- Публикувана: 19 ян. 2020, 23:42 ч.
- Последно мнение: 5 фев. 2020, 18:09 ч.
Таз година високосна, нека да е бебеносна! - Бебеправене 368
Рейви, могат да скапят и още как, особено ако си ги влачи отдавна и са се загнездили в простата... С един или два антибиотика, ще ги изтрепе. От там са тия високите левкоцити. Имай предвид, че на МБ може би няма да успеят да ги изолират, да не се чудиш, ако няма нищо. 6 г. се влачих с "чисти" резултати и гадни симптоми, докато не открих Фемофлор и не изскочи от там нещото... Бях на ръба на полудяването, понеже нищо не се изолираше. Също така да си знаеш, че мъжете нямат никакви оплаквания в повечето случаи, това е още по-коварното.
Не знам как съм... Кървенето спря вече след хистерото и от вчера започнах да поставям Лактажин. Д-р Калчев ми беше изписал Гинофилус, но нещо много противоречиви мнения прочетох и реших да си ползвам добрият, стар, Лактажин. Силно се надявам да се чувствам добре и да започнем опити следващия месец, ако не се наложи пак някакви лечение, то няма отърване от това чудо, простооо няма, а сега след изпиването на Вибрамицина, може и по-зле да е работата.
Хей момичета.... Тези дни ми е доста странно настроението. Чудех се да споделя ли и в крайна сметка реших да го напиша пък хубаво,лошо това е.
Винаги опитвам да съм положителна,но от известно време явно съм загубила посоката. Наскоро разбрах,че една позната планира сватба,но преди това да забременее,за да имат детенце на сватбата. Пожелавам и го от сърце,но първо ми стана смешно... Как си мисли,че се забременява така лесно като толкова много двойки се борим и какво ли не правим да се случи чудото,а те си мислят че решават и се случва... Та нека се случи,но явно моето мислене се е пречупило. Такава реакция не съм очаквала от себе си,леко съм разочарована(от мен)....
Сега чета и за ранното тестване коментирате. След моя странен случай с извънматочната лекарите ми сервираха да правя кръвни тестове,за да съм сигурна че не съм или съм бременна...Е представяте ли си какво недоверие се е зародило в главата ми...ще започнем опити и всеки месец ще се боцкам...(и цветна извънматочна беше) Та за капак и на цикъл да не вярвам...
Освен това...докато аз си мисля за цветни снимки,забременяване и всичко свързано с темата,хубавият ми мъж се чуди дали да не заминем да живеем и работим в Германия. На какви различни вълни сме не е истина. Аз не искам да заминавам. Може тук да не е розово,но явно си тежа на мястото повече отколкото мислех.
Ей така неприятни неща са ми в главата. Сънувах,че забременявам и губя бебето...абе нещо не съм в час
Виванова много съжалявам за случилото се. Знам,че ти е гадно,но наистина по-добре сега отколкото на по-късен етап.
Арвен дано се възстановяваш бързо и да подновите опитите следващият месец.
Извинявайте за негативния пост! Хайде да видим няколко положителни теста за бременност,че да ви се порадваме!
Винаги опитвам да съм положителна,но от известно време явно съм загубила посоката. Наскоро разбрах,че една позната планира сватба,но преди това да забременее,за да имат детенце на сватбата. Пожелавам и го от сърце,но първо ми стана смешно... Как си мисли,че се забременява така лесно като толкова много двойки се борим и какво ли не правим да се случи чудото,а те си мислят че решават и се случва... Та нека се случи,но явно моето мислене се е пречупило. Такава реакция не съм очаквала от себе си,леко съм разочарована(от мен)....
Сега чета и за ранното тестване коментирате. След моя странен случай с извънматочната лекарите ми сервираха да правя кръвни тестове,за да съм сигурна че не съм или съм бременна...Е представяте ли си какво недоверие се е зародило в главата ми...ще започнем опити и всеки месец ще се боцкам...(и цветна извънматочна беше) Та за капак и на цикъл да не вярвам...
Освен това...докато аз си мисля за цветни снимки,забременяване и всичко свързано с темата,хубавият ми мъж се чуди дали да не заминем да живеем и работим в Германия. На какви различни вълни сме не е истина. Аз не искам да заминавам. Може тук да не е розово,но явно си тежа на мястото повече отколкото мислех.
Ей така неприятни неща са ми в главата. Сънувах,че забременявам и губя бебето...абе нещо не съм в час
Виванова много съжалявам за случилото се. Знам,че ти е гадно,но наистина по-добре сега отколкото на по-късен етап.
