Хипоспадия 7 или деца с урологични заболявания оперирани в Сърбия

Може да му облечете пижама. Когато ни го върнаха беше облечен с нощница, която е отворена отзад като по филмите.

Аз също съм задавала същия въпрос, нормално е да не знаеш 😉.
Аз също бях облякла Михаил с тънка пижамка, върнаха ми го с нощница на Бел Медик. Ние дори си изпросихме една на заем за първите няколко дена, защото обуването на слипове и анцунг беше мисия невъзможна.

Благодаря Ви много 💐

На нас ни дадоха нощница да му облечем още като ни настаниха в болницата. Като го взимат за операцията, ако е малко детето ви, трябва да им дадете и две пелени различни размери. След операцията, ако се намокри ще ви дадат нова нощница. При първата ни операция ни се случи два пъти да се размести катетъра (нямаше цистофикс тогава) и два пъти сменяха чаршафа и ни дадоха нощница. Може да звъните на сестрите за всичко, отзовават се за секунди. Моето дете си извади абоката през нощта на втората операция.
Питайте всякакви въпроси тук преди да заминете, за да сте максимално подготвени. Тава ще улесни престоя ви.

Здравейте, може ли някоя мама, която скоро е минала през процедурата за издаване на болничен лист след операцията на детето да ми опише в л.с стъпките. Благодаря!

Тъй като в последно време говоря с много от вас, и вече нееднократно чувам следното "че ходели децата в Сърбия и после нашите уролози ги “оправяли”"
само ще кажа:
1.това е неморално, странно и неколегиално. Освен това е 100% лъжа.
2. Това, че правят такива изказвания пред родители, както и изказването, че
 д-р Джинович е шарлатанин говори за нивото на вътрешното им светоусещане и ценността система, като показва и готовността и желанието им да научат нещо ново т. е те нежелаят. Интересно е,  че самият д-р Джинович, не си позволява да злослови по адрес на уролозите в България, въпреки, че ясно вижда резултатите след тяхната работа.
3. Оценката на родителите във форумите за резултатността от работата както на
д-р Джинович, така и на Бг уролози е показателна.
В заключение само ще напиша думите на наш виден бг. детски хирург за д-р Джинович - "Той май оправя нашите поразии" .
Освен това д-р Джинович не е само уролог, той е уретрогенетален реконструктивен хирург!!! Той е с много висока квалификация, с международно признание,  председател е на секцията по реконстриктивна хирургия на европейското урологично дружество.

Всеки сам може да направи преценката си къде е истината!
https://www.savaperovic.com/

