Може би вече е станал импотентен.
- Публикувана: 11 май 2020, 13:03 ч.
- Последно мнение: 13 май 2020, 11:33 ч.
Обречен ли е бракът без секс?
Като са му приоритет жените на вън, защо стои с нея?
Може би вече е станал импотентен.
Може наистина рязко да му е спаднал самолета и затова да е търсил "стимули" отвън. Това не означава, че е правил нещо с тях. Има случаи и то не редки, когато на мъже им се иска, ама не могат, по ред причини.
Не си длъжна да му прощаваш в името на децата, а в името на вашите отношения, ако държиш на него като на човек. Дай му шанс като на човек, не като на мъж. Тогава може би и двамата ще се отпуснете за близост.
Има вариант и човекът да те върти и да си има сексуален живот навън. Да разчита на твоята търпеливост и дълг към децата. Разгледай всички възможни варианти.
Не си длъжна да му прощаваш в името на децата, а в името на вашите отношения, ако държиш на него като на човек. Дай му шанс като на човек, не като на мъж. Тогава може би и двамата ще се отпуснете за близост.
Има вариант и човекът да те върти и да си има сексуален живот навън. Да разчита на твоята търпеливост и дълг към децата. Разгледай всички възможни варианти.
Той си намери квартира близо наблизо, но всеки ден идваше вкъщи и молеше да му прося. Издържах точно един месец.
Това пък е толкова жалко, че няма накъде повече...
Не му вярвам на този. Не може да не прави секс някъде. А вкъщи - подмазвач и примерен баща.
Кристина, питаш защо седи там. Щото всичко му е ок. Наготвено, изчистено, изпрано, наем не плаща, майката е на линия за децата. Затова седи.
Добре де, като е паднал самолета има много други начини да покаже на жената, че я обича. Да прояви близост, ласки, гушки, целувки, има и играчки. Аз не виждам този мъж да прави нещо по въпроса, явно не му пука.
Според мен седи там, защото няма нищо по добро на хоризонта. С момичетата може и да се задява, но да не постига нищо. Ако клъвне някоя, веднага ще се изнесе. Сега няма причина да го прави.
П.п. и аз предлагам отворен брак, но това не е за всеки. От моя гледна точка, защо и е въобще да се събира с друг мъж. Да си гледа децата, да ходи насам натам хахо-хихи и толкова. След години може да се намерят с някой дядо, колкото да не са сами. Но сега един ще изпъди един, друг да прибере с други номера...
Според мен седи там, защото няма нищо по добро на хоризонта. С момичетата може и да се задява, но да не постига нищо. Ако клъвне някоя, веднага ще се изнесе. Сега няма причина да го прави.
П.п. и аз предлагам отворен брак, но това не е за всеки. От моя гледна точка, защо и е въобще да се събира с друг мъж. Да си гледа децата, да ходи насам натам хахо-хихи и толкова. След години може да се намерят с някой дядо, колкото да не са сами. Но сега един ще изпъди един, друг да прибере с други номера...
И според мен мъжът има проблем със самолета или пък много се е пристрастил към самозадоволяване. Не мога да дам съвет. Вероятно ако бях в тази ситуация, бих го хванала за ушите за сериозен разговор: защо не правим секс? Проблем ли имаш? Ако да - мога ли да ти помогна да го разрешиш? Ако няма физиологичен проблем и просто е изстинал към мен - скъпи, съжалявам, но все още съм млада и имам нужди. Възможно е да си намеря любовник.
. Аз станах по-дистанцирана, нямах му вече такова доверие. Сексът започна да се случва все по-рядко.
Напоследък нещата се влошиха още повече. Секс не сме правили вече близо 6 месеца. Оправданието е, че сексът вече не му е приоритет. Разговаряме за това, според него проблемът му е психологически, чувство на вина, което води до ниско либидо. Кълне се, че няма връзка и не ми изневерява.
Иначе продължава да е много грижовен, помага много вкъщи и прекарва пълноценно време с децата, излизаме на разходки заедно, но до секс не се стига. Не знам вече какво да мисля и какво да чувствам. На моменти съм ок с това, но понякога ме обземат паник атаки и ми се иска да зарежа всичко и да не се мъчим взаимно повече. Но децата са тези, които ме спират, имат много силна връзка с баща си. Има ли шанс да превъзмогнем това според вас. Безнадеждно ли изглежда всичко отстрани?
