Мислите ли за бъдещето?

  • 4 735
  • 120
  •   1
Отговори
4 дек. 2019, 18:09 ч.
  • Мнения: X
Напоследък не ми е добре. Хич. Известен здравословен проблем ме изкара извън релси, а аз имам проблем с релсите. Срам ме е да се оплаквам, Искам просто да споделя.
Не спирам да мисля за остаряването, болестите които неизбежно идват с него и живота с тях....Имаме около 10г разлика със съпруга ми. Аз над 30, а той над 40. Постоянно в главата ми е , че половината ако не и повече живот мина. А това което остава кой знае какво ще е ....Избива ме на рев, в главата ми има ужасни мисли....Кой ме караше да ровя и търся глупости в интернет , попаднах на стари теми в БГ мама за възрастовата разлика...Колко е ужасно ако не сме на една възраст. Колко страшно е за децата да имат болни родители . Мечтаех за още едно дете. Сега ме е страх:-( неискам да остаряваме, искам да сме вечно заедно, искам да сме здрави. Искам и да върна времето назад и да изживея всичко хубаво, което пропилях в тревоги, тъй като си имам проблем с това. Опитвам се да си помогна сама. Понякога се справям сякаш....Страничните хора
Мислят че съм най-веселия човек. Каква е тази заблуда. Вътрешно съм ....Не е така .
Просто искам да знам има ли някой, който понякога р изпадал в такива размисли . Не го правя с цел да се успокоя, че не съм единствена, а за да чуя как се справяте с това и да опитам да помогна на себе си.

# 1 4 дек. 2019, 18:24 ч.
  • София
  • Мнения: 1 509
И аз съм същата хипохондричка. От млада съм като теб и сега си се чудя на акъла защо съм се тормозила на 30. След 10 години ще ти се видят абсурдни тези ти терзания на фона на годините ти. Мъжът ти разбирам да е с 20 години по-стар, а той е мъж в разцвета на силите си.

# 2 4 дек. 2019, 18:36 ч.
  • Мнения: X
Аз също винаги съм била такава. Колкото повече напредва възрастта , толкова повече хора около мен също  неизбежно остаряват , боледуват и се загубват някои от тях. Хора които са ми били просто на здравей и не са близки по никакъв начин също изчезват нелепо и млади ....Това ме кара да мисля за себе си и хората които обичам. И се разкъсвам вътрешно. Опитах веднъж да вземам по-леки уж медикаменти, които само трябваше да ми дадат едно рамо, естествено изписани от лекар, но се чувствах странно. Сякаш не съм аз. Безизразна и апатична. Прекратих ги веднага и с повече усилия се справих някак сама. Последва дълъг период, в който се чувствах стабилна и добре. Сега уви, всичко отново се случва.....Сдържам се колкото мога, за да не натоварвам ситуацията в къщи и да изживявам всичко сама. Понякога обаче много ми личи. Винаги съм била много чувствителна а в момента като тези , всяко нещо ми пълни очите със сълзи. Толкова натоварващо чувство !

# 3 4 дек. 2019, 18:40 ч.
  • Мнения: 46 572
Не, не мисля за бъдещето. Постигнала съм някаъв баланс м/у работа/пари/семейство/роднини, радвам се на настоящето и ценя всеки ден който имам с хората, които обичам. Каквото и да се случи, никой не може да ми отнеме времето, прекарано заедно и всички хубави спомени, които съм натрупала за 41 г.
Както казва мъжът ми, човек не трябва да се настройва - да мине по-бързо седмицата, за да дойде събота и неделя, а да се наслаждава на всеки ден.

Просто трябва да си реалист, неизбежните неща трябва да ги приемеш и да се примириш. Тогава вече ще можеш да се насладиш на живота. Може и още утре да си идем, може и след 10-20-40 г., когато-тогава. Но не си заслужава да губиш и 1 ден в мислене какво ще стане, нито да правиш неща, заради които да изгубиш всичко, което имаш. Нито ще го измислиш, нито ще ти стане по-добре, само ще мине още 1 ден, който е можело да бъде приятен.

Скрит текст:
Болести си имам достатъчно, ИР, наднормено тегло, щитовидна, миома за операция и т.н. Лекувам си което преценя и хич не им позволявам да ми развалят настроението Laughing

# 4 4 дек. 2019, 18:41 ч.
  • Мнения: 12 473
Не.
В смисъл - мисля си за бъдещето, ама само какви още хубави неща ми предстоят да изживея.. Heart Eyes

Защо да вкарвам негативни мисли - Вселената винаги дава това, което си мислиш.. Sunglasses

# 5 4 дек. 2019, 18:43 ч.
  • Мнения: 19 168
За себе си не съм де притеснявала преди да имам дете, обаче сега е различно. Особено като разбереш за нелепо или неочаквано загинали връстници. Притеснявам се за близките, за детето, имам едни тягостни мисли, сънища, искам да ги изключвам, да ги няма, защото са кофти енергии и се боя, че и това влияе.

# 6 4 дек. 2019, 18:44 ч.
  • Мнения: 22 867
И мисля, и си казвам, каквото има да става - ще стане. Хората живеят различно, боледуват и не толкова. Понякога си отиват млади, понякога живеят до дълбока старост. И никой не може да ти каже колко, докога, в здраве или в болест. Нищо ви няма на разликата, и с - 10 години разлика от страна  на мъжа има. Толкова е различно и индивидуално. Ако се разбирате, какъв е проблемът? Мисля, че наистина здравословният ти проблем те е разклатил, оправяй него, те болестите са така - идват и си отиват в повечето случаи, пожелавам ти го и на теб. И се весели, сега ти е време за това. Въпреки че, все съм си мислила, че старостта е тъжен период, но, като гледам, има и възрастни, които добре си се веселят. Само не бих казала, че са повече, на болшинството май не им е много весело.
Съвсем наскоро бях в такъв период, който си описала във втория пост. Добре че и те минават и заминават. Аз също пия някакви леки билкови успокоителни, но определено се "стягам" сама и някак оправям нещата. Дори до лекар не стигам, не че е за хвалба. И НСЧ е права, точно така трябва, да се живее за момента, деня, колкото и клише да е, да гледаш, търсиш и преживяваш хубавите неща, колкото и малки да са....иначе е ужасно да ти мине животът в мисли за лошотии. Както се казва, като дойдат, ще му мисля.Simple Smile

# 7 4 дек. 2019, 18:52 ч.
  • Мнения: X
Здравословния проблем в случая не  е мой а на съпруга ми...Аз също си имам 2-3 видя болежки:-( но понеже съм от 20-годишна с тях, вече ги приех почти....Той обаче е човека, на когото се опирам ! Изплаших се ...и още ме е страх, докато не направим контрол за да видим има ли ефект промяната в начина ни на живот...
П.П....А двамата как пушим...Sad

# 8 4 дек. 2019, 18:56 ч.
  • Мнения: 12 473
Ами спрете да пушите..))

Вторачването в болежките само ги засилва, и обратното - ако не им обръщат внимание, спират да контролират живота ти.

# 9 4 дек. 2019, 18:57 ч.
  • София
  • Мнения: 8 002
Ако има нещо да се случва, то ще се случи. С притеснения няма да го предотвратя. Старая се да се радвам на всеки ден, прекаран с близки и приятели. А докога ще сме заедно, не зависи винаги от нас.

# 10 4 дек. 2019, 19:04 ч.
  • Мнения: 15 619
Утре не съществува, нямаме и толкова богато въображение, че да си го предпишем.

# 11 4 дек. 2019, 19:05 ч.
  • INFJ
  • Мнения: 9 449
Опитай се да живееш в днешният ден, бъдещето е много разтегливо понятие, може да съдържа всичко, а ти явно имаш тенденцията да мислиш повече за негативните моменти, които предстоят. Да, те все някога ще дойдат, но докато мислиш за тях, изпускаш настоящето.
Имаш само това, което е в момента, наслаждавай се на него, защото утрешният ден, никой не ти е обещавал.

Ако положението е сериозно, може би посещение при специалист ще се отрази добре?

# 12 4 дек. 2019, 19:09 ч.
  • Мнения: X
Луда работа.
И като го мислите какво?
Спрете пушенето, живейте нормално.
Никой не знае какво ще му донесе утрешният ден.

# 13 4 дек. 2019, 19:17 ч.
  • Мнения: 3 186
Цитат на: niama_me в ср, 04 дек 2019, 18:09

Мислят че съм най-веселия човек. Каква е тази заблуда. Вътрешно съм ....Не е така .


Първо, престани да заблуждаваш хората. Най-гадно е да познаваш някой много весел човек. Дори е жестоко в повечето случаи. А той да се окаже същият нещастник като теб.

Вредиш на хората с лицемерието си!

# 14 4 дек. 2019, 19:19 ч.
  • Мнения: 46 572
Цитат на: niama_me в ср, 04 дек 2019, 18:52
...Той обаче е човека, на когото се опирам !
Ми цени го и му показвай обичта си, с депресивни мисли най-много и него да повлечеш. А това, че е с 10 г.... за там ред няма. Мой роднина със сериозно заболяване надживя жена си с близо 20 г., тя - жена-балкан, цял живот без нито една болежка.
Никога няма да забравя и една около 60-годишна съседка, която ни настигна като взехме прабаба ми да живее при баба, защото вече беше на 80 г. и ѝ беше трудно сама. Изпрати ни с думите: Айде и като умре баба Мария ми звъннете да дойда на погребението, защото много си я уважавам!
След 2-3 г. съседката почина, а прабаба ми живя 15 г. след нея...

За пушенето, заповядай в темата за отказване, не е страшно, аз го направих след 18 г. сериозно пушене. Доста ще ти олекне. И физически, и емоционално.