Арвен дано се възстановяваш бързо и да подновите опитите следващият месец.
Извинявайте за негативния пост! Хайде да видим няколко положителни теста за бременност,че да ви се порадваме!
Рейви, моя мъж беше със същите ентерококи. С два АБ ги изтрепа, после му се подобри морфологията.
Е, верно, че само с 1% + добавки, + спорт + широки боксерки + 0 алкохол, но.. пък забременях след това.
Така че може и да си струва единия %
Е, верно, че само с 1% + добавки, + спорт + широки боксерки + 0 алкохол, но.. пък забременях след това.
Така че може и да си струва единия %
Така е, очевидно е, че изследванията там си струват.
Въпреки че един доооста известен андролог преди месеци ми каза, че само ще си дадем парите на вятъра.
Ама и в самата лаборатория се държат малко така... В събота като отишъл ММ, момичето там било мнооого учудено че иска точно това изследване, ама сигурен ли е че е това, кой му го назначил... Той казал - жена ми.
Тя продължила в същия дух - това е сериозно и скъпо изследване, трябва лекар да ви го назначи, как просто така... Накрая на него му писнало и казал - нося ви сперма, плащам си, значи мога да си изследвам каквото си искам.
Просто някак си... Очаквах да излезе нещо по-фрапиращо май,
даже няколко неща
Arven_89, ще се подредят нещата.
Sunshine 9051, много обнадеждаващо звучи.
Orhideq23, не знам какво да ти кажа, тъй като през повечето време и себе си не успявам да успокоя.
Малко да починете, може би ?
Имам спомен, че и непосредствено преди извънматочната, мислеше да си дадете почивка заради някакви разногласия... Извини ме, ако бъркам.
Пък със заминаването в чужбина са сериозни нещата, седнете и поговорете...
ММ отказа предложение за навън, преди 10на дни... Казах му, че точно сега абсурд.
Въпреки че един доооста известен андролог преди месеци ми каза, че само ще си дадем парите на вятъра.
Ама и в самата лаборатория се държат малко така... В събота като отишъл ММ, момичето там било мнооого учудено че иска точно това изследване, ама сигурен ли е че е това, кой му го назначил... Той казал - жена ми.
Тя продължила в същия дух - това е сериозно и скъпо изследване, трябва лекар да ви го назначи, как просто така... Накрая на него му писнало и казал - нося ви сперма, плащам си, значи мога да си изследвам каквото си искам.
Просто някак си... Очаквах да излезе нещо по-фрапиращо май,
даже няколко неща
Arven_89, ще се подредят нещата.
Sunshine 9051, много обнадеждаващо звучи.
Orhideq23, не знам какво да ти кажа, тъй като през повечето време и себе си не успявам да успокоя.
Малко да починете, може би ?
Имам спомен, че и непосредствено преди извънматочната, мислеше да си дадете почивка заради някакви разногласия... Извини ме, ако бъркам.
Пък със заминаването в чужбина са сериозни нещата, седнете и поговорете...
ММ отказа предложение за навън, преди 10на дни... Казах му, че точно сега абсурд.
Орхидея, мен пък моя близка приятелка ме изчака да забременея, за да сме бременни заедно. Така и стана, от първи опит успя. На мен също ми се стори тогава самонадеяно, но е факт, че при някои се получава. А това, че сте на различна вълна с мъжа ти не е много хубаво, но от опит сме видели, че мъжете трудно разбират майчиния инстинкт.
За протокола аз също забременях в месец, в който АГ-то предрече че няма овулация. 😉
За протокола аз също забременях в месец, в който АГ-то предрече че няма овулация. 😉
Сиси,разбира се че се получава.И съм сигурна в това.Някои хора както казват и без да знаят се случва и от един път. Аз просто съм се изкривила някак и бебеправенето се е превърнало в наука. Запознати сме доста с темата и не от хубаво. Някак ги проектирам нещата и върху другите хора...не знам. Тъпо е,ама така го усетих...
Орхидейке( мн го обичам това цвете имах 6 докато родя после ги осинови сестра ми че ги занемарявах ) и аз съм на подобна вълна, изкривена във виждането за забременяване, хем съм наясно, че от веднъж става, хем се изумявам като на някоя позната й се получи... и после се чуствам тъпо от реакцията си. Двойно тъпо, защото доскоро бях от другата страна на барикадата. Всъщност може би това разделение е грешно. Но ти вече правиш каквото можеш щом разсъждаваш над нещата, какво повече...
Арвен, другия месец опити, по другия да ни омиришеш на бебе.
Рейв абе странни са по лабораториите и на мене са ми се правили ама това кой ви го изписа!? Излекувайте ги тия неща и ще има подобрение, сигурна съм!
