко боли...а гнойни ангини съм правила 2-3 пъти през живота си...сега съм на 32...имам болки от двете страни на ребрата,вече месеци долу в последните редове ребра...и постоянно излизане на херпеси в носа и на устните..нон стоп...10 дена нямам...после един месец имам...имам гадене и липса на апетит от време на време,както и болки в ставите...не много силни но имам...и кашлица сутрин от секретите...нямам синузит...аз съм и с базед...имам ехография на коремни всичко е ок...имам вземан гърлен секрет нормален...ето и изследванията,ако някой може да каже нещо повече...имам един леко подут лимфен възел до едната сливица..от години...не болезнен...гледан от лекари и ми казват,че нищо ми няма. 







# 100
  • Мнения: 858
Надежда, пуснали сте снимки на изследванията, обаче нищо не се вижда. Занесете ги на лекар да ги погледне.
По принцип за Епщайн Бар единственото лекарство е изопринозин. Аз го пия по моя си вече схема, взимам си по 1, при нужда и по 2 на ден, през целия зимен сезон. Но това си е ЛИЧНО ИНДИВИДУАЛНО изработена и изпитано за мен.
Личната ми е казала и д-р Маджарова също, че щом ми е добре и ми действа така - да си ги взимам.
Взимам и постоянно от няколко месеца - бял трън капсули за черния дроб.

# 101
  • Мнения: 449
И аз се присъединявам към групата... 2021-ва карах много тежка бактериална пневмония. След това започнаха проблемите с гърлото, бактерии в гърлото, гъбички на езика. След това ми махнаха папилом в гърлото. Миналата година пък ми се появи една киста зад ухото и от тогава досега лимфните възли не ми спадат, постоянна умора, температура 37+ . Инфекционистът ми назначи куп изследвания, от които се откри че имам: EBV iGg 324 + HHV6. Много е гадно хора... Поне със щитовидната всичко е наред и всички останали показатели са супер. Но тези лимфни възли ще ме убият...

# 102
  • Мнения: 1 102
shlqpchy2 , а болезнени ли са? Защото аз моите изобщо не ги усещам, много били - зъболекаря ме праща на ехограф, на ехографа ме връщат при зъболекаря, но и аз мисля че са заради Епщайн Бар.

# 103
  • Мнения: 449
Не ме болят постоянно, но си понаболяват през няколко дни. Аз бях в сряда при ендокриноложка, тя ми пусна хормонални, направи ехография и каза че няма проблем с щитовидната. Но напипа няколко лимфни още преди ехографията, а после ги видя и на нея. Каза че са няколко и че трябва да направя консултация с инфекционист и хематолог. Направих онлайн такава с професор Георги Попов, той ми назначи куп изследвания, първото от което беше EBV. И ето... Аз си знаех, че нещо нередно става с мен. Познавам си организма и никога преди тази пневмония не съм се чувствала така. А ехографът какво показа?

# 104
  • Мнения: 1 102
Показа много лимфни възли, които не са канцерогенни. Зъболекарката-хирург искаше да правя скенер на глава за да открием причината но аз нещо се отказах да се занимавам 😐 Това беше преди повече от 2г. Скоро съм на невролог, заради други проблеми и ще питам и там за възлите.
Според личната лекарка-слабо място Joy , но то за личните лекари ако имаш пулс си си ок...

# 105
  • Мнения: 449
Радвам се, че не са опасни! А всъщност при какъв лекар Ви е правен ехографът?
Между другото мен глава започна да ме боли откакто го имам този вирус... Явно и с това е свързано.

# 106
  • Мнения: 19
Показа много лимфни възли, които не са канцерогенни. Зъболекарката-хирург искаше да правя скенер на глава за да открием причината но аз нещо се отказах да се занимавам 😐 Това беше преди повече от 2г. Скоро съм на невролог, заради други проблеми и ще питам и там за възлите.
Според личната лекарка-слабо място Joy , но то за личните лекари ако имаш пулс си си ок...

Здравейте, ако е удобно, бихте ли споделили какво е положението към днешна дата? Следите ли динамиката на EBV IGG и EBNA? А лимфните възли спадат ли? Имате ли нови увеличени? Провеждате ли някакво лечение?

# 107
  • Мнения: 1 753
Здравейте...това са моите резултати.според УНГ няма нужда да пускам повече изследвания...вирусът не е активен в момента...въпросът ми е кога се налага да се пусне и EBNA IGG ?в моя град няма лаборатория в която да правят това изследване.

# 108
  • Мнения: 19
Здравейте...това са моите резултати.според УНГ няма нужда да пускам повече изследвания...вирусът не е активен в момента...въпросът ми е кога се налага да се пусне и EBNA IGG ?в моя град няма лаборатория в която да правят това изследване.

Здравейте, до колкото съм чела и разбрала, когато EBNA IGG има високи стойности, то най-вероятно инфекцията е минала. Когато стойностите намаляват или са ниски, то това е или към края на първична инфекция, или реактивация, но е хубаво да има предишно изследване за сравнение. Реактивация се установява при положителни стойности на EA IGG и/ или EBV IGM, PCR букална лигавица или серум. Ако инфекцията е станала хронична /симптоми повече от 6 месеца/ EA IGG е много вероятно да е вече отрицателен и неговата стойност да не е показателна. Също така е добре да се следят стойностите на EBV IGG. Не мисля, че само на база приложените изследвания някой би могъл да каже дали има или няма реактивация. И пак да отбележа - това е просто моето мнение на база прочетеното от мен. Не съм медицинско лице.

# 109
  • Мнения: 1 753
Тоест EBV vca igg и EBV vca igm които аз съм пуснала не са достатъчни ли?Трябва да пусна и другите ли?

# 110
  • Мнения: 19
Тоест EBV vca igg и EBV vca igm които аз съм пуснала не са достатъчни ли?Трябва да пусна и другите ли?
По мое мнение EA IGG и PCR от букална лигавица. Дано по-запознати се включат. Аз поне това изследвах /освен периодично следене на останалите три/ и чакам часа си при инфекционист. От кой град сте?

# 111
  • Мнения: 1 753
Аз съм от Елхово.Близо до Ямбол е...в кои лаборатории мога да ги пусна...тук в елхово има само лина и Рамус в които не ги правят...евентуално да проверя в Ямбол...

