Здравейте дами,
имам следните терзания и искам да чуя странични мнения.
Казусът е следният, приятелят ми има 2 деца (от 2 различни жени) преди мен. Аз деца нямам. Той с първото си дете няма никакъв контакт, тъй като са се разделили още докато е било на няколко месеца. С дъщеря си, която в момента е на 14 се виждат веднъж-два пъти годишно (тя живее с майка си в Испания). Плаща издръжка и на двете си деца. Както се досещате, тук идва проблемът, аз съм почти на 29, заедно сме от 3 години и развитие няма. Ходим на почивки двамата, всичко е наред, но за наши деца не се говори. Притиснах го веднъж и каза: не, ситуацията не е такава, че да имам 2 деца и да не искам повече, някой ден ще си имаме...някой ден, добре, ама той е на 40.
Познавам дъщеря му, беше ни на гости 2 седмици. Преди да се запознаем бях се настроила доста положително, представях си как ще се разберем. Да, ама не. Тя иска нещо, той казва 'не' и тя започва да плаче, да се сърди, да прекрачва граници на добро поведение и хоп става на нейното. Докато беше при нас си говореше с майка си само на терасата на спалнята, за да не чуваме какво си говорят. Накрая нещата ескалираха до там, че когато си заминаваше дори не искаше да ми каже 'довиждане' и трябваше приятеля ми да я накара да каже 'чао'. Пререкания не сме имали конкретни.
От този момент се настроих страшно към това момиче, не съм казала или показала на приятеля си, но вътрешно ми е много зле. Искам деца, но не желая те да са свързани по някакъв начин с нея, а ще са. По празниците имахме план да сме с моето семейство и изведнъж 2 седмици преди Коледа той каза: дъщеря ми ще кара празниците при майка ми, отивам и аз там. Изкарахме Коледа при нашите и след няколко дни той замина при майка си. Стана ми кофти, признавам си. Виждам я като причината аз да нямама истинско семейство с него. Чуват се почти всяка вечер по телефона, говорят по повече от половин час, аз стоя в другата стая. Нямам претенции финансови, двамата работим, но бюджетът е някак разделен. Апартаментът си е негов, аз живея при него, давам му пари за сметки, за поддръжка, дори за храна. Някак така исках да му покажа, че разбирам, че има разходи за децата и аз съм готова да помагам поне в общото домакинство, за да му е по-леко на него, но това започна да ни отдалечава. Станахме като съквартиранти откъм финансова гледна точка.
Отделно, той за себе си все гледа да не е нещо кой знае колко скъпо и изведнъж сега като беше при майка си и детето си и ми праща снимки : виж, тя иска да си купи нещо си на Найк и тати купува, обувки също някви много скъпи беше взел. Не казвам да не й купува, той си вади парите, за каквото иска за тва ще ги харчи, но не ми се струва, че едно 14 годишно дете трябва да има най-скъпото. А и не е за парите конкретно, но се замислям, а ако ние имаме дете ??? Какво става тогава? Нейната майка не работи, съответно каквото иска тя, трябва той да го купува. Дебело подчертавам, не парите са проблем, а прекаленото глезене и как като щракне тя с пръсти и той хоп прави каквото му се каже. И нашите са ми угаждали, но са поставяли някакви граници, той такива не поставя.
И накрая, аз имам много патриархално семейство. На майка ми споделих, че той има дъщеря само, на баща ми и брат ми нищо не съм казала по темата. Знам, че ще кажете...да не си на 15, но наистина ме е страх как да им кажа и как ще го приемат. Аз съм доста стресирана и още стрес заради тази ситуация не искам.
Преди мен той е имал 5-годишна връзка с едно момиче, с което само са живели заедно и това ме притеснява още повече, че може би той иска да си живее само с някой, без да създава истинско семейство и аз да съм следващата такава.
ПС: с него се обичаме, разбираме се, той е мил и грижове, интелигентен човек е, забавен, но напоследък виждам все повече странични пречки.
Някой,ако е имал подобна ситуация и даде съвет как да постъпя ще съм много благодарна
имам следните терзания и искам да чуя странични мнения.
Казусът е следният, приятелят ми има 2 деца (от 2 различни жени) преди мен. Аз деца нямам. Той с първото си дете няма никакъв контакт, тъй като са се разделили още докато е било на няколко месеца. С дъщеря си, която в момента е на 14 се виждат веднъж-два пъти годишно (тя живее с майка си в Испания). Плаща издръжка и на двете си деца. Както се досещате, тук идва проблемът, аз съм почти на 29, заедно сме от 3 години и развитие няма. Ходим на почивки двамата, всичко е наред, но за наши деца не се говори. Притиснах го веднъж и каза: не, ситуацията не е такава, че да имам 2 деца и да не искам повече, някой ден ще си имаме...някой ден, добре, ама той е на 40.
Познавам дъщеря му, беше ни на гости 2 седмици. Преди да се запознаем бях се настроила доста положително, представях си как ще се разберем. Да, ама не. Тя иска нещо, той казва 'не' и тя започва да плаче, да се сърди, да прекрачва граници на добро поведение и хоп става на нейното. Докато беше при нас си говореше с майка си само на терасата на спалнята, за да не чуваме какво си говорят. Накрая нещата ескалираха до там, че когато си заминаваше дори не искаше да ми каже 'довиждане' и трябваше приятеля ми да я накара да каже 'чао'. Пререкания не сме имали конкретни.
От този момент се настроих страшно към това момиче, не съм казала или показала на приятеля си, но вътрешно ми е много зле. Искам деца, но не желая те да са свързани по някакъв начин с нея, а ще са. По празниците имахме план да сме с моето семейство и изведнъж 2 седмици преди Коледа той каза: дъщеря ми ще кара празниците при майка ми, отивам и аз там. Изкарахме Коледа при нашите и след няколко дни той замина при майка си. Стана ми кофти, признавам си. Виждам я като причината аз да нямама истинско семейство с него. Чуват се почти всяка вечер по телефона, говорят по повече от половин час, аз стоя в другата стая. Нямам претенции финансови, двамата работим, но бюджетът е някак разделен. Апартаментът си е негов, аз живея при него, давам му пари за сметки, за поддръжка, дори за храна. Някак така исках да му покажа, че разбирам, че има разходи за децата и аз съм готова да помагам поне в общото домакинство, за да му е по-леко на него, но това започна да ни отдалечава. Станахме като съквартиранти откъм финансова гледна точка.
Отделно, той за себе си все гледа да не е нещо кой знае колко скъпо и изведнъж сега като беше при майка си и детето си и ми праща снимки : виж, тя иска да си купи нещо си на Найк и тати купува, обувки също някви много скъпи беше взел. Не казвам да не й купува, той си вади парите, за каквото иска за тва ще ги харчи, но не ми се струва, че едно 14 годишно дете трябва да има най-скъпото. А и не е за парите конкретно, но се замислям, а ако ние имаме дете ??? Какво става тогава? Нейната майка не работи, съответно каквото иска тя, трябва той да го купува. Дебело подчертавам, не парите са проблем, а прекаленото глезене и как като щракне тя с пръсти и той хоп прави каквото му се каже. И нашите са ми угаждали, но са поставяли някакви граници, той такива не поставя.
И накрая, аз имам много патриархално семейство. На майка ми споделих, че той има дъщеря само, на баща ми и брат ми нищо не съм казала по темата. Знам, че ще кажете...да не си на 15, но наистина ме е страх как да им кажа и как ще го приемат. Аз съм доста стресирана и още стрес заради тази ситуация не искам.
Преди мен той е имал 5-годишна връзка с едно момиче, с което само са живели заедно и това ме притеснява още повече, че може би той иска да си живее само с някой, без да създава истинско семейство и аз да съм следващата такава.
ПС: с него се обичаме, разбираме се, той е мил и грижове, интелигентен човек е, забавен, но напоследък виждам все повече странични пречки.
Някой,ако е имал подобна ситуация и даде съвет как да постъпя ще съм много благодарна
