Всички ме насилват да имам бебе.

Счита се за психично насилие като семейството ти те заплаши да прекъсне всякакви взаимоотношения с теб защото не си им дал внуци. При такъв ултиматум това значи, че съм изгонена.  Няма какво повече да ти кажа.

Както каза има и такова нещо като психичен тормоз с ултиматуми.

Да, омъжена съм от 3 години, познаваме се от 7 години с него, физически мога да имам деца, съпруга е ок  да имаме. Аз не искам.
Като семействата от двете страни ти пилят на главата за бебета и собственото ти семейство  заплашва да те счита за чужда без внуци - това е психическо насилие. Поста беше с цел да се хвърли светлина по въпроса, защото не съм единствена и това не е нормално поведение.

Найс! хаха

Да, имаме си котета и много ги обичаме:) Хубаво е да имам животинки, но не бебета!
И да, лелките са особена порода, но се старая да ги игнорирам

Абсолютно!:)

Отврат.
Има хора смятат, че другите трябва да живеят както те живеят. Някои даже стават нагли.
От теб зависи дали ще поддадеш на изнудването.
Поведението им е гнусно. Не вярвах, че има такива хора.
Кога ще имаше дете си е лично твоя работа. Ти решаваш в зависимост от обстоятелствата.
Аз не бих се поддала.
При този ултиматум би следвало да се разфучиш. Да им кажеш, че поведението им е грозно и нямат право да се държат така. Че живота си е твой и ти решаваш. И да завършиш със следното. Казваш, че повече ти не искаш да ги видиш и като имаш деца след 5 години, няма да го виждат.
Ставаш, излизаш, не вдигаш телефона, не честитиш на празници.
Ела да гледаш реакция.
От теб зависи дали ще се поддадеш на изнудване или ще се противиш. Като им дадеш да се разберат, няма повече да посмеят.
От роднини съм получавала разни тъпи ултиматуми.
Не се връзвам на такива неща. Само че да изнудвам и аз мога. Ама аз мога да си спазвам заплахите. И  го направих.
Не посмяха повече.
Не става въпрос за бебе. За други неща.

Постове един след друг са забранени.

Алелуя!!

 Абсолютно съгласна, евала.

Имах малка надежда, че можеби семействата ми от двете страни ще проявят разбиране за решението ми, но напоследък се убеждаавам в обратното. Съпруга ми не ми го натяга слава богу.
 Да си отстояваш позицията се тренира цял живот, не да се обясняваш какво и защо.

Така е. Но това не променя факта, че системното пилене на главата е психическо насилие. Друг е въпросът кой и защо го допуска.

В последната ми дълга връзка започнах да говоря за деца с МП, родителите не са се месили. Разделихме се с него, не беше дорасъл.
По принцип не обичам деца, не ми харесва как тъпчат на едно място, задават по 482844 пъти един и същи въпрос, като малки не им разбирам нищо, в градинска възраст говорят като на забавен каданс (а аз съм разбрала на третия звук какво искат, обаче трябва да ги изслушам - куртоазия ... към 4годишни), не ми харесва кк трябва да обяснявам по няколко пъти; после в училище да намилам за ценността на книгата и да пиша домашни; в тийн годините да си вдигаме скандали. С роднински деца ми се е случвало 2-3-5 пъти и като се замисля да е 24/7, настръхвам. Не бих влязла в този цикъл сама, а, както казах, обещаващият партньор си вдигна шапката.
Родителите ми никога не са били някакви простаци, айде сега внучета и дрън-дрън. Мисля обаче, че тогава, след онази връзка, на нашите им светна, че аз дете не мога да си измагьосам сама (първо) и то трябва да има бащинска фигура в живота му, а не просто осеменител (второ).
Преди 2 седмици имах рязък разговор с леля ми, който започна покрай изяви на братовчедката, които не исках да посетя. Та леля ми се изцепи 'като имаш дете, не може да не искаш'. Спокойно й обясних някои неща на тема такт, задължения, а като опита да ми изнесе реч, че си е мое решение и мога да осиновя, ако си надвия егоизма и достигна 'това ниво' - засегнах също нивото и мирогледа в аспекта на завирането на носа в чуждите гащи. А, и й обясних, че е много ниско ниво да коментира темата за моето бездетие, като проблемът е, че тя самата се чувства притисната да угажда на своето дете. Каза, че не се чувствала притисната и не шукна повече.
Разказвам това, защото много ме дразни поантата на имащите дете, че бездетните сме егоисти, гледаме само собствения си г*з и 'ама ще видитв вие, ще ви се разкаже играта'. Ми съжалявам, ама имам принципно желание да се размножа, обаче щом 15 години не съм изпитала силно желание да забременея на първата седмица от някого, с когото после сме били половин година максимум - това ли е дефиницията за егоизъм? Хъм, мислех, че е здрав разум.
И така, оплаках ви се

Изненадващо, но трите деца са идеално извинение за измъкване от досадни социални задължения.

Мен децата ме ужасяват. Като гледам племенниците, децата по площадките и на улицата. Те са зверчета. Крещят, трошат, не слушат. В тийн годините стават малки лайненца. И немалка част не израстват тоя период. Изглежда ми супер гадно и не мисля, че ще мога да го изтърпя.

Децата са си деца, има си начин да се справиш с ужасията. Най-кофти е за майката, щото обществото като че ли се прави на неразбрало що е това дете и самите те какви ужасни дечища са били едно време. И се очаква хем жената да има деца, ама да не се чуват много и тя да се справи супер гладко, докато участва в досадни задължителни събития, които все едно са направени да са най-неподходящи за деца.

Че то даже и Кейт и Уилямс с бавачката не водят двегодишното почти никъде, а и техните доста години се кривяха и държаха кофти, нищо, че са принц и принцеса.

Но още по-неприятно са хората, особено бабки, които се възмущават от буйно детско поведение.

И мен са ме дразнели деца и сега понякога, но не съм мрънкала, нито съм глдала лошо, защото точно винаги се водя от това, че и аз съм била дете, и аз съм ревала, блъскала и трошила. Колкото и да е кротко едно дете, то не е кукла. Няма как да не гъкне, че да не наруши покоя на околните. Просто липсва търпимост между хората. Но съм забелязала, че съседите са по-склонни да те гледат накриво, ако детето ти реве до 12, отколкото, ако слушаш силно музика до 12. А реално бебето не плаче и реве, за да пречи на другите, но този с музиката умишлено пречи...