Здравейте скъпи майки и бащи! Поздрави от дъждовен Белград.
Както съм споделяла вече, нашата операция бе насрочена на 31.03 и съм безкрайно благодарна и щастлива, че мина успешно! Включвам се, за да споделя информация от нашия опит до сега и силно се надявам да съм полезна. Пътувахме на 30.03, като тръгнахме около 11:30 часа, Оля ни запази час за преглед при педиатър в 17:00 часа на същия ден (имахме уговорка да я подсетя седмица преди датата на операцията да ни запази час). Тя ни посрещна пред гаража около 15:30, настанихме се и тръгнахме отново придружени от нея към болницата. Казаха ни да отидем на другия ден в 6:00 часа (казаха ни, че може да даваме храна най-късно до 00:00 часа, вода до 5:00 часа). Направиха ни бързи тестове на цялото семейство, ние платихме в кеш (имайте предвид, че се плаща само с карта или динари, евро кеш не приемат). Сутринта отидохме в уговореното време в болницата, приеха ни много бързо и любезно, настаниха ни в стаята, след което и Оля мина да ни навести. Сестрата ни донесе пижамка за сина ми и помоли да я облечем, когато даваме сиропчето. Към 7:00 мина Доктор Джинович, прегледа сина ми и ни каза, че има три операции за деня (две кратки и нашата, която е най-дълга), след него дойде и главния анестезиолог и ни обясни какво предстои, после му дадохме сиропчето и той се унесе, но не е заспивал. Около 9:20 дойде помощник анестезиолог и каза да го гушнем и да заедно с него да го свалим до операционната. Там го оставихме в доверените ръце на Джинович и екипа му и ние тръгнахме към ресторанта. Оля ни бе обяснила, че по време на операцията можем да останем в ресторанта и сестрата ще ни повика, когато всичко е готово. Така и стана. По време на престоя в болницата майка и детето се хранят безплатно от ресторанта, аз закуската си я хапна в самия ресторант (докато траеше самата операция), а всички следващи хранения ни ги носиха в стаята. Около 11:30 сестрата ни покани да се качим в стаята, там ни чакаше Джинович и двама лекари от екипа, единият от тях прегърнал сина ми, сякаш е негово дете. Доктора ни обясни какво е направил, че всичко е било успешно и тръгна. Излизането от упойка беше нормално, пореваше за кратко, но не е проявил някакви други странични реакции. През целия ден синът ми се оплакваше от абоката дразнеше го, болеше го) и към 18:00 помолих да го свалим, след това той видимо се успокой. Съпругът ми остана с нас до 19:00 часа, след това тръгна и ни посрещна на другата сутрин. Нощта протече спокойно, обясниха ми, че силното обезболяване трае до около 12 часа след операцията и когато вечерта синът ми започна да плаче му дадох парацетамол сироп. Сутринта минаха две визитации, втората водена от Богдан, прегледа операцията, намаза крем и ни изписаха. Днес бе третия ни ден на превръзки, протичат нормално, всички деца плачат, но е нормално. Цените в Белград мисля са съотносими с тези в България, горивото сякаш е една идея по-скъпо.
По отношение на болничния: единият от двамата родител има право на такъв, реда за издаване е описан в Наредба за медицинска експертиза на НОИ, раздел 7, чл 44-46. В общи линии трябва да си вземете документи, които удостоверяват самата операция, продължителността на престоя и това, че вие сте се грижил/а за детето. Аз ще помоля да ми ги направят на английски и ще ги преведа в София. След това от ЛЛ/педиатър се взима нещо като направление за ЛКК  и при тях се подават, те трябва да издадат болничен със задна дата. Споделям лично мнение, че болничният за този период ни се ПОЛАГА и не виждам смисъл да се ползват отпуски и от двамата родители, все пак не сме дошли на почивка/екскурзия. За финал искам да споделя, че доктор Джинович е не само прекрасен лекар и хирург, но той е и много харизматичен и позитивен човек, общува с децата с удоволствие и дори не мога да направя сравнение с прегледите ни при Пеев, който веднъж ни каза "слушайте ме сега, че после той ще се разреве и няма да може да се чуем". Самата болница, персоналът, обстановката, храната, всичко е на много високо ниво. Оля е страхотна, отзивчива, предвидлива, в апартамента е подготвила всичко необходимо за престой на едно семейство. Това са ми впечатленията до момента, ще споделям при други интересни/полезни детайли. Бъдете здрави и не забравяйте да гласувате утре! От нашите действия или пък бездействия зависи по-доброто бъдеще на децата ни!

RalitsaR благодаря за подробното описание и за позитивния разказ. Всеки един такъв помага на хората, които се страхуват и колебаят. Много ми хареса твоето последно изречение :
От нашите действия или пък бездействия зависи по-доброто бъдеще на децата ни!

Знам, че е различно за всички, но колко динари горе-долу са приемливи да се обменят. Ако в повечето случаи може да се плаща с карта, да не обменяме прекалено много, после да трябва обратно да ги обменяме. Чудим се колко да обменим?

Ние бяхме обменили 600 лв. в динари, като имахме и евра. В болницата тестовете ги платихме с карта. Там има много чейнж бюра, така че и можете да обменяте. Аз съм обменяла само евра, не знам дали и на какъв курс приемат левове. Може да си плащате и с карта във магазините. На пазара до болницата, на който има уникални сирена и какшкавали( препоръчвам с две ръце са се опитат. Домашни са и много вкусни.), се плаща само в брой. На същия пазар един македонец прави невероятни баници и бюреци.

Здравейте отново от мен!
Операцията на сина ми беше на 15.03. Върнахме се в България на 30.03. Изчаках малко нещата да отлежат в главата ми и от многото емоции, преживявания и впечатления да отсея най-важните моменти.
1. Разходи.
Ще говоря в цифри, защото това го интересува всеки, на който му предстои операция в Белград:
 - операция - 4000 евро.
- квартира за 17 нощувки - 300 евро. Резервацията беше лично със собственика, в Букинг цената беше двойно по-висока.
 - Бензин отиване и връщане - 180 лв. /колата гори 7 на 100/. В Белград не сме я карали. Спряхме я първия ден и я запалихме пак на тръгване.
- Застраховки - Автоасистанс на колата и здравни за двама възрастни и едно дете - около 140 лв.
 - Купихме от Тавекс 85 000 динара /малко над 1500 лв./ за разходи. Остнаха ни близо 15 000 динара, въпреки че не сме се ограничавали, купихме и няколко подаръка. Заведенията не работеха, може би това ни спаси. На връщане ме глобиха да несложен колан на задната седалка 5000 динара, така че в България се върнахме с около 10 000 динара.
Горе-долу общо ходенето до Сърбия ни излезе към 10 500 - 11 000 лв.