# 15 4 дек. 2019, 19:20 ч.
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 297
Често потъвам в такива мисли. А не искам. Лошото е, че не можеш да ги изгониш. Искам да спра, или поне да забавя времето. А то препуска лудо и ето- още една година се изниза.
Смятам, че старостта в България е грозна, тъжна и самотна. И бедна, и болна. Искам да остарея красиво, да не будя у децата си тревога.
Болестите са си болести. Вече почти няма пенсионер, че и по- млади без хронични заболявания. Стрес, начин на живот, кофти храна...

# 16 4 дек. 2019, 19:20 ч.
  • Мнения: X
Аз не заблуждавам. Напротив, показвам всяка емоция и гняв и тъга и смях . Просто аз за себе си смятам че съм през повечето време тъжна , те виждат в мен друго. И помнят другото .

# 17 4 дек. 2019, 19:22 ч.
  • Мнения: 1 376
Аз съм на 32. Имам един здравословен проблем вече. Имам и злоупотреби с алкохол и други неща зад гърба си. Баща ми се разболя от много тежко заболяване, майка ми е на години вече. Гледам в момента да живея що годе здравословно, пък каквото има да става, ще стане. Деца поне нямам да му мисля толкова, няма да увисна на някой в ръцете поне след 10 - 20 години.
Хич не ме устройва сегашната работа, търся, но удрям на камък. Това ми скапва настроението още повече. Чувствам, че донякъде се провалих с грешни избори навремето, но сама съм си виновна.
Не мисля за бъдещето. Живея за настоящето. Не виждам защо да се затормозявам допълнително за разни имагинерни сценарии.

# 18 4 дек. 2019, 19:24 ч.
  • Мнения: 8 836
Няма причина за терзания, те ще отминат с времето.
Когато бях млада и аз се тревожех за разни несъществени неща.
Колкото по-стара и болна ставам, толкова по-малко ми пука.
И освен това съм сигурна, че на всеки има да му се случва това, което му е подготвила съдбата. Нито може да се промени, нито да се избегне.По тази причина живея без драми.
Успокоителни пък да взимам -абсурд!
Хората, когато нямат проблеми, се опитват да си измислят някой, че им е скучно.

# 19 4 дек. 2019, 19:24 ч.
  • Мнения: 3 186
Цитат на: Genocide Lollita в ср, 04 дек 2019, 19:22
Живея за настоящето. Не виждам защо да се затормозявам допълнително за разни имагинерни сценарии.

И как се живее за настоящето? То ти казва - чувствам се зле, изглеждам зле и болестите ми са много зле. Какво да му живеем на настоящето?

Ън, съдбата е ясно понятие. Няма мърдане от нея. Има страх.

Не вярвам в промяната на линията на съдбата.

# 20 4 дек. 2019, 19:27 ч.
  • Мнения: 1 376
Цитат на: tainichka в ср, 04 дек 2019, 19:24
Цитат на: Genocide Lollita в ср, 04 дек 2019, 19:22
Живея за настоящето. Не виждам защо да се затормозявам допълнително за разни имагинерни сценарии.

И как се живее за настоящето?
Като не ти пука особено и не си правиш планове и сметки без кръчмар. Бившият ми мъж казваше, че това било "циганска работа", въпреки че той с неговите грандиозни планове е без образование и сигурно още прибира от маминка наема от нейната гарсониера и философства за живота по пижама у тях.

# 21 4 дек. 2019, 19:27 ч.
  • Мнения: 46 572
Цитат на: VickyTaylor в ср, 04 дек 2019, 19:20
Смятам, че старостта в България е грозна, тъжна и самотна. И бедна, и болна. Искам да остарея красиво, да не будя у децата си тревога.
За разлика от по-възрастните, ние имаме възможността да трупаме активи, на тях им е било отнето всичко - поминъка на цели поколения, който е предаван от едно на друго, имоти и т.н. Те не са имали нашите опции, при нас е различно и каква ще е старостта ни зависи от нас. На 30-40 е точно времето да работим в тази насока.

# 22 4 дек. 2019, 19:28 ч.
  • София
  • Мнения: 12 374
Не.
Не мисля за утре, радвам се, че ме/ни има днес. И мен, и детето, и мъжът ми, и животните ни, и всички, които обичам. Толкова е кратък тоя живот, че е напълно безсмислено да го отравяме със страхове.

# 23 4 дек. 2019, 19:32 ч.
  • Мнения: 8 836
Цитат на: VickyTaylor в ср, 04 дек 2019, 19:20

Смятам, че старостта в България е грозна, тъжна и самотна. И бедна, и болна. Искам да остарея красиво, да не будя у децата си тревога.

Оф, ей това наистина буди голяма тревога и у мен .Напълно вярно е. Наблюдавах го до преди няколко месеца при родителите ми и хич не искам да си спомням. Звучи ужасно, но понякога се радвам, че бързо се отърваха, бяха наистина тъжна гледка в последните 1-2 години, стари, болни и отчаяни.

# 24 4 дек. 2019, 19:36 ч.
  • София
  • Мнения: 12 374
Баба ми онзи ден навърши 90, да ми е жива и здрава. Определено не е тъжна, самотна и отчаяна. Има силен дух, куп роднини, които я обожават и постоянно се въртят около нея и й помагат, 5 правнучки, които я разсмиват и й топлят сърцето. Искам да остарея като нея Heart

# 25 4 дек. 2019, 19:42 ч.
  • Мнения: 3 186
Цитат на: Не се сърди, човече в ср, 04 дек 2019, 19:27
За разлика от по-възрастните, ние имаме възможността да трупаме активи, на тях им е било отнето всичко - поминъка на цели поколения, който е предаван от едно на друго, имоти и т.н. Те не са имали нашите опции, при нас е различно и каква ще е старостта ни зависи от нас. На 30-40 е точно времето да работим в тази насока.
[/quote]

Няма такова нещо. Баба ми е била осъдена, за да не се случи това да се вземе от хората и да се даде на друг.

Не вярвайте на подобни измислици!

Как не го преодоляхте оня момент и не продължихте напред? Нали сте много кадърни!

# 26 4 дек. 2019, 19:49 ч.
  • Мнения: 1 376
Аз пък взимам вдъхновение точно от "млади" възрастни хора. За съжаление рядко се срещат у нас.

# 27 4 дек. 2019, 19:55 ч.
  • Мнения: 3 186
Цитат на: Genocide Lollita в ср, 04 дек 2019, 19:49
Аз пък взимам вдъхновение точно от "млади" възрастни хора. За съжаление рядко се срещат у нас.

Има ги.

Оная власт ни даде хора, къдърни с образование в много области. Без нея щяхме за сме една селска държава.

# 28 4 дек. 2019, 20:14 ч.
  • Down south
  • Мнения: 7 726
Цитат на: niama_me в ср, 04 дек 2019, 18:09
Просто искам да знам има ли някой, който понякога р изпадал в такива размисли . Не го правя с цел да се успокоя, че не съм единствена, а за да чуя как се справяте с това и да опитам да помогна на себе си.
Темата ме впечатли.
Да, изпадам в такива състояния и потъвам в подобни мисли.
За протокола, ние сме по-възрастни от вас.

Имах цел и грижи, избран колеж за дъщеря ми, след това разходите, как ще свикне далече от нас, а ние как ще свикнем без нея у дома. Всичко си идва на местата.
Имам морета от притеснения, понякога мога и да се давя, но излизам на повърхността, мислейки за хубави неща, пътувания и бъдещи преживявания.
Да, не ставаме по-млади, но пък голяма част от живота е пред нас.

# 29 4 дек. 2019, 20:31 ч.
  • Мнения: X
Последното изречение звучи толкова оптимистично....
Иска ми се да мига да кажа по-голямата част от живота е пред нас. Уви....дълголетниците сякаш са малко вече....А навсякъде чета че средната продължителност на живота расте. Да , знам че това е адски субективно и зависи от един милион неща, но ми се иска старостта да е поне до 100 години. В  сравнително общо здраве. А ако стана на 100, вероятно ще искам още толкова Sad
Как може да измислят да има робот с интелект, който да замени в много функции човека, а в същото време хората да
Мечтаят за дълголетие..

# 30 4 дек. 2019, 20:31 ч.
  • София
  • Мнения: 17 856
Да, мисля за бъдещето. Гледам да овладявам тези миски, защото не са полезни. Имах много непредвидени обстоятелства последната година и нещо и всячески се опитвам да си създам емоционални, финансови и всякакви буфери за подобни, защото очаквам нови и нови. Демек, наплаших се.
От друга страна, почти всичко си има причина. Аз за себе си осъзнах част от причините и ако си вземем уроците и живеем по малко по- различен начин, така че да намалим риска, може би ще е по- спокойно за човека.

# 31 4 дек. 2019, 20:46 ч.
  • Мнения: 2 478
Цитат на: niama_me в ср, 04 дек 2019, 18:09
Напоследък не ми е добре. Хич. Известен здравословен проблем ме изкара извън релси, а аз имам проблем с релсите. Срам ме е да се оплаквам, Искам просто да споделя.
Не спирам да мисля за остаряването, болестите които неизбежно идват с него и живота с тях....Имаме около 10г разлика със съпруга ми. Аз над 30, а той над 40. Постоянно в главата ми е , че половината ако не и повече живот мина. А това което остава кой знае какво ще е ....Избива ме на рев, в главата ми има ужасни мисли....Кой ме караше да ровя и търся глупости в интернет , попаднах на стари теми в БГ мама за възрастовата разлика...Колко е ужасно ако не сме на една възраст. Колко страшно е за децата да имат болни родители . Мечтаех за още едно дете. Сега ме е страх:-( неискам да остаряваме, искам да сме вечно заедно, искам да сме здрави. Искам и да върна времето назад и да изживея всичко хубаво, което пропилях в тревоги, тъй като си имам проблем с това. Опитвам се да си помогна сама. Понякога се справям сякаш....Страничните хора
Мислят че съм най-веселия човек. Каква е тази заблуда. Вътрешно съм ....Не е така .
Просто искам да знам има ли някой, който понякога р изпадал в такива размисли . Не го правя с цел да се успокоя, че не съм единствена, а за да чуя как се справяте с това и да опитам да помогна на себе си.
Маце, една здравна застраховка с високи лимити си правиш(2 милиона Евро), пиши ми на лично, ще те свържа, с който трябва, и няма да имаш проблем, и страхове до 65 годишна възраст. Оттам-насетне вече, не мога да помогна, я камилата, я камиларят. Това къде на "шега" го казвам, но по-скоро сериозно, защото това е животът.

