Домашни любимци

От къде на къде ще ги махате? Спрете да слушате баби, лели и некомпетентни лекари, които живеят в средата на миналия век.
Пусни си за всеки случай токсоплазмоза, тоалетната на котката нека стане грижа на бъдещия татко, докато си бременна, повишена лична хигиена и на дома и всичко ще е наред.

И ние си мислим същото за нашата гадинка, имаме си кученце чихупинчер. Не прави бели вкъщи, но е голям ангажимент и още не сме решили дали да го пращаме на бабин дом хах макар че там му е голям кеф защото свекито живеят в къща. Каката ходи на училище и през два месеца ги въртят първа, втора и е трудно аз да го гледам и живот и здраве чакаме близначета другия месец и не знам дали ще се справим. Иначе е много гадно за тях да се разделят със стопаните си, оставяли сме го за няколко дена макар че му е хубаво на двора като отидем да го вземем и направо си плаче като малко детенце са.

Абсурд, как ще ги махнете.. Те са част от семейството.
И ние сме с куче и котка, и даже през ум не ни е минавало да ги оставим. Вече имаме бебенце на половин годинка и си съжителстват чудесно.
Още повече, че е доказано, че деца, израснали с домашни любимци са по-малко податливи на алергии. Единствено първата седмица бяхме ограничили достъпа на животните до бебето, по съвет на педиатърa, докато свикнат всички.

Никога ама никога не бих се разделила с дом. любимец заради появата на нов член в семейството. Животното е част от това семейство, точно колкото всички останали. Не разбирам хората които с лека ръка шипват уж много обичаното до вчера животинче на приятели или роднини, защото вече не им е удобно да се грижат за него. Като го взимахте не помислихте ли как ще се справяте когато решите да имате деца? Дом любимец е доживотен ангажимент, а не докато ви е удобно и лесно. И как въобще не Ви се къса сърцето да го оставите на някой друг?

Ще се изкажа крайно, но го мисля и ще го напиша: за мен човек, който е поел ангажимент към живо същество и го разкара заради дете, не е адекватен да гледа дете.

Куче, две котки и морско свинче в апартамент.
Не ги махнах, когато бях бременна.
Не ги махнах и когато мъжа ми реши той да се махне от семейството.
Мнооого харесвам израза "да го махнем ли". Ами махайте, то не е живо същество, то е предмет. "Да изхвърля ли старата блуза, когато си купя нова?" - "Да". ""Да махна ли любимците, защото ще имам бебе?" - "Да". "Да махна ли старото /пораснало/ бебе, защото ще имам ново бебе?" - "Да".

Две кучета имаме, плътно с нас - и в чужбина се местихме, и бебе се роди, после се върнахме, те са членове на семейството.

Имах 5-годишен котарак когато забременях с второто си дете. Опитах леко да огранича котаракът да не спи при мен, но не се получи. Гушкахме си се
Пуснах изследвания за токсоплазмоза и на двама ни.

За съжаление кучето ми умря четири месеца преди раждането на дъщеря ми. Не доживя да се запознаят, но не е стоял изобщо въпроса да си замине животинката заради детето. Въпреки че бая такива акъли се опитаха да ми дадат околните.

Значи... груба ще съм и то без извинение!
Какви хора сте вие? Защо въобще ги взехте тези животни като знаете, че сте безсърдечни и безотговорни???
Това да не са ви играчки??? Наиграхте се на родители и сега вече сте говоти за „истинското” детенце... Да, махнете ги, подарете ги на хора, дето ще ги обичат и ще ги е грижа за тях. Очевидно на вас ви е все едно...
Имам котарак на 4 години и бебе на 1.5 години. НИКОГА, ама НИКОГА не съм си помисляла да си оставя животинчето, защото ще има дете!

Не се притеснявай .Кане корсото ни беше на годинка ,когато се роди малкия .Не съм имала никакъв проблем,дори я оставях до количката ,като трябва да вляза за секунди в магазина.Не слушай възрастните ,няма място за притеснения .

