Като гръм от ясно небе

  • 9 903
  • 139
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 17 410
Съмнявам се, че потърпевшата ще намери лекари, способни да произнесат подобна невежа нелепост. Освен да пита групичката бръмбари в главата на господина. Но мисля, че и те няма да са способни да се произнесат, защото са занемели пред малоумието на господина, в чиято глава са приютени.

Аз често си говоря с такива бръмбари Simple Smile. Последните бяха в главата на мъж, разболял се от рак, през петте години, в които се грижи за вече болната си от карцином жена, но към момента тя е здрава. Много, много сложни отношения, с конфликти и обвинения.
Нямате идея колко много говорят и казват едни такива бръмбари. Simple Smile
Не се бутайте там, където не бихте могли да се изкажете по- различно  от махленската.

# 61
  • Мнения: X
Е, Дренке, животът в кукувичарника и диалозите в бръмбарите в главата не са идеал за повечето хора.

# 62
  • Мнения: 17 410
Не работя в психиатрия Wink, но ме приреснява ентусиазмът, с който се леят определения за болен човек. От зрели жени, приели ролята на подкрепящи съпруги.

Последна редакция: пн, 17 фев 2020, 20:12 от Дренка

# 63
  • Мнения: X
Не ти. Господинът и бръмбарите в главата му са достойни за всеки кукувичарник.

# 64
  • INFJ
  • Мнения: 9 457
Кой лее определения, кой се изразява по махленски? Питах те нещо и то беше съвсем сериозно, но освен да пишеш коментари с леко пасивно-агресивен тон и подтекст "аз ги разбирам нещата, а вие не", друго не виждам да правиш.
Поне заради жената обясни защо смяташ, че той наистина се чувства изоставен от нея, въпреки историята, която сам е съчинил.

# 65
  • Мнения: X
Защото вътре в себе си е бесен, че тя е здрава и все още млада, а той (най-вероятно) умира.

# 66
  • Мнения: 6 166
Полезният ход на авторката е да не се занимава с глупостите на бившия си. Ида не чака извинение. Ако на него му отърва друг да му е виновен, това си е негов проблем.

# 67
  • Мнения: 17 410
Жената чу това, което иска и съвпада с нейното мислене. Дойде, сервира върха на айсберга, и замина да празнува.
Подобна история дали е съчинена, нито ти, нито аз можем да знаем. Това, което със сигурност и от опита си мога да кажа е, че може и просто да е повик някой да го чуе и разбере.
Няма нужда да заемате страна срещу мухъла, нито да си плакнете съвестта след това с цитати от уикипедия. Няма смисъл.
На ваше място не бих късала билетчета за отвъдното в порядъка стар, болен, млад, здрав.
Wink

Последна редакция: пн, 17 фев 2020, 21:12 от Дренка

# 68
  • Мнения: 5 262
леле какви задници...

# 69
  • INFJ
  • Мнения: 9 457
Разбирам повикът някой да го чуе и разбере... но колко и какво трябва да изтърпи човек, в името на това да помогне на някой? Да, нормално е да се направят опити, но идва един момент, в който вече не можеш да понесеш повече и се отказваш. Или поне се отдръпваш с надеждата човекът да се осъзнае малко и да дойде момент, в който ще е възможно да се води диалог.
Мъжът явно е влязъл в ролята на жертва, и той в някакъв смисъл си е жертва... но не и на авторката.

Скрит текст:
Била съм в подобна безизходица на обвинения, че не помагам, че съм виновна за всичко. Да стоиш в такава ситуация, е като да ядеш шамари всеки ден. Ако стоиш и се опитваш да решиш проблема, търпиш обвиненията и критиките, че нищо не правиш. Накрая все се стигаше до там да ме гони. В моментите, в който решавах да се дръпна за малко въздух, започваха още повече обиди и обвинения - трябваше да стоя и да търпя гневните изблици всеки ден. И тук дори не става въпрос за сериозна болест, като при авторката. И да бях останала, какво? Никога нямаше да погледна човека със същите очи като преди, след всичко, което ми се изсипваше всеки ден. Една година бях в тази ситуация. Мисля, че беше достатъчно. Не беше възможно да се водят разговори.

# 70
  • Мнения: 17 410
Още в началото писах. Няма нужда да се опитва да привлича състрадалки, които уж я подкрепят, обиждайки него. Това са си техните отношения, тя решава какво да прави, но не може да лиши другия от правото му да се усеща изоставен, предаден. Хората от примера ми по-горе са си заедно, намериха сами, с малко помощ кое и защо им е важно.
Моя приятелка пък страда, защото той винаги се отнасял с нея като със здрава, за да ѝ вдъхне кураж. Не може да мерим по своето за чуждото. Често подобни изпитания вадят дълбоко стаени и потискани неудовлетеорени потребности от разбиране и подкрепа.

# 71
  • Мнения: 3 770
Разбирането и подкрепата са много лични категории. За справка- всеки тийнейджър. Болният сигурно има потребности, обаче тя просто не може. Не е да не е опитала. В смисъл, ясно какво му трябва на някой, затиснат от 200 кг камък, обаче не мога, нали?

# 72
  • Мнения: 4 626
Дренке, не мисля, че изобщо някой от тук има силата да лиши човека от каквото и да било. Напротив - той сам се е лишил от някой, който би бил до него до самият край. И аз бих била много озадачена в подобна ситуация, но не можеш насила да дадеш. Ако реши да се извини и да се върне според мен има право на шанс предвид обстоятелствата. Но инак...

# 73
  • Paris, France
  • Мнения: 14 238
Дренке, не мисля, че изобщо някой от тук има силата да лиши човека от каквото и да било. Напротив - той сам се е лишил от някой, който би бил до него до самият край. И аз бих била много озадачена в подобна ситуация, но не можеш насила да дадеш. Ако реши да се извини и да се върне според мен има право на шанс предвид обстоятелствата. Но инак...

Не се знае дали е сам. Може да има деца, внуци, братовчеди, сестра, племенници, които да го подбъзват да се раздели с жената от страх да не и припише нещо срещу гледане, примерно или да не се ожени за нея и да им се намали наследството.

Може да има тумор в мозъка. Може да не е съвсем адекватен от болестта.

Познат на моя близка и беше казал, че не направил химиотерапия след операцията за рак, защото никой не му казал, че има рак. По едно време почна химиотерапии, но беше късно. След смъртта му във вещите му намериха папка с епикризи и там си пише каква е била находката при операцията, резултатите от хистологичното изследване и препоръките. Не може да не е разбрал, беше лекар и преподавател и си беше с всичкия до края.

Голямата ми ученическа любов почина от метастази на рак в мозъка. Оперират го от рак на белия дроб и му казват да иде след 3 месеца да решат ще правят ли химио и радиотерапия. Бил е в най-ранния стадий, без рак в лимфни възли. Не отива на контролен преглед, почва да се развежда, майка му мисли, че той си ходи на контроли докато не получава метастази, които усеща. 2 години по-късно почина. Говорила съм с него по това време и не ми каза, че е болен.

Имах съседка, която отказа да се лекува, изгони роднини и познати, че искали да я утрепят и да и вземат къщата, спря да излиза и отказа да се оперира. Показа ми раковата си гърда и ми каза, че гние жива и това е естествен процес. Умря сама и я намериха след дни, а можеше и да си изгние.

Не знаем защо човекът реагира така.

# 74
  • Мнения: 6 166
Защо.. загубата на контрол е голямо нещо. Загубата на контрол над това дали ще живееш или не е още по-голямо. Най-голямото.

Невена, в 10ката си с подшушванията от близки и далечни  наследници, които надушват имане като диво прасе трюфели или камила водоизточник.
Скрит текст:
Преди години ме бяха мисдиагностицирали и ми дадоха кратък живот. Ей, Богу, толкова хора се изредиха да ми казват, че ме обичат. Като се разбра, че нема'а се мре и ми забравиха телефона. Smiley Най-добрата услуга в живота ми.

Това, което Елуминариа написа е много важно: Няма защо да стои авторката при шамарите. Този яд, с който я е нападнал бившият й е по-скоро знак, че е разбрал късно и са му дали кратък срок на годност.  

Дренка, ако няма нужда от съвет авторката нямаше да пуска темата. Стига си омаловажавала преживяването й. По тази логика ти не й се меси в темата...

Авторке, не е случайно, че привличаш "такива мъже", нали знаеш. В теб промени нещо, за да привлечеш различен мъж. Например, такъв, с който ще ви свързва това, че сте загубили близък човек по такъв начин, а не че си тръгва по такъв начин.

Последна редакция: вт, 18 фев 2020, 06:33 от Елфичка

Общи условия

Активация на акаунт