Страх

  • 2 754
  • 26
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 189
Никаква светлина не съм аз. 😊 Просто ти още не знаеш това, което аз съм научила вече. Че колкото и да е трудно, в един момент нещата започват да се нареждат.
Това, че в момента ти е трудно, може да ти бъде от полза. Научаваш неща, които е по-добре да научиш като много млад. Изобщо, от всяка трудна ситуация гледай да извлечеш позитиви. Имай предвид, че лошото може да те научи на много: как да мислиш, да вземаш решения, да си разумна.
И не допускай неподходящи хора около себе си само защото си сама!
Ти си на такава възраст, че нищо няма да ти стане от малко самота! Самотата е страшна за старите хора.
Мисли с главата си. Премисляй. Пресмятай.
Номерът е да не пречиш на другите с действия, но и ти самата да извлечеш най-доброто за себе си.
Понеже няма в момента кой да ти помогне със съвети, научи се сама да мислиш като възрастен.
Това изобщо даже не е лошо, защото много възрастни не могат да мислят, значи и адекватен съвет не могат да ти дадат.
Ще видиш, че нещата ще си дойдат на мястото. Само бъди много разумна.
Умната!
Благодаря

# 16
  • Мнения: 2 478
Не знам какво да кажа на детето/момичето, не съм бил в такава ситуация. С каквото мога и аз бих помагал, с мисли, идеи и т.н.
Реално е колкото брат ми, или малко по-малка, но животите са им много различни. Може би да се пази, да търси истинското, да не позволява да се възползват от нея, момчета особено, да си намери цел, нещо което да "гони", да я крепи, да не се поддава на съвременните изкушения, да вярва, да се опитва да се усмихва, въпреки и напук на всичко. Развивай се, възползвай се от възможностите на интернет, образовай се, чети. Simple Smile
Много свестна изглеждаш. Бъди здрава и успех в живота!

# 17
  • Мнения: 189
Не знам какво да кажа на детето/момичето, не съм бил в такава ситуация. С каквото мога и аз бих помагал, с мисли, идеи и т.н.
Реално е колкото брат ми, или малко по-малка, но животите са им много различни. Може би да се пази, да търси истинското, да не позволява да се възползват от нея, момчета осебено, да си намери цел, нещо което да "гони", да я крепи, да не се поддава на съвременните изкушения, да вярва, да се опитва да се усмихва, въпреки и напук на всичко. Развивай се, възползвай се от възможностите на интернет, образовай се, чети. Simple Smile
Много свестна изглеждаш. Бъди здрава и успех в живота!
Благодаря ти, виждам, че толкова бързо минават мигове те, че не мога да си позволя да не черпя знания. Желая ти, много усмивки и позитивизъм на теб и цялото ти семейство. 😊

# 18
  • Мнения: 12 839
Карамелче, палачинката се обръща. Напролет изобщо човек не е толкова устойчив, изразходвали са му се запазите от слънце, но постепенно си наваксва. Ще видиш, че и с теб ще е така.

 Тя и ситуацията е малко странна, с тия вируси, казваш, че не работиш, а и в тази карантина явно не се виждаш с хора, няма как. Липсва ти реално общуване и усещане за успех. Не знам, ако си си все в къщи, не можеш кой знае колко да се развихриш, но опитай да си поставяш някакви малки цели, които да си изпълняваш.

Аз в карантината започнах онлайн да уча китара. Да ти кажа, много ободряващо е, понеже всеки ден напредвам по малко - това, за което ти говоря - усещането за успех.

# 19
  • Мнения: 2 478
Скрит текст:
Карамелче, палачинката се обръща. Напролет изобщо човек не е толкова устойчив, изразходвали са му се запазите от слънце, но постепенно си наваксва. Ще видиш, че и с теб ще е така.

 Тя и ситуацията е малко странна, с тия вируси, казваш, че не работиш, а и в тази карантина явно не се виждаш с хора, няма как. Липсва ти реално общуване и усещане за успех. Не знам, ако си си все в къщи, не можеш кой знае колко да се развихриш, но опитай да си поставяш някакви малки цели, които да си изпълняваш.

Аз в карантината започнах онлайн да уча китара. Да ти кажа, много ободряващо е, понеже всеки ден напредвам по малко - това, за което ти говоря - усещането за успех.
Нямаше как да не ти отговоря. Wink Браво! RelaxedGuitar
Свиря от повече от 10 г. Имам страхотен Jackson Soloist.
Ти на какво свириш - електрическа или "кухарка"?
Къде, какви уроци взимаш, какъв стил "дрънкаш", "чегърташ"? Simple Smile
Това е едно от най-хубавите хобита и занимания, които човек може да прави и да има през целия си живот. SunglassesRelieved

# 20
  • Мнения: 9 751
Карамелче, като те чета в теб има повече стамина и кураж да си “тежиш на мястото”, отколкото да си “дърво без корен”. Клише е, но само глупаците не се страхуват. Всеки живее със собствените си страхове и вътрешни препятствия.
Виртуална прегръдка!