Операция: Синът ми е на 2 г. и 10 м. Хипоспадия от по-леките форми и изкривяване на пениса. Операцията продължи 2 часа. Приеха ни в 6, в 7 Дойдоха Богдан и Олга и се представиха. Малко след тях мина и д-р Джинович. Дадоха ми да му облека нощничка, към 7:45 ч. - сиропчето. Започна да се отпуска и да завалва думите, дойде една сестра и ми каза да я последвам. Занесох го до вратата на операционнната, където й го дадох да го гушне и влязоха. Слязох в кафенето, където сервираха закуска и там изчакахме с мъжа ми. След приключването на операцията една сестра дойде да ни извика и се качихме горе. Чух го още от стълбището  - три сестри го държаха, буйстваше и ме викаше. Гушнах го, искаше да си ходи, да дърпа маркучите и т.н. Ту плачеше и буйстваше, ту заспиваше. Беше много жаден, но 2 часа след операцията нищо не трябва да се дава. Храна - в 15:00 часа. Трудно е, но минава. На следващата сутрин, след като лекарите го прегледаха, ни изписаха, прибрахме се и той видимо се успокои.
Следващият тежък момент - първата смяна на превръзките на следващата сутрин. Марлята беше много залепнала, детето пищеше и се гърчеше, стори ми се цяла вечност. Държахме го ние са баща му, Богдан отлепяше марлята конче по конче буквално, а Оля му пееше нещо и му говореше за зоопарка...лудница. После като се погледнахме с мъжа ми, бяхме бледи като платно. Всеки следващ път превръзките минават по-бързо и по-леко, но дететео си знае, че ще го боли и започва да пиши превантивно
Другият ми ужас: Кръв в урината. Наско имаше през цялото времел Дори на моменти направо си пикаеше кръв. Първият път си изкарах акъла и - направо в болницата. Изпратиха снимка на Богдан, той каза, че е нормално и да отидем другата сутрин. На сутринта каза, че е нормално. След това на няколко пъти отново му казвахме, че има кръв, обясниха ни, че е от цистофикса, който мърда при движенията на детето и така предизвиква кървене. Действително като махнаха на 14-тия ден цистофикса кървенето изчезна.
Другото ми притеснение беше болезненото изхождане. Като казвам болезнено, имам предвид наистина болезнено. Детето приличаше на раждаща жена. Пищеше с изписан на лицето ужас, цялото изпотено и зачервено, докато се изака. Обясниха ни, че отново е от цистофикса. Действително след махането му и този проблем отмина.
Махнаха цистофиска на 14-тия ден. И започна следващия труден етап - да го накараме да се изпишка сам. Цистофиксът беше махнат в 8, първото изпишкване беше в 15 часа след много молби и уговорки. След това - вечерта към 20 часа. И след това следващите 20 часа отказа да пишка. Бях много притеснена, в този момент вече си пътувахме за България и спирахме буквално на всеки 30 минути да го подканяме. Бях  си приготвила една кофичка от кисело мляко в колата, за всеки случай и към 18 ч. най-накрая - победа!
Толкова засега от мен. Ще има продължение.

Относно кръвта в урината - и при нашето момченце имаше. Забелязах, че колкото повече се движи - тича и скача, е повече. Даже след като се прибрахме ходихме на нефролог - имаше хидронефроза на левият бъбрек и я проследяваме - специално обясних за цистофикса и помолих да огледат с ехограф пикочният мехур. Всичко беше ОК!

Принципно има ли поставен катетър има и тази възможност. Катетъра не трябва да се дърпа и опъва силно. Той е закрепен с балон в пикочния мехур, но при силно и рязко опъване може да предизвика кървене. Също така когато се носи под дрехите не трябва да се усуква или прегъва много, за да не се получава излишно дърпане и теглене при движение.  Винаги когато човек е с катетър е необходимо да се приема и достатъчно количество течност - спомага за намаляване на риска от инфекции, както и кървене (балона се опира в стените на мехура и предизвиква  дразнене).

Да, но това е трудно да се обясни на едно малко дете. Веднага щом се почувстват добре те искат да се движат, както преди и не се пазят.

Да това e факт. Затова и понякога има кървене и дискомфорт. Освен това катетъра може да причини и спазъм на пикочния мехур, съответно болка в корема към слабините. Но както казваш малките деца "нямат спирачка" 🙂
Моето, макар и на 9 г. също беше със спазми на мехура, кървене, съответно запуши катетрите със съсиреци....Често родителите незнаят тези подробности. В началния пост в темата съм публикувала инструкциите на д-р Джинович, там той е описал и тези моменти, както и в кои случаи да се реагира и да се търси лекарска помощ. Така родители ще са по - информирани какво да очакват.