Напоследък нещата се влошиха още повече. Секс не сме правили вече близо 6 месеца. Оправданието е, че сексът вече не му е приоритет. Разговаряме за това, според него проблемът му е психологически, чувство на вина, което води до ниско либидо. Кълне се, че няма връзка и не ми изневерява.
Иначе продължава да е много грижовен, помага много вкъщи и прекарва пълноценно време с децата, излизаме на разходки заедно, но до секс не се стига. Не знам вече какво да мисля и какво да чувствам. На моменти съм ок с това, но понякога ме обземат паник атаки и ми се иска да зарежа всичко и да не се мъчим взаимно повече. Но децата са тези, които ме спират, имат много силна връзка с баща си. Има ли шанс да превъзмогнем това според вас. Безнадеждно ли изглежда всичко отстрани?
Колко по- дистанцирана си станала?
Благодаря че се включвате с толкова различни гледни точки и мнения. Карат те наистина да се погледнеш отстрани.
Не, не съм наясно със себе си, иначе нямаше да се терзая толкова и досега да съм го напуснала. Мисля си, че го обичам и че съм му простила, но има моменти когато нещо дребно- стара снимка, странична случка, филм или друго ме връщат обратно в миналото и всичко, което съм прочела, видяла и преживяла ме връхлитат отново и се връщаме обратно в изходна позиция. Трудно ми е да го опиша /който го е преживял, би ме разбрал/.
Иска ми се всичко да е както преди и може би аз съм тази, която не дава шанс това да се случи…не знам.
Иначе живеем в семейно, общо жилище, което заедно изплатихме и изградихме като дом.
Изневярата в смисъл на друга връзка я изключвам като вариант, понеже наистина е с нас всяка свободна минута. На работа, ако има някоя забежка, не знам.Но е уважаван мъж с добра позиция и едва ли би си рискувал положението, заради секс в тоалетната примерно. А и коя ще е тази, която ще го търпи само заради секса в работно време, без да иска нищо в замяна като време с него, вечери, подаръци. По-вероятно е да се е върнал към чатенето в сайтове, но със сигурност не го прави от вкъщи. Иначе се кълне, че няма такова нещо и никога повече не би повторил тази грешка. Казва че проблемът е в главата му.
Не, не съм наясно със себе си, иначе нямаше да се терзая толкова и досега да съм го напуснала. Мисля си, че го обичам и че съм му простила, но има моменти когато нещо дребно- стара снимка, странична случка, филм или друго ме връщат обратно в миналото и всичко, което съм прочела, видяла и преживяла ме връхлитат отново и се връщаме обратно в изходна позиция. Трудно ми е да го опиша /който го е преживял, би ме разбрал/.
Иска ми се всичко да е както преди и може би аз съм тази, която не дава шанс това да се случи…не знам.
Иначе живеем в семейно, общо жилище, което заедно изплатихме и изградихме като дом.
Изневярата в смисъл на друга връзка я изключвам като вариант, понеже наистина е с нас всяка свободна минута. На работа, ако има някоя забежка, не знам.Но е уважаван мъж с добра позиция и едва ли би си рискувал положението, заради секс в тоалетната примерно. А и коя ще е тази, която ще го търпи само заради секса в работно време, без да иска нищо в замяна като време с него, вечери, подаръци. По-вероятно е да се е върнал към чатенето в сайтове, но със сигурност не го прави от вкъщи. Иначе се кълне, че няма такова нещо и никога повече не би повторил тази грешка. Казва че проблемът е в главата му.
Авторке, защо непременно мислиш за ново начало на "тази възраст" при евентуална раздяла? Защо обезателно някой трябва "да те вземе"? Такъв тип мислене винаги те блокира и държи в познатото, само защото е познато. Има и др.гледна точка: това е чудесна възраст, ако евентуално останеш сама, да си живееш както искаш - да си ходиш някъде с приятелки, да се занимаваш с каквото ти харесва, ако се появи връзка с мъж, не е нужно задължително да се обвързваш бързо-бързо чак с общ живот, пък децата там и т.н. Ходете си по почивки и уикенди, забавлявайте се. Децата растат, все повече няма да има нужда да са залепени за теб. А щом баща им е добър баща, те пак ще си го имат. Не разбирам аз такова мислене "кой ще ме вземе, горката аз", при наличието на деца. Я си живей живота!
В случая не казвам категорично да се разделяте, разбира се винаги най-добре е ако може да се намери път един към друг, но това са 7 години! Просто да не те спира точно такъв страх.
П.С. това за отворена връзка е глупост. Помисли и на децата как ще се отрази като разберат.
В случая не казвам категорично да се разделяте, разбира се винаги най-добре е ако може да се намери път един към друг, но това са 7 години! Просто да не те спира точно такъв страх.
П.С. това за отворена връзка е глупост. Помисли и на децата как ще се отрази като разберат.
Мисля си, че го обичам и че съм му простила, но има моменти когато нещо дребно- стара снимка, странична случка, филм или друго ме връщат обратно в миналото и всичко, което съм прочела, видяла и преживяла ме връхлитат отново и се връщаме обратно в изходна позиция. Трудно ми е да го опиша /който го е преживял, би ме разбрал/.
Простих изневяра, класическа, с любовница, консумирана многократно, не само чатчета в нета. Такива неща не е имало. Не си му простила.
Мисля си, че го обичам и че съм му простила, но има моменти когато нещо дребно- стара снимка, странична случка, филм или друго ме връщат обратно в миналото и всичко, което съм прочела, видяла и преживяла ме връхлитат отново и се връщаме обратно в изходна позиция. Трудно ми е да го опиша /който го е преживял, би ме разбрал/.
Простих изневяра, класическа, с любовница, консумирана многократно, не само чатчета в нета. Такива неща не е имало. Не си му простила.
Хайче, завиждам ти, че си простила. Здрави нерви и силен характер се искат, за да простиш истински.
Ти не си простила,а си се примирила..
Сега се чудиш дали да не се примириш и с липсата на секс.
Защо?
Защото те е страх да останеш сама.
Отговорти си как се чувстваш с присъствието на мъж съкавартирант.Достатъчно ли ти е?
При теб може и да не е така,но при мен,когато секса в къщи почти изчезна.И слушах оправдания-стрес в работата,високо кръвно и умора.Иначе беше повече от грижовен..
В крайна сметка се оказа,че енергията е отивала при друга.
Мъж нан 44 не си го представям като загърбил секса.
Или ти не го привличаш(било физически или с поведение) ..Или има друга..
Ние може да гадаем,но без секс не ви очаква нищо добро.
Под секс имам предвид интимност..
Сега се чудиш дали да не се примириш и с липсата на секс.
Защо?
Защото те е страх да останеш сама.
Отговорти си как се чувстваш с присъствието на мъж съкавартирант.Достатъчно ли ти е?
При теб може и да не е така,но при мен,когато секса в къщи почти изчезна.И слушах оправдания-стрес в работата,високо кръвно и умора.Иначе беше повече от грижовен..
В крайна сметка се оказа,че енергията е отивала при друга.
Мъж нан 44 не си го представям като загърбил секса.
Или ти не го привличаш(било физически или с поведение) ..Или има друга..
Ние може да гадаем,но без секс не ви очаква нищо добро.
Под секс имам предвид интимност..
Аз напълно те разбирам, понеже съм адски злопаметна. Не го казвам в лош смисъл, защото щом съм аз, не е лошо. 
Колкото и години да са минали, всяко нещо - не с мъжа ми, а изобщо - ми се връща със същите емоции.
По принцип това, когато нещо ти се връща по този начин, е признак на травма. При мен не е травма, а просто съм много емоционална - този път е в лошия смисъл, макар пак да съм си аз.
Аз лично, честно казано, му вярвам на мъжа ти и допускам, че и при него има травма. Наистина. Ето как го разбирам: поел е риск, доста нисък според него тогава, но после се сблъсква с разбиващия резултат, който не може да си позволи да приеме, и някак рухва емоционално.
Защо не си седнете на по бира (или каквото там пиете) и не си поговорите? Няма как да се излекува травмата. Нека и той да каже, и ти, и така, даже и повече вечери, докато се изясните. Да излезете начисто.
Колкото и години да са минали, всяко нещо - не с мъжа ми, а изобщо - ми се връща със същите емоции.
По принцип това, когато нещо ти се връща по този начин, е признак на травма. При мен не е травма, а просто съм много емоционална - този път е в лошия смисъл, макар пак да съм си аз.
Аз лично, честно казано, му вярвам на мъжа ти и допускам, че и при него има травма. Наистина. Ето как го разбирам: поел е риск, доста нисък според него тогава, но после се сблъсква с разбиващия резултат, който не може да си позволи да приеме, и някак рухва емоционално.
Защо не си седнете на по бира (или каквото там пиете) и не си поговорите? Няма как да се излекува травмата. Нека и той да каже, и ти, и така, даже и повече вечери, докато се изясните. Да излезете начисто.