Мда. Изразът "дали да го махна" говори сам по себе си. Тъжно е.
Когато си взимате домашен любимец, трябва да бъдете сигурни, че никога няма да си зададете този въпрос.

Имаме лабрадор на 7г. Заминахме заедно с него в чужбина. Сега чакаме бебе. Никога не са ни минавали такива мисли през главата 🙄 Дори още преди да забременея сме си говорили как искаме да си играят с бъдещето ни дете, да има щастието да познава това прекрасно куче.❤️
Тъжно ми е да чувам такива истории за изхвърлени животни.

Дори не съм на мнение, че ще ги махна предвид факта, че се грижа 24 часа за тях, питах за съвет как да подходя спрямо животните и новия човек в семейството, че всички да се чувстват комфортно

Ами не, питаш точно дали да ги махнеш. Виж си пак първия пост.

Задай си въпроса колко ти пука за тях, щом се чудиш дали да не ги махнеш. Точно това си написала в първия си пост.
Явно очакваш да получиш подкрепа и понеже не получаваш, плюели сме били...

Никъде не си писала, че ще ги махнеш. Само
Имаше необходимост от уверение, че това е нужно.
Забележи, не си писала "нали не е  необходимо да се разделям с любимците си?"!

Според мен са и напълнили главата с глупости .Няма от какво да се притесняваш,особено кучето ,ще свикне много бързо с детето.Котка не съм гледала и нямам престава ,но не мисля ,че ще имаш проблеми.Момичетата са казали,не чисти тоалетната .

Няма как да ти напълнят главата, ако си чел достатъчно по тази тема. Иначе градски легенди, как котката ще издере очите на бебето, или кучето ще го захапе, колкото щеш.
А най- вероятно котката ще се страхува от бебето и изобщо няма да го доближава, а кучето ще развие покровителски инстинкт. Сега, относно хигиената, то си зависи от самия човек. Лапите на кучето се мият след всяка разходка, всеки дем де чисти с прахосмукачка и парцал.

Кучето също едва ли ще прояви особен интерес към бебето. Ще отиде да го подуши и толкова. Моите даже се криеха в гардероба и под леглото, когато детето започна да пълзи и да ги дърпа. Едното ми куче е сприхаво, за 7 години какво ли не му направи детето, стоически го изтърпя.

Моят котарак също е страхлив. В началото любопитството му надделя и дойде в детската стая да види какво лежи и плаче в леглото. След това гледаше да е по-далече.
Когато бебето беше на 4м спасихме един котарак. За година живяхме с два котарака. По-малкият котарак беше фен на сина ми

.

Ама кучетата толкова много обичат децата ,освен пекинеза на родителите ми Малкия изпитва такава искрена любов към кучето ,че и за миг не съм съжалявала .Висока хигиена и си свиркай !

Нищо по-специално не трябва да се прави. Хигиена както до сега и това е.

На мен са ми интересни мотивите, поради които някой е склонен да "махне" любимеца си при появата на бебе?

Вики,според баба ми ,кучето щяло да изяде детето Някой ден ...внезапно

А да, ти защото ще оставиш само бебето, че и кучето с него 😀

Е то неочаквано ставали нещата Нали е гледала по ТВ,преди 10 години за доберман ,който захапал дете ..

Първо вие как възприемате домашният любимец и какво означва за вас? На този въпрос си отговорете първо. За нас, нашето куче е част от семейството и никога не ми е минавло през главата дали да го махнем, напротив, когато се прибрахме от болницата, той ни очакваше у дома, с влизането му дадохме да подуши бебето, синът ми е вече на 2,2г и са неразделни приятели. Помислете за периода в болницата и първият месец да има кой да ви помага с домашният любимец, извеждане и тн, защотл вие ще имате нужда от почивка. После лека по лека ще се нормализират нещата, повече чистене и поддържане на хигиена и няма проблем да си живеете, както досега. Това с “куче с бебе, лелеее ти луда ли си..” дори няма да го коментирам, разбиранията на бабите, дори прабабите или.. Пожелавам ви всичко най - хубаво! Не забравяйте, че животното не е плюшена играчка, която вече не е необходима, заради “нов член” Да, детето е на първо място, но има ли желание може да се справите! 🙃

Аз ще дам малко по-различно мнение. Моят мъж има късокосместа порода още отпреди да се познаваме. Кучето е много умно, добричко, като цяло послушно (освен когато е навън ) и с изградени навици, разбира се. Но козината му много пада, ама много. Изчиствам целия под и след 2-3 дена всичко е в косми, който са буквално навсякъде, по холната маса, по масата, върху която се храним, намирала съм в чинията си...Изобщо не си представям да отглеждам бебе в такива условия. Аз ще съм изтощена от грижи по бебето и ще ми се налага да чистя много повече заради тези косми, още повече, че ще се притеснявам да не ги гълта и т.н. Още по-неприятното е, че заради кучето чистим с по-голяма честота, което в момента с корема ме натоварва допълнително.
Другото нещо, което ме притеснява е, че кучета ядат каквото намерят, виждала съм всякакви кучета, всякакви породи и размери да ядат каквото намерят на земята, в парка, до коша за отпадъци, където се подуши и намери изхвърлена храна. После с тази същата уста ще ближе бебето. Самата мисъл ме кара да изтръпвам. Напълно съм наясно, че няма да мога го предпазя да лапа разни неща от земята, но ми се ще да минимизирам поне този риск.
Третата ми причина е, че кучето е някакво страхливо и като сънува, стресва се от нещо и подскача, лаейки, идвайки към теб. Стряска ме така поне няколко пъти в седмицата, което със сигурност не е полезно за мен и бебето в момента, още повече, ще е много неприятно, когато това ще се случва, докато бебето спи и ще ми се налага да успокоявам изплашено и събудено бебе.
Има кой да гледа кучето, за радост, и там ще получава грижи и внимание, които ние, заети с грижи по бебето, отначало няма да можем да осигурим.
Сега ще ми наскачате всички, добре знам как функционира форума с по-различна гледна точка, но това е моето мнение и няма да се промени. И не се опитвайте да ме оборите с разни аргументи, постът ми е насочен към авторката, да прочете една по-различна гледна точка.

Добре се презастрахова, така функционирал форумът, хехе.
Така функционира обществото, като цяло, когато има мнозинство по болезнена тема.
Подкрепа едва ли ще срещнеш, по- скоро съжаление към приятеля ти, че си успяла да го навиеш да "махне" кучето.

Просто не искаш кучето ,не ти се занимава.Според мен от много време си се чудела ,как да му биеш шута. Сега е подходящо време !

Аз къде точно търся подкрепа, някъде в поста ми да намери подобен призив? Който когото желае да съжалява, негова си работа. Това не ме засяга. Общество голямо, мнения много, дали е мнозинство, не се знае.

Аз ще допълня малко и по темата "съветите на бабите и остарелите съвети".
Доста от хората във форума /за нещастие аз не съм от тях/ са имали баби на село. Доста от тях жалеят по времената, когато са търчели по дворовете и са се тъпчели с току що откъснати немити плодове, когато квартално са осиновявали и отглеждали бездомни котенца със своите приятелчета, когато целите им лета са минавали заровени в прахоляци и правещи торти от кал. Не им е пукало, че котенцата може би имат микози и със сигурност имат бълхи и глисти, не им е пукало, че може би те и някои кученца са пишкали в прахоляка и калта, от които се правят торти. Сега обаче същите тези хора са майки или бъдещи майки и е със сигурност абсолютно сигурно, че едно куче гледано в апартамент е по-мръсно от един човек, че космите на едно куче са в пъти по-опасни от праха, който ние сме внесли с обувките си и много по-гнусни от нашите косми.
Имам дете на 4,5 г. /даже повече/ и тази мания за отглеждане на децата "на чисто" ми е прекалена.
Децата, ако им е възможно трябва да имат детство - да играят, да се мърсят и никога няма да ги спрете да си лапат мръсните ръце с черните нокти, колкото и да се мъчите и да крещите "не пипай това куче, то е мръсноооо".

