Домашни любимци

Аз ще дам малко по-различно мнение. Моят мъж има късокосместа порода още отпреди да се познаваме. Кучето е много умно, добричко, като цяло послушно (освен когато е навън ) и с изградени навици, разбира се. Но козината му много пада, ама много. Изчиствам целия под и след 2-3 дена всичко е в косми, който са буквално навсякъде, по холната маса, по масата, върху която се храним, намирала съм в чинията си...Изобщо не си представям да отглеждам бебе в такива условия. Аз ще съм изтощена от грижи по бебето и ще ми се налага да чистя много повече заради тези косми, още повече, че ще се притеснявам да не ги гълта и т.н. Още по-неприятното е, че заради кучето чистим с по-голяма честота, което в момента с корема ме натоварва допълнително.
Другото нещо, което ме притеснява е, че кучета ядат каквото намерят, виждала съм всякакви кучета, всякакви породи и размери да ядат каквото намерят на земята, в парка, до коша за отпадъци, където се подуши и намери изхвърлена храна. После с тази същата уста ще ближе бебето. Самата мисъл ме кара да изтръпвам. Напълно съм наясно, че няма да мога го предпазя да лапа разни неща от земята, но ми се ще да минимизирам поне този риск.
Третата ми причина е, че кучето е някакво страхливо и като сънува, стресва се от нещо и подскача, лаейки, идвайки към теб. Стряска ме така поне няколко пъти в седмицата, което със сигурност не е полезно за мен и бебето в момента, още повече, ще е много неприятно, когато това ще се случва, докато бебето спи и ще ми се налага да успокоявам изплашено и събудено бебе.
Има кой да гледа кучето, за радост, и там ще получава грижи и внимание, които ние, заети с грижи по бебето, отначало няма да можем да осигурим.
Сега ще ми наскачате всички, добре знам как функционира форума с по-различна гледна точка, но това е моето мнение и няма да се промени. И не се опитвайте да ме оборите с разни аргументи, постът ми е насочен към авторката, да прочете една по-различна гледна точка.

Добре се презастрахова, така функционирал форумът, хехе.
Така функционира обществото, като цяло, когато има мнозинство по болезнена тема.
Подкрепа едва ли ще срещнеш, по- скоро съжаление към приятеля ти, че си успяла да го навиеш да "махне" кучето.

Просто не искаш кучето ,не ти се занимава.Според мен от много време си се чудела ,как да му биеш шута. Сега е подходящо време !

Аз къде точно търся подкрепа, някъде в поста ми да намери подобен призив? Който когото желае да съжалява, негова си работа. Това не ме засяга. Общество голямо, мнения много, дали е мнозинство, не се знае.

Аз ще допълня малко и по темата "съветите на бабите и остарелите съвети".
Доста от хората във форума /за нещастие аз не съм от тях/ са имали баби на село. Доста от тях жалеят по времената, когато са търчели по дворовете и са се тъпчели с току що откъснати немити плодове, когато квартално са осиновявали и отглеждали бездомни котенца със своите приятелчета, когато целите им лета са минавали заровени в прахоляци и правещи торти от кал. Не им е пукало, че котенцата може би имат микози и със сигурност имат бълхи и глисти, не им е пукало, че може би те и някои кученца са пишкали в прахоляка и калта, от които се правят торти. Сега обаче същите тези хора са майки или бъдещи майки и е със сигурност абсолютно сигурно, че едно куче гледано в апартамент е по-мръсно от един човек, че космите на едно куче са в пъти по-опасни от праха, който ние сме внесли с обувките си и много по-гнусни от нашите косми.
Имам дете на 4,5 г. /даже повече/ и тази мания за отглеждане на децата "на чисто" ми е прекалена.
Децата, ако им е възможно трябва да имат детство - да играят, да се мърсят и никога няма да ги спрете да си лапат мръсните ръце с черните нокти, колкото и да се мъчите и да крещите "не пипай това куче, то е мръсноооо".

То чистенето на 2-3 дни е всъщност нещо доста желателно по принцип, без куче. Ама вие си знаете личната хигиена.

По мои наблюдения мнозинството съвсем не са хората, които признават куче/коте за равноправен член на семейството, тъкмо напротив. Пълно е с хора, които по някаква семейна традиция смятат животното за “стока”. Личното ми мнение е, че това са хора с една стъпка назад в своята цивилизованост, но те нямат вина за това. Въпрос на среда, образование, възпитание е и не може да бъде променено или поне не лесно и не бързо.