# 112
  • Мнения: 19
Аз съм от Елхово.Близо до Ямбол е...в кои лаборатории мога да ги пусна...тук в елхово има само лина и Рамус в които не ги правят...евентуално да проверя в Ямбол...
Аз PCR от букална лигавица пуснах чрез Лина /от Варна съм/. Изработват го в Александровска болница - София. Имат и PCR в серум, но не съм пускала. EA IGG пусках чрез друга наша лаборатория пак към Цибалаб София. Питайте дали нямат договор с някоя софийска лаборатория. Вижте тук https://www.lina-bg.com/izsledvaniya/?search=Ebv&x=17&y=25. Изписано е "слюнка". Това правих аз.

# 113
  • Мнения: 1 753
Много ти благодаря.Ше попитам тук в Лина

# 114
  • Мнения: 19
Много ти благодаря.Ше попитам тук в Лина
За нищо. Успех и бъди здрава!

# 115
  • Мнения: 19 310
Аз пусках разширен пакет кръвни, който беше съвсем леко завишен в някои показатели. После в букална лигавица ми излезе положителен. Три дни Валтрекс ми изписаха и после Лизин и Биобран. Някой провеждал ли е такова лечение?

# 116
  • Мнения: 19
Аз пусках разширен пакет кръвни, който беше съвсем леко завишен в някои показатели. После в букална лигавица ми излезе положителен. Три дни Валтрекс ми изписаха и после Лизин и Биобран. Някой провеждал ли е такова лечение?
Здравейте, удобно ли е да споделите кои показатели са Ви били завишени? За изследването от букална лигавица - имате ли количествен резултат или излиза само качествено? Аз засега лечение нямам предписано. Действам с Изопронозин, Биозин и витамини, когато се изострят симптоми.

# 117
  • Мнения: 19 310
Това е кръвното изследване
От букална лигавица няма количествен резултат, но по принцип правят и такова. По-скъпо е от другото.

# 118
  • Мнения: X
Моля за препоръка за добър инфекционист и имунолог в София, става въпрос за дете на 6г, което е с инфекциозна мононуклеоза.

# 119
  • Мнения: 19 310
Мононуклеоза се лекува с изопринозин. При някои хора минава от самосебе си.
В Инфекциозна детските инфекционисти са ок.

# 120
  • Мнения: 1 102
Наистина нз какво да следя малко след това забременях и тотално ми се измести фокусът, но по време на бременността аг заподозря реактивация на вируса мисля, че IgG ми беше много висок много много над горната граница, тогава ми изписа противовирусно, но нямах промяна в кръвната картина, което я притесни(намалени лимфоцити, увеличени левкоцити). След като родих обаче пкк ми влезе в норма, така че нз дали е било заради вирусът. От време на време като се разболея усещам по някой болезнен подут, но като цяло, дори когато ходих на ехограф и ми казаха че са много възлите, аз не усещах нищо и не съм ги и напипвала. Вярно, че тогава пък самата слюнчена жлеза ми беше възпалена, но нз. Сега пак започнах да се шашкам за тях, но както писах те са от мн години. На ехограф на щитовидната обаче не съм била много много отдавна, та може и да отида и така да проследя и тях.
Показа много лимфни възли, които не са канцерогенни. Зъболекарката-хирург искаше да правя скенер на глава за да открием причината но аз нещо се отказах да се занимавам 😐 Това беше преди повече от 2г. Скоро съм на невролог, заради други проблеми и ще питам и там за възлите.
Според личната лекарка-слабо място Joy , но то за личните лекари ако имаш пулс си си ок...

Здравейте, ако е удобно, бихте ли споделили какво е положението към днешна дата? Следите ли динамиката на EBV IGG и EBNA? А лимфните възли спадат ли? Имате ли нови увеличени? Провеждате ли някакво лечение?

# 121
  • Мнения: 427
Здравейте! Януари месец след серия от боледувания, със семейството ми изкарахме поредния, недоказано, но предполагаемо к0вид. По време на боледуването ми се подуха лимфни възли в областта на гърлото. Нищо необичайно на пръв поглед, но работата е там, че така и не се оправихс напълно. Първо, че бяха подути и болезнени около месец, второ, че реално си останаха чувствителни на пипане, макар и да спаднаха значително. И трето, че при всяко най-малко вирусче, с което семейството ми се сблъска от онзи момент нататък, те започват да болят наново. Интересното е, че дори аз да нямам симптоми, а само някой друг, пак усещам да се възпаляват. И после седят така със седмици, на практика от януари изобщо не са минавали напълно. Подути са съвсем леко, даже невинаги ги напипвам, и съвсем леко болят, но ги усещам. Преди 4 години изкарах инфекциозна мононуклеоза, знам, че вирусът на Епщайн-Бар има отношение към това. Насочиха ме, че може да става въпрос за реактивирал Епщайн. Междувременно март месец забременях и вече съм в 4 месец, което допълнително усложнява ситуацията.
Исках да ви попитам какво според вас да предприема на този етап - личния ли трябва да ми назначи изследвания и какви, или УНГ, или да се свържа с вирусолог? Нямам идея откъде да започна.

# 122
  • Мнения: 449
Жирафче, в същия кюп съм от миналия юли. С единственото допълнение, че при мен проблемите започнаха след появата на възпалена киста зад ухото, последвана от същата на челото. От там хирург, УНГ и проблемите си останаха. Ходих при ендокринолог миналият месец, тя каза че в нейната област всичко е наред, но вижда множество подути лимфни възли. Насочи ме към инфекционист и хематолог. Инфекционистът ми напуска хиляди изследвания от където се установи, че имам прекарана EBV инфекция(с 322 антитела), отделно активна pneumonia hlamidophilia. Изписа ми антибиотик което още повече изду лимфните възли. Хайде на хематолог, та лекарката ми изписа още един антибиотик. Реших да не го пия, а първо да мина през личната и от там насетне вече да се реши какво да се прави(тъй като хематоложката каза, че може и скенер да направим по-натам). Но след личната ще се запиша при друг хематолог.

# 123
  • Мнения: 1 102
При мен е почти същото, като също ми изписаха куп антибиотици и трябваше след тях да отида на скенер, но аз не ги доизпих, защото имаха лоши странични ефекти... И сега се чудя на какъв точно лекар да отида, след като и самата лична лекарка изобщо не ме отрази и ще трябва да налучквам, а платените прегледи вече са си сериозни суми.

# 124
  • Мнения: 449
А при Вас какво бяха страничните ефекти и какво показа скенерът?
Аз лично вторник съм при личната и ще се запиша при доц. Хаджиев(хематолог). До колкото разбрах, той работи с направление, но и да не работи, ще ги дам тези пари, само някой да ми реши проблемите.

