Любители на кучета - 100

Бебето



Много обича да се гушка и да спи в мен.

Един бишкот Хагрид на 10м

Днес скокнахме до село, че бая време не бяхме ходили с магарето и пообиколихме малко из баирите:

Написах цял роман, батерията ме издаде и хайде от начало....
Не пиша, защото ме е срам. Аз съм лош стопанин! Не успях да се изборя с това Джуро да остане вътре. Стана дворно куче. След изядена врата в опитите си да я отваря и да си излиза и след вечерно крадене боклука на съседката и внимателно подреден из целия ни двор, стигнахме до там, че вечер дори е и вързан. Сутрин след като децата отидат на училище става отново свободен и като повечето кучета тук, може да обикаля квартала, иначе ходи до училището, в училището...  голямата дъщеря го взима на ръце и го връща в къщи после пак на училище, а в едната посока е около половин час  та.... Първо всеки по пътя си, после който си е в къщи или някоя добронамерена съседка го отвързва. Отделно и с колата като се тръгва също трябва да е вързан, иначе и нея гони чак до вкъщи. Един ден мъжа ми ще ме прибира от работа, с идеята да се срещнем на 20 мин от тези 30 до гореспоменатото училище....ами от вкъщи до вкъщи и готов за игра,а беше мокро...
Та сега имам два проблема с две кучета, който живеят заедно - полу хъски и като моето, само че кафяво..непородисто,мъжки. С тях живее едно чакалче, женско  и поне една котка. Стопаните им имат и не дворно куче булонка, също мъжка.
Та хъскито преди играеше с моето, но кафявото като започна да расте и взеха да го нападат. Изглежда като че го давят, той се предава, но те са глутница, не само защото са 4, хъскито и кафявото са глутница. Истината е, чо до сега не е пострадал, не е имал кръв и рани. Не знам това давене, давене ли е или игра, но на моя опредрлено му е некомфортно като минава от там, свива се, прибира ушаците, става по-нисък.... Мъжа ми и децата в отделни ситуации казват, че когато Дж.се предаде, хъскито му захапва муцуната. Какво означава това? Никога не съм виждала някое куче да захапва муцуната на друго, а в различни дни и ММ и децата ми го споделят като видяно.
Сега ще (до)пиша и по другия ми проблем, но първо да постна това да не го изгубя отново.
Понеделник, 6:05ч. поглеждам часовника, обувам се, якето, шапката и тръгвам на работа. Стигам до оградата на гореспоменатите кучета, виждам хъскито на улицата, стои като лъвска статуя, страх ме е да не би да не ме познае и го поздравявам "Здрасти Хаси". То тръгва към мен, мен си ме е страх, скача да стъпи на корема ми с лапи, сякаш да го галя, но СТРАХ МЕ Е  и давам крачка на зад при което от двора излита кафявото и започва да ме лае, а хъскито решава,че трябва да са дует. Ситуацията е такава, че аз уплашена се старая да бъда спокойна на макс, докато от двете ми страни ме лаят две кучета от една глутница. Пуша. Някое от тях постоянно гледа да ми е в гръб, при което аз се въртя и се старая и двете да са ми пред очите. Забелязеам, че цигарата ми не им е приятна и докато издишам от нея те се връщат крачка на зад, та дистанцията се сменя постоянно. Ту е 50см. ту 20. На десетина метра има магазин, пред него паркирано камионче със запалени фарове, мисля си, този скоро ще излезе и ще ме спаси....напразни надежди. Правя се на храбра, казвам им да се разкарат....нищо....имам две деца, владея до съвършенство изкуството да си говоря сама.
Страх ме е!
Свестна съм, че ако искат да ме изядат да са го направили, или нямат смелост или са ме взели за забава. Всичко се случва до оградата им, до прозореца на спалнята на стопанката, надявам се да се пробуди, да се покаже....поредна напразна надежда. Не й знам името, не мога да я извикам, иначе бих се драла, та както се казва да е мъртва би се дигнала. По някое време чакалчето се размърдва до вътрешната врата и аз с нападателите ми сме щастливи, че някой ще излезне от там ама не....
В този момент вече съм се преместила от другата страна на улицата, не до оградата им. Не знам дали съм се измъкнала в момента на очакването някой да се покаже на вратата или докато сме се въртели преди това, но този танц продължаваме да си го играем. Някак си си изваждам телефона и звъня на ММ, който още спи, на високоговорител, няма начин да остана да се браня само с една  ръка: "Ставай и идвай с колата да ме вземеш, държат ме тук като заложник"
"Тебе те е страх за това" Ама аз не се старая да ме е страх, то е по-силно от мен.
"Миришеш им на нашето куче, за това" На нашето ами,няма да мириша на съседските, няма как да се отмириша.
"Абе няма нишо да ти направят, отивай"
А, не бе, аз така за кеф ди стоя.
Да вметна, че после като проверих, звъняла съм му в  6:23.... Около 10 мин.са ме държали така.  В такъв момент, това е равностойно на часове.
Докато говирим в далечината забелязвам човек-спасение. Казвам на съпруга да изчака, пак ще звъня ако трябва. Съседка,  спира на около три метра от нас и гледа. "А? Мислех, че не нападат хора?"
"И аз така мислех, но вече доста време съм така"
Тук разговора ни спира и всичко си продължава по старо му. Аз танцувам, тя стой и гледа.  
Ето и един съсед "Какво става? Няма страшно!" Вика ги, те отиват до него и започва да ги гали, съседката ме подминава с мръсна газ, аз обяснявам как не са ме пуснали да мина докато се старая да я догоня. В този миг чувам лай зад себе си, съседа ги е пуснал и те тичат към мен с лай. Вече съм полубясна "Ама защо ги пусна?" "Цял ден ли да ги пазя?"
"Само докато изчезнем"
Вика ги втори път за около две сек и пак същото, този път минава кола и ги разсейва.
ММ се е разбудил и звъни да види дали съм се спасила. На работата два часа поне съм била готова да ревна всеки миг, само срама да се разрева пред толкова народ ме е спрял. Мислех да пиша тук за съвет и си казах,най-много за жезъла да ми кажат, но какво бих постигнала с него, може би ще спират да лаят за секунда, но няма да се разкарат. Мислих цял ден, докато шиех на машината в цеха. Мъжа ми ме посреща и изпраща....
Единственото което ми дойде на ум за защита е да нося дезодорант. Няма да им е приятно, но надявам се няма да бъда нахапана и тнт. Предполагам от тяхна страна е териториално или кой знае какво, но вече и до магазина не мога да ходя...  все още.
Вечерта подобна ситуация с по-малката дъщеря и нейна приятелка, но тях ги е пресрещнал Джура и по нейни думи застанал между кучетата и децата, сякаш се оставял да го давят, само да не закачат тях.
Пет мин. след тях голямата ги прегръщала и мачкала....
Ходихме да говорим със съседката, чула че лаят, но мислела, че лаят куче. Не нападали хора. Съседа, дето ме спаси й бил казал. Помолих я да върже поне кафявото. Върза го за около 24ч.
Наистина ме е страх.

Vige, поред.
Не е преборване, а възпитаване. Няма как да станат нещата, ако не отделиш време и не възпитаваш кучето, ежедневно. Те не стават сами послушни и научени.
Кастрирайте го. Скоро ще зпочне да се бие за женски.
И, за бога, не го оставяйте да скита по улиците, ще го блъсне кола.

Кучетата, дори тези жшвеещи или имащи джстъп до двор, се нуждаят от разходка, нови места и интерести неща за плавене. Това прави кучето по-интелигентно, спокойно и уравновесено.
Най-вероятно глутницата му показва кои са шефовете. Ако не им се отваря, няма да го наранят. Това, обаче лесно може да се промени, като възмъжее и започне да се заплесва по некастрирани женски.

Здравейте. Може би е често обсъждан проблем тук, но аз все пак ще драсна няколко реда. Кучето ми се чеше от около година вече доста драстично на моменти. Обезпаразитявано е, август месец му направиха изследвания на козината и казаха, че "Най-вероятно е гъбична инфекция, със сигурност не е паразитна". Проблемът беше, че пристъпихме към лечение чак преди около месец. Отидох, казах какво са казали на изследванията от август и ветеринарят съответно предложи два вида лечение - хапчета (които трябва да се пият в продължение на около 15 дни)+инжекции против сърбеж веднъж на седмица или другия вариант ваксини. След като ми казаха плюсовете и минусите на двете неща, избрах първия вариант с хапчетата. Казаха ми, че за килограмите и възрастта му му се полага 1/4 от хапчето всеки ден, и почнах да му ги давам. След седмица отидох за инжекция, но ми заявиха, че е най-добре да не му се слага, тъй като можела да навреди на други неща в организма му, а само с хапчетата е щял да се оправи. Случи се да пропусна да му дам хапче 2-3 пъти, но минаха около 15 дни и аз подобрение изобщо не виждам честно казано. Спрях хапчетата (въпреки че имам останали още 3 цели) и се чудя дали да не пробвам отново, но се притеснявам да не стане пък прекалено много.

Имам чувството, че дозата е твърде малка и това е една от причините. Другото нещо, което подозирах е, че може изобщо да не са гъбични инфекции, тъй като по думи на баба ми те със сигурност са й казали, че "най-вероятно" е такова, т.е. не са били напълно убедени. Това, което си мисля аз, е, че може да е от храна, понеже четох, че доста често определени храни предизвикват алергични реакции. Няма рани от чешенето и хапенето, просто му е леко уредяла козината на проблемните места (подмишници, около слабините) и е малко по-зачервено, но нищо по-сериозно от това.

Преди лечението с хапчетата го пръскахме със спрей Биопирокс (не по предписание на лекар) и се беше подобрил, но когато спряхме, отново започна да се чеше. Сега като съм спряла хапчетата отново го пръскам със спрея и ще видим какво ще стане.

Не съм сигурна какво да правя. Четох, че е възможно да се направят изследвания за алергии, но съм почти сигурна, че във ветеринарната клиника в града ми не предлагат тази услуга. Не искам да прибягвам към ваксина, тъй като ми изредиха доста лош страничен ефект след нея, въпреки ефективността й срещу сърбежа. Като цяло нямам много доверие на клиниката, тъй като и други хора са имали проблеми с нея, и съм наистина объркана...

vige - може би е хубаво да прочетеш малко повече какво животно е кучето. Ако скоро не се заемеш сериозно с възпитанието му, ще изпуснеш момента. Щом ви следва до училище и след колата, значи се чувства свързано с вас и има отношение към вас. Но скоро това може и да се промени. Нещата, които е правил са нормални, особено за куче, което не е възпитавано. Много хора си взимат куче с представата, с която си правят бебе - нещо много сладко, готино, нежно и прочие. Но когато бебето почне да плаче или детето да се тръшка "ей колко ми е непослушен" ми не, не е непослушен. Минава през нормален период на израстване. И с кучетата е така. Поведението им е отражение на нашето отношение.
Всяка вечер след работа, когато тръгна да разхождам моето куче, с майка ми водим един и същи диалог:
- Ама сега защо? Тя беше на вън, пишкала е.
- Искам да я изведа АЗ
- Ама тя дивя на двора и няма нужда да излиза
- Не, имаме нужда да излезем и аз и тя. Не разбираш, така се създава емоционална връзка и освен това кучето има нужда от различни пространства за опознаване.

И така... това е всяка вечер почти.
И докато не ходех на работа я бях научила и беше доста спокойна на разходка, но за да я науча излизахме по 2-3-4 пъти на ден. Сега ме изнервя страшно много, понеже пак се дърпа много силно и аз очаквам всеки момент да се подхлъзна. И знам, че не е виновна обаче си изпускам нервите да й се навикам.