Ох, толкова е трудно да гледаш бебе и куче... Особено на теория.. Още преди да си забременяла... Моята най-добра приятелка гледа питбул и бебе, сама, защото мъжа и работи в чужбина. На 20 дни като беше бебето мъжа и замина и вече две години си се гледат. Добре са, живи са и са щастливи.

Другото ми любимо, ако не чистиш толкова често, колкото съфорумката казва, че е "стандарта" в чистенето, значи имаш проблем с "личната" хигиена (тя май е различна от тази на дома, ама здраве да е ).

Аз излизам от тая тема, дано мнението ми е било полезно за авторката.

Разбира се, че ще е полезно... Скоро едно куче и коте, които обичат стопаните си, ще бъдат изхвърлени...

Всъщност втората част на написаното от мен е по-страшна, ама ако има кой да я схване
Приятно излизане

Няма да ги изхвърлям. Питам за мнение как да ги отглеждаме заедно.
Именно заради баби и дядовци сме чували, че не е добре да стоят заедно. Никъде не написах, че ще го направя

Нашето куче е бигъл, той сменя козина целогодишно, и наистина е страшно от косми, чистя всеки ден, имаме робот прахосмукачка, който много ми помага.. Грижа се за детето, което е на 2,2г и има нужда все още за всичко от мен.. Извеждаме кучето сутрин и вечер заедно, живот и здраве чакаме второ дете. Не казвам, че е лесно, но аз го приемам, като част от семейството, не “като нещо, което можем просто така да махнем”.. Мъжът ми помагаше с кучето първият месец след като родих, защото бях секцио и ме наболеаше, та ме отменяше. После сама си се оправям и такъв тип “ама не мога да си почивам и тем подобни оправдания са просто ОПРАВДАНИЯ, ако наистина си обичаш животното..


Нека мъжа ви ви помага в началото и той да се грижи за кучето, след това ще свикнете лека по лека. Чистете по често, не позволявайте на кучето да влиза в леглото на бебето и да го ближе, но в никакъв случай не изолирайте животното, те също имат чувства.. Добри хигиенни навици и почиствайте по често и няма да имате проблем да ги гледате заедно. Успех!

Винаги сме гледали котки - с нашите ,и като заживях сама,така де с мъж.
Като забременях с дъщеря ми си взех котка -бяла персийка .
Детето ми проходи гонейки котето .

Като забременях със сина ми ,се наложи да се грижа за три новородени котенца ,никой не искаше да ги поеме ,майката убита ....едното го задържахме и сега сме с дете,бебе и две котки в апартамент .

Като живеехме на село и питбул гледахме ,но той не можа да се адаптира и си го върнахме по едно време ,за да не се мъчи.

Искам да кажа с две думи ,че по време на бременност по-скоро се обзавеждам с друго животно ,отколкото да махна това,което съм гледала .
Карала съм токсоплазмоза без да разбера ,но нормално ,бях доброволец и приемен дом за котки известно време преди години.

Свекърва ми ме подлудяваше по време на бременността и по-скоро тя ми вредеше .На два пъти ми изхвърляше котките ,докато ни няма с мъжа ми и ми докарваше почти припадък и контракции .Като я питаше мъжа ми защо го прави ,отговора "не може бременна с котка".А защо ,и тя не знае .Аз си имам имунитет .Но не разбираше .Само скандали и нерви .

За кучетата пък такъв проблем и риск за бременността и бебето изобщо няма.А ако имате коте ,може да изследвате както него,така и себе си за антитела.

За отглеждането -не съм ги делила .В една стая са били.В началото ,не проявяваха интерес един към друг ,после започнаха .Дъщеря ми много мачкаше котката ,повече се притеснявах за животинчето .Сега със сина ми незнам как ще е .Спали са в едно легло с каката и още спят,отскоро малкото коте се качва понякога при бебето да му спи и мърка в краката .Много са ми сладки,разтапят ме
Режа им ноктите ,къпя редовно,обезпаразитявам и ваксинирам ,когато трябва.
Има косми да,вадила съм от устата на дете.И в кафето ми има косми .Случва се ,колкото и да чистиш .Не е драма за мен .

Искам да припомня, че токсоплазмоза е по- вероятно да се хване от недоизпечено месо, или недобре измити зеленчуци, отколкото от котка.

Абсолютно !!! А при толкова големи притеснения ,просто друг от семейството да почиства котешката тоалетна
Токсоплазмоза може да се хване и от плевене на градинката ,но как да обясниш...

Факт е ,че повечето хора казват "не трябва " бременна и домашни любимци ,бебе и домашни любимци ,но самите те не знаят защо и не дават логично обяснение.


Да спомена и друго,за след раждането -не всички животни искат да ближат или контактуват с бебета и деца.На моите им трябваше  време ,в самото начало се плашеха .