Развитие на 18м. притеснения

Уиш, аз като майка нямам нищо общо в момента. Моите вече ги отгледах, а когато му е било времето да решавам какво да правя и как да правя, съм си поемала отговорността, а не съм гледала чуждите деца какво правят, нито съм се дразнела какво говорят другите майки за децата си. Важни са ми били моите и как е най-добре за тях по моите виждания, защото отговорността и грижата са мои.

Естествено, че трябва да имам познания, иначе как ще си върша работата! В противен случай ще е като инженер, който не знае математика - нали нищо няма да излезе от чертежите му - или сградата ще се срути, или машината няма да работи. Или завършил педагогика да не прави разлика между звук и буква. Някак не върви човек, който греши основни неща и твърди, че е завършил педагогика, на всичко отгоре да твърди, че аз съм написала грешно! Е, хайде, това вече няма как да стане! Ластика го опънах заради това, а не по лични причини.

за азбуката вече писах - понякога децата се фиксират върху нещо и искат само него да слушат и да повтарят. За едно ще е азбуката (на всичко отгоре има и песен за азбуката), за друго ще е реплика от реклама (която не разбира). Това е съвсем нормално явление, колкото и на нас като възрастни да ни се струва безполезно.  За тях в началото езикът напомня нещо като музика, те търсят някакъв ритъм, затова и детските броилки често са абсолютно безсмислени, но следват ритъм и има някакво римуване.
И което е по.-важно - не е въпросът в бебето, което рецитира азбуката, а в това, че каквото и да направи чуждото дете, на авторката това само й засилва негативите. Реакцията й е безполезна за нейното дете, защото тя колкото и да се възмущава колко ненужно другото дете знаело азбуката и как майка му постоянно му пеела и не гледали телевизия, това няма да направи нейното дете по-знаещо и по-можещо, нито на нея ще й стане по-добре. Не е важно какво прави другото дете, а какво иска тя за своето дете. Тя сравнява двете деца и сравнението не е в нейна полза. От тази отправна точка изходите са два - или се настройва негативно към другото дете и майката (което всъщност прави като така защитава себе си), или приема нещата спокойно и си казва "чудесно, Иванчо знае азбуката". И си гледа своето дете и изобщо си гледа живота. А сега хем си вдига тревожността, хем другите й виновни. Няма смисъл от реакция срещу другото дете и другата майка. Винаги ще има наоколо хора/деца, които ще могат повече, ще знаят повече, ще имат повече, ще мислят различно и ще действат различно.

Пастолина, редактирам си поста, защото ластика го опънах заради звуковете и буквите. В момента просто те хванах в издънка. Относно фактите - сори, ама не са такива фактите, каквито ги представяш. Мога и да обясня подробно, но едва ли има смисъл точно в тази тема. Накратко - ако едно дете показва способности - наливаш под всякаква форма и начин, които детето може да възприеме към момента. Ако има проблеми - пак наливаш под всякаква форма и начин, които детето може да възприеме към момента. И в двата случая караш този мозък да работи, да прави връзки, детето учи. Щом му харедва азбуката - ок, ще я рецитирам до умопомрачение. Ако трябва и нечетните числа ще рецитирам, ако толкова са му важни и ги учи. Всичко се учи, всичко се тренира.
И да, хубаво, мерси, аз съм въпросният елит, и какво?

Интересно как 18-месечното бебе се фиксира върху азбуката, ако някой не му я е изрецитирал? А защо на някой ще му дойде на ум да рецитира азбуката на 18-месечно бебе не се наемам да гадая.

То се фиксира върху последователността на звуковете, явно нещо му харесва там. Да, някой може да я е изрецитирал, няма как да знаем в какъв контекст се е случило. По същия начин някои деца се фиксират върху мелодията от лека нощ, деца. Примерно, аз като малка такъв рев съм ревала като е свършвала тази музика, обаче е нямало как да ми я запишат, баба ми ми я е пеела. Едното ми дете ревеше, когато буквите след филмите или предаванията свършваха. Каго впери поглед, и не го отмества, после рев - търсех по каналите свършващи филми, че да миряса.

Да се фиксираш върху 45 звука ? Хайде де! Това си е чисто учене, повтаряне и натрапване от страна на родителя или нещо сбъркано.  Нищо друго не е . Броилките  не случайно са кратки и римуващи се. Рецитирането на звуковете на азбуката не е и не може да става дума за такова сравнение.
Песента за буквите е дълга и не е подходяща за възрастта.  Най-малко за дете на 1г. Подходяща е при запознаване на децата с буквата или изграждане на представа за нея, което се случва чак в 3-та / 4-та възрастова група!
Песните на 1г.6.  следва да са кратки ( поради трудно задържащото се внимание в тази възраст) , да са увлекателни и съобразени с интересите и индивидуалните потребности на детето. Песента за азбуката не влиза в това число. Докато изпее до средата, детето вече ще е заспало или заиграло с нещо друго.

О, не, направо не знам откъде да започна с обясненията! Всичко е учене, всичко! Това не ви ли го казаха на лекциите по педагогика? Ученето на гърне също е натрапване от страна на родителя, но ги учим на гърне, нали, не ги оставяме да пишкат и акат в памперс или където им дойде.
То и думата "маса" е просто последователност от звукове, но децата я учат, нали? Като повториш много пъти една и съща последователност от звукове, човек я научава. Ама, наистина, на какво ви учат в педагогиката! Вече започвам да се отчайвам като чета какви ги пишеш, не зная така ви учат или така си го разбрала криво!

За какви 45 звука в ученето наизуст на азбуката говориш?

Няма начин 18-месечно да се "фиксира" баш върху азбуката, просто няма начин. Гърнето какво общо има? Учим ги на гърне, да. И на азбуката ги учим. Ама всяко нещо с времето си. 18 месеца не е времето да се учи азбуката.

Откъде реши, че няма начин? Колко пъти да напиша, че за детето азбуката е последователност, в която то е намерило някаква притегателност явно, за да я научи. Трябва ли непременно да има смисъл за възрастните, за да има смисъл за децата? Когато чуеш китайски, нищо не ти говори, обаче можеш да наизустиш нещо си там. е, същото е и при децата в началото. За тях всичко е ново. Аз ли криво обяснявам или ти криво ме разбра?

Гърнето е сравнение за натрапването от родителите. Възпитанието самО по себе си вече е натрапване и натиск от страна на родителите.

Не съм толкоз проста, разбрах ти мисълта, но не съм съгласна с нея. И не ми се обяснява повече едно и също.

не съм казала, че си проста, моля те, не си го фантазирай това! Може да не си съгласна, но е възможно. Какво да направим сега, не можем да го променим. Вече много ми се прииска да го видя това дете с азбуката, поне да се убедя дали авторката казва вярно или преуваличава и какво знае и може това дете.

Месечинке ,едно си знае баба и едно си бае. :d Аз вече спирам да си правя проветрение на устата, защото не съм папагал и защото стана банално. Кой чул -чул.
Някои хора определено не умеят да слушат и не са чували за възрастови особености.  Бъдете здрави !

Ученето на гърне е в полза за детето и е подходящо за възрастта. Ученето на азбуката на 1г е изгъзица.
Впрочем, аз не намирам нищо ритмично и музикално в сухото рецитиране на азбуката.
Да, да, знам, че не е важно какво аз мисля.

Не знам за вас, вас явно много ви дразни това дете, по-точно майка му, но за мен то се превърна в  звезда! С удоволствие бих се запознала с него и с майка му. Сигурна съм, че разговорът ни с нея и с детето ще е много интересен и полезен.

Нека да го кажа като Н.В. Симеон Сакскобургготски а.к.а. премиера Мончо: учим ги, когато му дойде времето.

Анди, след срещата с бебето рецитиращо азбуката, намери време да се срещнеш и с Рейнман - той знае наизуст телефонния указател, нищо че не може да си вдигне сам гащите на 40.

Глупости, някакво хипотетично дете и майка му ще ме дразнят Забавляват ме просто. И не съм казала, че си ме нарекла тъпа, айде сега фантазьорка ме изкара Изразът е такъв.

Мен, лично, няма как да ме дразни едно дете, особено бебе на 18м. Майка му, пък- още по- малко. Не знам защо постоянно се опитваш да ни извъртиш злобни и завистливи. Това е просто един форум, всеки си убива времето. Дреме ни на нас, че Тошко рецитира.