# 125
  • Мнения: 1 102
А вие напипвате ли ги тези възли? Аз нищо не напипвам и дори нз дали ги има още. Иначе да, ще ги дам парите, но както се вижда от хематолог после отиваш на скенер или пък на ендокринолог или отиваш на ехограф или унг или друг специалист и като сметнеш всички прегледи не се оказва никак малка сума. Просто имам предишни епизоди на хипохондрия и сама съм си назначавала изследвания, даже сама си назначих на врмето ямр на друга зона и всичко съм си плащала и сега не мога да разгранича кое е хипохондрия и кое не е. Но най-добре да има направление, защото после има вероятност и следващи изследвания да са с направление а иначе се луташ.

# 126
  • Мнения: 449
Преди антибиотика не ги напипвах толкова явно, просто вътрешно ме боляха. Тогава Ендокриноложката ги прегледа с ехограф и каза, че вижда няколко възпалени лимфни възли, ме просто един. След антибиотика до такава степен се поду единият, че вече доста ясно си го опипвам(визуално няма топче, но при напипване се усеща като доста голям).

# 127
  • Пловдив
  • Мнения: 271
Здравейте, това са изследвания на дъщеря ми според тези изследвания на ЕБВ, как се тълкува

# 128
  • Мнения: 449
Има прекарана инфекция с мононуклеоза. Но повече ме притесняват хормоните. Определено трябва да се отиде на ендокринолог и да се види щитовидната жлеза. Какви са оплакванията на дъщеря Ви и от кога?

# 129
  • Пловдив
  • Мнения: 271
Да преди година и пуснах, пълния пакет и бяхме на ендокринолог, ТАТ и МАТ бяхо по високи. Като цяло изписа селен, витамин д и нищо особенно. Оплаквания има доста, преди година и нещо колабира и тогава обиколихме доста лекари без особен резултат. Оплакванията си сърцебиене, световъртеж, студени крайници, не е много силна физически задъхва се, акне, ПМС обилен цикъл, периодично и избиват пъпки по гърба и слабините. За тази една година взема витамин Д и В 12 /явно го предозира и го спря/ карам я да пие разни чайове да се движи, каквото и изписват лекарите като добавки,  но то става доста хаотично и много кардиолога - магнезии, гинеколога фолиева и тн.т. Мислех си да не виновен Ебщайна ама явно не е.

# 130
  • Мнения: 449
И аз не мисля, че ЕБВ е виновникът. А какво казва ендокринологът? Хашимото ли има дъщеря Ви? Отделно изследвани ли са инсулин, инсулинова резистентност и CRP? Има ли покачване на килограми?

# 131
  • Мнения: 1 753
И според мен тсх 8 си е високо...как така при завишени антитела и високо тсх ще и изпишат само селен...тсх се изследва заедно с фт4 и фт3 за да бъде най обективно състоянието...аз съм с базед от 18 годишна..била съм и в хиперфункция и хипофункция и мога да ви кажа,че всички симптоми които сте изброили могат да бъдат от щитовидната жлеза

# 132
  • Пловдив
  • Мнения: 271
Това е  останалат част от изследванията.

# 133
  • Мнения: 858
Изследвайте нивото на желязо и фолиевата киселина, хемоглобинът е започнал да спада. Не мислете, че може да е само от обилните цикли. Как е с червата дъщеря Ви?
И, отидете при качествен ендокринолог, дъщеря Ви има Хашимото по тези показания на Тат и Мат и трябва да започне да пие хормон. От това е и припадала.
Отидете, намерете качествен ендокринолог, защото да не Ви плаша, но може да заспи и повече да не се събуди, вследствие на тези завишени показания. Минах по този път, с изтощения, умори, пъпки, и когато САМА си пуснах изследвания започнаха едно по едно да излизат нещата. Веднага при ендокринолог, ми назначи как да взимам хормон. Селен не се взима повече от 2-3 месеца постоянно, после трябва почивка. Аз си го направих да го взимам вече редовно по 10 дни месечко, всеки месец такава профилактика. Магнезий - хелатна форма, Вит. В50, цинк пиколинат, - това са ни също по 10 дни всеки месец. Фолиевата също.
Желязо има в Хелатна форма, за да не дразни стомаха, но вижте първо какво е нивото му. При недостиг, веднага желязо, има си описание как, защото може да стане тежки проблеми със дебелото черво - от полипи - и това минах, на ръба съм била да обърне в лошо.

# 134
  • Мнения: 449
хадзапи, на майка ми нивата на TSH са 28.9, Tat 35.7, a Mat 76. Веднага записахме час при еднокринолог за този вторник. Оплакванията са ѝ качване на килограми и болки в краката. Въпросът ми е след като ѝ се назначи хормон, всъщност нивата спадат ли? Много се уплаших след прочитането на Вашия коментар.

# 135
  • Мнения: 1 753
не просто желязо...пуснете целия така наречен железен панел...жск,феритин,трансферин,желязо,хемоглобин...и да белекуването на Хашимото не е никак добра идея...тук става въпрос,че вие не произвеждате достатъчно хормони и изпадате в хипофункция,а това въобще не е ок,защото работата на жлезата е свързана с всички органи и системи...и да когато се започне л тироксин хормоните влизат в норма...

# 136
  • бургас
  • Мнения: 240
    Здравейте. От шест месеца имам пукане (хръскане) в ухото, постоянна умора и всякаш имам бучка в гърлото при преглъщане. Правих и два синузита, заради този секрет, който се образува.Изпих 4 антибиотика
през това време, но не след дълго пак се влошавам. Ходих при УНГ доктори и след петия сменен и назначени изследвания излезе ЕБВ. Сега търся добър инфекционист в София или Бургас. Кажете междувременно какво мога да започна да взимам, докато ми се назначи лечение от специалист?

# 137
  • Мнения: 19
    Здравейте. От шест месеца имам пукане (хръскане) в ухото, постоянна умора и всякаш имам бучка в гърлото при преглъщане. Правих и два синузита, заради този секрет, който се образува.Изпих 4 антибиотика
през това време, но не след дълго пак се влошавам. Ходих при УНГ доктори и след петия сменен и назначени изследвания излезе ЕБВ. Сега търся добър инфекционист в София или Бургас. Кажете междувременно какво мога да започна да взимам, докато ми се назначи лечение от специалист?

