нищо не можеш да направиш.
щом лигавицата е добре, остават ембрионите да се развиват добре.
и късмет най-вече е нужен.
щом лигавицата е добре, остават ембрионите да се развиват добре.
и късмет най-вече е нужен.
- Публикувана: 10 май 2020, 14:14 ч.
- Последно мнение: 13 авг. 2020, 12:18 ч.
Инвитро/Икси на 40 (и) + Инвитро/Икси с ИЯР- тема 15
Благодаря ви,момичета ♥🙏🏼
Вел,късмет и силно стискам палчета и 3те да станат хубави бластоцистчета.
Аз пак да се оплача-преди 1г. и 2 м. Амх ми беше 2,58 сега ми е 0,98 🥺 как е възможно за 1 г. да падне толков,като 5 м. бях и бременна и не съм имала овулация. Имах 1 силна стимулация и 2 с клостил 😩
Вел,късмет и силно стискам палчета и 3те да станат хубави бластоцистчета.
Аз пак да се оплача-преди 1г. и 2 м. Амх ми беше 2,58 сега ми е 0,98 🥺 как е възможно за 1 г. да падне толков,като 5 м. бях и бременна и не съм имала овулация. Имах 1 силна стимулация и 2 с клостил 😩
Момичета, преборих се за преглед на 2-ри ден от цикъл, пак е нещо 
. Нищо,че никаква не я свършихме за започване на ЗЕТ, дотолкова,че уж пак имам един малък ЗФ и ще пия Примолут нор за изчистване. Но явно така е трябвало да стане. Но в клиниката бомба паднала, никой няма, още се ослушват като гърмяни зайци. Ще ходя и микробиология да правя след някой и друг ден 
.
. Нищо,че никаква не я свършихме за започване на ЗЕТ, дотолкова,че уж пак имам един малък ЗФ и ще пия Примолут нор за изчистване. Но явно така е трябвало да стане. Но в клиниката бомба паднала, никой няма, още се ослушват като гърмяни зайци. Ще ходя и микробиология да правя след някой и друг ден . 
Успех и от мен на всички 
!
Аз съм изпаднала в размишления. Реално трябваше да съм се отказала още юли месец миналата година, но не съм. Седя и се чудя защо, защо продължавам да тая надежда и да искам толкова много.
Изчела съм н на брой научни статии, коментари на различни специалисти и клиники, много добре съм наясно с фактите и шансовете за успех и конкретните тези 12 процента общ шанс за моята възраст.
Знам, че чудесен ембрион и лигавица не са достатъчни и все пак се надявам.
Чакам този успех за който Мелинда спомена или късмета както писа Бамба и не се отказвам, а вероятно бъркам с това си неотказване и вероятно е много по добре да сложа край, да затворя страницата, да приключа.
Честно да си призная много ме яд на самата мен, а живота можеше да е толкова по лесен.
! Аз съм изпаднала в размишления. Реално трябваше да съм се отказала още юли месец миналата година, но не съм. Седя и се чудя защо, защо продължавам да тая надежда и да искам толкова много.
Изчела съм н на брой научни статии, коментари на различни специалисти и клиники, много добре съм наясно с фактите и шансовете за успех и конкретните тези 12 процента общ шанс за моята възраст.
Знам, че чудесен ембрион и лигавица не са достатъчни и все пак се надявам.
Чакам този успех за който Мелинда спомена или късмета както писа Бамба и не се отказвам, а вероятно бъркам с това си неотказване и вероятно е много по добре да сложа край, да затворя страницата, да приключа.
Честно да си призная много ме яд на самата мен, а живота можеше да е толкова по лесен.
Трудно се приключва.
Аз още се замислям какво би се случило ако бяхме пробвали пак.
Винаги сме искали три деца, поне едно имаме с много усилия.
И хем би трябвало да съм щастлива че и него имам, хем изпитвам яд на моменти че е само едно.
Някак не мога да се примиря.
Аз още се замислям какво би се случило ако бяхме пробвали пак.
Винаги сме искали три деца, поне едно имаме с много усилия.
И хем би трябвало да съм щастлива че и него имам, хем изпитвам яд на моменти че е само едно.
Някак не мога да се примиря.
Две в едно, имам някакъв спомен, че с теб се бяхме срещали преди две години в темата Дългото чакане след трансфер. Така ли е или се бъркам?
Не знам какъв е твоя случай. Ти ще си прецениш докога може да продължиш. Всеки човек има различен праг.
Аз винаги съм мислила, че ще имам само едно, ако изобщо успея, а сега има реален шанс за две. Не съм си мечтала. Струваше ми се недостижима бройка. Едно ми беше достатъчно. А сега?
Знае ли човек.
Не знам какъв е твоя случай. Ти ще си прецениш докога може да продължиш. Всеки човек има различен праг.
Аз винаги съм мислила, че ще имам само едно, ако изобщо успея, а сега има реален шанс за две. Не съм си мечтала. Струваше ми се недостижима бройка. Едно ми беше достатъчно. А сега?
Знае ли човек.
На колко години си? Аз от дума на дума станах на 45 почти, тръгнахме от мъжкия фактор, но вече очевидно аз съм по-големия проблем. Но колкото и да е абсурдно, ще опитам пак. Като спомена за холистичен подход какво имаш в предвид за себе си? И аз се интересувам. Опитвам да се върна физически като форма и нагласа като в най-добрите си години, да игнорирам времето и килограмите които трупнах. Самозалъгвам се, че това ще помогне 😥. Макар че и напълно допускам че няма, все пак разумът говори де.