"Богатство" на кредит

Просто тук всичко ни е сбъркано и почти нямаме средна класа.
Пример с колите - или 10 г трошляк или Порше Кайен. Хората в Европа си карат среден клас автомобили и никой с нищо не парадира.

Нямам нищо против парадирането, стига да прави човека щастлив. Като студентка имах колежка, която караше цял  месец на солети само за да си позволи ботушки за 400 лева или дънки за 300. Но си спомням с какво самочувствие се носеше когато си вземеше нещо  ново. Направо не стъпваше по земята. В този смисъл си е струвало,  щом се чувстваше щастлива. 
Но имах и колежка, с мъжа и взеха огромен заем за апартамент. Апартаментът беше много по-голям и луксозен, отколкото имаше нужда младо семейство с едно дете. Тя работеше на 2 места, едното 2 на 2 по 12 часа, и другото 2 на 2 по 12 часа. Някъде към осмата година се побърка буквално. В момента е на лекарства, като я срещнах на улицата ми говореше несвързано и отвлечено. Като и гледам постовете във фейса, явно и е постоянното състояние. Та в този ред на мисли, да, веднъж се живее, хубаво е, че ги има кредитите, но понякога това  засилване да живеем над възможностите ни изяжда главата.

А знаете ли,че разносвач на пици вади от бакшиши повече отколкото е заплатата на чиновник,счетоводител или учител?Съседско дете с висше образование разнася пици,спагети и салати към пицария и на въпроса "защо не си смениш работата" ми отговори: "че кой ще ми даде 3000заплата,аз само от бакшиши си вадя 100лева на ден плюс заплатата".Останах изумена.Така ,че професията или официалната заплата не са критерий за материално благополучие.И богатите хора не се хвалят и не се впечатляват защото имат скъпите неща за нещо нормално,за даденост.

Казах го по-скоро образно. Но и като разносвач на пици не се живее цял живот, ако ще и 10 000 на месец да докарваш...

Това понякога изиграва много лоша услуга...Преди години работех в ресторант, изкарваха се много добри пари. Мястото беше от тези, където персонала  рядко се сменя. И масово колежките бяха вишистки, но работеха от години като сервитьорки, с идеята, че тези пари не биха ги изкарвали работейки по специалността.  Имаше една колежка, която редовно чуваше коментари за себе си от клиентите към шефовете "тая няма ли да я сменяте, бая е престаряла за сервитьорка". Доста е трудно да си намериш работа по специалността, когато си завършил преди 15 години и не си работил и ден по специалността. Тук пак опираме до мантрата "искам всичко тук и сега". Защото когато работиш на надник и бакшиши, и всеки ден си тръгваш с по 150 лева минимум, все си казваш "айде да изкарам още малко пари и ттогава ще сменям работата". И така времето си минава. В много професии първо започваш на ниска заплата, но с опция за израстване. Но трябваа да се прежалиш през първата година, че няма да живееш на широко.

Няма как да ме подразни нещо такова, та аз знам какви са моя телефон, на ММ и на майка ми. Изобщо не мога да позная или запомня телефона на някого. Колите ги познавам разбира се, но кола като кола, какво има да се въздиша или завижда. На бензиностанцията всички сме равни 😂.
Случва се някой да се надскочи, най-често с жилище, но си е негова работа в крайна сметка. "Дано се справи" и толкова, няма аз да му плащам вноските че да го мисля.

Един учител вади 100 лева за 3 урока. Та, не правете сметка на учителите.
Този с пиците или разнася минимум 50 пици на ден или все попада на тлъсти бакшиши.

Досега не съм купувала нищо на кредит, за мен такава стъпка се предприема за наистина важни неща - кола (ако наистина е нужна), жилище, здравни разходи, образование. Не парадирам с дрехи и други дребни неща, но в един момент имах проблем с колекцията от козметика, така че си наложих годишен лимит на този разход. Същото е и с парите за драхи, но там не се налага вече, даже наскоро раздавах някои дрехи, в следващите няколко години сигурно няма да купувам никакви. Ако човек си изгради собствен стил е много по-лесно да изглежда елегантен, макар да има скромен гардероб. Експериментирането докато си изградя сегашния ми стил включваше пазаруване в магазини за дрехи втора употреба. Техника купувам според параметрите, които са ми нужни, за съжаление понякога те вървят в комплект с такива, които са ми непотребни и нещата излизат скъпо, но пак - не на кредит, дори не на изплащане, макар че това в много случаи е приемливо.
Предпочитам да трупам спестявания и да не съм уязвима при неочаквани разходи. Имам си месечен бюджет, давам определени проценти от заплатата си за краткосрочни (с конкретни цели) и дългосрочни спестявания. Когато получа повишение си позволявам да се поглезя (еднократно) - с разликата между старата и новата заплата черпя семейството и приятелите и си купувам някой малък лукс, например скъпа орхидея, която може да не оцелее дълго, или парфюм. Не знам дали черпенето се брои за парадиране.

