С какво ви дразнят свекървите? – 117

Той е типичен мъж жертва на майка си, не я слуша, но нейните драми, успяват да го разчувстват и той не си дава сметка или се опитва да не си дава сметка какво цели майка му с това държание и че всичко се върти около нея.
След като се опита да ни попречи да си купим апартамент в София / с кредит /, защото би било най-добре да отидем в провинцията и да живеем с нея, и след като вдигна голям скандал на мъжа ми, той чак тогава забеляза как / или призна / как се държи майка му.
Когато се видим, колкото и рядко да е това, ме засяга - обижда ме индиректно и го прави преднамерено / винаги след конкретни думи и обиди има ехидна усмивка с наведен поглед / и ако не и се отдаде да ме уязви, и пада настроението.
Това нормално ли е? Вече почти не я каня да идва вкъщи, а когато ходим да я видим, срещите са кратки / мъжът ми също вече не иска да оставаме в нейния дом /, но тя търси начин да създаде проблем.
Оплаква се че е самотна, но когато се видим, продължава с грубото и арогантно държание. Опитах се да намери общи теми с нея - например преди гледаше турски сериали / вече спря/, разпитвам я за църквата и,  но тя започва да ме агитира да се присъединя и да давам пари за църквата и, така и тази тема спря. Не чете книги, защото са порочни и греховни. Започнах да чета за нейния роден град повече инфо - за едно време, за сега, мероприятия, но тя избягва и тази тема и така.
 Тя е изключително религиозна, но принципите и се основават на това че, тя е в нужда и на нея трябва да и се помага.
Той говори няколко пъти с нея и ограничи контакта с нея, но тя му е майка и не може да я игнорира. А между временно тя търси постоянно нови неща с които да обижда, заяжда се или да провокира проблеми. Ходи на инат и на него и на мен!

Аз чак не мога да повярвам, че айде не след първата, ами след втората обида не си спряла изцяло комуникацията с нея. Защо ти е да говориш с нея, да й ходиш на гости и да я каниш, нека си говорят и си се виждат със синчо, ти за какво си им там. Така де Спокойствие за всички

Какво значи "почти не я каним" и "когато ходим да я видим". Защо го правите? Аз разбирам, че жената е здрава, права. Ако пък толкова е зор, нека синът и да ходи сам.

Сама ли живее, важно  е.

Доскоро се опитвах да изградя нормални семейни отношения - без типичните скандали снахи/свекърви, защото това малко или много влияе  и на отношенията между съпрузите.
и защото ми беше мъчно за съпруга ми - да бъде поставен в такава неловка ситуация, но вече си показах "рогата и аз", избягвам я и ограничавам контакта с нея.
 Вместо да си вземе поука от това, за да не бъде съвсем самотна на стари години, тя продължава.

Оплаках се достатъчно, нали

Хм, жертва бил. Я да се стегне малко.Той да си контактува колкото си иска с нея. На теб да ти осигури спокойствието майка му да не ти скача по главата. И Бърди е права. Ти не знаеш ли как се тегли майна и се спира комуникация? Спираш. Не търсиш. Не отговаряш. Не контактуваш. Аз бях 20-годишно пате, което отсвири голямата сестра на мъжа ми, пробваща се да го играе заместник-свекърва. Теглих една майна и до ден днешен нито съм я виждала, нито съм я чувала, нито имам намерения да я видя или чуя. Обаче, мъжът ми беше плътно зад мен - той си общуваше с нея, но тя до мен достъп нямаше.

вече да, от около 2 години, но всичко това започна много преди това

Съжалявам, но да искаш плазмен телевизор, когато синът ти е безработен, си е нагло дори и за самотно живеещите.

С
Защото когато не ходя изобщо, разбирайте 3-4 пъти годишно, тя започва да се оплаква на съпруга ми, че я игнорирам и че било редно да контактувам с нея и че ако има нещо, тя ще се извини, ОБАЧЕ...
следващият път всичко се повтаря отново.
Изкарва се жертва, поне се опитва.
Не съм влизала в пряка битка с нея, когато ходя на гости, се опитвам да не се оплаквам или избягвам дразги.„
Не е възпитано да се разправям с нея на нейн терен, както и когато дойде до вкъщи - вече не повече от един/два пъти годишно, толкова  я каня и то когато направи намеци.

самотна е аз знам това и няколко пъти казвах че държа на мирните и добронамерени отношения. Казах на съпруга ми, че за мен не е проблем да я поканя някой уикенд да дойде до вкъщи, или празниците да прекара с нас, но когато се държи добре, без дразги, без заяждане и намеци какво трябва да направя за нея.  Въпреки всичко, ситуацията си остава същата. Може би, аз вече не съм същата!
Аз от нея никога нищо не съм искала и очаквала, дори сватбата ние и мойте родители я платихме. Жилището го купихме сами, тя не участва в нищо, но и аз нищо не искам от нея, освен добро отношение

Имам предвид друго- сам  у нас е  трудно да се оцелява.Двама нямат нужда от помощ.Плазмен телевизор не съм и мечтала.Но ако има други деца може да се разберат и добавят нужното за оцеляване. Това го дължат. Правят сметка на  храна ,топло ,лекарства и тя сигурно има някакъв доход и  добавят. Това е човешко. Нататък нищо не дължат.Ясна ми е, не е  от ЕГН-то, нито дали е майка или дърво,до човек си  е.
Има такива , егоисти, глезени, урсуз.Ако не е сама пък да се оправя.Винаги съм казвала, че на крив човек само игнор може да се приложи, иначе страдат всички.
Като ходят  и те имат разходи там, става дума за престой  и  е шугаво да е за нейна сметка,та не може никак да не се помага, но само за оцеляване.Ако няма как социални помощи да получава, не знам какво е дереджето  и.Понеже съм сама съм наясно как се живее. Но плазми не са оцеляващ фактор.
Съветът ми  е това, помощ,  общуване  при санитарен минимум от нейното дете(деца) и толкова.
Да обиждам не ми е в характер, не са ме и обиждали директно, говореше с притчи свекърва ми и като допре до кавга е млъквала.Аз също и оцеляхме 35 години заедно. Храна носех , плащах разноски и след мъжа ми.Даваше първо 10 ,после вдигна на 20 лв от пенсията за разходи,не е без хич. Заглушавах  тирадите като не слушам.Но не ми е минало през ум да я лиша от топло , вода, телевизор, храна.Накрая се записа в патронаж да и носят храна и давах събота и неделя като почиват. Купувах и с нейни пари вафли и каквото поиска ,сладолед обичаше  и такива по поръчка, но първо даваше на чужди хора ,да не я излъжа. С времето чуждите  изчезнаха и останах аз.
По такива причини си затварям устата дори като ми се крещи. С вермето свикнах  и  да не  забелязвам нищо. Но това е  след доста години ,млад човек се трови  веднага.

Тя проси пари от всички - има приятелка в чужбина от която редовно взема пари, прави намеци за пари на всички, но не иска да работи и да си помогне малко. Ако децата и бяха богати или с отлично платени работи, разбирам, но, когато самите те оцеляват, да стои и да чака наготово. ПРекарва свободното си време, ходейки на разни селски мероприятия - фестивали, панаири и т.н. около нейния град, но не иска дори почасово да работи, защото вече се е наработила достатъчно.
Живее в жилище купено от нейните свекър и свекърва и обзаведено от тях, те са и помагали навремето - разбирайте до преди 10 години. А сега иска ние да работим и за нея

благодаря, че ме изслушахте. Започнах да ходя на психоаналитик, защото няма с кого да споделя. Майка ми, счита че, просто трябва да търпя. На съпруга ми му говоря доста особено в последно време, но се чувствам огорчена, наранена. Няма да се оправдавам с малодушието си да напусна съпруга си, защото истината е че, като цяло се разбираме добре - имаме близки отношения, просто имах нужда да споделя. Благодаря на всички

Не, не си длъжна да търпиш неуважително отношение. Никой не е длъжен. Ако е вдовица свекърва ти, получава и част от пенсията на съпруга си. Да поработи малко, може и почасово, не само да виси по църквите.
Ако беше на 80 г. или тежко болна, щях да съм на друго мнение. Но тя не е. Егоизъм е това в най-чистата си форма.

Ама как ще напускаш съпруга си, глупости. Просто спираш да си общуваш с нея, аз наистина, честно, не виждам колко трудно може да бъде това, след като не живеете заедно.