А, не вярвам Дренке. Не, не, сигурно някъде на Антарктида има няколко такива, ама във форума - не 
- Публикувана: 23 ян. 2020, 13:40 ч.
- Последно мнение: 13 фев. 2020, 17:29 ч.
Може ли да се преодолее лошия старт?
Мъжете в тази тема със зле прикрита мизогиния са готови от девет планини сняг да донесат, за да оправдаят "юмручното право"
Много мъже ги е страх от жени, в резултат на което мразят жените.
Човек мрази и се страхува от неща, които не познава и не разбира.
Безпомощността се обръща в гняв, яд, омраза.
Не е безпомощността. Тук играе роля неувереността в мъжките способности, размери, издръжливост. И тъй като жената се явява естествена "качествена комисия", мразиш, защото очакваш да те подценят, да ти се присмеят, да ти покажат, че не ставаш. Това е причината и за ревността, особено патологичната. Липсата на вътрешна увереност, че имаш способностите да задоволиш жената, кара мъжа да смята, че тя ще намери такъв, който да я задоволи, веднага щом й се удаде възможност. Всичко това, съчетано с лабилен и истеричен характер, води до материал за литературни произведения като "Отело". И, разбира се, до безброй незнайни лични трагедии.
А ако това, че жената може да изкара от нерви мъжа, може да бъде оправдание за побой, то побоят не би ли било редно да послужи за оправдание на жената да убие мъжа?
Не бе, не като самозащита. Щом афекта от действията на жената може да го накарат да я пребие, тя няма ли същото право на афект като него? Е, този афект не може ли да оправдае убийство?
И не, няма как да ми омръзне. Твърде много страдания са причинени на жените като цяло, за да бъде омаловажено това.
Аз си мисля, че стремежът към свобода е този, който може да накара жената да направи всичко възможно, за да излезе от токсична връзка. Ако този стремеж е притъпен, закърнял, тогава жената търпи. Ще призная едно нещо. Моя първа братовчедка, с която сме израснали заедно, и бяхме по-близки и от сестри, бе убита от мъжа си, патологичен ревнивец. Това се случи преди 35 години, но не е спряла да ми липсва. Та, ако се чудите, защо съм толкова крайна спрямо мъжете, ето ви причината.
И не, няма как да ми омръзне. Твърде много страдания са причинени на жените като цяло, за да бъде омаловажено това.
Аз си мисля, че стремежът към свобода е този, който може да накара жената да направи всичко възможно, за да излезе от токсична връзка. Ако този стремеж е притъпен, закърнял, тогава жената търпи. Ще призная едно нещо. Моя първа братовчедка, с която сме израснали заедно, и бяхме по-близки и от сестри, бе убита от мъжа си, патологичен ревнивец. Това се случи преди 35 години, но не е спряла да ми липсва. Та, ако се чудите, защо съм толкова крайна спрямо мъжете, ето ви причината.
Детелинке, не разбрах размера как влияе на насилието? 😃
Оо, влияе, влияе.
Особено несъзнавания размер. Щото се чувства толкова малък и незначителен, та затова и гази, погазва, тъпче, контролира, бие.
Загложди ме един въпрос.
Викате, който се чувства слаб, притиснат и жертва, да си ходи.
Ама този, който го тормози и уж е силният и можещият (според някои) (и под силен нямам предвид само физически), що сам не си събере багажа, като се дразни толкова?
Викате, който се чувства слаб, притиснат и жертва, да си ходи.
Ама този, който го тормози и уж е силният и можещият (според някои) (и под силен нямам предвид само физически), що сам не си събере багажа, като се дразни толкова?
Толкова е просто. Това, че уж жената го била дразнела, си му е удобното оправдание да бие, защото това го кефи и защито няма опасност да му върнат боя.
Загложди ме един въпрос.
Викате, който се чувства слаб, притиснат и жертва, да си ходи.
Ама този, който го тормози и уж е силният и можещият (според някои) (и под силен нямам предвид само физически), що сам не си събере багажа, като се дразни толкова?
Викате, който се чувства слаб, притиснат и жертва, да си ходи.
Ама този, който го тормози и уж е силният и можещият (според някои) (и под силен нямам предвид само физически), що сам не си събере багажа, като се дразни толкова?
Защото така му харесва. Бившият ми хем ми се дразнеше, хем ме искаше много. Неговото решение беше аз да се променя, само не физически. Да, ама не.
Така че, драга, отива си тоз, на когото не му изнася.
Понякога самата жертва е агресор. Нагледала съм се на жени, играещи жертва, както и на такива мъже. Освен че са отвратителна гледка, са и много дразнещи. Ако е някой лабил до тях със слаба нервна система и ето ти агресията налице.
Дренке, поздравления за ентусиазма да отговаряш на елементарните въпроси на Гал. Ей сега ще пита защо небето е синьо