То чистенето на 2-3 дни е всъщност нещо доста желателно по принцип, без куче. Ама вие си знаете личната хигиена.

По мои наблюдения мнозинството съвсем не са хората, които признават куче/коте за равноправен член на семейството, тъкмо напротив. Пълно е с хора, които по някаква семейна традиция смятат животното за “стока”. Личното ми мнение е, че това са хора с една стъпка назад в своята цивилизованост, но те нямат вина за това. Въпрос на среда, образование, възпитание е и не може да бъде променено или поне не лесно и не бързо.

Ох, толкова е трудно да гледаш бебе и куче... Особено на теория.. Още преди да си забременяла... Моята най-добра приятелка гледа питбул и бебе, сама, защото мъжа и работи в чужбина. На 20 дни като беше бебето мъжа и замина и вече две години си се гледат. Добре са, живи са и са щастливи.

Другото ми любимо, ако не чистиш толкова често, колкото съфорумката казва, че е "стандарта" в чистенето, значи имаш проблем с "личната" хигиена (тя май е различна от тази на дома, ама здраве да е ).

Аз излизам от тая тема, дано мнението ми е било полезно за авторката.

Разбира се, че ще е полезно... Скоро едно куче и коте, които обичат стопаните си, ще бъдат изхвърлени...

Всъщност втората част на написаното от мен е по-страшна, ама ако има кой да я схване
Приятно излизане

Няма да ги изхвърлям. Питам за мнение как да ги отглеждаме заедно.
Именно заради баби и дядовци сме чували, че не е добре да стоят заедно. Никъде не написах, че ще го направя

Нашето куче е бигъл, той сменя козина целогодишно, и наистина е страшно от косми, чистя всеки ден, имаме робот прахосмукачка, който много ми помага.. Грижа се за детето, което е на 2,2г и има нужда все още за всичко от мен.. Извеждаме кучето сутрин и вечер заедно, живот и здраве чакаме второ дете. Не казвам, че е лесно, но аз го приемам, като част от семейството, не “като нещо, което можем просто така да махнем”.. Мъжът ми помагаше с кучето първият месец след като родих, защото бях секцио и ме наболеаше, та ме отменяше. После сама си се оправям и такъв тип “ама не мога да си почивам и тем подобни оправдания са просто ОПРАВДАНИЯ, ако наистина си обичаш животното..


Нека мъжа ви ви помага в началото и той да се грижи за кучето, след това ще свикнете лека по лека. Чистете по често, не позволявайте на кучето да влиза в леглото на бебето и да го ближе, но в никакъв случай не изолирайте животното, те също имат чувства.. Добри хигиенни навици и почиствайте по често и няма да имате проблем да ги гледате заедно. Успех!

Винаги сме гледали котки - с нашите ,и като заживях сама,така де с мъж.
Като забременях с дъщеря ми си взех котка -бяла персийка .
Детето ми проходи гонейки котето .

Като забременях със сина ми ,се наложи да се грижа за три новородени котенца ,никой не искаше да ги поеме ,майката убита ....едното го задържахме и сега сме с дете,бебе и две котки в апартамент .

Като живеехме на село и питбул гледахме ,но той не можа да се адаптира и си го върнахме по едно време ,за да не се мъчи.

Искам да кажа с две думи ,че по време на бременност по-скоро се обзавеждам с друго животно ,отколкото да махна това,което съм гледала .
Карала съм токсоплазмоза без да разбера ,но нормално ,бях доброволец и приемен дом за котки известно време преди години.

Свекърва ми ме подлудяваше по време на бременността и по-скоро тя ми вредеше .На два пъти ми изхвърляше котките ,докато ни няма с мъжа ми и ми докарваше почти припадък и контракции .Като я питаше мъжа ми защо го прави ,отговора "не може бременна с котка".А защо ,и тя не знае .Аз си имам имунитет .Но не разбираше .Само скандали и нерви .

За кучетата пък такъв проблем и риск за бременността и бебето изобщо няма.А ако имате коте ,може да изследвате както него,така и себе си за антитела.

За отглеждането -не съм ги делила .В една стая са били.В началото ,не проявяваха интерес един към друг ,после започнаха .Дъщеря ми много мачкаше котката ,повече се притеснявах за животинчето .Сега със сина ми незнам как ще е .Спали са в едно легло с каката и още спят,отскоро малкото коте се качва понякога при бебето да му спи и мърка в краката .Много са ми сладки,разтапят ме
Режа им ноктите ,къпя редовно,обезпаразитявам и ваксинирам ,когато трябва.
Има косми да,вадила съм от устата на дете.И в кафето ми има косми .Случва се ,колкото и да чистиш .Не е драма за мен .

Искам да припомня, че токсоплазмоза е по- вероятно да се хване от недоизпечено месо, или недобре измити зеленчуци, отколкото от котка.

Абсолютно !!! А при толкова големи притеснения ,просто друг от семейството да почиства котешката тоалетна
Токсоплазмоза може да се хване и от плевене на градинката ,но как да обясниш...

Факт е ,че повечето хора казват "не трябва " бременна и домашни любимци ,бебе и домашни любимци ,но самите те не знаят защо и не дават логично обяснение.


Да спомена и друго,за след раждането -не всички животни искат да ближат или контактуват с бебета и деца.На моите им трябваше  време ,в самото начало се плашеха .

Моя котарак гледаше малката като извънземно като се прибрахме от родилното.  Година и половина по-късно все още бяга от нея, особено като реве. Наистина не е задължително котката/ кучето да се навира при бебето. По принцип котарака си спи при мен в леглото, след като родих сигурно 2-3 месеца не смееше да припари в спалнята, заради малката.

Да, котките не си падат по бебета и малки деца и гледат да странят от тях.

СПОДЕЛЯЙТЕ!!!
Ще съм изключително благодарна, ако някой осинови невероятното дружелюбно кученце Ензо от приюта в Сеславци.
Физически белези:
Кучето е черно на цвят с много красиви кафеникави очи и най-заразяващата усмивка. Младо мъжко куче е.
Характер:
Много дружелюбно куче, което се радва изключително много на хората и се радва на всяка една прегръдка и ласка. Обича да играе, разхожда се с такава любов и обича да разучава заобикалящия го свят, и да си похапва лакомства. Голяма мъка ми е да го гледам, като свършат разходките и трябва да се прибира.Много е послушно, любвеобилно и не хапе въобще!
Ще се радвам на всеки, който прояви интерес към този чаровник и му даде шанс за любящо семейство! Търся му дом, понеже сладурчето е прекрасно и наистина ще се радвам да излезне от клетката завинаги и да се порадва на истински дом!
Който проявява интерес да ми пише тук и ще се уговорим допълнително за контакт с приюта и разбира се прибирането му! 0877159406

Здравейте,тази сутрин свекървата заведе да кадтрират котката и вече в края на операцията до като са я зашивали е издъхнала. Просто не разбирам как е възможно и преди е била под опойка в чехия,когато трябваше да й извадят зъбите ,но тук в българия не знам какво направи този ветеринар,че ни уби коткатс. Аз бях твърдо против кастрацията,защотото тя от вкъщи не излиза и няма как да забременнее ,но свекървата си има собствено мнение и все тя е права(в нейната глава) убеди и сина си да я кастрираме и ето както стана. А милата сутринта дори не беше отишла нито до тоалетна нито беше яла или пила вода ,напишкала се е по време на операцията. Къса ми се сърцето ,цял ден не спирам да плача още повече ,защото като се роди малкоя спрях да й обръщам толкова внимание и сега се обяинявам к ми е много болно,че вече я няма