Какво ми е отношението към хората, които парадират с неща, купени на кредит - избягвам ги, това според мен са повърхностни хора с ограничен светоглед. Не разбирам как някои хора живеят от заплата до заплата. Или по точно виждам как - тормозят роднините си и обикновено старото поколение се поддава на манипулации. До вчера са пили скъпо уиски, а днес пращат детето да проси от баба си пари за храна. Аз не желая някой да ми се прави на много велик, пък после да проси от мен.

Доколко ме засяга "чуждата паничка" - ами като постоянно ми я навират под носа как да не гледам в нея и да не им кажа, че решенията им са глупави. И, за съжаление, повечето такива хора не си взимат поука. На междуличностно ниво ме засяга дали ще започнат да ми мрънкат за пари, дали разни дебеловрати батки ще ги търсят след неплатена вноска по бързия кредит и ще объркат техния апартамент с моя; или дали пък няма да дойдат точно мен да търсят заради някой роднина.
Но по отношение на младите и впечатлителни хора се опитвам по-меко да им обясня, че парцалките и дрънкулките не си заслужават после да си като роб. Понякога тинейджърите, когато попаднат в определена среда, прирно влязат в "елитно" училище и ги е срам, че не могат да си позволят някои неща, които хората около тях редовно си купуват. Още по-лошо е, че и понякога зарязват ученето.

На макро ниво, ако това явление е много масово, накрая всички ще плащаме по един или друг начин за тези кредити, защото необслужваните задължения подкопават основите на икономиката. Поне това са моите наблюдения като неикономист, но четящ статии по темата и наблюдаващ случващото се около мен през годините.

Дразнят ме само хора, които освен за придобивките си и цената им, за друго не могат да говорят. И някак не става дискусия от къде, какво готино може да се купи или да се поглези човек, разни женски приказки да разпуснем, ами само ми набиват колко много са се охарчили и то с един такъв снизходителен тон. За жалост имам такива познати, досадни са ми, но пък и сърце не ми дава да им кажа, че това, което те си купуват на кредит и толкова се фукат с него, аз си го взимам кеш. Просто гледам да стоя далеч от тях, ако ми се натресат на работа кимам, усмихвам се и се опитвам по-бързо да ги изпратя.

Мен са ме учили,че парадирането е нещо изключително грозно.

Забелязала съм,че в малките населени места е по-често срещано.
И се получава много смешна ситуация,защото там всички се познават и знаят кой какви реални възможности има.

В големия град на мен например не ми пука с какво е облечена съседката ми.Аз даже не знам как се казва тя.Нито знам коя точно кола е нейната...И не ме интересува.
С приятелите си имаме много по-интересни теми от това кой какво си е купил.
Не съдя за хората по дрехите или колите им.Анцузи пък изобщо не ме впечатляват-това са просто спортни дрехи подходящи за вкъщи,за площадката,гората или стадиона.Толкоз.
Кредити нямаме.
Бих изтеглила само ако има сериозна причина за това.
За парцалки и почивки-не.

Заради тези,които не си погасяват кредитите,няма лихви по депозитите.

Разбирам Ели,защо не иска да общува с такива хора.
С хора за които единствената тема на разговор е какво са купили и колко струва и аз не бих искала да общувам.

Първият съвет, който й дадох, беше да се дистанцира, щом такива разговори са й неприятни. Не го одобри.

Но оставам с впечатлението, че има хора, които хем се дразнят, хем много ги интересува кой си е купил айфон или блуза и изразходват ценна енергия в обсъждане и осъждане - ама как така, ама защо, с какви пари, пък колко му е заплатата, пък втора употреба ли е и т.н. Не виждам нищо продуктивно в това.
Жената с блузата е извлякла някаква позитивна емоция, но за обсъждащия всички емоции са негативни. Отделно, че околните започват да гледат на него като на дребнав и заяждащ се за незначителни неща.

Много интересно "или".
И още по-интересно ми стана вие каква кола имате? Защото първо, 10-годишен автомобил съвсем може да не е "трошляк", напротив, има запазени и стегнати 10-годишни такива, които не отстъпват по нищо на нов автомобил, но от друга марка да речем. И второ - Порше-то ли е символ на лукс, богатство и просперитет? Като марка автомобил имам предвид. Ама ново или втора ръка? Щото нови Поршета лично аз не помня да съм виждала често, дори не помня да съм виждала повече от едно.
И кои автомобили са "среден клас"?
Понякога попадайки в такива теми се чудя моите представи ли са сбъркани, хорските ли.....по принцип, не за конкретното мнение говоря.

Айфоните за лукс ли се смятат? Почти всички в USA имат айфони и не разбирам защо се имат за нещо, което само 1ва класа използват!?