Как да преодолея раздялата и да продължа?

След последните уточнения ситуацията става по-ясна. Отначало звучеше като нездрава любов, фикс идея- а това е липса на зрялост. Твоят случай е малко по-различен, но не много. В центъра на описаната ситуация се поставяш ти и твоята любовна драма, сякаш любовникът и съпругът са неодушевени предмети, а децата бяха бегло споменати, между другото. За това и някои те определиха като егоист.
Когато си започнала тези отношения, ти би трябвало да си наясно, че ще приключат по подобен начин. Но ако изпитваш истинска любов, можеш да го обичаш и без да го искаш за себе си. Това, че него го има там някъде и щастлив, и вече не е самотен, би трябвало да може да направи и теб щастлива.
Съжалявам за болното дете и трудностите, през които минавате. Според мен най-доброто, което можете да направите с бащата е отново да потърсите път един към друг.

Авторке, ако обичах мъж с такова болно дете,  пак щях да го взема и да участвам (финансово, емоционално и както трябва). Ако не можеше да имам и свои деца, щях да осиновя едничко или просто да обичам тези на партньора.
Уви, щом не те иска с „товара”, не е истинско. Някой да е казал, че любовта е само лесна и приятна?!

Приеми го като житейски урок .И продължавай напред.
Прекрати всякаква комуникация с него.
Няма нужда да слушаш за връзките му.
Не си заслужава да се съсипваш заради мъж,който те е предал.Мисля,че ти липсва самочувствие.
Обърни повече внимание на децата .И на мъжа си също.Опитайте да се сближите.Идете някъде заедно.
Нямаш близки хора?
Запиши се на някакъв курс,излизай с колежки,обади се на стара приятелка,на някоя братовчедка...

Авторке, погледни го и от към хубавата страна. Тоя мъж ти е подарил прекрасно чувство, т.е. заради него си го изпитала. Обичала си, а това е много. Ако не го беше срещнала, нищо такова нямаше да изпиташ. И, понеже не си в ученическите години, трябва да ти е ясно, че няма вечни неща в тоя живот. Ами, ако нещо лошо се беше случило с тоя човек? Не му го пожелавам в никакъв случай, но е възможно по принцип. Така че бъди благодарна за това прекрасно чувство, за изживяваното с него. Нещо подобно съм преживяла, силно казано подобно, само в тая част със силните чувства и идването на края на връзката. Тогава мислех, че ще умра, задушавах се. После нещата се притъпиха, сега, като си спомня, изпитвам само задоволство, някаква топлота и огромна благодарност, че всичкото това го е имало и ми се е случило: и прекрасното чувство, и незабравимите моменти, а това е много. Хубавото е, че явно с ТМ поддържате приятелски отношения и сте заедно в това, което ви се е случило - дете със заболяване явно, така го разбрах. Повечето жени остават сами в подобни ситуации, татковците май не могат да издържат и хващат пътя. Така че не се съсредоточавай само в случилото ти се, имало го е и добре, че го е имало, но вече го няма, така е в живота с много неща. Просто продължаваш нататък, заради детето/децата най-вече. Хареса ми мисълта на съфорумките за сближаване със съпруга, не знам доколко и дали е възможно, деликатни неща са. Но така или иначе твоят живот продължава без другия човек, просто трябва да го приемеш, защото колкото и да се бунтуваш срещу това, негативите ще бъдат само за теб, а не е нужно. Желая ти да намериш вътрешния баланс, тогава нещата ще си дойдат по местата и ще видиш, че и без тоя човек има живот.

и аз ни желая да се успокоиш. Всичко в този живот минава, но му трябва време. Аз за разлика от другите не мисля, че си егойстка, незряла или каквото и да било. Според мен си много добра и разумна жена и на твое място щях да постъпя и да се чувствам по абсолютно същия начин. Изживяла съм нещо подобно и знам колко те боли, хем при мен нещата не са толкова усложнени като при теб. Лесно е от страни да се съди, но сме човешки същества и имаме нужда от любов, от това да бъдем обичани и харесван и. Понякога просто не можем да издържим и се поддаваме. Така че според мен си изживяла нещо много хубаво, което по някакъв начин те е поддържало жива през всичките тези години. Свършило е, боли, но това е живота.
Спри да му пишеш, спри да го мислиш. Изтрии го от всички социални мрежи. След месец ще е по-лесно, докато поддържате връзка, все ще агонизираш. Бъди егойст и мисли само за себе си. Искренно ти съчувствам и те прегръщам. 