Колкото до "глутницата" също ще те посъветвам да почетеш малко. Опитай да се сприятелиш с тях, вземи си саламче или нещо друго следващия път като минаваш. Както го описваш те не са се "стървили" и нападали. Просто малко са те взели на мезе, защото си се дала
И разбира се, говори сериозно със съседката си.

Не бих омаловажавал ситуацията. За мен формирана глутница с териториални претенции върху пешеходна зона е опасна. Особено за хора изпитващи страх и ходещи сами.
Съжалявам, но мисля че следва незабавно да се вземат мерки, а дотогава не ходете сама.

Phh, прочети за алергиите. Може и това да е проблема. И потърси друг ветеринар и заведи кучето ти.


Vige, по втория проблем. Саламче.
Бих предложила да ги сплашваш, ако беше инцидентно присъствие, ама не е. Затова запаси се с нарязан салам, кренвирш и тн и като излезеш, директно започвай да ги храниш. Сприятеляването с тях ти е единствения изход, защото така, като те чета, няма да ги вържат и приберат.

За кучето, което се чеше - първо, намери читав ветеринар. Второ, да му направят изследвания, а не да играят на "тука има, тука няма". Какво значи "най-вероятно е ...", ако е правено изследване? Това навежда на мисълта, че изследване изобщо не е правено, а просто са ви прибрали парите. Гъбичките са доста и различни видове, и упорити - трябва ти точен вид и специфично лечение. Аз гъбична инфекция хванах в началото още - при едно малко плешиво петънце и веднага бяхме на лекар. Бият се инжекции - т.нар. противогъбични ваксини, отделно се маже засегнатото място, поне при нас това беше лечението. Не помня имаше ли хапчета за през устата. Но това, което описваш, ми прилича на алергия или паразит точно, а не на гъбична инфекция. С каква храна храниш?

Съжалявам, но награждаването на агресивно поведение е предпоставка за сериозни неприятности. Кучетата не са тъпи и схващат веднага кой ги храни от добри чувства и кой от страх. И често проявяват сериозна агресия към последните. Бих предприел следните стъпки:
1. Говорене със съседите да си оправят оградата или да ги държат вързани. А и да ги кастрират.
2. Оплакване до съответните органи да наложат глоби.
3. Елиминиране на кучетата докато не са предизвикали сериозен проблем.
Дотогава - с придружител.

Сериозно ли давате такъв съвет? А кой ще определи че тези кучета са агресивни?Очевидно се държат така не със всички.Кастрирането е хубав съвет,но за съжаление не оправя поведенчески проблеми .Само работа,много работа с кучето по неговото възпитание .

Ако 1 и 2 не проработят - абсолютно. Пожеланията за възпитателна работа с кучетата са правилни, но дали са изпълними на практика и от кого? Кастрирането решава донякъде проблемите свързани с желанието за доминиране (което покрива и пазенето на територия несвързана с получаването на храна).
Кучетата и да не са агресивни - ще станат при тези условия. И никой не може да гарантира, че няма да има тежки последствия. Ако в България имаше закони, които да се спазват, кучетата щяха вече да са в приют, а стопаните им наградени със солидни глоби. Съжалявам, но хората са с приоритет, колкото и да обичам кучетата.

Доколкото знам, vige не е в България.

Иначе за момента разговор със стопаните е не просто желателен, а наложителен. Особено щом ситуацията се повтаря с дете.

Vige не е в България и всичките и постове са от типа - тук ги пускат така, тук правят така..
Затова и се дава съвет отговарящ на описаната от нея ситуация.

Освен това, когато не я лаят и нападат, а си чакат наградките, може и тя да спре да се страхува от тях.

И трето, нейното куче също тича свободно. Ако Елиминира тези, от които я е страх, някой посто ще Елиминира нейното в отговор...

Просто предложения и аз мога да дам много. Въпроса е да се даде съвет, отчитащ най-много фактори от ситуацията.