# 21
  • Мнения: 189
Благодаря на всички, за куража и съветите. Предполагам в даден момент от живота всеки се чувства загубен. Искащ да избяга от себе си. Аз не съм била тиха, спокойна и търпелива. Обичам си емоциите, харесва ми, да ги изразявам, точно тогава сякаш осъзнавам, че не трябва да крия каквото и да било, най вече от себе си. Днес, всяка моя  крачка е премислена.

# 22
  • Мнения: 18 617
Не се проваляй,дължиш си го заради куража до тук, заради надеждата на други като теб -умни и  с труден живот деца.Не се проваляй, може да забавиш, но не се отказвай.Не си стигнала до тук за нищо...

# 23
  • Мнения: 189
Не се проваляй,дължиш си го заради куража до тук, заради надеждата на други като теб -умни и  с труден живот деца.Не се проваляй, може да забавиш, но не се отказвай.Не си стигнала до тук за нищо...
Но се страхувам, да не заприлича на родителите си, когато аз имам деца.

# 24
  • Мнения: 22 867
Скрит текст:
Не се проваляй,дължиш си го заради куража до тук, заради надеждата на други като теб -умни и  с труден живот деца.Не се проваляй, може да забавиш, но не се отказвай.Не си стигнала до тук за нищо...
Но се страхувам, да не заприлича на родителите си, когато аз имам деца.

Ехеййй, ти като в оная приказка за нероден Петко! Simple Smile На никого няма да заприличаш, ще си бъдеш ти. Като чета как си организираш живота и това, което си написала за родителите си, на никого не ми приличаш. Изобщо не е задължително, още повече, че си преживяла доста и едва ли ще си позволиш да го причиниш на детето си. Защото го осъзнаваш. Я по-лежерно го давай, стъпка по стъпка, мисли за близките дни, пък, като дойде дете/ца, тогава ще мислиш и внимаваш. Аз не съм имала такива премеждия, но някак в младежка възраст бях в конфликт с майка. В смисъл, че тя не ми позволяваше да излизам, да обличам модерните дрехи, грим....вечно се разправяхме. Затова пък татко никога не ме спря, като винаги ми казваше няколко думи, които хващаха място и, слава богу, не съм имала някакви неприятни случки. Познай дали сега правя като мама с моите синове. Да, поисквало ми се е в първия момент, но съм се спирала сама. Часове нощем не съм спала, но не съм се тръшкала да не ходят някъде. Може да не ми е харесвала тяхната "мода", но съм ги оставяла да изберат облеклото си. Е, не става въпрос за някакви извращения, просто нормалните младежки увлечения. Просто не се налагах, както го правеше майка. Така че, както тук някой преди мен написа, слушай лелите и не се бой! Joy Мислещият човек не допуска повторение на грешки, които могат да навредят на някого, още повече на собствените му деца. Споко, всичко ще е наред. Гледай само на читавия човек да попаднеш, много, много ти го желая и стискам палци! Заслужаваш го!

# 25
  • Мнения: 4 423
Не се отчайвай, Станимира! Стигнала си много далеч, предвид трудностите, които животът ти е поднесъл до сега. Ще отидеш и още по-напред и ще постигнеш целите и мечтите си! Аз също мисля, че няма да повториш грешките на родителите си, точно, защото знаеш от първо лице какво са ти причинили и как си се чувствала заради тях.
Знам, че сега, в това ИП, е много трудно. Малко или много (почти) всеки го хваща депресия, усеща влиянието на тази изолация и липсата на контакти. Отделно, плановете за морска сезонна работа и т.н. вероятно ще пропаднат. Не се тревожи, обаче! И това ще мине, и с това ще се справиш!

# 26
  • Мнения: 107
Здравей, помня първата ти тема!🙂
Моята съдба е почти като твоята. Разликата е там, че когато баща ми почина майка ми стана още по-безотговорна и дори отключи психическо заболяване. Сега буквално се грижа за дете. Дори започнах да посещавам психолог.
 От кое те е страх? Ти си силен човек. Изминала си толкова много и ти остава още съвсем мъничко доколкото разбрах, за  да се махнеш от този град. Трудно е докато си малка, а ти вече си свикнала да се справяш сама и вярвам, че ще успееш.
Мисли за това как един ден всичко това ще остане в миналото. Мен това ме мотивира в такива моменти, когато просто не мога да спра да плача и се чудя с какво съм заслужила това наказание.

Надявам се да съм ти помогнала. Ако имаш нужда да споделиш мъката си можеш да ми пишеш на лично.

Общи условия

Активация на акаунт