) и аз съм на подобна вълна, изкривена във виждането за забременяване, хем съм наясно, че от веднъж става, хем се изумявам като на някоя позната й се получи... и после се чуствам тъпо от реакцията си. Двойно тъпо, защото доскоро бях от другата страна на барикадата. Всъщност може би това разделение е грешно. Но ти вече правиш каквото можеш щом разсъждаваш над нещата, какво повече...Арвен, другия месец опити, по другия да ни омиришеш на бебе.
Рейв абе странни са по лабораториите и на мене са ми се правили ама това кой ви го изписа!? Излекувайте ги тия неща и ще има подобрение, сигурна съм!
Рейв не бъркаш. Наистина имахме разногласия тогава по въпроса. Сега са от друг тип,но идеята за бебе си я има и при двамата. Когато подхвана темата се започва”Спокойно,ще стане!” “Много го мислиш!” “Всичко ще е наред!” “Спри да четеш!” и т.н. За добро ми го казва,но в главата ми са други неща. На моето тяло се случи и след вече 6 месеца смятам,че все още не съм преминала през това... и подкрепа усещам само тук. Просто хората около мен не ме разбират.
Добър ден! Аз ви чета, но няма с какво да се включа напоследък!
ММ заяви да спра с тестовете, много се натоварвам и изнервям. Да сме го карали по-спокойно...
Орхидея, не знам какво да ти кажа.... Преди хиляда години ММ искаше да заминем за щатите, аз отказах. Колкото и да е зле тук го намирам за една идея по-добре от някъде, където ще си сам. Но само ти знаеш на какви отстъпки си способна!
Виванова, напълно разбирам какво преживяваш! Голям гуш!
ММ заяви да спра с тестовете, много се натоварвам и изнервям. Да сме го карали по-спокойно...
Орхидея, не знам какво да ти кажа.... Преди хиляда години ММ искаше да заминем за щатите, аз отказах. Колкото и да е зле тук го намирам за една идея по-добре от някъде, където ще си сам. Но само ти знаеш на какви отстъпки си способна!
Виванова, напълно разбирам какво преживяваш! Голям гуш!
Здравейте. Хвърлям ви в размисъл...
Вчера проведох разговор с моя близка, която също е минала през инвитро. Тя беше успешна от първия път и много пъти ми е казвала, че е била сигурна, че ще стане веднага и никога не се е съмнявала. И аз я попитах- как беше толкова сигурна? Защото си спомням, че когато говорихме в онзи период (преди години), тя беше несигурна и я беше страх- съвсем нормално. Припомних и го и тя ми каза, че е забравила. А аз и отговорих, че хората забравят лошото бързо, което сме коментирали и с вас. И от дума на дума стана въпрос за вярата, за настройката и други неща. Тя е много положителен и ерудиран човек и разговорите с нея са ми изключително полезни и любими. Винаги ми дава различна гледна точка. И коментирайки всички тези неща, се сетих, че по-рано си бях писала с Кийп, и я бях посъветвала да не очаква нищо, за да не остава разочарована. При мен се случи точно това. Вие добре познавате моята отрицателна персона, но напук на всичко реших, че по време на процедурите, ще съм положителна и ще вярвам, че ще се случи най-хубавото. Това беше единствената ситуация, в която бях убедена, че нещата ще се развият по най-добрия начин, но за съжаление, се получи точно обратното. Искаше ми се да имам повече ембриони, по-добро качество, дори бях сигурна, че ще е така, но не стана. И паднах. От високо. И си дадох сметка, че отрицателна или положителна, нещата стават така, както е било писано. Нито аз, нито вие, имаме контрол над това. И се отчаях. Коментирахме и това. И тя ми каза, че не е хубаво да си положителен винаги. Което много ме озадачи, защото аз зная, че нейната философия е- доброта, вяра и положителна енергия във всеки един момент. След това се сетих, че и тя мина през изпитания, и може би тогава е осъзнала, че настройката не винаги е обективна и играе роля в това, което ще се случи евентуално. Друго нещо, което ми се е набило в главата, защото тя постоянно ми го казва, е да нямам очаквания- към хора, близки, дори към Господ. Никой не ми е длъжен. И че не трябва да искам нещата да се случват на всяка цена, защото животът си върви, ние не го живеем и единствената мисъл, която ни води е забременяването. И се събуждаме след 2-3 години, осъзнавайки, колко много сме загубили. Също- гледането в чуждата паница и сравняването е никому ненужно. И много други неща... Но аз за себе си реших, че няма да имам никакви очаквания повече. Опитвам се да работя в тази посока. Естествено, ще се надявам, че ще ми се усмихне щастието, но не искам да се обсебвам, побърквам и самонаказвам. Стига. Ще се случи, когато му дойде времето. Имам силна нужда от спокойствие и щастие, които отдавна съм заровила надълбоко.
Вчера проведох разговор с моя близка, която също е минала през инвитро. Тя беше успешна от първия път и много пъти ми е казвала, че е била сигурна, че ще стане веднага и никога не се е съмнявала. И аз я попитах- как беше толкова сигурна? Защото си спомням, че когато говорихме в онзи период (преди години), тя беше несигурна и я беше страх- съвсем нормално. Припомних и го и тя ми каза, че е забравила. А аз и отговорих, че хората забравят лошото бързо, което сме коментирали и с вас. И от дума на дума стана въпрос за вярата, за настройката и други неща. Тя е много положителен и ерудиран човек и разговорите с нея са ми изключително полезни и любими. Винаги ми дава различна гледна точка. И коментирайки всички тези неща, се сетих, че по-рано си бях писала с Кийп, и я бях посъветвала да не очаква нищо, за да не остава разочарована. При мен се случи точно това. Вие добре познавате моята отрицателна персона, но напук на всичко реших, че по време на процедурите, ще съм положителна и ще вярвам, че ще се случи най-хубавото. Това беше единствената ситуация, в която бях убедена, че нещата ще се развият по най-добрия начин, но за съжаление, се получи точно обратното. Искаше ми се да имам повече ембриони, по-добро качество, дори бях сигурна, че ще е така, но не стана. И паднах. От високо. И си дадох сметка, че отрицателна или положителна, нещата стават така, както е било писано. Нито аз, нито вие, имаме контрол над това. И се отчаях. Коментирахме и това. И тя ми каза, че не е хубаво да си положителен винаги. Което много ме озадачи, защото аз зная, че нейната философия е- доброта, вяра и положителна енергия във всеки един момент. След това се сетих, че и тя мина през изпитания, и може би тогава е осъзнала, че настройката не винаги е обективна и играе роля в това, което ще се случи евентуално. Друго нещо, което ми се е набило в главата, защото тя постоянно ми го казва, е да нямам очаквания- към хора, близки, дори към Господ. Никой не ми е длъжен. И че не трябва да искам нещата да се случват на всяка цена, защото животът си върви, ние не го живеем и единствената мисъл, която ни води е забременяването. И се събуждаме след 2-3 години, осъзнавайки, колко много сме загубили. Също- гледането в чуждата паница и сравняването е никому ненужно. И много други неща... Но аз за себе си реших, че няма да имам никакви очаквания повече. Опитвам се да работя в тази посока. Естествено, ще се надявам, че ще ми се усмихне щастието, но не искам да се обсебвам, побърквам и самонаказвам. Стига. Ще се случи, когато му дойде времето. Имам силна нужда от спокойствие и щастие, които отдавна съм заровила надълбоко.
Джулка, по принцип съм съгласна и вярвам, че всичко се случва, когато му дойде времето, но според мен има нужда от време на време да побутваме нещата.
ММ все ме успокояваше, че като се успокоя и бебето ще дойде, че всичко ми било в главата. Е да, ама не.
Лоша спермограма, един куп проблеми и при мен.
Минаха години и то не 1, 2 докато просто чаках.
Не съм краен човек и не очаквам всичко на 100%, но не трябва да се оставяме на течението.
Иначе си напълно прав за положителната нагласа. Аз бях сигурна, че нещата при мен ще се случат още при първото ин витро. Надявах се и при всяка инсеминация, но уви. Не е бил тогава момента.
Вече вярвам в краяния резултат, че и ние ще сме родители един ден, но кога времето ще покаже.
Прегръщам те и вярвай, вярвай, че и на нас ще ни се случи
ММ все ме успокояваше, че като се успокоя и бебето ще дойде, че всичко ми било в главата. Е да, ама не.
Лоша спермограма, един куп проблеми и при мен.
Минаха години и то не 1, 2 докато просто чаках.
Не съм краен човек и не очаквам всичко на 100%, но не трябва да се оставяме на течението.
Иначе си напълно прав за положителната нагласа. Аз бях сигурна, че нещата при мен ще се случат още при първото ин витро. Надявах се и при всяка инсеминация, но уви. Не е бил тогава момента.
Вече вярвам в краяния резултат, че и ние ще сме родители един ден, но кога времето ще покаже.
Прегръщам те и вярвай, вярвай, че и на нас ще ни се случи