Слушай сега - живей си, млада си още много. Няма как да знаеш какво ще стане. Не може да се осланяш на нищо, нито на гени, нито на "здравословен" начин на живот и т.н.
Цени каквото имаш, цени себе си, близките си, ето имаш мъж, прави секс всеки ден, дете, родители, сигурно. Добрувайте си и се наслаждавайте на живота. Това "докога" не се знае, утре може човек да го бутне кола, или да ти откажат спирачките, ако караш, или Господ знае какво. Така че обичай се, глези се, гледай си кефа, густото и само напред!

edit: Егати, по-сериозен пост сигурно не съм писал никога, даже един емот не сложих. Wink

Последна редакция: ср, 04 дек 2019, 21:01 от FragranceFanatic

# 32 4 дек. 2019, 20:58 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Tаис в ср, 04 дек 2019, 19:36
Баба ми онзи ден навърши 90, да ми е жива и здрава. Определено не е тъжна, самотна и отчаяна. Има силен дух, куп роднини, които я обожават и постоянно се въртят около нея и й помагат, 5 правнучки, които я разсмиват и й топлят сърцето. Искам да остарея като нея Heart
От думите ти лъха топлина и уют ! Да ти е жива и здрава наистина ! Страхотно се почувствах от това, което прочетох !:kissing_heart:

# 33 4 дек. 2019, 21:01 ч.
  • София
  • Мнения: 17 856
Да де, ама това според мен са изключения. Съжалявам, но наистина в България старостта е бедна, гадна и мизерна. Но и младостта може да бъде такава, така че не бих обвързвала страховете с възраст.

# 34 4 дек. 2019, 21:08 ч.
  • Мнения: X
Ами то в такъв случай понеже е тежка и бедна старостта, дай да си направим тежка и бедна младостта с мисли за старостта. Изобщо може и да не стигнем до старост. Няма по-сигурно нещо в тоя живот от смъртта. На всеки различно му е писано. Но животът си е живот и той си тече с нас или без нас и независимо дали ни е страх или не. Не виждам смисъл да се тревожа за бъдещето. Не можеш нито да пресметнеш нито да предотвратиш всичко. Радвайте му се на живота, кратък е и никой не знае неговия точно колко ще е кратък.

# 35 4 дек. 2019, 21:23 ч.
  • Мнения: X
Именно това непрекъснато повтаряне отвсякъде колко е кратък тъй че давай, не мисли, не се тревожи...
В смисъл нямам теб предвид в никакъв случай, а че масово това се натъртва. На хора като мен примерно това действа много потискащо...
Влияе на мечтите ми..

# 36 4 дек. 2019, 21:31 ч.
  • Мнения: 4 577
Цитат на: tainichka в ср, 04 дек 2019, 19:42
Няма такова нещо. Баба ми е била осъдена, за да не се случи това да се вземе от хората и да се даде на друг.

Не вярвайте на подобни измислици!

Как не го преодоляхте оня момент и не продължихте напред? Нали сте много кадърни!
Тайничке, на колко години си? На прадядо ми е отнета къща и два магазина, а в тристаен апартамент са им настанили "наематели" в едната стая. Как ще се чувстваш, ако ти настанят чужди хора, които нито познаваш, нито сам си избрал за съжителство? Баба ми е учила във Френския колеж, но й е било забранено да следва висше образование, заради произхода й. Белене също ли е измислица??? Баба ми плака и се радва като дете през 89-та. За отнетото получи смешни компенсаторки, с които успя да си купи няколко нови уреда. После пък спестяванията на родителите ми за над 20 г. се превърнаха в хартийки през 96-та. За съжаление, много ни е къса паметта. А НСЧ е абсолютно права, че сегашните 40-50 годишни сме първото от няколко поколения, което има възможност, разчитайки на себе си, да си осигури по-добър живот.
По темата - имам син с физическо увреждане и безумно ме е страх, че ще бъде самотен. Очаквам, че ще се справи с това да е самостоятелен, да работи и да не разчита на друг в ежедневието си, но и сега, като дете, му липсват истински приятели. Опитвам се да съм позитивна, да не го мисля, но не ми се получава.

Последна редакция: ср, 04 дек 2019, 22:25 от TafTaf

# 37 4 дек. 2019, 21:54 ч.
  • Мнения: X
Много често, като чета по темите, се убеждавам колко бели са моите кахъри.
Но аз съм си такава, черногледа, цял живот съм се притеснявала за Неродения Иванчо.

Миналата година всичките ми планове за бъдещето внезапно се обезсмислиха и се оказах в безтегловност. Преживях доста тежка вътрешна криза с всичките му там екстри и се събудих някак оперирана от поглед към бъдещето. Всеки ден се опитвам да се фокусирам върху мига. Това е разковничето. Намират се решения на основните проблеми и повече не се мисли по тях. И се живее тук и сега. Животът е това, което се случва, докато си правим други планове. Съжаленията по миналото също са безполезни.

# 38 4 дек. 2019, 21:59 ч.
  • Мнения: 2 857
Разбира се, че мисля за бъдещето, но се старая да бъде в градивна проекция. Всички имаме притеснения, които ако не се преодолеят, спъват развитието ни. Опитвам се преживяното и изводите, които съм направил от него, идеите и вдъхновенията, които са ме водили дотук, да използвам във вземането на решения за утре.
Страховете опитвам да оставям в килера, на тъмно, а да мисля винаги в положителна посока.
Въпреки, че е казано "Ако искаш да разсмееш Господ, разкажи му плановете си", аз опитвам да греба и срещу течението. Понякога успявам, но не го приемам за даденост, защото неуспехът може винаги да дебне зад ъгъла.
Според мен е важно да се избягва мисленето за предопределеност, и че нищо не зависи от нас.

# 39 5 дек. 2019, 01:23 ч.
  • София
  • Мнения: 17 592

# 40 5 дек. 2019, 09:08 ч.
  • София
  • Мнения: 38 779
Не. Не мисля. Мисля от учебна година за учебна година. Всеки септември такива изненади ми сервира, че до Нова Година давам на заето.
Примерно, тази учебна година майка ми се освободи и си мислех, че може да ми помага с малкия. В смисъл, да го гледа следобед и да пишат домашни. Обаче я виждам, че се влошава психически и няма да мога да разчитам на това. Съответно плановете ми за работа на цял работен ден, добра заплата, евентуално спестяване за в бъдеще отпадат. И пак започвам от А и Б. За пореден път....

# 41 5 дек. 2019, 11:37 ч.
  • Варна
  • Мнения: 10 493
За съжаление знам за какво говориш. Всичко започна горе-долу около 30г., вече съм на 42г. и това усещане не ме е напуснало с тази разлика, че се научих до някъде да го контролирам.
Иска ми се да мисля само за момента, но ми е трудно. Страхувам се за детето си, за себе си и вече и за мъжа си. Имаме си дребните здравословни проблеми, но то кой ли няма вече.
Лошото е, че това е изгубено време. Неминуемо ще дойдат и черни дни, но това време, което съм изгубила без наистина реални проблеми никой няма да ми го върне.
Не прави моята грешка!

# 42 5 дек. 2019, 11:48 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Глухарче в чт, 05 дек 2019, 11:37
Не прави моята грешка!
Не искам ! По-силно е от мен. Уж съм горе-долу средно интелигентен човек , но защо не мога да проумея толкова просто нещо- живота има завършек. Имам чувството, че сякаш за първи път го чувам и сега започвам да го осмислям . Опитвам се и сякаш съзнанието ми отказва да го приеме. Задавам си откачени въпроси....защо се раждаме , защо загиваме....Имам чувството, че ще се предам и ще потъна в тези мисли.

# 43 5 дек. 2019, 12:04 ч.
  • Мнения: 2 857
niama_me, напротив - има те! Краят за всички е един и същ, и неизбежен. Просто за един е по-рано, за друг по-късно, за един по-тежък, за друг лек и неосъзнат. В това отношение почти нищо не зависи от теб. Но с тези мисли влошаваш и всичко, което ти се случва в процеса. Опитвай да забелязваш позитивното и да се радваш на дребните неща. Наслаждавай се на всеки миг. Толкова дреболийки се случват ежедневно, които биха оставили хубав спомен за бъдещето, ако намираш и в тях позитивът.
Знам, че звучи лесно на думи, а не е така в действителност, но мрачните мисли те дърпат назад. Не им позволявай!

# 44 5 дек. 2019, 12:55 ч.
  • Мнения: 7 953
Не помня кой е авторът, но мисълта е, че човек имал два живота. Вторият започвал, когато осъзнаеш, че имаш само един.

# 45 5 дек. 2019, 13:05 ч.
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Цитат на: Eva+ в чт, 05 дек 2019, 12:55
Не помня кой е авторът, но мисълта е, че човек имал два живота. Вторият започвал, когато осъзнаеш, че имаш само един.

Когато споделих мислите си още в началото с една приятелка тя ми каза " Поумняла си и се изкачваш на по-горно стъпало, дошъл е момента в който осъзнаваш, че всичко има край". Чела съм литература, че доста хора изпадат в такива състояние около христовата възраст, преди това си мислиш, че морето е до колене.
А и niama_me погледни си щитовидната жлеза. Доста често тя е виновна за такива депресивни състояния.