Това изследване показва само изградени антитела след прекарана инфекция. Останалите не ви ли ги пуснаха? PCR?

# 138
  • бургас
  • Мнения: 240
    Здравейте. От шест месеца имам пукане (хръскане) в ухото, постоянна умора и всякаш имам бучка в гърлото при преглъщане. Правих и два синузита, заради този секрет, който се образува.Изпих 4 антибиотика
през това време, но не след дълго пак се влошавам. Ходих при УНГ доктори и след петия сменен и назначени изследвания излезе ЕБВ. Сега търся добър инфекционист в София или Бургас. Кажете междувременно какво мога да започна да взимам, докато ми се назначи лечение от специалист?

Това изследване показва само изградени антитела след прекарана инфекция. Останалите не ви ли ги пуснаха? PCR?

Здравейте. Това са първите по-обстойни изследвания, които са ми пуснати. Общо взето никой не намира серизна причина, поради която да се случва това с мен. Общо взето съм в задънена улица. Сега се чудя инфекционист ли да търся, или още едно мнение от УНГ.

# 139
  • Мнения: 858
хадзапи, на майка ми нивата на TSH са 28.9, Tat 35.7, a Mat 76. Веднага записахме час при еднокринолог за този вторник. Оплакванията са ѝ качване на килограми и болки в краката. Въпросът ми е след като ѝ се назначи хормон, всъщност нивата спадат ли? Много се уплаших след прочитането на Вашия коментар.

Сега чак влизам във форума. Да, аз си оправих нивата след като започнах да взимам Еутирокс. Но редовно си правя пълни кръвни изследвания, ползвам пакета Макс с ТСН на "Цибалаб" - не правя реклама. Има пакет и към "Рамус". В тях си влиза всичко най-необходимо.
Вит. Д също направете и селен, какво е нивото му. Аз всеки месец взимам селен по 10 дни, редовно. Вит. Д го пия на желатинови капсули.
И следете желязото. Ако е ниско, има хелатно, което не дразни стомаха, на таблетки е. Ползвам него.

На майка Ви какви са болките в краката. Може и да е от вени, имала ли е схващане и крампи. Заведете я на ехограф - Доплер за краката при съдов хирург, да няма разширени вътрешни вени.

Последна редакция: чт, 29 юни 2023, 18:04 от хадзапи

# 140
  • Мнения: 2
Има ли в България изобщо някой лекар с някакъв опит с хронично активен EBV (CAEBV)? Обикалям по болници и лекари от 2 години, бил съм в 1 УНГ в ИСУЛ, където ми взимаха биопсия и ми потрошиха зъбите, за да ми поставят диагноза хроничен тонзилоит, консултирал съм се с Михайлова в Александровска, която ме лекува на сляпо за аспергилоза, консултирал съм се с имунолог в НЦЗПБ, която се покри и не пожела да говори с мен втори път след изследванията ми, говорил съм с лекари в Инфекциозна болница от отделението за придобита имунна недостатъчност, още поне 5 УНГ, всички ме гледат като полезно изкопаемо. Има ли поне един лекар който знае нещо за това заболяване? Лабораторията на Александровска ми вади веднъж количествени  pcr-и от 300 000 в букална мукоза, месец по-късно 30 000 в плазма и 0 в букална мукоза, въпреки че симптомите не спират от 2 години, парите си текат за изследвания, диагноза няма, пари за прегледи се прибират, никой не те насочва към специалист. Това не се лекува с изопринозин, няма такъв протокол никъде по света, дори не са чували хората. В тая пародия на здравеопазване има ли поне един лекар, който нещо знае или поне иска да научи?

# 141
  • Мнения: 858
На мен ми помогна д-р Михаела Петрова, гастроентеролог, София, "Балканмед". Към нея ме насочи друга нейна колежка, пак гастроентеролог, която и ми помогна като ми каза какви изследвания да си направя и се видя, че имам Епщайн бар и това беше причината за 2-годишният ми ад.
С хроничен такъв съм си от години. 2 години бях с температура все 37,00 - 37,3 и се лутах по доктори, това беше началото на 2000-ното десетилетие. За Епщайн Бара ми. И, да, с изопринозин само се поддържам, просто няма друго лекарство за Епщайна.
Следя си редовно кръвни изследвания - билирубините, холестерола, чернодробните ензими.
 Вече не правя тези скъпи изследвания за Епщайн.
Накрая си съставих моя си схема за изопринозин-а.
Но има различни начини за взимането му, затова, ако желаете посетете д-р Петрова, тя се интересува от Епщайн бар.
https://www.mihaelapetrova.com/bg/%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%81%d1%83 … 1%86%d0%b8%d0%b8/

# 142
  • Мнения: 449
filo350, на Вас какви са Ви симптомите?

# 143
  • Мнения: 194
Здравейте,
На 07.12.2022 г. - тотална хистеректомия. 16.04.2023 г.-херпес Зостер. От началото на юни подуване, болки и зачервявания в глезените и ходилата. Куп лекари. Като цяло билирубина ми е завишен от години. Имам вродена анемия таласемия минор. Ходих на инфекционист. Прилагам изследванията. Прие ме в болница да ми вливат Завиракс заради зостера. Нищо не каза за Епщайн Бар. Сега като чета се хващам за главата. Утре влизам в ревматологията за тия болки в краката и после не знам на къде да хващам...

# 144
  • Мнения: 15
Здравейте! Мъжът ми е с този вирус, наскоро го откри, сам се изследва. Симптомите му започнаха преди няколко месеца с подут лимфен възел зад ухото. Вече 6 месеца е така! Междувременно отслабна много, прекалено много, без причина. Има болки в тригеминалния лицев нерв. Пратиха ни първо на лицево-челюстен хирург - той му изписа антибиотик, без дори да го погледне. Ходихме на зъболекари -нищо. Направиха му ултразвук на глава и шия - освен този лимфен възел, откриха уголемен и в паротидната жлеза, където го боли. После правихме ултразвук на корем - откриха му уголемен далак, 17 см. И още малки лимфни възели в шията. По лицето му почнаха да излизат някакви плоски брадавици. Дерматолог каза - нищо не е. Хематолог каза - тоя далак аз не го напипвам, а тия възли само ако ги отрежем, ще видим какво има в тях. Неврологът ни праща на ЯМР на мозък. Същевременно, кръвните изследвания са в норма, но C19 и C8 ни насочват към кофти неща. АНА профил излезе отрицателен. Страх ме е... Мъжът ми отслабна много, много е блед, а никой нищо не ни казва, прехвърлят ни от лекар на лекар... Четох, че ЕБ предизвиква какво ли не... Моля за съвет и помощ, не знам какво да правим!

