Домашно насилие

  • 4 645
  • 50
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 3 025
Здравейте, знам, че има няколко подобни теми, но явно са заключени вече. Отварям нова такава с цел помощ и съвет за по-нататъшни действия.
Аз съм на 29 години, омъжена от около 2 месеца и с настоящия ми съпруг имаме дете на 1,8г. Проблемите ни започнаха още докато бях бременна. Всичко започна като психически тормоз (къде ходя, с кого, колко време, с кой се чувам и пиша, за какво си говорим...) всичко трябваше да се знае от-до. Ако случайно забравех да кажа нещо и се сетих на другия ден автоматично се превръщаше в лъжа от моя страна. Той има проблеми с алкохола, бивш наркоман е, бременноста ми беше покъртителна. Скандали, мизерия, а яденето беше боб и леща предимно. За посрещане на дъщеря ми се погрижи изцяло моето семейство, а неговото нищо не направи. Мислех, че след като родя нещата ще се променят за добро, но... не стана така. Тормозът стана по-сериозен. Не обръща никакво внимание на детето, а ако случайно реши в повечето случаи й крещи, дори удря. Когато беше на 7 месеца и беше посинил бузите от удари с пръсти. Опитвах се да говоря с него спокойно и да му обясня, че така не се решават проблеми, че ми е некомфортно, но не бях чута. Започна и на мен да посяга. В началото ме беше страх да предприема нещо...
Положението ми не е розово, защото нямам много опции къде да отида с детето, нямам майка, само баща, който е сърдечно болен и сестра, която също не е добре здравословно. Нямам и работа, защото съпругът ми иска да си стоя вкъщи. Нямам собствено жилище, а и незнам как ще се справя с малко дете. Търпя всичко заради нея, но не знам до къде ще стигне всичко.
Моля ви, не ме нападайте, просто искам някакъв съвет как мога да постъпя в дадената ситуация. Благодаря предварително!

Ти майка ли си изобщо? Как ще позволиш да посяга на детето ти?
На мойто дете, ако посегне някой, без значение баща ли му е,  последното нещо, което ще направя е да стоя да го гледам и да го търпя. Най- малко ще бъде халосан и той с тиган по главата.  Махай се от този, бивш наркоман, настоящ алкохолик и изобщо никакъв баща. Сподели с приятели, все някой ще ти подаде ръка временно, докато си намериш работа и си стъпиш на краката. Ще оставиш травми на детенцето за цял живот от това търпене.

# 16
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 301
Моля?! Бие бебе на 7м?! И ти още седиш там, че си се и омъжила за тоя изрод? Какво чакаш, да се напие за пореден път и да направи непоправимото с дъщеря ти ли? Знаеш ли колко деца свършват под юмруците на "бащите си", защото майките са страхливи и безхаберни? Знаеш ли колко деца биват осакатени психически за цял живот, растейки в такава среда? Ако обичаш детето си и искаш от него да излезе нормален човек, налягай си парцалите и изчезвай от там.

# 17
  • Мнения: 159
Омъжена си от 2 месеца? Ти майтап ли си правиш?

Кое не е за вярване?
Как кое? 2 години тормози нея и детето и тя взела, че се омъжила най-накрая за него.

# 18
  • Мнения: 19 221
Омъжена си от 2 месеца? Ти майтап ли си правиш?

Кое не е за вярване?
Как кое? 2 години тормози нея и детето и тя взела, че се омъжила най-накрая за него.

Да бе, и аз се изумих. Сигурно и сватба с бяла рокля и стадо гости е имало, нищо, че си бие детето до посиняване и живеят в мизерия. Съвсем логично е при това положение да се оженят.

Не ѝ било комфортно да ѝ бият детето. На мен не ми е комфортно да стоя в заведение на силна музика. Ако някой ми пребива детето, нещата са далеч извън нечий комфорт. И опитвала да говори спокойно с него за факта, че пребива детето. Изобщо не мога да асимилирам как се запазва спокойствие в подобна ситуация, ако не е изцяло лишена от емпатия, майчински инстинкт и любов към детето. Има интернет, спокойно може и сама да намери организации против домашното насилие. За другото сама трябва да се напъне. Нито някой ще я храни и ще ѝ дава пари без да работи, нито някой друг е длъжен да ѝ осигури условия А детето. При всички положения да спи на пода при баща си, ако толкова нямат легло, където да спи с детето, ще е по-добре от дискомфорта да гледа как ѝ пребиват детето. На детските консултации хич не са забелязали, че детето е малтретирано ли?