# 46 5 дек. 2019, 13:14 ч.
  • Мнения: X
Няма и нищо на жлезата...имах известен проблем с витамин Д и желязото но съм ги коригирала.
Не е там проблема, и знам къде е и защо е, но факт е, че се е случило и ме е променило в тази насока . Емоционална и по-лабилна съм била откакто съм осъзнат човек, но с времето се наложи са премина през неща, които тогава за момента мислех че ще отминат заедно със силния стрес и емоция, но уви. Отключиха се по-лоши неща....

# 47 5 дек. 2019, 13:20 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: tainichka в ср, 04 дек 2019, 19:24
Цитат на: Genocide Lollita в ср, 04 дек 2019, 19:22
Живея за настоящето. Не виждам защо да се затормозявам допълнително за разни имагинерни сценарии.

И как се живее за настоящето? То ти казва - чувствам се зле, изглеждам зле и болестите ми са много зле. Какво да му живеем на настоящето?
Ами, ей така, хващаш се за косата и се издърпваш от блатото.Накратко, действаш.
Сега съм на 53, слаба, здрава, красива, енергична и одухотворена.
Дали винаги съм била такава?
Само преди няколко години бях депресирана-родителите ми починаха доста скоро един след друг, дебела, почти 100 кг, болна, вдигах кръвно, пиех хапчета за кръвно, с ИР, висока КЗ.....Ако живеех в самосъжаление и слушах лекарите, още щях да съм си дебела, болна и депресирана.И да ме тъпчат с хапчета.
Само че, аз реших, че не искам такъв живот.И ще направя и невъзможното, за да променя това.Ако стане.
Ако ли не, поне ще знам, че съм опитала.А не съм се примирила.
За протокола:силно емоционална съм, не съм борбена личност, имам склонност към депресии и лесно се предавам пред трудности.
Защо и как успях сега, какво ме мотивира до степен да прескоча себе си, и до днес не ми е много ясно.
Но знам, че примирението никога НЕ е решение.
Апропо, точно снощи водихме подобен разговор с мъжа ми, темата ми идва някак като Знак от Съдбата, че той е бил прав, за кой ли път, а аз пак се вкарвам в емоционални ...."драми".
Може би е важно и какъв човек имаш до себе си....когато потъна, мъжът ми казва нещо подобно "И сега какво?И да се косиш, и да не, то каквото има да става, ще стане.Радвай се, че сме заедно ДНЕС, че се обичаме ДНЕС, че ни е хубаво ДНЕС, че сме здрави ДНЕС, защото Утре може да не съществува.Защо да тровим хубавото ДНЕС с лошото УТРЕ, като то  може да не дойде?!".

# 48 5 дек. 2019, 13:45 ч.
  • София
  • Мнения: 12 374
Франсоаз, респект.

Авторке, и аз съм имала своите тежки битки, и в блато съм стояла затънала до шия, и с детето първата година висях по болници, че и автоимунно си имам. Но съм щастлива - парадоксално, но сега на 41 съм по-уверена в себе си и по-стабилна психически отколкото когато бях млада и здрава като бик. Старостта е лукс - милиони хора по света умират преди да й се порадват. Ще съм благодарна ако мога да остарея и да се порадвам на внуци един ден, другото е вятър и мъгла.

# 49 6 дек. 2019, 01:17 ч.
  • Мнения: 9 152
Цитат на: niama_me в чт, 05 дек 2019, 11:48
Цитат на: Глухарче в чт, 05 дек 2019, 11:37
Не прави моята грешка!
Не искам ! По-силно е от мен. Уж съм горе-долу средно интелигентен човек , но защо не мога да проумея толкова просто нещо- живота има завършек. Имам чувството, че сякаш за първи път го чувам и сега започвам да го осмислям . Опитвам се и сякаш съзнанието ми отказва да го приеме. Задавам си откачени въпроси....защо се раждаме , защо загиваме....Имам чувството, че ще се предам и ще потъна в тези мисли.
Въпросите ти изобщо не са откачени. Задаваме си ги и като деца, и като възрастни всички. Под една или друга форма. Казват, че загиват ( или отиват във вечните мъки) грешниците ...или по- точно, непокаялите се грешници...защото всички сме грешни.
Казват и че има живот в бъдещия век. Че душата ни е вечна....
Преди съм си мислела винаги много оптимистично за бъдещето, някак си, все едно няма да имам повече тегоби, всичко ще е светло, жизнеутвърждаващо.....докато не осъзнах, че съм смъртна..

Сега мисля за делника. За мига. Забранявам си да си въртя сценарии за утре.

# 50 6 дек. 2019, 10:57 ч.
  • Мнения: 2 356

Има си и много плюсове тази възрастова разлика. За мен мъжете вървят поне 5-10 г. след жените в емоционалното си осъзнаване и в този смисъл връзката с по-възрастен мъж е по успешна. Бих се фокусирала върху тези предмиства, вместо в страхове от сферата на вероятностите.
За бъдещето мисля, доколкото се стремя да създавам някаква стабилност в настоящето. За мен е абсолютно безпредметно да се мисли за нещо, което е неизвестно и сценариите могат да са различни. Тревогите а бъдещето не могат да осуетят бъдещи нежелани събития /независещи от нас/, а точно обратното – могат да ти влошат качеството на живота в настоящето. На мнение съм, че като се фокусираш не върху бъдещето, а върху днешния ден – освен, че изживяваш по-пълноценно даденото ти СЕГА, правиш и най-доброто за УТРЕ, като създаваш една по-добра основа и стабилност в живота си, както и пазиш емоционалното си здраве, често причина за последващи физически оплаквания.   

# 51 6 дек. 2019, 11:42 ч.
  • София
  • Мнения: 1 395
"Искам и да върна времето назад и да изживея всичко хубаво, което пропилях в тревоги" - а на 40 и няколко как се виждаш? Защото аз те виждам как си мислиш същото, само че за сега. Като осмислиш поведението си и направиш извод, че е било грешно, опитай да не го повтаряш!
Вземи си един Киндъл или започни да играеш нещо на телефона си. Всеки път, когато започнат черните мисли, отвличай вниманието си. Тренирай мозъка си. Не е толкова трудно да се превъзпита човек, ако седне да помисли, да се ссмоанализира и да избере и следва строг план за действие.

# 52 6 дек. 2019, 14:17 ч.
  • Мнения: 3 186
Тук четох от сирената, че прекаленото самоанализиране в комбинация с бездействие води до депресии и неприятни резултати.
Напълно съм съгласна с нея.

# 53 6 дек. 2019, 14:51 ч.
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Не мисля за болести и остаряване. Това са неизбежни и независещи от теб неща, и да ги мислиш, и да роптаеш срещу тях, нищо няма да постигнеш, освен по-бързо състаряване. Не се вторачвам в разни дребни засега проблеми, не си внушавам, че ми има нещо. Казвам си, че нищо ми няма и това е. Може да не съм първа младост, ама като излязох сутринта в студа да търча като дива коза с кучетата, се почувствах като на 20. И това е всеки ден, плюс разумно хранене и тренировки. Казват, че заетостта и физическата активност отблъсква черните мисли.
Каквото е писано, това ще стане, няма смисъл човек да си скапва живота в мисли за нещо, което я се случи, я не.

# 54 6 дек. 2019, 14:56 ч.
  • София
  • Мнения: 38 779
Много добре знам, че рак щрак и останалите му приятели ме дебнат зад ъгъла. Обаче ми се живее и хич няма да им се дам. Гледам да не се заседявам вкъщи, че като се заседя и се замисля....

# 55 6 дек. 2019, 15:51 ч.
  • Мнения: 18 777
При мен така се стичат обстоятелствата, че всяко зло за добро както се казва. Никога не съм имала монотонен живот. Обикновено почти всяка година ми се случва много голямо и важно събитие - имам предвид раждане на дете, смяна на жилище, сериозни промени или в работата, или в личен план. Никаква скука. Нямам и никакво време да мисля за евентуални проблеми. Просто като ми дойдат до главата ги решавам. Ако нещо ми трябва, действам в насока да стане. Мечтая си най-много за повече сън и това е Wink Ходя на фитнес, за да не се схвана от работа и според мен когато спортуваш нещо, дори и леко да е, ако е редовно, по-рядко ти идват мрачни мисли.

# 56 6 дек. 2019, 18:28 ч.
  • София
  • Мнения: 12 374
И аз така - бурен, чак шантав живот допреди да се роди дребната. От раждането пък съм твърде заета с нея, мъжа ми, дом. любимци, работата и приятелите, за да имам време да седна и да потъвам в драматично-мрачни мисли. Ето сега до пет бях на работа, после взех детето от занималнята, изведох песката за малко, сега се преобличам и почвам да си правя тренировката - час и половина потене. После ще вечерям, ще си видя мъжа и заемам хоризонтално положение. Ако не беше тренировката пък щях да съм с приятели на бира, тоест пак щях да съм твърде заета с приятни дейности, за да имам време да дълбая в бъдещето. Щастлива съм тук и сега.

Намерете си занимания и се радвайте, че ви има. Всички остаряваме и всички ще умрем, но няма абсолютно никакъв смисъл да се тровим със страхове докато не дойде моментът когато пулсът ни ще спре завинаги.

# 57 6 дек. 2019, 18:55 ч.
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 722
Аз предпочитам да не мисля за нищо. Тук и сега.

# 58 6 дек. 2019, 19:06 ч.
  • тук-там
  • Мнения: 4 272
Оффф, до скоро и аз се вкарвах в някакви филми... Много хора около мен си отидоха безвреме. Загубено време...
В момента съм дзен!  Laughing
Чакам първата си внучка и всичко останало..... изобщо не ми е на дневен ред.
Имам две прекрасни деца и най-страхотния мъж. За близо 50 г. мога само да се радвам на изживяванията и спомените си и да чакам следващите.
Колкото толкова. Peace
Но пък и колкото повече, толкова повече, нали.... Wink

# 59 6 дек. 2019, 19:13 ч.
  • Мнения: X
Ех как звучите...
Аз също имам занимание. Карам второ висше в момента...работя след лекции, домакинствам. И пак през цялото време като заден фон е всичко гадно в главата ми, буквално като уолпейпър на дескстопа...

