Мислите ли за бъдещето?

  • 4 750
  • 120
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 18 876
niama_me, щом знаеш причината, ще се бориш с нея - ти си една крачка напред! Успех от мен!

# 76
  • Мнения: 8 853
Именно това непрекъснато повтаряне отвсякъде колко е кратък тъй че давай, не мисли, не се тревожи...
В смисъл нямам теб предвид в никакъв случай, а че масово това се натъртва. На хора като мен примерно това действа много потискащо...
Влияе на мечтите ми..

Оставам с впечатление, че те е страх от смъртта. Или се бъркам? Rolling Eyes
Не, не се бъркаш. Осъзнах , че в никакъв случай един някакви определени години не ми стигат нито да направя всичко което искам, нито да се наобичам, второто най-вече. Не себе си. А дори и себе си да се науча да обичам малко повече, ни това е без значение...

Таис, ако това е депресия , и си права, значи аз съвсем сериозно съм в депресия от около 27 години....и се задълбочава .
Изобщо не е срамно да ходя на терапия, първо няма по-близо от 200 км и второ това са страшно много време и ужасно много средства които нямам. А честно казано -да абсолютно скептично съм настроена. Но и да не бях...така стоят нещата.
Мъча се сама да си дам кураж , затова и пиша тук- получавам мнения, съвети...някои ме карат доста да се замисля...други ме тревожат повече...но се надявам да успея. Все някога.

Мога да ти помогна като ти разкажа някои неща. Неща, които няма да ги чуеш или прочетеш другаде.Всичко зависи от това доколко ще ги приемеш. Ако не си отворена към тях, ще минат само покрой ушите ти. Време имаш за всичко. Просто не го разбираш от позицията, от която гледаш сега. Защото гледаш на себе си като на едно тяло, което има заложена някаква крайна точка, времева точка, когато вече ще престане да съществува.Оттам ти идва цялата трагедия. Опитвах се да обясня на майка си и баща си, но не пожелаха. Отидоха си в страх.Много съжалявам за това. Може да не съм била убедителна.

# 77
  • Мнения: 17 412
Как точно смяташ да се позовеш на чужд опит и да се справиш сама, не е много ясно на този етап. Твърдо си решила да живееш в неизживяно минало със страх за бъдеще.
Скоро в едно обучение колежка, която не бях виждала отдавна, сподели, че осъзнала как - нямало да ѝ стигне един живот да се доквалифицира, и  наблюдавах някаква свръхагресивна амбиция и хаотична настървеност в желанието ѝ да да повиши квалификацията си. Мъжът ѝ спрял да говори с нея, поради честите отсъствия - нещо, което ми каза между другото.
Та, мисли си, кое за теб и пряко зависещо от теб ти е важно, не кое ти пречи на мечтите. С тези обвинителни похвати към заобикалящия те свят няма да постигнеш успехи.

# 78
  • Мнения: X
Твърдо си решила да живееш в неизживяно минало със страх за бъдеще.

Емоциите не са плод на решения. Нито се коригират с решения.

# 79
  • Мнения: 17 412
Емоциите първо се изразяват, не се тъпчат обратно, докато не се гътнеш от соматика. С уточнение за съществени отлики между емоция и проблемно поведение.

# 80
  • Мнения: X
Да, поне при повечето жени замитането под килима е адски вредно.
Мъжете обаче твърдят, че това им бил единственият начин за справяне, и че ръчкането из емоциите ги съсипвало. Някои така обясняват навика си да лекуват фрустрации, като се напият и сбият.
Не знам дали да го вярвам.
Има и разни психолози, които твърдят, че женският начин на анализиране на всяка психо-сянка бил смъртоносен за повечето мъже.
Общо взето различните хора имат различни способи да се справят с демоните си.

# 81
  • Мнения: 17 412
Най-често съм чувала мъже да казват, че са неразбрани и натоварени с очаквания, не зная за твърдения. Нямах за цел да делим полово хората.
Simple Smile

# 82
  • Мнения: X
мъже да казват, че са неразбрани и натоварени с очаквания.
Simple Smile
Което не са твърдения?

# 83
  • Мнения: 17 412
Не са. Моя бивша колежка, с която работех в екип, а тя ми беше пряк началник непрекъснато превеждаше моето изказано мнение така: “ти ми твърдиш тука, че”
Simple Smile

# 84
  • Мнения: X
Значи просто си приказваш, без да твърдиш нищо?

# 85
  • Мнения: 17 412
Значи просто споделям какво мисля по даден въпрос/проблем.
Ако не усещаш разликата в смисъла и не ти носи повече информация прочетенето, би могла да спреш да питаш.

# 86
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Мозъка теоретично се тренира как и какво да мисли. Казвам теоретично, защото лично аз не съм успяла да го постигна.

# 87
  • Мнения: 3 186
Именно това непрекъснато повтаряне отвсякъде колко е кратък тъй че давай, не мисли, не се тревожи...
В смисъл нямам теб предвид в никакъв случай, а че масово това се натъртва. На хора като мен примерно това действа много потискащо...
Влияе на мечтите ми..

Оставам с впечатление, че те е страх от смъртта. Или се бъркам? Rolling Eyes
Не, не се бъркаш. Осъзнах , че в никакъв случай един някакви определени години не ми стигат нито да направя всичко което искам, нито да се наобичам, второто най-вече. Не себе си. А дори и себе си да се науча да обичам малко повече, ни това е без значение...

Таис, ако това е депресия , и си права, значи аз съвсем сериозно съм в депресия от около 27 години....и се задълбочава .
Изобщо не е срамно да ходя на терапия, първо няма по-близо от 200 км и второ това са страшно много време и ужасно много средства които нямам. А честно казано -да абсолютно скептично съм настроена. Но и да не бях...така стоят нещата.
Мъча се сама да си дам кураж , затова и пиша тук- получавам мнения, съвети...някои ме карат доста да се замисля...други ме тревожат повече...но се надявам да успея. Все някога.

Мога да ти помогна като ти разкажа някои неща. Неща, които няма да ги чуеш или прочетеш другаде.Всичко зависи от това доколко ще ги приемеш. Ако не си отворена към тях, ще минат само покрой ушите ти. Време имаш за всичко. Просто не го разбираш от позицията, от която гледаш сега. Защото гледаш на себе си като на едно тяло, което има заложена някаква крайна точка, времева точка, когато вече ще престане да съществува.Оттам ти идва цялата трагедия. Опитвах се да обясня на майка си и баща си, но не пожелаха. Отидоха си в страх.Много съжалявам за това. Може да не съм била убедителна.
Ън, давай, обясни, моля те.

# 88
  • Мнения: X
Мозъка теоретично се тренира как и какво да мисли. Казвам теоретично, защото лично аз не съм успяла да го постигна.

Единственият начин засега, който съм открила за увеличаване на ендорфините, домамина, серотонина и всякакви "щастливи" естествени наркотици, е безпощадната ежедневна физическа активност. Никакво положително мислене, никаква медитация, никакъв психотренинг.

# 89
  • Мнения: 9 152
е, то нали и в определени храни ги има, съветите са да ги ядем по повече, особени тези от нас, които в определен период или по някаква причина имат остра нужда.
А за мозъка и тренирането на мислите- когато човек изучава енергиите на накшатрите, в които му попада лагната, луната, меркурий, основни точки и водещи планети, тогава много неща се изясняват, свързани както със собственото " аз": личните мисли ( тяхната същност и контролиране), стремежи, страхове, таланти; така и околния свят.

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт