Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 62

Тото, Фри е права! Точно за това е химията, за да изчисти това което хирургът не е успял. Тези , които сме били на химия без заразени лимфи, сме или под 40 години(смята се, че под тази възраст ракът е по-агресивен) или с Хер+. Бъди спокойна! Всичко ще е наред!

Благодаря, момичета. На 38 съм и съм наясно, че тази възраст при това заболяване, не е в моя полза. Хер-ът ми е отрицателен. 100 % хормонозависим е. И ма*ка му, всеки ден виждам в очите на дъщеря си, че трябва да го премина! Имам още недовършени дела!

Сега ако ти кажа да се радваш, че Е 100% хормонозависим, няма да ми повярваш и ще си помислиш, че съвсем съм откачила. Но всъщност този рак е от най-лечимите. Дори и ХЕР-а ти е отрицателен. На мен при такава диагноза ми казаха" най-доброто от най-лошото"
Нищо, че има мети, затова е химията. Къде къде по-тежки случаи се изчистиха още преди операциите с химия, тумори се свиха, та някакви дребни разсейки ли. Я не се панирай, гледай си детенцето, лекувай се и само спокойно.

Това го подтвърждавам и аз. И на мен така казаха тук. Моят беше Хер+ за нещастие, но много добре помня, че лекарката (която ме прие по спешност уйк-енд-а, заради паник атака. Още преди всичко. Точно след като чух диагнозата), та тя каза:" Мда не е добре, че е Хер+, но не и толкова зле, защито е хормонозависим и така имаме още едно нещо, с което да гоборим". Казвам ти тогава не мислех, че же живея дълго, пък хей ме на: 😁



Кожата ми вече е леееко по-гладка😁

Първият път, моят рак също беше хормонозависим с отрицателен ХЕР и лекарят ми каза " Имаш мерцедеса на раците"
Вторият път беше пак хормонозависим, но полжителен ХЕР и лекарите ми казаха" Да, но пък се влияе много добре от таргетната терапия"
Момичета, ако знаете с колко жени се срещнах през всичките тези години с далеч по-тежки прогнози, а са си живи и здрави, отговорили много добре на терапиите. Така, че смело напред!

Маритка , супер си!

Уффф, на мен пък като ми излезе Хера+ аз много се притесних, а доктора ми каза "Радвай се има лечение".

Това с хер-а и аз много не го разбирам. Има статии, в които пише, че е по-добре да е отрицателен и други, в които пише, че положителният е с по- добри прогнози. Зависи явно от общата картина и другите показатели.
Днес е 9 ден от втората червена и първи ден, в който ми просветна. Мен много ме напряга болничния престой, по-скоро това, че не съм сама в стаята. Става ми лошо от това, че на съквартирантката й е лошо. Буквално ми призлява от това, не толкова от самата химия. Тя ме удря два дни по-късно.
Марита, супер си! Ах, колко неща искам и аз да направя за себе си и по себе си. А преди диагнозата все гледах да си свърша другите задължения и все нямах време и сили, и желание да си  обърна внимание.

Мила Тото, и аз бях така както описваш ти. Устремена в стреса и битовизмите, алчността във всичките и форми и т.н.средностатистически човечец забравил, че е смъртен. Сега ЖИВЕЯ! Наистина. Правя всичко и само за себе си и с оглед на моето добро и околните ми, че даже започнах пак да мисля и глобално, за планетата, екологията, политика.....абе гледам наистина да го живея с удоволствие остатъка от живота ми. Незнам колко ще е. Може да умра млада, но може и да доживея до 100 (имам пациентки на по 90-100 год.карали раци и не една и две). Та и ти ще направиш като мен. Горе главата! До не отдавна аз бях жив труп. Буквално! Химиите ме омаламощиха яко и едва ходех. Наистина не можех без зор и 100 метра да ходя, после операцията почти ме уби. Постоянно припадах. Мислех си, че или ще умра от изтощение, или ще оживея, но с 300 сакатлъци. Абе, мислех, че от мен човек няма да става вече. А сега се заклевам, че съм си като преди! С изключение на раменните стави и коленете, които поболват и пукат, но като се движа е значително по-добре. Дори минават от време на време. Само като се залежа и заседя ми напомнят за себе си. Хайде гуш и стискай зъби! Ще мине всичко и ще си добре. Тук в швейцарската група има жени с мети по кости и бял дроб, които не се отчайват и си живеят. Една я оперираха успешно (бял дроб. Нейното си беше първичен рак там) и си живее. Явно наистина не е обезателно смъртна присъда, но познавам страха ти. Много добре знам за какво говориш. Всички знаем.

Оф аз отслабвам изключително бавно, но и вчера ядох една бисквита с пълнеж от конфитюр и една с карамел. Щипнах и две гризини със сирене от детето+ фъстъци. Яко мазни неща и въглехидратени. Поизпускам чат-пат диетата, но не това е проблема. Хормоното май е проблема. Аз умрях от глад направо, а почти не свалям. С темпове на охлюв и голям зор свалям. Преди не беше така. Ядях си сравнително нормално и свалях даже прекалено бързо. Да го знаете. Внимавайте как ядете докато сте на хормони.

Аз пък с моя тройнонегативния НапраУ викате да лягам 😋
На който , каквото му е писано това ще е .....

Ваканцията ми свърши  и от понеделник съм на работа .
 Заела съм се да чистя и да се подготвям за работа. 
Приятна събота и неделя Ви желая

Маритаа, от една страна си права за хормоните - докато бях на тях, намалих храната наполовина и спортувах много повече от преди - едва успявах да се задържа на предишните килограми. От друга - в момента, в който разбрах за новата диагноза и хукнах по лекари всеки ден, съчетано с работа и липса на време за хапване - някой плод и зеленчуци основно - свалих без да усетя няколко кила за месец. Та явно всичко е до количество и до какво ядеш основно, и кога го ядеш, защото аз хапвах сутрин и после следобяда, когато имам време, не вечерях.

Мхм, трижди негативните какво да кажем?! 🤪🥳
Тотто, радвам се, че писа. И аз като Unabella се тревожех как се справяш и дали си сравнително добре. 🤗

Днес съм в едно летливо и приповдигнато настроение, а не съм мръднала от леглото. Яко мързел, яко кеф! 😁 Давам задочни наставления на детето как се прави боб - сложил си е очила за плуване, мацнал си е бойни ресни по скулите с перманентен маркер и хвърчи лук из цялата къща.
И да ви се изфукам каква ненагледна хубостница съм. Имам нещо като вежди и нещо като косаааа. Скорошна смърт за проскубаната противна перука! 😈

Лягай, ама по повод по-интересни занимания...ъъъъ...такова...Св.Валентин иде🤣🤣🤣

Да ви кажа какво купих на гаджето. Той със сигурност не го очаква след "пълната промяна" на връзката ни и моето "пробуждане".  Поръчах да му занесат по пощата една кутия пралини (той обожава шоколад, а пралини пък особено) във формата на сърце разбира се, а на тях отпечатана една от романтичните ни снимки от времето, когато най-много се обичахме. Чакам реакции😁 Той тотално е деградирал и се е отчаял от социална гледна точка, та аз не чакам подаръци от него, но няма значение. Както казах ще се зарадвам, ако поне той се изненада приятно.

Аз наистина започнах да мога да спя. Алелуя! Скоро намалявам с още антидепресанта и ще ме хване сънна болест сигурно. Днес се наспах, станах и на гладно правих кростренер 40 мин. (повече е съмнително дали е ефективно, защото може да почне да "гори" и мускула вместо мазнината), после ядох едно варено яйце с 4 много тънки био тостове намазани с крем от авокадо и 10 тиквени семки. Те предпазват и от паразити, а нали вече имам котки....а и са супер храна. Богати на омега 3 и т.н.неща от сорта. Пооправих в нас (пак😑. Снощи чистих.) и сега ще се гримирам да водя децата (мое и приятели) да играем боулинг, после ще ходя до гаджето да играем пък билярд. А по-късно каквото сабя покаже🤣
Покрай моите опити да ям здравословно и недебелеещо направих едно откритие. Био хлябовете са на половина по-диетични от другите. Във всичките разновидности. Яжте био хляб в умерени до малки количества и автоматично ще намалите "материала" почти на половина.

О, Тинтири
Голяма хубавица си


marittaa, хи хи то за това няма нужда от лягане 😋

Яяяаа, дайте малко повече на тема лягане, белким ми се пробуди желанието, че буквално е отишло някъде на почивка 😆 Туку-виж изненадам довечера мъжО приятно хахаха!

Здравейте, обещах да ви държа в течение за случая на мама. Благодаря на всички, които ми писаха и ни вдъхнаха кураж. Вчера мина операцията на майка при д-р Полихронов в Онкологията. Потвърди се, че тумора е злокачествен, но е малък-около сантиметър. Според доктора сме извадили голям късмет, че сме го хванали в началото. И наистина е късмет, защото мамографията беше между другото покрай други изследвания, които си прави мама. Сега ще чакаме хистологията. Докторът каза, че ще е изненада за него, ако  има клетъчно заразяване на лимфните възли, но все пак нищо не се знае. Искам да споделя много добрите си впечатления от д-р Полихронов. Изключително възпитан и добър човек. Днес дойде лично да смени превръзките на всичките си пациентки. Майка е много доволна и от отношението на сестрите. Извади късмет да я настанят в новото отделение на болницата в което условията са съвсем прилични. Това не е толкова важно разбира се, но все пак дава известно спокойствие.