# 60 6 дек. 2019, 20:53 ч.
  • София
  • Мнения: 12 374
Цитат на: niama_me в пт, 06 дек 2019, 19:13
Ех как звучите...
Аз също имам занимание. Карам второ висше в момента...работя след лекции, домакинствам. И пак през цялото време като заден фон е всичко гадно в главата ми, буквално като уолпейпър на дескстопа...
Това ми звучи като депресия? Има хора, които влачат с години недиагностицирана депресия - тя не идва с фанфари и конниците от апокалипсиса. Не искам да обсъждам диагнози, но ако се чувствах така, щях да потърся мнение от терапевт - за всеки случай. Ходила съм близо година на психоаналитик, нищо страшно няма.

М/у другото, аз получавам паник атаки и преди години бях най-честият посетител в Пирогов. Ужасно много се мъчех да убедя лекарите, че ей сега всеки момент ще се гътна от инфаркт или инсулт. В началото, преди да ми сложат диагноза, имах чувството, че ще се гръмна - не знаех какви са тия скапани състояния, в които изпадах, беше ме страх да дишам направо. Абе само който има ПА, знае за какво говоря Simple Smile В крайна сметка пих Сероксат, чувствах се като зомби, после го спрях, после пак го пих по едно време..докато не се научих, с много четене и осмисляне на нещата, че вместо да се тръшкам и да съм нещастна, мога да приема състоянието (нарочно не пиша болестта) и да му се надсмея. Буквално. Сега от години не пия нищо, а си изживявам атаките сама, без да търча при лекарите и без да треперя като лист, че ще пукна. Ми ще пукна, да. Може още тази нощ - а може и да доживея до 90, като баба ми. Не знам Simple Smile

# 61 6 дек. 2019, 21:30 ч.
  • Мнения: 8 836
Цитат на: niama_me в ср, 04 дек 2019, 21:23
Именно това непрекъснато повтаряне отвсякъде колко е кратък тъй че давай, не мисли, не се тревожи...
В смисъл нямам теб предвид в никакъв случай, а че масово това се натъртва. На хора като мен примерно това действа много потискащо...
Влияе на мечтите ми..

Оставам с впечатление, че те е страх от смъртта. Или се бъркам? Rolling Eyes
Ако те е страх, престани! Няма смърт.Поне за повечето от нас няма. Simple Smile
Ако нещо трябва да те плаши, това е животът. Аз се боя само от него. Носи гадости и освен това е пристрастяващ.

Болестите..... Те идват понякога съвсем неочаквано. Понякога са страшни, звучат направо отчайващо. Това обаче нищо не значи. Всеки си отива, когато му е определено. Рано или късно, но когато е определено.

Обаче старостта....мноооого тъпо, много.Майка ми и баща много се страхуваха от смъртта. Доживяха доста до късно и виждаха, че всеки момент вече им предстои. Бяха се уплашили, притихнали и много отчаяни.Бяха доста тъжна гледка.Ако не се боиш, караш и старостта по-бодро.

Не знам какво е това депресия и защо някои хора изпадат в такива състояния. Сигурно мислят непрекъснато за едно и също лошо нещо и то им докарва депресия. Освен ако не е чисто болестно състояние, като всяко друго, когато се получава бъг в системата и той се изявява като болест.Ако зависи от мен, значи няма страшно, не е болест, може да се оправи. Simple Smile

# 62 6 дек. 2019, 22:26 ч.
  • Мнения: 3 186
Какво значи за повечето няма смърт?
Твоите коментари са най,-ценни.

Смъртта е избавление. Кои бяха ония племена, които се радват, когато човек умира и плачат, като се ражда дете.
Склонна съм да се съглася. Живеенето е по-страшно.

# 63 6 дек. 2019, 23:28 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Ън в пт, 06 дек 2019, 21:30
Цитат на: niama_me в ср, 04 дек 2019, 21:23
Именно това непрекъснато повтаряне отвсякъде колко е кратък тъй че давай, не мисли, не се тревожи...
В смисъл нямам теб предвид в никакъв случай, а че масово това се натъртва. На хора като мен примерно това действа много потискащо...
Влияе на мечтите ми..

Оставам с впечатление, че те е страх от смъртта. Или се бъркам? Rolling Eyes
Не, не се бъркаш. Осъзнах , че в никакъв случай един някакви определени години не ми стигат нито да направя всичко което искам, нито да се наобичам, второто най-вече. Не себе си. А дори и себе си да се науча да обичам малко повече, ни това е без значение...

Таис, ако това е депресия , и си права, значи аз съвсем сериозно съм в депресия от около 27 години....и се задълбочава .
Изобщо не е срамно да ходя на терапия, първо няма по-близо от 200 км и второ това са страшно много време и ужасно много средства които нямам. А честно казано -да абсолютно скептично съм настроена. Но и да не бях...така стоят нещата.
Мъча се сама да си дам кураж , затова и пиша тук- получавам мнения, съвети...някои ме карат доста да се замисля...други ме тревожат повече...но се надявам да успея. Все някога.

# 64 6 дек. 2019, 23:32 ч.
  • София
  • Мнения: 12 374
Така е. Колкото и мнения и съвети да прочетеш, промяната идва от теб за самата теб.

Тук само повтаряме едно и също нещо, в различни вариации.

Успех!

# 65 7 дек. 2019, 16:01 ч.
  • Далече, далече
  • Мнения: 6 005
Цитат на: niama_me в пт, 06 дек 2019, 23:28
Таис, ако това е депресия , и си права, значи аз съвсем сериозно съм в депресия от около 27 години....и се задълбочава .
Изобщо не е срамно да ходя на терапия, първо няма по-близо от 200 км и второ това са страшно много време и ужасно много средства които нямам. А честно казано -да абсолютно скептично съм настроена. Но и да не бях...така стоят нещата.

Ако наистина си в депресия, не бива да позволяваш това да се задълбочава.

Ако няма читав психиатър/психолог в града, в който живееш, можеш да се обърнеш за помощ към личния си лекар, ако му/й имаш доверие.

# 66 7 дек. 2019, 18:52 ч.
  • Мнения: 673
Всеки малко или много е минавал през това състояние, вярвам. Но не бива да позволяваш да се задълбочава. Намери нещо, което те държи далеч от тези мисли - нещо, което да правиш и което да е ценно за теб, независимо, че времето минава и не може да се върне назад, тоест - струва си отделеното време и години, някаква кауза, която да е важна, значима и да й се отдадеш. Чети повече книги, защото в книгите има много истини, които човек изведнъж прозира. Обърни повече внимание на себе си, на здравето си, чувствай се удовлетворена от живота си (не самодоволна). Опитвай се да се развиваш. Ако трябва влез в църква, поговори със свещеник дори. И най-накрая - приеми, че всички сме смъртни, включително и ти и колкото време ти остава - ще бъдеш каквато искаш и ще правиш каквото искаш, така че да не съжаляваш (в добрия смисъл на думата). Не позволявай на натрапчивостите да те завземат и да те отнемат от живота. Приеми и лошото, за да дойде доброто. Успех!

# 67 8 дек. 2019, 07:50 ч.
  • Мнения: 17 409
Голямата възрастова разлика не избор за хора, като теб. Не че там ти е проблемът, но можеш да си разиграваш разни казуси назад и напред във времето, щом толкова страдаш за пропуснати ползи. Ако щеш пък, махай го тоя дъртия и търси по-млад, или поне колкото теб, зс да видиш още колко страхове ще те стиснат за гърлото Simple Smile
Не само, че ти пречат тези 10 години, но и съпругът ти нищо не подозира какви ужасни сцени се разиграват в главата ти, а като гледам - нямаш и намерение да му споделиш как се чувстваш.
Освен това, явно животът все още не се е шегувал с теб по въпросите за поредността, в смисъла на - няколко секунди и може да те няма. Теб. По-младият, и уж по-здравият.Simple Smile

# 68 8 дек. 2019, 11:31 ч.
  • Мнения: X
Последното мнение беше изключително обидно !
Нито тези години ми пречат нито намирам някого за отвратително грозната дума “дърт”. Аз НЕ се оплаквам от най-хубавите неща в живота си, а се страхувам за себе си и тях в бъдеще време , като смятам за причина отключила това ми състояние точно в момента , трудността ми да осъзная старостта и това, което идва след нея. Не конкретизирам нищо повече. Споделих че тук /не в тази тема/ съм попаднала на неприятни мнения и коментари относно много неща, но не ги смятам за задължителни нито за себе си, нито за друг.

# 69 8 дек. 2019, 11:59 ч.
  • Мнения: 17 409
Точно така. Умишлено изолзвам твоите възприятия за ужаса. Ти помисли защо се усещаш обидена, как би си помогнала и дали е удачно да държиш мъжа си в неведение за преживяванията си.

# 70 8 дек. 2019, 12:10 ч.
  • Мнения: 18 655
Ако наистина е такова положението - психиатър, който да прецени дали трябват лекарства и да насочи към психотерапевт.
Тук, колкото и оптимистично да те убеждаваме, че мъжът ти може да те надживее, явно няма полза.

# 71 8 дек. 2019, 12:18 ч.
  • Мнения: 17 409
Сетих се близка - психиатър, която толкова силно се страхува от старостта, че ми е интересно как би помогнала в такива случаи безпристрастно. Simple Smile

# 72 8 дек. 2019, 13:41 ч.
  • Мнения: 18 777
niama_me, не съм специалист, но поне от многото книги, които съм чела (с подобни ситуации), за всичко си има причина. Ако ти си си добре, с мъжа ти се разбирате, имате здраво дете, значи някъде другаде е ключа към това, което изпитваш... не знам какво е, вгледай се в себе си и виж. Не си губи хубавите дни и години така..!

# 73 8 дек. 2019, 15:34 ч.
  • Мнения: X
Да, друг е проблема от преди много години и аз знам с точност причината.  Просто не съм го споделила тук.  Случи се нещо, преди много дълго време и много преди да бъда семейна, което отключи в мен тези тревоги. След това се случиха други неща, които ги задълбочиха и отприщиха наново . Сега просто се боря с този период ..

# 74 8 дек. 2019, 15:43 ч.
  • Мнения: 553
Не мога да разбера какво го мислите толкова това бъдеще? Бъдеще не съществува, квантова физика не сте ли учили?
Все повече се убеждавам, че празните приказки действат благотворно на женския организъм Simple Smile

# 75 8 дек. 2019, 16:51 ч.
  • Мнения: 18 777
niama_me, щом знаеш причината, ще се бориш с нея - ти си една крачка напред! Успех от мен!

# 76 8 дек. 2019, 17:14 ч.
  • Мнения: 8 836
Цитат на: niama_me в пт, 06 дек 2019, 23:28
Цитат на: Ън в пт, 06 дек 2019, 21:30
Цитат на: niama_me в ср, 04 дек 2019, 21:23
Именно това непрекъснато повтаряне отвсякъде колко е кратък тъй че давай, не мисли, не се тревожи...
В смисъл нямам теб предвид в никакъв случай, а че масово това се натъртва. На хора като мен примерно това действа много потискащо...
Влияе на мечтите ми..

Оставам с впечатление, че те е страх от смъртта. Или се бъркам? Rolling Eyes
Не, не се бъркаш. Осъзнах , че в никакъв случай един някакви определени години не ми стигат нито да направя всичко което искам, нито да се наобичам, второто най-вече. Не себе си. А дори и себе си да се науча да обичам малко повече, ни това е без значение...

Таис, ако това е депресия , и си права, значи аз съвсем сериозно съм в депресия от около 27 години....и се задълбочава .
Изобщо не е срамно да ходя на терапия, първо няма по-близо от 200 км и второ това са страшно много време и ужасно много средства които нямам. А честно казано -да абсолютно скептично съм настроена. Но и да не бях...така стоят нещата.
Мъча се сама да си дам кураж , затова и пиша тук- получавам мнения, съвети...някои ме карат доста да се замисля...други ме тревожат повече...но се надявам да успея. Все някога.

Мога да ти помогна като ти разкажа някои неща. Неща, които няма да ги чуеш или прочетеш другаде.Всичко зависи от това доколко ще ги приемеш. Ако не си отворена към тях, ще минат само покрой ушите ти. Време имаш за всичко. Просто не го разбираш от позицията, от която гледаш сега. Защото гледаш на себе си като на едно тяло, което има заложена някаква крайна точка, времева точка, когато вече ще престане да съществува.Оттам ти идва цялата трагедия. Опитвах се да обясня на майка си и баща си, но не пожелаха. Отидоха си в страх.Много съжалявам за това. Може да не съм била убедителна.

# 77 8 дек. 2019, 17:27 ч.
  • Мнения: 17 409
Как точно смяташ да се позовеш на чужд опит и да се справиш сама, не е много ясно на този етап. Твърдо си решила да живееш в неизживяно минало със страх за бъдеще.
Скоро в едно обучение колежка, която не бях виждала отдавна, сподели, че осъзнала как - нямало да ѝ стигне един живот да се доквалифицира, и  наблюдавах някаква свръхагресивна амбиция и хаотична настървеност в желанието ѝ да да повиши квалификацията си. Мъжът ѝ спрял да говори с нея, поради честите отсъствия - нещо, което ми каза между другото.
Та, мисли си, кое за теб и пряко зависещо от теб ти е важно, не кое ти пречи на мечтите. С тези обвинителни похвати към заобикалящия те свят няма да постигнеш успехи.

# 78 8 дек. 2019, 17:35 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Дренка в нд, 08 дек 2019, 17:27
Твърдо си решила да живееш в неизживяно минало със страх за бъдеще.

Емоциите не са плод на решения. Нито се коригират с решения.

# 79 8 дек. 2019, 17:39 ч.
  • Мнения: 17 409
Емоциите първо се изразяват, не се тъпчат обратно, докато не се гътнеш от соматика. С уточнение за съществени отлики между емоция и проблемно поведение.

# 80 8 дек. 2019, 17:51 ч.
  • Мнения: X
Да, поне при повечето жени замитането под килима е адски вредно.
Мъжете обаче твърдят, че това им бил единственият начин за справяне, и че ръчкането из емоциите ги съсипвало. Някои така обясняват навика си да лекуват фрустрации, като се напият и сбият.
Не знам дали да го вярвам.
Има и разни психолози, които твърдят, че женският начин на анализиране на всяка психо-сянка бил смъртоносен за повечето мъже.
Общо взето различните хора имат различни способи да се справят с демоните си.

# 81 8 дек. 2019, 18:49 ч.
  • Мнения: 17 409
Най-често съм чувала мъже да казват, че са неразбрани и натоварени с очаквания, не зная за твърдения. Нямах за цел да делим полово хората.
Simple Smile

# 82 8 дек. 2019, 19:17 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Дренка в нд, 08 дек 2019, 18:49
мъже да казват, че са неразбрани и натоварени с очаквания.
Simple Smile
Което не са твърдения?

# 83 8 дек. 2019, 19:21 ч.
  • Мнения: 17 409
Не са. Моя бивша колежка, с която работех в екип, а тя ми беше пряк началник непрекъснато превеждаше моето изказано мнение така: “ти ми твърдиш тука, че”
Simple Smile

# 84 8 дек. 2019, 19:40 ч.
  • Мнения: X
Значи просто си приказваш, без да твърдиш нищо?

# 85 8 дек. 2019, 19:44 ч.
  • Мнения: 17 409
Значи просто споделям какво мисля по даден въпрос/проблем.
Ако не усещаш разликата в смисъла и не ти носи повече информация прочетенето, би могла да спреш да питаш.

# 86 8 дек. 2019, 20:03 ч.
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Мозъка теоретично се тренира как и какво да мисли. Казвам теоретично, защото лично аз не съм успяла да го постигна.

# 87 8 дек. 2019, 20:03 ч.
  • Мнения: 3 186
Цитат на: Ън в нд, 08 дек 2019, 17:14
Цитат на: niama_me в пт, 06 дек 2019, 23:28
Цитат на: Ън в пт, 06 дек 2019, 21:30
Цитат на: niama_me в ср, 04 дек 2019, 21:23
Именно това непрекъснато повтаряне отвсякъде колко е кратък тъй че давай, не мисли, не се тревожи...
В смисъл нямам теб предвид в никакъв случай, а че масово това се натъртва. На хора като мен примерно това действа много потискащо...
Влияе на мечтите ми..

Оставам с впечатление, че те е страх от смъртта. Или се бъркам? Rolling Eyes
Не, не се бъркаш. Осъзнах , че в никакъв случай един някакви определени години не ми стигат нито да направя всичко което искам, нито да се наобичам, второто най-вече. Не себе си. А дори и себе си да се науча да обичам малко повече, ни това е без значение...

Таис, ако това е депресия , и си права, значи аз съвсем сериозно съм в депресия от около 27 години....и се задълбочава .
Изобщо не е срамно да ходя на терапия, първо няма по-близо от 200 км и второ това са страшно много време и ужасно много средства които нямам. А честно казано -да абсолютно скептично съм настроена. Но и да не бях...така стоят нещата.
Мъча се сама да си дам кураж , затова и пиша тук- получавам мнения, съвети...някои ме карат доста да се замисля...други ме тревожат повече...но се надявам да успея. Все някога.

Мога да ти помогна като ти разкажа някои неща. Неща, които няма да ги чуеш или прочетеш другаде.Всичко зависи от това доколко ще ги приемеш. Ако не си отворена към тях, ще минат само покрой ушите ти. Време имаш за всичко. Просто не го разбираш от позицията, от която гледаш сега. Защото гледаш на себе си като на едно тяло, което има заложена някаква крайна точка, времева точка, когато вече ще престане да съществува.Оттам ти идва цялата трагедия. Опитвах се да обясня на майка си и баща си, но не пожелаха. Отидоха си в страх.Много съжалявам за това. Може да не съм била убедителна.
Ън, давай, обясни, моля те.

# 88 8 дек. 2019, 20:15 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Глухарче в нд, 08 дек 2019, 20:03
Мозъка теоретично се тренира как и какво да мисли. Казвам теоретично, защото лично аз не съм успяла да го постигна.

Единственият начин засега, който съм открила за увеличаване на ендорфините, домамина, серотонина и всякакви "щастливи" естествени наркотици, е безпощадната ежедневна физическа активност. Никакво положително мислене, никаква медитация, никакъв психотренинг.

# 89 8 дек. 2019, 20:47 ч.
  • Мнения: 9 152
е, то нали и в определени храни ги има, съветите са да ги ядем по повече, особени тези от нас, които в определен период или по някаква причина имат остра нужда.
А за мозъка и тренирането на мислите- когато човек изучава енергиите на накшатрите, в които му попада лагната, луната, меркурий, основни точки и водещи планети, тогава много неща се изясняват, свързани както със собственото " аз": личните мисли ( тяхната същност и контролиране), стремежи, страхове, таланти; така и околния свят.

# 90 8 дек. 2019, 20:49 ч.
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Цитат на: Black_Sapphire в нд, 08 дек 2019, 20:15
Цитат на: Глухарче в нд, 08 дек 2019, 20:03
Мозъка теоретично се тренира как и какво да мисли. Казвам теоретично, защото лично аз не съм успяла да го постигна.

Единственият начин засега, който съм открила за увеличаване на ендорфините, домамина, серотонина и всякакви "щастливи" естествени наркотици, е безпощадната ежедневна физическа активност. Никакво положително мислене, никаква медитация, никакъв психотренинг.

А не говоря за този психотренинг, а просто контрол какво да мислиш. Ако мислиш само за смърт и се поддаваш на натрапчиви мисли, в един момент само за това мислиш. Мъчиш се да виждаш и да мислиш повече за хубавото, което те заобикаля.

# 91 8 дек. 2019, 21:00 ч.
  • Мнения: 8 836
Цитат на: tainichka в нд, 08 дек 2019, 20:03
Цитат на: Ън в нд, 08 дек 2019, 17:14
Цитат на: niama_me в пт, 06 дек 2019, 23:28
Цитат на: Ън в пт, 06 дек 2019, 21:30
Цитат на: niama_me в ср, 04 дек 2019, 21:23
Именно това непрекъснато повтаряне отвсякъде колко е кратък тъй че давай, не мисли, не се тревожи...
В смисъл нямам теб предвид в никакъв случай, а че масово това се натъртва. На хора като мен примерно това действа много потискащо...
Влияе на мечтите ми..

Оставам с впечатление, че те е страх от смъртта. Или се бъркам? Rolling Eyes
Не, не се бъркаш.


Ън, давай, обясни, моля те.

И ти ли се страхуваш от смъртта? Simple Smile
От какво точно се боиш? Че ще изчезнеш и няма да те има повече? Или че ще пропуснеш да изживееш много неща? Същото като авторката ли те плаши, или нещо друго?

# 92 8 дек. 2019, 21:07 ч.
  • Мнения: 9 152
на мен също ми е интересно Ън да разгърне по - подробно своята гледна точка / мислене относно страховете/ смъртта и разговора с родителите й. Както разбирам,  опитвала се е да им помогне да приемат с по - голямо спокойствие настъпващата неизбежност и сега й е мъчно, че явно не е успяла.

# 93 8 дек. 2019, 21:09 ч.
  • Мнения: X
Аз не се страхувам от смъртта. Страхувам се да не оставя малкото си дете, преди да може да лети само. И се страхувам да не се разболея тежко и да легна на ръцете на децата. Иначе не ме интересува дали има задгробен живот. Даже май по-добре да няма, че току виж някой по-бюрократичен съдник ме разпредели към ада.

# 94 8 дек. 2019, 21:17 ч.
  • Мнения: 673
"Трябва да живеем с увереността, че ще остареем и че няма да бъде нито хубаво, нито приятно, нито весело. И да си кажем, че е важен настоящия момент: сега трябва да създадем нещо на всяка цена и с всички сили. Винаги трябва да мислим за старческия дом, за да надминаваме себе си всеки ден, който по този начин ще остане безсмъртен. Да изкачваме стъпка по стъпка нашия Еверест и да го правим така, че всяка крачка да съдържа частица вечност"
Цитат от "Елегантността на таралежа" на М. Барбери, която сега чета

# 95 8 дек. 2019, 21:27 ч.
  • Мнения: 8 836
Ау, колко глупаво и безмислено...да мислим за старческия дом....ц ц ц ц .....как им хрумват на някои такива неща, че и ги увековечават. Confused Confused
Това пък да надминеш себе си, за да останеш безсмъртен направо кърти... ooooh!
Ако не се осъзнаваш като нещо повече от едно тяло, което изгнива, никога няма да останеш безсмъртен.
Безсмъртието не е нещо, което си го правиш или не.Зависи и какво разбираш под това, естествено. Ако е да оставиш спомен в неизброими поколения напред, е едно, а да бъдеш наистина е друго.

# 96 8 дек. 2019, 21:34 ч.
  • Мнения: 3 186
Всъщност не е. Да мислиш за края ти създава усещане за спешност, имаш стимул да действаш и да не си губиш времето.

# 97 8 дек. 2019, 21:37 ч.
  • Мнения: 673
Цитат на: Ън в нд, 08 дек 2019, 21:27
Ау, колко глупаво и безмислено...да мислим за старческия дом....ц ц ц ц .....как им хрумват на някои такива неща, че и ги увековечават. Confused Confused
Това пък да надминеш себе си, за да останеш безсмъртен направо кърти... ooooh!
Ако не се осъзнаваш като нещо повече от едно тяло, което изгнива, никога няма да останеш безсмъртен.
Безсмъртието не е нещо, което си го правиш или не.Зависи и какво разбираш под това, естествено. Ако е да оставиш спомен в неизброими поколения напред, е едно, а да бъдеш наистина е друго.
Ами всъщност трябва да се прочете книгата, за да се разбере цитата. Не е самоцелно за старческия дом и изобщо, а се има предвид конкретна ситуация. Просто цитирах точно цитата, но смисъла му е да мислиш за старостта.
Има се предвид не, че човек ще остане безсмъртен, а деня - този ден, в който нещо си постигнал, победил себе си и т.н. ще бъде безсмъртен в теб, а какво повече ти трябва? Това измества мислите ти от към края към настоящето и това, което може да направиш СЕГА. Естествено, че тялото е смъртно. А и безсмъртието в спомените на другите също е спорно. Важното е ние какво мислим и правим докато сме живи.

# 98 8 дек. 2019, 21:48 ч.
  • София
  • Мнения: 17 856
Мислех, че става дума за живота (бъдещето), не за смъртта. Не ме е страх от самата смърт, приела съм възможността. Може би защото имах сблъсък с човек, който толкова треперкаше да не загине (без да е болен от нещо), все не можеше да проумее как светът ще се върти без него, че се отвратих от подобни страхове. И съответно, нямам добро отношение към хората които се страхвуат от смъртта поради егоистични причини. Животът продължава. И тия с паник атаките са ми подозрителни.

# 99 8 дек. 2019, 21:50 ч.
  • Мнения: 8 836
Цял живот да мисля за края? Не мога да понеса такъв товар Laughing
Когато мисля за след края, мислите ми са ведри, само ще сменя мястото.Но мислите преди края ме тревожат. Не ми харесва идеята за преди края.

ПП Разбрах, че не се има предвид точно старческият дом като място, но звучи грозно.Не съм съгласна и с принципни неща в тази книга, ако са написани по начина, по който ги разбирам от цитата. Важно е не точно какво мислим и правим, а как го преживяваме.Само емоцията е важна. Много време ми отне да го проумея.

Кечър, доста хора се боят от смъртта като състояние, което им отнема възможността да бъдат повече тук, в живота.Разбира се, идеята е, че това е равно на вечно несъществуване повече.
Ама как го написах... Joy

# 100 8 дек. 2019, 21:56 ч.
  • Мнения: 9 152
всъщност в книгата е написано дори доста по- меко, в много духовни православни  книги, се казва директно : "помни смъртта". Има една мисъл на свети Силуан - " дръж ума си в ада и не се отчайвай", която също на пръв поглед звучи мега тежко, но е спасителна. Защото именно едно от нещата, които ни убиват истински е отчаянието , унинието,  а не самата физическа смърт. И имено страстните емоции и мислите ни да навредят на невидимата ни същност ( не дай Бог и на ближния)  , енергията ни да бъде погълната...раздробена,  опустошена....вместо да даде добър плод.

# 101 8 дек. 2019, 22:00 ч.
  • София
  • Мнения: 17 856
Цитат на: Ън в нд, 08 дек 2019, 21:50
Разбира се, идеята е, че това е равно на вечно несъществуване повече.
Ама как го написах... Joy
Баш добре го написа. Точно това е дразнещото за мен, че не могат да приемат заличаването от лицето на земята. И че един ден ще бъдат нищо. Това в моята представа кореспондира с егото. Когато е по- силно, не можеш да си го представиш, а когато е много силно, започвал да се боиш неистово от тази алтернатива. Затова ме дразнят и всякакви младолики хорица, които не могат да приемат, че са сбръчкани, стари и никога няма да са на 20 вече.

Всичко гореизброено е егоцентризъм и суета, a според мен трябва да имаме доза смирение пред природата. Приемаш нещата, осъзнаваш, че си просто прашинка на фона на безкрайността и гледаш да си изживееш живота, за да почувстваш този миг щастие.

# 102 9 дек. 2019, 16:44 ч.
  • Мнения: 1 500
Аз за това съм си взела мъж по-млад от мен Laughing. Това естествено в кръга на шегата, а и за да развеселя малко темата. Това е все едно слушам за мен , но при мен беше още по-зле положението с мислите и тревогите. Като цяло съм си тревожна личност от години, но разни обстоятелства и промени в живота ми отключиха дори тревожно разстройство, което преди 1г взе своя превес и се наложи да посещавам психолог. Стигна се до там да се страхувам ежеминутно за близките си най-вече съпруг, дете. Беше страшно поне за мен и за това,което изживях. С много сеанси при психолог успях да се преборя, но остана една горчилка все още в душата ми и тя е страха за това, как годините минават, родителите ми остаряват, а аз съм надалеч. Мине не мине ден и аз сънувам постоянно, че губя тези моменти с тях и че сега ме чакат да се върна (живея в чужбина) и все се страхувам, че някой ден няма да ме дочакат. Това адски ми тежи, с другото като, че ли се справих, но с това и с мъката по изгубеното време не мога. Всеки път като се прибера в България си мисля как тези моменти са кратки, че като , че ли крада малко време, за да ги видя. Като, че ли с всичко успях да се преборя,но кръвта вода не става. Нарича се носталгия.

# 103 9 дек. 2019, 17:01 ч.
  • Мнения: 17 409
Носталгията е по време, да. Нещо, което си имала, а не това, което си мислиш, че си изпуснала, тоест - не си се преборила с нещо, което нямаш ясна представа какво точно е.
С малко думи - това, “какво щеше да бъде, ако”, си е пагубно за психиката и нелечимо, ако си закопан там.

# 104 9 дек. 2019, 17:08 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 327
Авторке, и аз съм ги минала същите неволи и съм си била главата със същите мисли. Много съм била грешна, както ти сега. Отворих си очите и сега мислите ми са много други.. Хубави.

