Който иска телевизор тънък, дебел, плосък, изпъкнал, голям или малък... Ами да си купи сам. Никой не е длъжен на другия.
- Публикувана: 29 ноем. 2019, 18:00 ч.
- Последно мнение: 28 ян. 2020, 10:25 ч.
С какво ви дразнят свекървите? – 117
Ние купихме на майка ми 🤣Беше с една стара кошница.
П. С - подарък, който не очакваше.
П. С - подарък, който не очакваше.
Така разбирам да ѝ купите телевизор, но предполагам майка ти не е мрънкала, че иска нов тв. Такива изненади са окей. Ние понякога подаряваме разни неща на нашите и свекърите.. Ей така, защото имаме желание, но никой никога не си е позволявал да иска нещо от нас.
Човек трябва да се съобразява.
Нещо, което прочетох във FB и много ми хареса,
Разбира се, че не е съвсем така, има и голями говеда, но като цяло жената има право. Сетих се за онази потребителка, която беше възмутена как свекървата сипвала манджата първо на сина си.
"Нещата, които ни свързват
Понякога ми казват (сигурно и Яна чува такива думи) "Не е възможно толкова да се разбират снаха и свекърва. Или може би е възможно, само ако си приличате, ако имате еднакви характери. И тогава много неща ви свързват и се сближавате."
Искам да ви разкажа една съвсем кратка случка от днес. Сутринта рано дойдох у Яна и Теди, за да гледам Бобче днес. Те и двамата имат работни ангажименти и се налага да помогна. Пристигнах, Яна набързо ми даде инструкции, след което ми посочи една табличка с две чаши.
- Мими - каза - направила съм ти кафе да си имаш за цял ден. Не бях сигурна дали ще се справиш с кафеварката.
Сега, аз пия кафе от над 30 години, и съответно правя кафе пак от толкова. Имала съм джезвета, кафеварки, машини за шварц, кафе-машини всякакви, даже и професионални. С две думи, стара кафеджийка съм. И тези думи мога да приема по два начина. Или да си кажа, че снаха ми ме мисли за глуповата. Или да си кажа, че снаха ми е загрижена за мен и специално си е направила труда да ми приготви кафе, за да се чувствам добре. И аз избрах второто. Много ясно, ще си кажете, но дали винаги правим този избор? Всеки ден, за всяка подобна ситуация?
Онзи ден пък минах през тях да оставя кекс. Яна и Бобче спяха. Знаех, че ще спят, защото цяла нощ са се будили, че Бобче е болен. Обаче реших да ги изненадам и като се събудят, да намерят кекса. Затова тихичко влязох, само да го оставя на масата и да бягам. Но кучетата от радост се разлаяха и ги събудиха. Яна също можеше да приеме случката по два начина. Да си каже: "Тая моя свекърва бива ли да ни събуди заради един смотан кекс" и да ми се разсърди. Но тя направи друго. Усмихна се и ми каза:
- Много ти благодаря, Мими, ние щяхме бездруго да ставаме.
Логично звучи да избираш винаги втория вариант, нали така? Но много хора избират първия. И в основата на всяка зловеща снахо-свекървенска история стоят много такива избори.
Едни и същи неща се случват на всички ни. От нас зависи какво ще изберем - дали те ще ни свържат или ще ни разделят.
И това не е избор, който се прави веднъж в живота, а всеки ден.
На снимката виждате най-големия ни обединител. Малко е болен, но ще оздравее.
Обичта лекува."
Разбира се, че не е съвсем така, има и голями говеда, но като цяло жената има право. Сетих се за онази потребителка, която беше възмутена как свекървата сипвала манджата първо на сина си.
"Нещата, които ни свързват
Понякога ми казват (сигурно и Яна чува такива думи) "Не е възможно толкова да се разбират снаха и свекърва. Или може би е възможно, само ако си приличате, ако имате еднакви характери. И тогава много неща ви свързват и се сближавате."
Искам да ви разкажа една съвсем кратка случка от днес. Сутринта рано дойдох у Яна и Теди, за да гледам Бобче днес. Те и двамата имат работни ангажименти и се налага да помогна. Пристигнах, Яна набързо ми даде инструкции, след което ми посочи една табличка с две чаши.
- Мими - каза - направила съм ти кафе да си имаш за цял ден. Не бях сигурна дали ще се справиш с кафеварката.