Здравей, предполагам че имаш предвид грижите по голямото дете, което е с проблем - че заради него е по-добре да останете с мъжа ти...Защото другото дете все пак ще се премести от дома в един момент. А как са ви отношенията с него - имам предвид мъжа ти - той има ли също друга връзка например? Да не се окаже в един момент, че ти седиш в брака по задължение, а той все пак реши да се махне? Никоя дума не е последна в този живот.

Чета, че някои жени мислят любовника ти за предател?? Но ти имаш уговорка да си вечно заедно с мъжа си, как може да очакваш да си вечно заедно с цели двама мъже? Това се е удало на малко жени в този живот, чела съм го на 2-3 места в литературата само. Реалния живот е друг, ако си искала любовта, трябвало е да прежалиш мъжа си и щом не може, какво има да го мислиш повече.

Дай му време. Струва ми се, че той се лута и рани или кхсно ще се върне при теб. Както се казва "Ако го обичаш, пусни го, ако той те обича, ще се върне!" Намери с какво да запълниш времето и мислите си - запиши курс, започни нова работа, научи език, хоби, танци, фитнес ...

Чувствайте, но не като Лолита,  а адекватно за възрастта и мъдростта си .

Чак мъдрост не, но опитът следва да те е научил на разни неща на 40+. Очаква се да можеш да контролираш пеперудите, както и да си открила какво те кара да се чувстваш жива, без да зависиш от някого.

Аз също не мисля, че си егоист! Напротив, намерила си спасение и отдушник от житейските ти проблеми с този мъж. Но, след като не можеш да се разведеш и имаш ангажименти, недей усложнява живота на този мъж. Той също има право да създаде семейство и да излиза на "светло", да има нормален живот, а не да се крие и да е любовник. По-скоро сте си били близки приятели и сега това ти липсва, плюс интимността и топлината.
Нормално е да страдаш, нормално е да те боли, но всеки път, когато си мислиш за това, си припомняй, че този мъж има право да е щастлив и ти не бива да му пречиш. Както не бива да съботираш и своето щастие. Просто, продължи напред и благодари за прекрасната връзка и любов. Пожелай ме да изпита щастието и се фокусирай върху твоето семейство и потърси щастието си. Мъчно ми е за теб и болното ти дете. Голяма мъка... Прегръщам те силно!

Да се разведеш и се събереш с него

Има само един човек, който може да ти помогне и това си ТИ. Аз едно научих през годините, което ми помогна да продължа напред - никога не се вкопчвай в хората, за да не се задушаваш един ден без тях. Обичай себе си повече! Успех ти желая.

От 2008 пиша във форума... имам хиляди мнения. Това е Първата тема, в която не знам какво да напиша. Обикновено от всяка ситуация има Поне два изхода. Тук не виждам ни един...

Към Elizabeth и останалите морални стожери на форума - как можете да наричате жената егоист, при положение, че жертва собственото си щастие, за да седи в изчерпан брак и се грижи за болно дете?! Аз не знам дали авторката е инфантилна на 40+, ама вие определено сте кастрирани от чувство за състрадание.
Към авторката - както любовта, така и раздялата са психози, които щом не са продиктувани от болест, а от външни стимули, ще се уталожат във времето. Има 3 пътя пред теб:
1) Разделяш се с мъжа си и щом другият те иска, се събираш с него - с всичките радости и несгоди от този избор. Няма да е само хубаво, нито само лошо. Нарича се живот.
2) Прекъсваш взаимоотношения с другия и започваш да си припомняш как си живяла преди. Хобитата на този етап не помагат. Помагат срещи с приятели. А ти даже ходиш и на терапевт.
3) Събирате се отново с другия и си карате както преди, но дръж сметка, че рано или късно ще настъпи същия момент и ти никога няма да си готова за него.
И помни - животът е кратък

Колкото и да е тежък животът на авторката, тя е направила избора си: остава с мъжа си. Същевременно си позволява от любов и много други причини да има дългогодишна връзка с друг мъж. Този мъж няма ли право на нормален живот "на светло", не да го играе цял живот любовник. Неговите чувства нямат ли значение за авторката?