Знам ли дали е от възпитанието. Някои просто са си кофти хора.
- Публикувана: 21 май 2020, 21:13 ч.
- Последно мнение: 28 фев. 2023, 17:19 ч.
Страх ли ви е от старостта?
Е, това не го разбирам "за какво ми е това дете, като след 20 години ще си хване пътеката и ще остана сам сама".
Много хора обаче мислят така егоистично.
Детето не ти е компаньон, домашен любимец или част от интериора, то е жив човек със собствен път и свои потребности да гради свои живот, кариера, семейство..
След това не изчезва безследно, виждате се от време на време, радваш се на внуци.
Много хора обаче мислят така егоистично.
Детето не ти е компаньон, домашен любимец или част от интериора, то е жив човек със собствен път и свои потребности да гради свои живот, кариера, семейство..
След това не изчезва безследно, виждате се от време на време, радваш се на внуци.
Може ли да вникнете малко повече в това, което съм написала или всички решавате да се хванете за това ??? Аз компания си имам, не ми трябва дете за "компания". Как да ви обясня, че моята баба и дядо бяха на смъртно легло и собствената им дъщеря не влезе дори да ги погледне !!!!
Ето за това разсъждам така. Изяжте ме с парцалите ако искате, но аз мисля, че това се случва прекалено често и колко и да ви се иска да си мислите, че няма да се случи с вас, шанса е огромен. Предпочитам да умирам сама без да имам дете за което да тъгувам, че ме е оставило сама, от колкото да го имам и да се мъча допълнително заради това, че ме подминава като саксия в дома ми !
Изобщо не е така. И мога да го гарантирам на 1000%.
Това не е вярно на генерално ниво. Всеки е отделен индивид, често въпреки възпитанието си си развива или си носи определени характеристики като отношение към себе си и другите хора. Историята познава много случаи, в които човек се ражда просто свръхегоист, гледа на хората като на обекти, които може да използва. Възпитанието е много, но не е всичко. Дори в повечето случаи личностните качества надделяват над възпитанието. Това важи както за родителите, така и за децата.
Това не е вярно на генерално ниво. Всеки е отделен индивид, често въпреки възпитанието си. Историята познава много случаи, в които човек се ражда просто свръхегоист, гледа на хората като на обекти, които може да използва. Възпитанието е много, но не е всичко. Дори личностните качества надделяват над възпитанието. Това важи както за родителите, така и за децата.
Абсолютно ! Тя е същата.... много коравосърдечен човек, който не страда за нищо. А те я бяха гледали като писано яйце.....
Знам ли дали е от възпитанието. Някои просто са си кофти хора.
От друга страна авторката каза, че е била до баба си, ако същата баба не е имала деца е нямало да има и внуци. Тогава наистина е щяла да бъде сам сама.
Ако изобщо трябва да търсим нещо сбъркано, то понякога биологията е сбъркана. Нещо се бъгва някъде в мозъка най-често. Има косвени доказателства при пациенти с мозъчни травми, има дори един емблематичен пациент, един французин. Преди травмата бил доста нормален човек, благ, но след травмата започва да проявява агресия, не зачита хората за нищо, започва да пие.
Не исках да изпадам в подробности, но гледам че това взе много да се коментира за това ще изясня за да няма предположения... Баба ми и дядо ми се осиновили майка ми. Това е целия проблем. Тя ги мрази за това, което е абсолютно ... не знам каква дума да използвам. Живееха в един апартамент. Дядо плачеше за да я види, а тя не влезе в стаята им нито веднъж. Баща ми се грижише предимно за тях - зет им дефакто. Просто.... абе турски сериал. Цял живот съм казвала на баба и дядо да ги изгонят от апартамента и да си живеят спокойно, но те жалостиви. И накрая си патиха от собствената си дъщеря.
Ето за това съм на такова мнение за децата. Казвам си,че искам и си представям моментите във бъдещето. Как прохожда, как го водя на училище, после тръгна на лекции и тн и в един момент как умирам и ме подминава като малка гара и просто си казвам, че не искам това... не гледам на децата като компания, и не съм егоист. Просто още всичко ми е много прясно и не мога да го преживея. Може би след време няма да е така.
Ето за това съм на такова мнение за децата. Казвам си,че искам и си представям моментите във бъдещето. Как прохожда, как го водя на училище, после тръгна на лекции и тн и в един момент как умирам и ме подминава като малка гара и просто си казвам, че не искам това... не гледам на децата като компания, и не съм егоист. Просто още всичко ми е много прясно и не мога да го преживея. Може би след време няма да е така.
Не е задължително да е сбъркано възпитанието. Можеш 2 деца да ги възпитаваш по един и същ начин, но едното просто да е проклето и да се инати. Има значение темперамент, характер, светоусещане. Някои деца се травмират от неща, от които никой не би предположил и това може да даде странен резултат вбъдеще. Нещата са много по-комплексни от просто възпитание и връзката с родителите.
UnbreakableFlower, личи си, че си много наранена. Дано скоро да отмине тая жлъчка в теб, че така не се живее.
Не се настройвай негативно предварително. Не се знае какъв ще е твоят късмет. Ако имаш детенце може да е душичка, която да те обича безрезервно и да сте си на сърце за цял живот.
UnbreakableFlower, личи си, че си много наранена. Дано скоро да отмине тая жлъчка в теб, че така не се живее.
Не се настройвай негативно предварително. Не се знае какъв ще е твоят късмет. Ако имаш детенце може да е душичка, която да те обича безрезервно и да сте си на сърце за цял живот.
О, значи си има история. Семейната история не е задължително да е твоята история с твоето дете. Ако поддадеш на този сценарий, значи отсега си се предала. Ти не си майка си, нито твоето дете ще е като майка ти. Ти си отделен човек с отделен живот, отделни мисли. Поне мислите ти зависят само от теб. Твоето дете ще е също отделен човек, с когото ще имате свои отношения, детето ще е със свой характер. Но ако заради семейната история решиш да нямаш дете със сигурност няма да знаеш колко добре могат да се получат нещата.
Кофти случка, но ако не бяха осиновили майка ти нямаше да го има зет им и внучката ми, които, са били до тях.
Ако родиш свои биологични деца, които да носят твоите гени и с които да изграждаш връзка от първият ден едно вероятността да ти се случи нещо подобно се намалява. Не се знае биологичните родителите на майка ти що за хора са били, какви гени е наследила.
Ако родиш свои биологични деца, които да носят твоите гени и с които да изграждаш връзка от първият ден едно вероятността да ти се случи нещо подобно се намалява. Не се знае биологичните родителите на майка ти що за хора са били, какви гени е наследила.
От старостта, петната, бръчките и пр. - не. Дори не толкова от постепенното намаляване на силите с годините рано или късно. Страх ме е само от болестите, които зачестяват с годините.
----
Лимонче, ето, ти самата сега говориш за вероятност, а горе си писала: "значи родителят е сбъркал". Категорично, край. Ами ето, не винаги значи. И при биологични дори, а още повече при осиновени деца не можеш да предвидиш какво вродено ще има у детето, което не се преодолява с възпитанието. Дори биологичните ти деца, да не говорим за осиновените, могат да не бъдат като теб - зависи кое как се е съчетало и проявило. Клише е, но знаем уж, че децата не са бял лист още от раждането си.
Разбира се, че е вярно и другото - ако бабата не беше осиновила майката, нямаше да има внучка. Разбира се, че казаното за вероятностите не е причина да се откажеш от деца. Разбира се, че вероятностите не са големи. Разбира се, че и възпитанието има значение. Мисълта ми беше: недейте така с тая категоричност за сбъркали родители.
----
Лимонче, ето, ти самата сега говориш за вероятност, а горе си писала: "значи родителят е сбъркал". Категорично, край. Ами ето, не винаги значи. И при биологични дори, а още повече при осиновени деца не можеш да предвидиш какво вродено ще има у детето, което не се преодолява с възпитанието. Дори биологичните ти деца, да не говорим за осиновените, могат да не бъдат като теб - зависи кое как се е съчетало и проявило. Клише е, но знаем уж, че децата не са бял лист още от раждането си.
Разбира се, че е вярно и другото - ако бабата не беше осиновила майката, нямаше да има внучка. Разбира се, че казаното за вероятностите не е причина да се откажеш от деца. Разбира се, че вероятностите не са големи. Разбира се, че и възпитанието има значение. Мисълта ми беше: недейте така с тая категоричност за сбъркали родители.
Не е задължително да е сбъркано възпитанието. Можеш 2 деца да ги възпитаваш по един и същ начин, но едното просто да е проклето и да се инати. Има значение темперамент, характер, светоусещане. Някои деца се травмират от неща, от които никой не би предположил и това може да даде странен резултат вбъдеще. Нещата са много по-комплексни от просто възпитание и връзката с родителите.
Офф топик:
Скрит текст:
Уейв, има 1 много интересна тухличка, във формата на книга, на Зимбардо - "Ефектът Луцифер" с подзаглавие "как добрите хора стават зли" . Зимбардо е психологът, създател на Станфордския затворнически експеримент, който вероятно знаеш, че се проваля и е прекратен преждевременно. Описва историята от-до в книгата и ако се интересуваш от тази тематика, горещо препоръчвам да я прочетеш
В Източния свят битува едно схващане, че ако на стари години те гледа дъщеря ти (но по патриархалните ни разбирания това трябва най-вече да е задължение на снахата) вкъщи, ще бъдеш обгрижен по-добре, докато развитият свят смята, че специализираната медицинска грижа за възрастните е по-качествена, плюс осигурява социални контакти със себеподобни.