# 105 9 дек. 2019, 18:53 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: nenova78 в пн, 09 дек 2019, 17:08
Авторке, и аз съм ги минала същите неволи и съм си била главата със същите мисли. Много съм била грешна, както ти сега. Отворих си очите и сега мислите ми са много други.. Хубави.
Как се справи? Щом е било същото?
Eliz, за мен на този етап отпада алтернативата за психолог. Дано не дойде момент, това да бъде единствения изход .

# 106 9 дек. 2019, 19:07 ч.
  • Мнения: 18 655
Аз пак да кажа, че ако тази тревожност и натрапчиви мисли ти пречат да функционираш на ежедневно ниво, работата е първо за психиатър. Ясно е, че няма да стане, но така само задълбочаваш проблемите си.

# 107 9 дек. 2019, 19:30 ч.
  • Мнения: 1 500
И аз мисля, че ако ти пречи на нормалния ритъм и живот (както беше при мен) е строго препоръчително да се обърнеш към специалист. На мен лично психотерапията ми се отразява добре и с течение на времето разредихме сеансите, но ти си знаеш най-добре. Ако аз не бях се обърнала към психолог днес не знам какво щеше да е. Тези състояния се задълбочават ако не се лекуват и хронифицират.
А що се отнася до носталгията - тя е нещо , което бавно може да те погуби. Мен ме яде вече 5та година. Но не - не съм закопана на това място, където се намирам. Хубаво ми е, просто сърцето ми е при близките ми и в родината. Там съм расла, там съм живяла съзнателните си години. Няма как да изкорениш едно дърво и да го поставиш на друго място, то вече не е същото.

# 108 9 дек. 2019, 20:03 ч.
  • Мнения: 526
Аз зная че го има, бъдещето. И го е имало преди мен, ще го има и след мен, и по време на моето съществуване. Проблема е  :с какво, за бога, е пълно това бъдеще?!! Отговора:ами с нищо. Всичко е тук и сега хора. Утрето е само идеята за времеви отрязък. Но той е празен.,, утре,, ще ти донесе резултатите от,, днес,,. Каквото поискаш, затова ще мислиш. Мислиш, утре го получаваш. Трябва хигиена на мисълта. Човек, откакто се роди, тича към смъртта си, за да се роди после пак. Радвай се, полагай всячески усилие да си положителен, колкото и да е трудно някой път. Търси в всичко лошо, в всеки проблем опция. Опитай да заместиш думата,, проблем,, с думата,, опция,, за 5 дена само. Не мисли толкова за бъдещето. Или ако мислиш, пожелавай си само. То така или иначе зависи от Днес. Истината е че бъдещето ще е такова, каквото ти, още ей сега още тая вечер поискаш да бъде.

# 109 9 дек. 2019, 20:08 ч.
  • Мнения: 9 152
Borisa_Borisa още тази вечер поисквам примерно, да съм родила още две деца. От твоето мнение излиза, че те ще се появят в бъдещето?

# 110 9 дек. 2019, 20:09 ч.
  • Мнения: 673
Цитат на: Eliz_A в пн, 09 дек 2019, 19:30
Няма как да изкорениш едно дърво и да го поставиш на друго място, то вече не е същото.
Не съм много съгласна. Познавам хора, което успешно живеят в чужбина, а ваканциите прекарват в България, а други дори не си идват с години. Много е важно решението, което си взел да си убеден в него. Така, мислейки по него и по задачите, които ти предстоят, се чувстваш добре - тоест си дърво на място. Може просто да си казваш, че след определено време ще се върнеш в България и това да крепи твоето решение да си там. Не знам какъв е точно проблема, но сам човек трябва да го разръчка и открие. Не е задължително да е за психолог. Просто трябва да направи признанията пред себе си и от там да почне да разнищва проблема и да го решава.

Последна редакция: пн, 09 дек 2019, 20:20 от ornelam

# 111 9 дек. 2019, 20:17 ч.
  • Мнения: 17 409
Нямах предвид, че си закопана в ново място, а в усещане. След като си взела решение да напуснеш и се чувстваш като изкоренено дърво, проблемът ти си стои в дълбокото. Добре би било да го извадиш от там.
Няма ме, ти как виждаш начините да се справиш, питайки едно и също - как са го постигнали други, а това е възможно най-малко ефективният ти избор.

# 112 9 дек. 2019, 23:04 ч.
  • Мнения: X
Със съвети. И насока в която аз не съм мислила. Резултати, до които не съм стигнала, но някой вече е. Общо взето искам да намеря сила и възможност за справяне с проблема вътре в себе си. Не казвам категорично , че ще успея, но опитвам ! Отчитам темата като полезна.

# 113 9 дек. 2019, 23:08 ч.
  • Мнения: 17 409
ами ето, аз за трети път, и вече открито ти го казвам - сподели с мъжа си.

# 114 12 дек. 2019, 20:05 ч.
  • Мнения: 526
Цитат на: Катерица в пн, 09 дек 2019, 20:08
Borisa_Borisa още тази вечер поисквам примерно, да съм родила още две деца. От твоето мнение излиза, че те ще се появят в бъдещето?
ако поискаш още две деца, ще имаш. Ако сега ми кажеш че си на 60 г например, пак можеш да имаш като си осиновиш например.

# 115 16 дек. 2019, 12:28 ч.
  • Мнения: 339
Тази тема все едно аз съм я писала преди 2 месеца. Тогава изживях голям стрес, който отключи паник атаки. В началото не знаех какво се случва с мен, изпитвах чувство на безнадежност, непреодолим страх, че нещо ужасно ще се случи с близките ми, с мен. В главата ми имаше единствено мисли за смъртта и не виждах смисъл в нищо. Това, че трябва да се радвам, че съм жива и да се наслаждавам на момента хич не ми действаше успокоително. Напротив, чувствах се притисната от това, че времето не спира. И аз си задавах такива въпроси:
Цитат на: niama_me в чт, 05 дек 2019, 11:48
Задавам си откачени въпроси....защо се раждаме , защо загиваме....Имам чувството, че ще се предам и ще потъна в тези мисли.
Само че наистина потънах в мислите ми. Стигнах до там, че не можех да работя, само зяпах монитора и нищо не можех да направя, не можех да говоря с хората, бях като в балон, отделена от всичко - от реалността, от хората и най-вече от себе си, все едно не си бях в тялото и се гледах отстрани. Храната нямаше никакъв вкус, едвам я преглъщах, за две седмици отслабнах доста. Чудех се как е възможно изведнъж да попадна в такава дупка и си мислех, че няма никога да мога да мисля нормално.
Тръгнах по лекари. Оказа се, че имам проблем с щитовидната жлеза. Ходих при двама психиатри. Единият ми изписа много силни лекарства без да ми обясни каквото и да било. Потърсих второ мнение. Вторият психиатър ми каза, че съм емоционален и тревожен човек, имам си фобии, но мога да се справя и без лекарства. Тръгнах на психолог. Виждам, че за теб това не е опция, но поне при мен много помогна.
Една седмица в главата ми беше война, опитвах се да преборя лошите мисли с хубави. И взе, че се получи. Много ми помогнаха разходките с половинката, събота и неделя вървяхме с часове, както и излизането сред много хора. Записах се на няколко мисии в timeheroes.org. Мисълта, че помагам на някого ми действа добре, знам, че съществуването ми има някакъв миниатюрен смисъл. Всеки ден се старая да правя поне по едно приятно нещо. От 1 януари ще започна да си водя дневник, като си записвам поне по едно хубаво нещо, което ми се е случило през деня, за да мога един ден да се върна назад и да си дам сметка колко хубави неща са ми се случвали.
Според мен трябва да потърсиш професионална помощ преди да е станало късно, ако не можеш да се справиш с мислите си. Няма по-важно от емоционалното здраве.
Успех!

# 116 16 дек. 2019, 13:23 ч.
  • Мнения: X
Интересно е как вярата в Бог се превърна в някаква опция, нещо което може да направиш или да не направиш. Зависи от това как се чувстваш или дали имаш пари.

Ако вярвахме истински, такива теми нямаше да има.

Аз като ми е трудно си казвам една мисъл която сам съм си измислил, никъде не съм я чел. И ми става по-добре.

# 117 16 дек. 2019, 16:07 ч.
  • Мнения: 3 186
Не искаш ли да я споделиш тук?

# 118 16 дек. 2019, 17:43 ч.
  • Мнения: 3 440
Аз съм за темата ☺️
Един от начините да се справям с тревожността и притесняващите ме мисли е да огранича четенето на материали на теми като здраве (отварям само новини за медицински открития и си казвам "Ей, на, човечеството върви напред"), престъпления и подобни. Което ми е много трудно, защото имам афинитет и към двете теми. По едно време даже исках да ставам лекар.
Филтрирах социалните си контакти, поднових ходенето на йога. Когато се налага вземам седатив.
Наскоро една колежка ми каза една мисъл в опит да ме успокои "Знанието е сила, незнанието-спокойствие". Ами вярно е, колкото по-малко знаеш, толкова по-спокойно живееш.

# 119 18 дек. 2019, 14:20 ч.
  • Мнения: 70
И аз от време на време превключвам на мислите за бъдещето и стигам до там,че направо едва ли не съм написала сценария на живота си кога какво ще се случи,което разбира се е абсурдно,ноооо......това е положението. Решението е да гледаш по-ведро и философски на нещата и че каквото се случва,то това е най-доброто в този момент дори и в момента да ти се струва едва ли не,че е дошъл края на света.

# 120 19 дек. 2019, 20:24 ч.
  • Мнения: 2 050
И аз бях хипохондрик, постоянно мислих и се трвожих за нещо.Докато не забременях и едва износих детето. После на два пъти щеше да си отиде. И тогава всичко се преобърна. Мисля за днешния ден. Не че нямам страхове. Просто разбрах, че всяка секунда може да се случи нещо. Клише е, знам.
Не чети в интернет..

Последна редакция: пт, 20 дек 2019, 10:00 от lolita1213

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-
      X Реклама

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата