Миналата седмица си позволих да се почувствам истински спокойна и да се похваля с това колко добре се развива детето ми и колко много неща прави и разбира на 1г. 6м. и съответно дъщеря ми започна да се държи според мен странно. Преди броени дни навърши 18м. Физически и с фината моторика се развива чудесно, изпълнява команди, разбира в повечето случаи за какво и се говори. Знае предназначението на различните предмети от бита, посочва части от тялото си когато я питаме, имаме си разни наши измислени трикчета, които показва, имитира ни, имитира действия като чистене, прави неща на уж като да говори по тел. да пие от празна чаша, понякога си храни играчките и т.н. Социална е до степен, че е любезна към непознати хора, маха им за здравей и чао, пуска по някоя усмивка, но и трябва малко време да разчупи съвсем леда и стои на дистанция закачена за мен или баща си... от известно време започна да се срамува, има интерес към други деца. Това, което ме притеснява е, че в последните дни ми се струва доста разконцентрирана, тук е момента да кажа, че и пробиват кучешките зъбки, иска постоянно да е с биба и има доста обилно слюнкоотделяне, бързо си сменя настроенията.. та като я питам как правят различните животни до преди няколко дни ми отговаряше и можеше съвсем правилно да ги демонстрира, сега изобщо не ме отразява... на баща си отговаря повече. Според него не и се занимава с едни и същи въпроси всеки ден, речево също не сме напред. Бърбори си много но на бебешки, има някакъв запас от думи, които обаче казва или с изядени букви или на половина, често не по предназначение, имам чувстото, че и е трудно да навърже някои определени звуци.. Тоест трябва да я питам, как казваме еди си какво и тя тогава ми казва, което според нашата педиатърка било нормално за възрастта... много ми е притеснено, дали това е период заради зъбоникненето или някакъв тип регрес. Иначе усмихнато, игриво, комуникативно, интелигентно дете, даже хитро бих казала... Имали ли сте подобни преживявания с вашите деца на тази възраст?