Сега, аз пия кафе от над 30 години, и съответно правя кафе пак от толкова. Имала съм джезвета, кафеварки, машини за шварц, кафе-машини всякакви, даже и професионални. С две думи, стара кафеджийка съм. И тези думи мога да приема по два начина. Или да си кажа, че снаха ми ме мисли за глуповата. Или да си кажа, че снаха ми е загрижена за мен и специално си е направила труда да ми приготви кафе, за да се чувствам добре. И аз избрах второто. Много ясно, ще си кажете, но дали винаги правим този избор? Всеки ден, за всяка подобна ситуация?
Онзи ден пък минах през тях да оставя кекс. Яна и Бобче спяха. Знаех, че ще спят, защото цяла нощ са се будили, че Бобче е болен. Обаче реших да ги изненадам и като се събудят, да намерят кекса. Затова тихичко влязох, само да го оставя на масата и да бягам. Но кучетата от радост се разлаяха и ги събудиха. Яна също можеше да приеме случката по два начина. Да си каже: "Тая моя свекърва бива ли да ни събуди заради един смотан кекс" и да ми се разсърди. Но тя направи друго. Усмихна се и ми каза:
- Много ти благодаря, Мими, ние щяхме бездруго да ставаме.
Логично звучи да избираш винаги втория вариант, нали така? Но много хора избират първия. И в основата на всяка зловеща снахо-свекървенска история стоят много такива избори.
Едни и същи неща се случват на всички ни. От нас зависи какво ще изберем - дали те ще ни свържат или ще ни разделят.
И това не е избор, който се прави веднъж в живота, а всеки ден.
На снимката виждате най-големия ни обединител. Малко е болен, но ще оздравее.
Обичта лекува."
Много точно го е казала жената. В повечето случаи от нас зависи, от вътрешната ни настройка, светоглед и възприятия. Ние с моята свекърва сме от този тип, като описания. Писала съм и друг път, че се разбираме чудесно, вече 15 години. Не би ми хрумнало да търся негативен подтекст в нещо казано или направено от нея. Първо, защото съм от хората, които гледат винаги в доброто у другите, не търся скрит замисъл зад действията им, просто така съм устроена. Второ, защото познавам свекърва си, знам какъв човек е и не виждам смисъл да търся под вола теле. Когато не се познавахме добре, действах на максимата по точка първа - виждам доброто. Не се нагласям негативно предварително, без да съм била провокирана от човека отсреща. Не робувам на предразсъдъците за отношенията снаха-свекърва, слава богу, майката на съпруга ми - също. Чудесно се живее така.
Както казва Дъмбълдор, изборите, които правим, говорят много повече за нас, отколкото нашите способности.
Абсолютно - главното са нашите избори. Но не само това - дори да приемем, че има злонамереност (пак ще цитирам гореспоменатата потребителка с манджата) само мисълта "бе, к'вото искаш това си мисли, не ми пука" би имала по-полезен ефект. Естествено, ако ми дойде да ми се фръцне и да ми държи сметка кое как и защо в моя дом, обижда ме или Бог знае какво аз също ще се конфронтирам, но по принцип съм на тактиката "говори си, аз ще си правя каквото смятам и не ме вълнува особено какво мислиш". Разбира се, всеки си познава човека отсреща.
Светулчица, /понеже аз съм потребителката с манджата, ако не се е появила друга междувременно/ аз пък не съм толкова широко скроена. Ако не съм спала цяла нощ с болно бебе, то никак не бих се зарадвал на това, че някой ми носи кекс във времето, в което тъкмо сме заспали. Всички знаем какво са безсънните нощи с болни деца и как след поредната такава си просто като парцал. И това го казвам на база нашите взаимоотношения.
Ако са свикнали да си помагат и да са по-близки, може би така им е ок на хората. При нас няма шанс някой да влезе докато ни няма или спим, защото ключове за у дома никой освен нас няма.
Ако са свикнали да си помагат и да са по-близки, може би така им е ок на хората. При нас няма шанс някой да влезе докато ни няма или спим, защото ключове за у дома никой освен нас няма.
Скрит текст:
Ако не съм спала цяла нощ с болно бебе, то никак не бих се зарадвал на това, че някой ми носи кекс във времето, в което тъкмо сме заспали. Светулчица, /понеже аз съм потребителката с манджата, ако не се е появила друга междувременно/ аз пък не съм толкова широко скроена.
Скрит текст:
Всички знаем какво са безсънните нощи с болни деца и как след поредната такава си просто като парцал. И това го казвам на база нашите взаимоотношения.
Ако са свикнали да си помагат и да са по-близки, може би така им е ок на хората. При нас няма шанс някой да влезе докато ни няма или спим, защото ключове за у дома никой освен нас няма.
Ако са свикнали да си помагат и да са по-близки, може би така им е ок на хората. При нас няма шанс някой да влезе докато ни няма или спим, защото ключове за у дома никой освен нас няма.