Аз съм с мъжа ми от 4 години, имаме син на 2г и 6м и дъщеря на 9 месеца. Теглихме ипотечен кредит и...познай. Парите не стигат, естествено...
Реши, тоест решихме, не че го искахме, но се налагаше, за да е финансовата агония по поносима да се качи на ТИР за няколко години и да обслужим поне потребителския кредит, който трябваше да изтеглим за да доплатим за жилището. И...замина, когато малкия беше на 1г и 3м. Оправям се сама с децата, вече 2. Връща се на 3м и е тук по месец и половина. Но 3 месеца са нищо в сравнение с 2 дни. Влизаш някак в ритъм. Свикваш. Не мисля изобщо, че може да ни остави и да си гледа живота. Просто защото има любов. Чуваме се постоянно. Знаем защо го правим... ама теб ако много те притеснява - вървете всички в София. Не знам какви са коментарите преди това, извинявам се, ако се повтарям. Но - има ли любов, не се притеснявай. Имай предвид, че ви очакват най-хубавите моменти, които ще ви сплотят още повече. Внимавай със следродилната депресия и не ставай прекалено мнителна към него за да не го отблъснеш. Гледай с усмивка на всичко. Правите го за да сте по-добре. Няма да е все така. И не забравяй, че винаги може да е и по-зле!
Поздрави!