# 19
  • Мнения: 32 282
Омъжена си от 2 месеца? Ти майтап ли си правиш?

Кое не е за вярване?
Как кое? 2 години тормози нея и детето и тя взела, че се омъжила най-накрая за него.

Ми хлопа и дъската, та няма нищо чудно.
Тя пуска тема само да помрънка. Нищо няма да направи.
От твоята гледна точка не е нормално и не е за вярване, ама има кукувици, които го правят.
Мислят, че като родят и сключат брак, изрода ще се промени.
Грам мисъл не вкарва.
За мен тази жена е съучастница. Никаква майка не е.

# 20
  • Шотландия
  • Мнения: 2 859
Скрит текст:
Здравейте, знам, че има няколко подобни теми, но явно са заключени вече. Отварям нова такава с цел помощ и съвет за по-нататъшни действия.
Аз съм на 29 години, омъжена от около 2 месеца и с настоящия ми съпруг имаме дете на 1,8г. Проблемите ни започнаха още докато бях бременна. Всичко започна като психически тормоз (къде ходя, с кого, колко време, с кой се чувам и пиша, за какво си говорим...) всичко трябваше да се знае от-до. Ако случайно забравех да кажа нещо и се сетих на другия ден автоматично се превръщаше в лъжа от моя страна. Той има проблеми с алкохола, бивш наркоман е, бременноста ми беше покъртителна. Скандали, мизерия, а яденето беше боб и леща предимно. За посрещане на дъщеря ми се погрижи изцяло моето семейство, а неговото нищо не направи. Мислех, че след като родя нещата ще се променят за добро, но... не стана така. Тормозът стана по-сериозен. Не обръща никакво внимание на детето, а ако случайно реши в повечето случаи й крещи, дори удря. Когато беше на 7 месеца и беше посинил бузите от удари с пръсти. Опитвах се да говоря с него спокойно и да му обясня, че така не се решават проблеми, че ми е некомфортно, но не бях чута. Започна и на мен да посяга. В началото ме беше страх да предприема нещо...
Положението ми не е розово, защото нямам много опции къде да отида с детето, нямам майка, само баща, който е сърдечно болен и сестра, която също не е добре здравословно. Нямам и работа, защото съпругът ми иска да си стоя вкъщи. Нямам собствено жилище, а и незнам как ще се справя с малко дете. Търпя всичко заради нея, но не знам до къде ще стигне всичко.
Моля ви, не ме нападайте, просто искам някакъв съвет как мога да постъпя в дадената ситуация. Благодаря предварително!

Не съм сигурна, че темата не е пързалка ... Писала съм заедно с писалите по-горе. Много нелогично изглежда всичко това, особено за 29-годишна жена. Как така тормозът започва преди да се роди бебето (то е на година и 8 месеца), и въпреки това авторката преди 2 месеца се жени за същия този тормозчия? За възраст 29 години човек трябва да е наясно, че не бива да се обвързва с човек с проблеми с алкохола, още по-малко - с бивш наркоман - те остават рискови цял живот, както се вижда, той вместо да реши един проблем, е преминал към друг - с алкохола - което говори за ясна липса на светло бъдеще, ако не промени драстично нещата, което и през ум не му минава.

Майката търпи първо емоционален и словесен тормоз, после физическо насилие над бебето й, а твърди, че стои при насилника заради детето - е защо боже мой, за да израсне бито и вместо да е обградено с любов, да е с крясъци??? И още обяснява, че й е "некомфортно". После той почнал да посяга и на нея и тя се чуди какво да прави? И че не работи, защото съпругът й искал тя да си стои вкъщи. Е защо ще слушаш някой, който прави живота ти ад, бие и детето ти и тебе? Не е необходимо да се гледа "докъде може да стигне всичко" - то вече е стигнало. Раждането на дете, въпреки че е прекрасно събитие по принцип, вкарва допълнително огромен стрес и ако семейството не е здраво, често това е първата стъпка към разпадането. Тук не виждам нищо здраво, нито дори семейство, освен на хартия.

Извинявам се, ако постът е истински и жената действително живее в този ад. Ако още се чуди докъде може да стигне - може да убие детето й по невнимание, с един по-силен удар или пък нея. По служба се срещнах точно с такова "семейство" - бащата удря в пристъп на гняв майката, тя е с бебето на ръце, полита назад, уж върху леглото, но бебето удря глава в желязна топка на края на леглото.... И тя беше най-разтревожена, че ще социалните ще й вземат детето!!!   Тук също има доста неща, които е хубаво да се прочетат - Невъзможните хора в живота ни

# 21
  • Мнения: 12 888
Потресаващо! Красимира, много грамотно пишеш, явно си интелигентен човек. Не разбирам, не разбирам изобщо това, което правиш! Много искам да не те съдя, ама много. Ти си се притеснила само от това, че бие теб, а преди за детето си разговаряла спокойно с него???  Без да те съдя, ти това дете обичаш ли го? Защо му причиняваш това, защо си се омъжила за този човек преди два месеца, абе жена - ти изобщо акъл имаш ли?
Извинявай, но по-безсмислен стремеж към мъчение не съм виждала изобщо.
Обърни се към организации и към полицията, няма какво друго да ти кажа, но вече ти е казано.

# 22
  • Мнения: 32 282
Това, че някой се е научил да пише, не гарантира разум и интелигентност.

# 23
  • Мнения: 777
След като пишеш тук значи можеш да потърсиш телефони в Гугъл за организации,които защитават от домашно насилие.Защо не потърсиш съдействия от тях.Тук и да пишеш ще получиш един и същи отговор.Незабавно се махай с детето си от него.

# 24
  • Мнения: 32 282
Почвам да си мисля, че темата наистина е пързалка.
Авторката никаква я няма.
Или се притесни, че вместо по главичката да я галим, някои и казахме, че е съучастница.

# 25
  • Мнения: 550
Поредната тема! Бият теб и детето ти обаче ти стоиш, защото било по-добре за детето!? Извинявай ама или си безмозъчна или всъщност няма или.... Продължавай в същия дух, стой си там до деня в който ти или детето ще пострадате непоправимо! Направо не мога да те чета....

# 26
  • Мнения: 301
Вариант 1: търсиш помощ как да го напуснеш, защото си осъзнала, че е насилник.
Съвет: събирай багажът и заминавай при баща ти или сестра ти. Отиваш в съда и търсиш дежурен прокурор и пускаш молба за незабавна защита. Ако ти и детето имате травми от побой си изкарваш медицинско. Подаваш жалба до полицията придружена с медицинското. Чакаш решение от прокурор и го осъждаш. Делата за издръжка са безплатни за майките, но за родителски права се заплащат. Запиши детето на ясла и започни работа. Така няма да си в тежест на никой. Съветът ми изисква време, но е напълно изпълним.
Вариант 2: скарала си се с мъжът ти и очакваш, че тук всички ще го оплюем.
Съвет: същия като предният, ако написаното от теб е истина.

# 27
  • Мнения: X
Е, била е ок жената докато е биел само бебето, леко дискомфортно, ама се преживява... За лош късмет посегнал и на нея. Нямам думи просто.

# 28
  • софия
  • Мнения: 4 180
Аз се чудя след всичко описано как си се прежалила преди 2 месеца и да се омъжиш за този човек? За мен това е пълно безумие.
А по въпроса как да постъпиш - не си съвсем сама на пътя- щом имаш баща и сестра отиваш с детето си при един от двамата, почваш да си търсиш работа и лека полека ще си стъпиш на краката. Не си сама на света, имаш близки, към които да се обърнеш за помощ. А и да си съвсем сама както някой по-напред ти предложи има и организации, които се занимават да помагат на хора, в твоето положение. Не продължавай да причиняваш всичко това както на себе си. така и на детенцето си. Ако ти можеш сама да вземеш решение да подобриш живота си, то то е твърде мъничко, за да се справи само, така че ти трябва да мислиш и за неговото добро. Което в случая е всичко друго, но не и да живеете с подобен човек.

# 29
  • Мнения: 1 190
Щом има къде да отидеш, при първия възможен и удобен момент, се пръждосвате с детето! Вадиш медицинско, ограничителна заповед и край! После му пращаш и документи за развод!
Изрод мръсен! За такива - смъртна присъда! Боклук!
Предполагам, за жертвите на домашно насилие, това е нормално поведение - като твоето... Не знам... Пречупил е психиката ти... Съжалявам...
Поплаках и се успокойх, преди да пиша... Иначе, може би и аз щях да те нагрубя...

Изпрати това животно в затвора, малко да го "пообичат", да му стане "хубаво"... Там само такива чакат, дето посяга на деца, независимо как!!!
Изрод!

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт