Проблеми с дъщеря ми

[/spoiler]

Що пък да няма? Аз бях. Още съм. Всъщност съм приятелка с майка от малко след тийн възрастта, когато спряхме да се дърляме за глупости
Защо да е с посредствено образование? Момичето може да е учило точно това, което е искало и какво общо има това решение с майката по-точно? Децата записват това, с което им се занимава, а не каквото мама каже, защото ако е второто - накрая може да се окажат нещастни възрастни с работа, която мразят и смятат образованието си за загубено време . Моята майка не си е позволявала да ми дава наклон какво да уча. Сама си избрах специалностите и имам 8 год опит и по двете вече. Определено съм доволна. Много смели изказвания и хранене на майката, но без някаква особена причина. Според мен пък, щом е успяла да изгради хубава връзка с щерка си, значи се е справила. Защо казваш, че не поема дъщерята отговорност, като помага на бабата и ходи на курс за език? Това си е отговорно, освен това живее без майка си, с приятел. Вероятно си е отговорна в тяхната си къща.
Младата жена си е в някаква си нейна фаза и вероятно си премисля, следва да бъде оставено да си вземе решението сама как да продължи с живота си. В крайна сметка, вечер, когато си легне, трябва преди всичко тя да е доволна от изборите си, щото на мама радостта само няма да я топли

Ами няма лошо да се върне при мама в родния дом.
Но имам друг поглед от моите години-да се върнат синовете да ги издържам не виждам да стане.На години съм и до 30  можеше, учеха, имаше причина.Редовно са учили и са напълно издържани.
И може да изглеждам триглодит ,но ще съм се промалила напълно да ми се тръснат и сега да ги издържам. Работят, падат-стават  и продължават дето се вика. Те ми дават , не аз на тях.
Няма да съм вечна.Няма значение как  и с какво ще се издържа, трябва да има план занапред.И може би има момичето...

това си е тяхна работа. Какво толкова сте се закахърили?Нарисувахте такива апокалиптични картини, че ако взема да ви слушам на мястото на майката, трябва кръвното ми да хвръкне 100 на 200! Вместо да успокоите авторката, вие още повече я напрягате.
Нищо не е станало, всичко си е наред - нормален живот на нормални хора.

Дреме ни за тяхната история , това е форум , не са ни роднини.
Всеки човек трябва да  умее да прави нещо.Не знам от какво изхождаш,
Andariel , но не аз съм пуснала темата с притеснение.Дано е етап това, но за вечни времена си е тревожно.
Моите живеят в хиляди, как ще стане с пенсия да издържам някого  и да се върне на минал етап, дето си е броял левчетата и стотинките дори като студент примерно?
Говоря реални неща, а то покрив никой родетел не може да откаже.Ама не е до покрива само.
И не, не искам децата ми да ес връщат при мен.Целта е да продължат,за какво е било всичко ако се върнат назад.

Браво, Уейв! Много позитивен пример си, изобщо във всяко едно отношение. Ако не са били тези финансови затруднения си нещата са щели да се стекат по същия начин? Ако си била на акъла на дъщерята в темата, не ти ли е било по-лесно да скочиш от врата на мама/тате на врата на някое гадже, вместо да си "пилееш" времето в работа? Умна жена си, че си си хванала отрано живота здраво в ръце, защото винаги ще си имаш твои пари и ще си ги харчиш с кеф, вместо да се молиш на подаяния и да ти държат сметка

Авторке, този приятел да не е някой "vessel"? Сестрата на бившата ми приятелка използваше гаджето си така - отиде при него в чужбина, живя безплатно, той й плащаше образованието и цялата издръжка, екскурзии. Беше му обещала, че ще се оженят, когато завърши. В момента, в който тя взе диплома му каза, че иска да си живее в България и се прибра. Той е лекар там и съответно няма как да се върне тук. Пито-платено, ама не съвсем

Тя се чувства щастлива в момента.Ходи на курс,на фитнес пътува от време на време(говоря за живота преди covid 19).Аз се радвам за нея.Най-важното е,човек да се чувства щастлив.Но е нормално да се притеснявам като майка.Нежеланието и за работа ме побърква.Ако съм сигурна,че цял живот ще е щастлива с това момче и ще я гледа тогава ще съм спокойна.Но в живота няма нищо сигурно, както знаем.За момента ще се опитам да не мисля за това и да я наблюдавам.Друо не мога да направя.Не искам да я насилвам да работи ще си развалим отношенията така.

Всеки човек има право да бъде оставен на спокойствие да си живее живота. В описаната история нищо не се е случило, няма драма, няма катастрофа. Майката в момента трябва да се успокои и да се кротне, а не някакви чужди хора да я навиват и тревожат още повече, което ще доведе дотам, че следващия път тази жена ще преживява всичко, което сте й написали тук, направо й описахте колко се проваля дъщеря й. И като го превърти няколко пъти, още повече ще се разтревожи и като нищо следващия път ще се скара с дъщеря си. Затова стига сте я навивали и стига сте обяснявали колко зле може да свърши всичко. В момента всичко си е ок  - млада жена не иска да я хокат на работа, записала е курс (поне това ми се върти), има си гадже, разбират се, живеят си, не иска да започва работа. Нито е гладна, нито е жадна, нито е пропаднала.

да, няма нищо сигурно в живота. Утре може да се залюби с друг и да зареже сегашното си гадже. Не е задължително нея да я зарязват. Ще се оправи, доста добре се оправя към момента.

bratan, няма как да знам как е могло да бъде. Предполагам е лесно в краткосрочен план някой да те издържа, но в дългосрочен не мисля, че лесно, даже напротив. Поставяш се в ситуация, в която сам се "осакатяваш", позволявайки някой да иззема отговорността и грижата за самия себе си. По-скоро мисля, че дъщерята на авторката е доста смела, оставяйки се да живее така. Аз поне си спомням, че ходих на около 10 различни интервюта преди да ме вземат на работа защото въпреки всичко търсеха хора с опит и се чудиха как съм на 21, а не съм работила нищо дотогава. Работодателите гледат с лошо око на тези, които не са работили нищо без основателна причина (примерно тежка или трудоемка специалност в университета). Така, че според мен съвсем основателно се тревожи жената, но пак ще кажа, че за съжаление няма какво да се направи, освен да си развалят отношенията. Животът си е неин, тя си е поела риска, да, засега се справя, но не е ясно докога. Ако гаджето я зареже ще се върне при мама на издръжка и така докато не намери ново гадже. Ако ножът опре до кокала сигурно ще намери да работи нещо, но надали ще е много квалитетно. Пак ще успее да оцелее някак си, хората намират всякакви начини, даже на нас да ни се струват странни или неприемливи.
ПП. а, може и да си намери някой богат съпруг, който да е и щедър, та след развода пак да й остави нещо, за да не е гола като пушка. С две думи - остави я, авторке, да прави каквото знае, пък какво ще стане вбъдеще не е ясно. Може да се уреди много по-добре, отколкото ние работещите будали.

Уейв, голяма любимка си ми ❤️. Където попадна на твои мнения, все ме впечатляват колко са смислени, харесва ми как мислиш 😊

Честно, и на мен не ми се работи. Ама хич. Ама се налага, няма кой да ме издържа. Та така, малко са хората, дето умират от кеф да ходят на работа. Нека се радва момичето, докато им свободно време. Като се наложи, ще поработи. Аз проблем не виждам.

Какво е завършила дъщерята? Някога споменавала ли е какво и се иска да работи? Възможно ли е да работи нещо от вкъщи за което да не иска да ви споделя?
Според мен е хубаво да не работи известно време, щом има кой да я издържа. Предполагам че това няма да трае вечно. Вече е все по-трудно за средностатистическите семейства да живеят добре само на един доход. Аз живее в САЩ и почти не познавам такива семейства. Тайно ми се иска и аз да си почина малко от работа, а сигурно ще ми се наложи да работя дори когато имам бебе. Нямам много хубави спомени от двайсетте си години, защото постоянно бях на работа, имах много малко отпуска, по едно време работех на две места, после пък учех и работех на пълен работен ден. Не се оплаквам, но понякога е хубаво да има на кой да се облегнеш и да имаш време за себе си.
Не я разпитвайте повече за работа и деца. Всяко нещо с времето си. Животът скоро може така да я завърти че да и съчувствате че няма време за сън и за себе си.

Това не може да продължава още дълго така. Детето е тема, която следва да обсъдят само партньорите в една връзка и никой друг да не се меси. Но работата е изключително важна. Обидно е възрастни хора или такива с много тежки увреждания да искат да работят, да се развиват, да не лежат на чужди грижи, да са полезни до последно, други да търсят и да не намират работа с месеци, а млад, здрав, прав човек съзнателно да не иска. Няма значение мъжът до нея иска ли да я издържа, даже и да я позлати, ако може. Тук не говорим само за пари, стаж, пенсии и т.н. Всичко става в този живот. Намерете начин да я вразумите. Лоши шефове, колеги, проблеми има на абсолютно всяко работно място. Това не е причина да се отказваме.

И след като може да си спести лошите шефове,колеги и проблемите и неприятните емоции на работното място,защо трябва да си ги причинява умишлено?Само и само да работи.

Жена, която няма собствени доходи е просто една жена без избор. Тя винаги зависи от друг човек/други хора. Само богатите наследнички могат да са безработни и независими. Това е са фактите.

Има жени, чиито мъже ги издържат с години и които са безработни и истински щастливи. Моята майка също на работи последните 35 години. Но тези случаи са по-скоро рядкост.

Аз също бих се притеснявала, ако 25 годишната ми дъщеря не работи. Защото в превод това означава, че тя зависи от приятеля си, неговите настроения и държание. Доста повече, отколкото ако беше самостоятелна жена.

Така че тия реклами колко е хубаво да не се работи на мен не ми действат. Но за едно съм съгласна. Мога да споделя мнението си на детето си, но не бих могла да го накарам да иска да работи. Така че най-доброто е да бъде оставена да и живее както иска и бъдещето да покаже накъде вървят нещата.

Доколкото разбрах, майката ПРЕДПОЛАГА, че дъщеря ѝ заради лоши спомени не иска да работи. Това трябва да се изясни. Не е вече дете, а зрял, голям човек, който трябва да умее да се справя и сам. Трудности навсякъде има. Да те издържа някой за известно време, за да починеш малко и поемеш глътка въздух не е лошо. Тъкмо няма да е притисната да поема първата попаднала ѝ оферта, ще избира, ще намери най-доброто. Но не трябва да става навик да бъде издържана. Да, важно е да имаш работа и някаква самостоятелност. Ако се раздели с този мъж какво следва? Нов човек, който да я издържа ли?