# 145
  • Мнения: 6 131
Бихте ли споделили при какви изследвания - резултати лекарите признаха, че мъжът ви има проблем с този вирус?
Какво е С19 и С8.
При реф. ст-сти на IgG до 20 и резултат 38.9 лекарите твърдят че всичко е нормално и проблем няма.

# 146
  • Мнения: 29
Здравейте, някой има ли представа в Пловдив къде мога да си пусна PCR от букална лигавица?

# 147
  • Мнения: 66
Синът ми от 2 месеца е с ангина . Изписаха му антибиотик и след него поддържаше температура 37 -37,1 една седмица и го заведох при личната лекарка . Прегледа го и ни изпрати на УНГ ,където му взеха гърлен секрет и се изолираха 2 бактерии и пак антибиотик , но този път по антибиограма . След него мина 1 седмица и пак е с ангина , но гърления секрет е чист . Пуснаха ни тези изследвания и много ме притеснява граничния резултат на EBV EA IgG e 10 , а час при лекарката имаме за другата седмица . Ако някой може да помогне с разчитането на резултатите ще съм много благодарна .

# 148
  • Мнения: 6 131
На мойто дете IgG е 4 пъти над горната референтна граница на граничните резултати и лекарите които питах твърдят, че всичко е наред и няма причина за безспокойство. Вашият резултат е в граничните стойности, което може би означава че все още изгражда антитела от скорошното боледуване. Все пак лекарят ще ви каже най-добре. Напишете после какво ви е обяснил

# 149
  • Мнения: 18
Здравейте, някой има ли представа в Пловдив къде мога да си пусна PCR от букална лигавица?
В Лаборатория Геника, на П.Д.Петков знам,че правят. На сайта пише 55 лв. Обмислях да водя детето.

# 150
  • Мнения: 66
Синът ми от 2 месеца е с ангина . Изписаха му антибиотик и след него поддържаше температура 37 -37,1 една седмица и го заведох при личната лекарка . Прегледа го и ни изпрати на УНГ ,където му взеха гърлен секрет и се изолираха 2 бактерии и пак антибиотик , но този път по антибиограма . След него мина 1 седмица и пак е с ангина , но гърления секрет е чист . Пуснаха ни тези изследвания и много ме притеснява граничния резултат на EBV EA IgG e 10 , а час при лекарката имаме за другата седмица . Ако някой може да помогне с разчитането на резултатите ще съм много благодарна .
Изследвах допълнително и
EBV EBNA Ig G - 126,8 U/ml е при реф. стойности за положителен над 25 . При тези резултати това реактивация на Епщайн Бар ли е или първо заразяване ?

# 151
  • Мнения: 6 131
При резултат на IgG няколко пъти над горната реф. граница 11г. след боледуването лекарите твърдят, че това е признак че детето е преболедувало и има имунитет срещу вируса, няма активна инфекция и съответно няма причина за притеснение и лечение.

# 152
  • Мнения: 109

Здравейте! Какво означава този резултат, 364 е доста над горната граница, дали означава, че наскоро съм преболедувала от Мононуклеоза? Направих изследванията заради леко повишени чернодробни ензими. Други изследвания са позитивни за автоимунни заболявания (АНА скрининг) и вече много се притеснявам да не се окаже автоимунен хепатит, въпреки че 10 дни по -късно ензимите вече са в норма, но този АНА скрининг ме тревожи.

# 153
  • Мнения: 19 310
Медунка, няма как да е първо заразяване при отрицателен игм. Прилича на съвсем лека реактивация при положителна Ебна и граничен EA,  а може и да е остатък от боледуването. При някои хора ЕА остава положителен. Не се притеснявай не е нещо страшно. Може да ви изпишат малко изопринозин. Сподели после какво е казал лекарят.
Силви, това е прекарана инфекция, но не знам дали може да се каже кога.

Последна редакция: пт, 29 дек 2023, 07:39 от Дъждец

# 154
  • Мнения: 858

Здравейте! Какво означава този резултат, 364 е доста над горната граница, дали означава, че наскоро съм преболедувала от Мононуклеоза? Направих изследванията заради леко повишени чернодробни ензими. Други изследвания са позитивни за автоимунни заболявания (АНА скрининг) и вече много се притеснявам да не се окаже автоимунен хепатит, въпреки че 10 дни по -късно ензимите вече са в норма, но този АНА скрининг ме тревожи.

При положителен Ана скрининг, вижте си ревма фактор, имуноглобулините всичките, и ако и там има нещо положително - ревматологията, по клинична пътека се правят Ана профилите (всеки Ана профил вече е за различно автоимунно), иначе са платени във всяка частна лаборатория може да се пуснат или пък в Имунологията - лабораторията на болница Иван Рилски, ако сте в София, там, ако са правени на място изследвания платени, ще Ви направят консултацията безплатно.
При нужда - ако имуноглобулините са положителни - вече пълния панел за лимфоцитите, имунологичния.

При положителен на мъжа ми Ана скрининг, съм му правила всичко това, цялата гама Ана профили, имунологията  - пълните. Също има по кръвен път и за автоимунни хепатити и това съм му правила, за туберкулоза са ни карали също, генния скъпия тест кръвен. Правили сме и за Лаймска, за Бехтерев, за Рейно, миелинови антитела, за миастения гравис, всички хепатити, че искаха и за спин, автоимунни гастро всички...
И накрая - всичко отрицателно беше... И поддръжката е - цяла шепа хапчета с витамини, минерали, билки, масла, аналгин за болките, - всичко по направени схеми за профилактика и поддържане, изопринозин - без него и двамата не можем вече заради Епщайна, като на мен ми е 1 път на ден (след пробване на доста схеми от лекари дадени, накрая по усет и проба-грешка си натъкмих и като питах лекари, ми казаха, че като ми е добре - да го взимам, за да не започне пак да ми прави проблем, имам си го хроничен Епщайн (да, с много над нормата уж за отминал период... но много бързо ми се връщат причините, ако спра изопринозина, така че това че лекарите казват, че се имало антитела и нямало нищо опасно, при мен се оказа... наопаки).
За Епщайн - си следете билирубините, холестерола и ензимите на черния дроб, за да не се правят постоянно скъпите изследвания. Аз правя пакет Макс, който включва всичко - вече има и такъв с Витамин Д и ТсН заедно, плюс, които си бяха ползвам Цибалаб, защото тя ми е най-удобна лаборатория.
Епщайна е много коварен вирус.

# 155
  • Мнения: 195
Здравейте, благодаря за добре подбраната и систематизирана информация от първата страница - много ми бешо полезна!, също така и всички споделени истории.. На базата на всичко прочетено в тази тема, успях най-накрая да се ориентирам какво да предприема за себе си..

Искам да попитам, дали има ли някой, който е опитвал да се лекува по методите на Антъни Уилям.. Миналата година след емоционален срив брутално ме нападна Херпес зостер, благодарение на неговите препоръки всичко мина за около една седмица, после се успокоих и забравих.. Но сега като ви чета, стигам до извода че вируса остава в тялото и чака друг удобен момент отново да ме атакува.. Аз съм доста емоционална, и си мисля че това може да стане във всеки един момент .. По аналогичен начин се разболях и от ковид, междувпрочем..

Тогава като видях колко благотворно ми се отрази протокола на Антъни, си купих всички негови книги, но така и не съм ги прочела все още.. Просто се чудя откъде да започна.. Информацията е много, също така е и голямо предизвикателство да се приложи на практика.. Но колкото и да е трудно ще трябва да започна отнякъде, защото с лекари и лаборатории не ми се занимава..

Пожелавам на всички успешна нова година, и най-вече успешно разрешаване на здравословните проблеми.. Бъдете здрави!

# 156
  • Мнения: 2
На мен ми помогна д-р Михаела Петрова, гастроентеролог, София, "Балканмед". Към нея ме насочи друга нейна колежка, пак гастроентеролог, която и ми помогна като ми каза какви изследвания да си направя и се видя, че имам Епщайн бар и това беше причината за 2-годишният ми ад.
С хроничен такъв съм си от години. 2 години бях с температура все 37,00 - 37,3 и се лутах по доктори, това беше началото на 2000-ното десетилетие. За Епщайн Бара ми. И, да, с изопринозин само се поддържам, просто няма друго лекарство за Епщайна.
Следя си редовно кръвни изследвания - билирубините, холестерола, чернодробните ензими.
 Вече не правя тези скъпи изследвания за Епщайн.
Накрая си съставих моя си схема за изопринозин-а.
Но има различни начини за взимането му, затова, ако желаете посетете д-р Петрова, тя се интересува от Епщайн бар.
https://www.mihaelapetrova.com/bg/%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%81%d1%83 … 1%86%d0%b8%d0%b8/
Какви са симптомите при положителни IGG?

Виждам, че съе запозната много с темата и след като не успявам да намеря отговор на въпросите си сред лекарите, ще се радвам, ако може да ме насочите.

След прекаран в края на 2020 година ковид, започнаха някакви странни промени - от време на време болки в лявото коляно, чат-пат някоя паник атака, Хашимото, намаляващ феритин и косопад, който не спря след като спрях да кърмя. Горе-долу свикнах с твзи неща, коригирах храненето и всичко се нормализира, но не и косопада. Феритинът също постоянно намалява. Ходила съм на какви ли не лекари, но никой не установява нищо.

В края на юли и началото на август имах голям стрес около родител и към края на август се случи нещо като уж болка в гърлото, но по-скоро обхващаше един голям участък по целия врат до към ушите. УНГ каза, че не вижда нищо притеснително. С времето нещата се изместиха надолу, към мястото на щитовидната, почнаха едни сърбежи по очите, реших, че е алергия. Пих някакви антихистамини, но за малко. Неудобството ще го нарека, отиде в горната част на гърдите и понякога усещах тежест там, без обаче да има някаква закономерност кога. В някакъв момент се появи болка отзад на гърба, която обаче не е локализирана и е възможно да е заради работата ми - работя на стол и пред компютър по 8 часа. Най-кофтито от всичко обаче е умората - някой ден съм добре, в друг много ми се спи. Сега, вярно е, че лягам късно, към 1 през нощта, но това не е от вчера.

Намаляващият феритин ме отведе до един хематолог и без да казвам каквото и да било, лекарката ме накара да си пусна изследвания за епщайн. Излязоха igg 196 при  норма 20.  Изписала ми е антивирусен препарат за 3 месеца.

Та, питането ми е - при тези стойности на igg, означава ли, че вирусът е реактивиран и съответно умората и усещанията в гърба и гърдите да са в резултат на него? Колко време след прием на лекарството би следвало да получа някакво облекчение? Факт е, че след първите 10 дни на прием (10 пият, 20 почивам), тежестта в гърдите намаля.

# 157
  • Мнения: 19 310
Хадзапи, моят Ана скрининг излезе граничен. Ще си пусна сега АНА профил. Ревмафакторът ми е отрицателен. Имуноглобилините IgA,IgG, IgM ли имаш предвид ? При мен IgM е положителен.
Имам ревматологични болки.

# 158
  • Мнения: 2
Здравейте, благодаря за добре подбраната и систематизирана информация от първата страница - много ми бешо полезна!, също така и всички споделени истории.. На базата на всичко прочетено в тази тема, успях най-накрая да се ориентирам какво да предприема за себе си..

Искам да попитам, дали има ли някой, който е опитвал да се лекува по методите на Антъни Уилям.. Миналата година след емоционален срив брутално ме нападна Херпес зостер, благодарение на неговите препоръки всичко мина за около една седмица, после се успокоих и забравих.. Но сега като ви чета, стигам до извода че вируса остава в тялото и чака друг удобен момент отново да ме атакува.. Аз съм доста емоционална, и си мисля че това може да стане във всеки един момент .. По аналогичен начин се разболях и от ковид, междувпрочем..

Тогава като видях колко благотворно ми се отрази протокола на Антъни, си купих всички негови книги, но така и не съм ги прочела все още.. Просто се чудя откъде да започна.. Информацията е много, също така е и голямо предизвикателство да се приложи на практика.. Но колкото и да е трудно ще трябва да започна отнякъде, защото с лекари и лаборатории не ми се занимава..

Пожелавам на всички успешна нова година, и най-вече успешно разрешаване на здравословните проблеми.. Бъдете здрави!

Какъв протокол следвахтв точно? Аз мисля в петък да започна 3:6:9 прочистване. Опростеното обаче.

# 159
  • Мнения: 858
Хадзапи, моят Ана скрининг излезе граничен. Ще си пусна сега АНА профил. Ревмафакторът ми е отрицателен. Имуноглобилините IgA,IgG, IgM ли имаш предвид ? При мен IgM е положителен.
Имам ревматологични болки.
Да, тези имуноглобулини.
Щом е положителен единия, отидете за съвет при ревматолог или имунолог, писах къде най-вече ще Ви обърнат внимание, ако сте в София.

Epstein24, признаци са ми били винаги, когато ми е извън норма Епщайна - постепенно умора, намалено желязо, веднага завишени билирубини - общ и директен, може и някой от чернодробните ензими да се повиши, както и повишен холестерол. Умората винаги ми е съпроводена с лека температура 37,00 до към 37,3-4 (най-гадната температура, която сочи, че някъде има възпаление...), главоболие и то най-вече откъм челото и над него, и накрая започват и сухо гърло и постепенно трудно преглъщане, без да е ангина.
Изопринозин ли Ви изписа хематолога, защото при Епщайн бар, уви, няма друго. Има за херпес зостер, херпес симплекс и друг препарат, но досега за Епщайн бар - не зная нищо друго.
При понижено желязо, проверете се и да нямате някой полип на дебелото черво, защото и това може да има при умора - минах и през това и то на ръба да стане лошото, от 1 се оказаха 3 и пак бяха отрицателни, единият беше огромен полип.
Хашимотото е от епщайна, той прави такива неща.
Л- лизин от аминокиселините може да подпомогне, жълт кантарион (но никога да не се взима при слънце, особено през лятото, защото е фитотоксичен), мащерка, но - пак не са панацея, просто подпомагат.
Имуностимулатори вече знаете, че при Хашимото не трябва да се взимат. Изопринозина е имуномодулатор. Всеки ден взимам по 1, това си е моята лично на принцип- проба, грешка, - схема, след проба на доста давани ми схеми.
И, да, добре, че хематолога Ви е обърнал внимание на това, - хематолог, имунолог, гастроентеролог и имунолог, и УНГ, които особено се занимават с деца, са най-запознати с Епщайн бар вируса специалисти, но и то, ако ги интересува, не всички са наясно, уви.

Билирубините са най-първоначалните сигнали за Епщайн (за да не се правят често тези скъпоструващи за Епщайн изследвания, това ми го каза гастроентероложката, която най-първо ме насочи към Епщайна), влезнат ли в норма, и Епщайна се успокоява, но трябва редовно, на около 6 месеца да се следят, плюс холестеролите всички, чернодробните и желязото. Вижте си и трансферина, той е другото желязно депо, освен феритина.

Последна редакция: ср, 17 яну 2024, 16:14 от хадзапи

# 160
  • България <3
  • Мнения: 327
Здравейте, при какви стойности на билирубините може да става дума за Епщайн Бар? Много завишени ли?
От две години насам при профилактични изследвания на кръв ми излизат съвсем леко завишени билирубините общ и директен и ходих при гастроентеролог и той ми каза, че ако и двата са завишени на 99% става дума за синдром на Жилберт, което е състояние и не се лекува с хапчета. 

# 161
  • Мнения: 858
Стелияна, Синдром на Жилбер Е генетично заболяване. Често се бърка Епщайн с Жилбер, мен така ми забавиха откриването на Епщайна цели 2 години.
Така, че се вижте с тези билирубини да нямате Епщайн, а пък да Ви говорят, че е Жилбер.
А за Жилбер има 2 основни неща, никога да не се остава да има чувство за глад и да се спи достатъчно, и при най-малката умора - да се отпочива.
Аз имам и Жилбер, но Епщайна ми е на първо място.

# 162
  • София
  • Мнения: 1 037
Здравейте, при какви стойности на билирубините може да става дума за Епщайн Бар? Много завишени ли?
От две години насам при профилактични изследвания на кръв ми излизат съвсем леко завишени билирубините общ и директен и ходих при гастроентеролог и той ми каза, че ако и двата са завишени на 99% става дума за синдром на Жилберт, което е състояние и не се лекува с хапчета. 


Дъщеря ми е така и доста пренеснения отнесохме, че й става и зле, като повиши билирубините. И някак все ми беше притеснено да не е нещо друго. Накрая, съвсем случайно, търсейки съвсем друго, попаднах това изследване - https://www.genica.bg/test/sindrom-na-zhilber-gilbert-syndrome-u … fragmenten-analiz. Положително се оказа при нея. По-спокойно е, отново не напълно, но все пак...

# 163
  • Мнения: 195

Какъв протокол следвахтв точно? Аз мисля в петък да започна 3:6:9 прочистване. Опростеното обаче.

Здравейте, мисля много внимателно и стриктно да подходя. Поставила съм си като първа цел да изключа напълно не-храните, доколкото разбирам те биха саботирали всички останали действия. Въвеждам постепенно хранителни добавки, сутрешно прочистване и смутито за тежки метали. За няколко месеца мисля да разуча рецепти, и едва след това да опитам някое прочистване. Успех на вас с 3:6:9!  Simple Smile

//
edit:

Прощавайте, не съм разбрала въпроса ви. Вероятно имате предвид протокола, с който овладях острата фаза на херпес зостера - имах ужасен обрив по ръцете и грипоподобни симптоми. Тогава се стабилизирах благодарение на шоковата терапия с цинк - приемах два капкомера цинк през два часа. Веднага усетих, че имам подобрение, всичко мина за около седмица и това беше и причината да повярвам на Антъни. От всичко прочетено ми става ясно, че не може да има пълно излекуване от херпесните вируси. Амбицирала съм се да бъда стриктна с протокола, който е посочен за лечение: https://prirodnik.com/blogs/съвети-за-здраве/херпес-зостер-истин … ца-болести-част-2
, защото разбрах че не е шега войната с този вирус! Изглежда имам някакви поражения върху нервите. В близост до местата където имах обриви, чувствам ръцете си непрекъснато изтръпнали. Особено вечер е много неприятно. От добавките установих, че Лизин ми се отразява много добре, така че пия най-високата доза която Антъни препоръчва. Случва ми се някои дни когато съм по-натоварена да пропусна, и изтръпването се появява отново.. Тук обяснява за лизина: https://www.youtube.com/watch?v=1RMHEQ9l6G0&t=13s
Във фейсбук открих три групи, оттам научавам много неща, ако желаете може да се присъедините: Лечение на хронични заболявания с Антъни Уилям; Лечителят Медиум България; Деси Рачева за Антъни Уилям.

Последна редакция: ср, 24 яну 2024, 15:01 от не знам

# 164
  • Мнения: 57
Здравейте,

Синът ми беше болен няколко пъти последните 2 месеца - стрептококи, кашлица, температура и всички екстри. Осъмниха се за мононуклеоза заради завишени моноцити и днес пуснахме изследвания:

Име на теста (изследване)   Флаг   Резултат   Единици   Референтни стойности
Инфекц. мононукл. (EBV VCA IgM)   !   >160.00   IU/ml   До 20.00 (20.00 - 40.00: Сива зона)
Инфекц. мононукл. (EBV VCA IgG)      15.60   IU/ml   До 20.00
EBV EBNA IgG      0.40   Index   До 0.90 (0.90 - 1.10: Сива зона)
EBV EA IgG      1.39   Ratio   До 0.90 (0.90 - 1.10: Сива зона)

Детето е видимо добре вече - лимфните възели спаднаха, има апетит, живичък и веселичък е. Проблемът е, че през нощта вдига лека температура (37.3 градуса най-много), която спада след 1-2 часа от самосебе си.

Имам 2 въпроса - 1) кой лекар ще ми препоръчате, за да потвърди диагнозата и да назначи лечение?

2) Детето ми почти не е било на училище тази година. Трябва ли още да го задържам вкъщи или при липса на остри симптоми може да го пускам? Има ли някаква карантина тази гадост?

# 165
  • Мнения: 19 310
Някой от детските инфекционисти в Инфекциозна болница, ако става въпрос за София.
Няма карантина, но аз бих изчакала консултацията с инфекционист. Има много грип в момента, а организмът е с разклатена имунна система от Ебв.

# 166
  • Мнения: 62
Здравейте,сина ми на 7 год.имаше температура,подути лимфни възли и обрив по ръцете.Пуснахме изследване за ебщайн бар и Igm му беше 41 при 40 горна,а Igg 750.Изписаха му ацикловир и изопронизин.По добре е вече,казаха след месец пак да пуснем излседвания.Да ви попитам,дали е възможно да се е реактивирал при мен?От 10 дни имам темп 36.9-37.2 избиват ми херпеси по устата,тамън ми мине друг ми излезе,също така усещам като тежест под лявото подребрие.Дали да пускам изследвания?

# 167
  • Мнения: 109
Здравейте! Синът ми беше с Мононуклеоза през декември миналата година. Терапията беше 10 дни 3 х 2 изопринозин, на 11 години е. Имаше подут лимфен възел отзад на врата, който спадна бавно. Сега обаче, след повече.от месец и половина от началото на заболяването, му се поду лимфен възел под челюстта от другата страна, възелът е много голям. Не го боли гърло, няма развалени зъби. Кашля от доста време, откакто се разболя от Мононуклеоза,
, но и това вече върви към подобрение. Възможно ли е възелът да е от Мононуклеозата? Имаме час за преглед след 2 дни и ми е много притеснено.

# 168
  • Мнения: 19 310
Възможно е да е от моното. На ваше място за успокоение бих минала през хематолог в детската клиника в ИСУЛ.

# 169
  • Мнения: 66
Септември месец миналат година синът ми беше с болки в гърлото  , налепи по сливиците и температура .Изписаха му 1 антибиотик , втори и без съществена промяна . Пуснах му изследеания за Епщайн Бар и съответно консулт с Инфекционист , УНГ и Вирусолог .
Инфекциониста отрече синът ми да е болен , защото Ig M е отрицателен . УНГ и Вирусолога казаха , че  е болен и му бе предписан Изопринозин за 10 дни 3×1 , после за 1 месец по 2 т. сутрин и антибиотик за 10 дни по антибиограма заради високо AST . Изопринозина го спряхме в средата на Януари . От 1 седмица е пак с болки в гърлото , уголемени сливици , температура . Пуснахме гърлен секрет и излезе чист . Ето и кръвните за антителата
Реактивация на вируса ли е или е трябвало по-дълго време да се приема Изопринозин ? Другата седмица ще се консултираме с Вирусолог , Имунолог и Инфекционист , но до тогава все ще ми е притеснено . Моля за мнение през Септември първо заразяване ли е било или реактивация ? Какви схеми на Изопринозина прилагате и за колко време ?

# 170
  • Мнения: 326
Здравейте искам да попитам ,нещо дъщеря ми миналата година  Април боледува от  мононуклеоза беше 7 дни в болницата . И от тогава до Февруари месец 2024 не е боледувала и вдигала Т . Февруари се разболя от грип В ,но отново не беше вдигала висока Т само до 38  направи си курса с лечение от АБ и се оправи . И сега от 4 дни е болна отново ,започна с оплакване и болка в ухото с Т до 38 водхме на УНГ изписа капки и за смучене заради леко червено гърло. Само че тя се влоши и вдигна по висока Т 39 ,2 и започнаха да избиват пъпки по тялото без ръцете и краката . Чак на 4 -тия ден се появиха и слабо по ръцете в горната част.Ходихме на лекар отново изписаха АБ и да се вземе натривка за Скарлатина . Само че тя няма типичният за скарлатина обрив и той става силно изразен само като вдигне Т ,след това затихва и остават само като леки като релеф пъпчици .И преди ми е вдигала висока Т и никога не се получавало така даже и при 40 C .Сега започвам да се чудя дали се  е реактивирал вируса .И ако излезе отрицателен за Скарлатина , какви точно изследвания да пусна за да проверя EBV дали не се реактивирал.

Последна редакция: пт, 15 мар 2024, 08:54 от valari86

# 171
  • Мнения: 449
Този вирус е отвратителен! Имунната система направо умира, веднъж хване ли те... На мен също започнаха от тогава периодично да ми излизат страшно много пъпки, да имам често болки в ушите, започнах да имам проблеми с периферната нервна система. Ужасно е... За изследвания пуснете стандартните за антитела и за текуща инфекция на EBV. Аз също трябва пак да го направя скоро.

# 172
  • Мнения: 152
Здравейте,
След изкаран някакъв вирус Октомври 2023 не съм същата. Изтощение, умора, задъхване, краката не ме държат, вие ми се свят. Боледувам често. И какво ли още не.
Реших да си направя тест за EBV и какво да видя, доста високи IgG тела.
Не изследвах IgM.
ПКК ми е ок. CRP в норма.
Нямам температура и т.н.
Според вас да изследвам ли IgM за активна инфекция или няма нужда.

Общи условия

Активация на акаунт