142. Гобленарска Великденско-генералска! :)

Тръгнах към пазара за череши - нали уж комплексно влизам във форма- телесно, духовно..
Щурах се, насам натам, накупих каквото ми трябваше и се заприбирах. Можех да хвана и такси, но идеята  е да хабя калории вървейки..
И хубаво вървя с чантите в ръце /не тежки 3-4кг/, но заваля един як дъжд, и въпреки че съм фен на дъжда в една тясна уличка се скрих временно под стряхата на една издадена дворна порта. Стърча си там, насищайки се с чист озон и си витая както обикновено нейде си.
 Изведнъж точно срещу мен /уличката за една кола/ от една веранда отсреща, някой ми викна и ме изкара от пролетната омая. Вгледах се,  но хем недоскив, хем и стъклото ми пречеше, но познах гласа..
 Една моя позната, точно от гобленовото време, ме поздрави и ме пита какво правя..Аз леко се шашнах в първия момент, че я виждам там, но се заговорихме през тези 4-5метра, тя от верандата, аз от стряхата.
  Изведнъж тя рече- чакай малко, правих баница и сега си хапвах от нея, наслаждавайки се на дъжда, сега ще ти завия и донеса.
Бидейки метри под това ниво, аз естествено не можех да видя, че някой ме наблюдавал или още повече, че ядял нещо. Но тази жена се почувства длъжна да сподели закуската си.
 Предложих да вземем от някой автомат кафе, всичко нали затворено наоколо, и да поговорим.
  Пък тя най-спонтанно предложи - ама щом е за кафе, ела аз ще направя и за двете и ще поговорим.
...
Това бе дежавю -то, което изскочи паралелно с моята настройка тук пак да се върна към гоблените.
Разговорът с въпросната жена намести всички сегменти и съпротивления във вечно съмняващата ми се глава.

Бяхме колежки в края на 90те. Приятелки не, но добри познати с много положително отношение една към друга.
Съпруг - от онези спортисти, които днес вече са лигитимни бизнесмени. Става дума за мащабни неща.
Но разказът ми е за нея...скромен, слънчев, интелигентен човек. Без грам суета, без грам комплекси.
В онези години, за които говоря, те имаха къща, каквито сега показват по твто политиците.
 Докато сме били на кафе при нея у тях, и вероятно сме ахкали с друга колежка на луксовете/ за някои като мен оцеляването тогава бе сложно/, тя просто казваше - ехх, голяма работа, така е било писано.
 
Но след толкова години се оказва, че тя не е удобна и млада/най-вече/ и съответно е дистанцирана от това летящо финансово минало.
Живее сама в скромното си ново жилище, което моментално пак ми показа, въпреки съпротивата ми, че не съм дошла на инспекция. Както преди 23-24 години..Без показност, без комплекс.
Говорихме дълго, основно тя - толкова години са минали, толкова теми, нещата, които има....Дом, работа, при споменаването на която аз възкликнах спонтанно - но как така се задоволяваш, ти си интелигентен човек?! /Има юридическо образование./
И тя каза- аз интелигентността съм я имала, когато съм имала нужда..Сега искам спокойствие и толкова, колкото за насъщния. Децата са големи, на мен не ми е нужно нищо повече от това да нямам психическо напрежение, да имам моите неща, които ми доставят удоволствие, моите походи в планината и тн. Аз имам всичко, което ми е нужно.
  Тръгнах си с парчетата от баницата, която тя ми зави за вкъщи и с невероятното усещане за една необикновена среща с добър, освободен, щастлив човек.
          Сравних се с нея и се почувствах в недобра светлина от това.

Аз при всичките си усилия/вероятно по-скоро теоретични/ мога само да се уча от нейната духовност, философски поглед към нещата и най-вече тая добронамереност. Без грам озлобление в себе си, само една благодарност за всички уроци.  Толкова доброта не бях срещала в чист вид отдавна.
Аз съм прекалено резервирана, подчинена на стереотипи, на наложени порядки..Замислих се дали съм способна на това - да видя случайно някой след 20 години, че и да го поканя и разведа директно из къщата си. Май абсурд..

Та и аз опитвам - смислени, безсмислени, но ще правя нещата, които ми носят само релакс. Пък било едни гоблени само....

Дори ми е трудно да си представя, че си резервирана и затормозена от порядки и нрави, писани и неписани, особено последното. От това, което ни показваш тук, бих казала, че оставам с обратното впечатлени - това, в никакъв случай с негативен привкус   Наистина ли не би поканила познат у вас след 20 години раздяла! А защо не, особено при отношения като описаните. Какво са двадесет години...
Имала си изживяване, над което с право си мислила.
А аз, от моя страна, хем очаквах да прочета онова за отстраняването поради настъпила...инхабилност, хем изпитах неприятно чувство, защото се надявах то да не бъде там.
Пътуването между различните социални сфери е свързано с много усилия за справяне в новата обстановка, а това в обратна посока - и с чисто битови неудобства. Някои ги преодоляват по-трудно, други са щастливи да имат повече успех. Задочно пожелавам на познатата ти спокойствие и щастие по начина, по който тя го разбира и желае!
А на теб - всъщност същото, по твоя собствен начин.

пиша го в скрит текст, защото вече веднъж съм обяснявала - стягам ушите на големия гергеф с много стегнат ластик за коса, намествам си панамата, опъвам я, и чак тогава махам ластика.
Ей така изглежда.
Мъничкия няма никаква забележка. Страхотен е.