Алеко си е супер, изобщо не намирам причина да се сравняват ябълки с портокали. А и темата е за мненията на чужденци за България и българите - и аз споделих такова мнение, точно по темата. Алеко си е наш, българин, макар и пообиколил тук-таме на времето си и донесъл лично някои западни придобивки, като например туризма.
- Публикувана: 2 юни 2020, 12:50 ч.
- Последно мнение: 2 юли 2020, 00:10 ч.
Какво знаят чужденците за България? (тема за смях и сълзи)
Тия дни във ФБ мярнах изречението " Хората тръгват по света да си търсят щастието, а българите тръгваме да търсим кусури". Принципно ме дразнят обобщения и опити за сентенции, но това ми хареса. Не е лъжа, че в чуждите кусури откриваме частичка собствено щастие.
Тоя па и тоя втори Алеко му се прищяло да става 😆
Аз комуникирах с руснаци, германци, американци, испанци, чехи и един италианец от Флоренция. Най-много се впечатлиха от клиповете по Планета, но се разочароваха от факта, че у нас се раждат малко деца. Хах, русначето беше най-потресен от това с тесните дънки, бръснати тела и скубани гърчави момчета.. Викаше, че в Москва по парковете, ако той и негови приятели срещнат подобни двойки, ще се залеят от смях, а крайните и на бой ще скочат. Иначе , тук ги кефи.
Много интересна тема. Нещата като цяло се препокриват.
Мен един единствен ме е питал в Германия защо съм бяла (опитваше се да ме сваля). Е не му се получи. Колегите ми постоянно ме разпитват, не ми задават тъпи въпроси. Интересуват се каква е религията, каква е кухнята, от историята. В повечето случаи чувам "жалко че тук не се чува много за България". Но не мога да кажа, че германците не знаят нищо или много малко само за България. Едва ли биха могли да вържат и две изречения за Латвия примерно.
Наскоро един колега ме пита как е Лечков. Щото нали той ги бил изритал от световното 94'. Питали са ме и защо ядем толкова люто. Като почина Кристо, ми писаха 3-4 приятели да ми кажат как е жалко и че не са знаели, че и той е българин.
Това, което все още ме разсмива е като ме пита някой дали говоря български. Те не ми вярват че нямам и немски паспорт, но това е друга тема.
По разни командировки често са ме питали къде са другите от моят тийм, защото ме гледат, че на акредитацията ми пише България, а не Германия примерно.
Мен един единствен ме е питал в Германия защо съм бяла (опитваше се да ме сваля). Е не му се получи. Колегите ми постоянно ме разпитват, не ми задават тъпи въпроси. Интересуват се каква е религията, каква е кухнята, от историята. В повечето случаи чувам "жалко че тук не се чува много за България". Но не мога да кажа, че германците не знаят нищо или много малко само за България. Едва ли биха могли да вържат и две изречения за Латвия примерно.
Наскоро един колега ме пита как е Лечков. Щото нали той ги бил изритал от световното 94'. Питали са ме и защо ядем толкова люто. Като почина Кристо, ми писаха 3-4 приятели да ми кажат как е жалко и че не са знаели, че и той е българин.
Това, което все още ме разсмива е като ме пита някой дали говоря български. Те не ми вярват че нямам и немски паспорт, но това е друга тема.
По разни командировки често са ме питали къде са другите от моят тийм, защото ме гледат, че на акредитацията ми пише България, а не Германия примерно.
Познавам хора от всички краища на света. Има много образовани и тактичени хора и абсолютно невежи. Венецуелка ми е скривала шапката с познанията си за Балканите, а немският ни личен лекар е почитател на българската литература.
Най-идиотският въпрос, който съм чувала беше отправен от американец към немец, питаше го дали имат автомобили. Няма да казвам каква беше реакцията на немеца.
Най-идиотският въпрос, който съм чувала беше отправен от американец към немец, питаше го дали имат автомобили. Няма да казвам каква беше реакцията на немеца.
Леле, това е наистина уникално.
Преди време коментирах нещо във Фейсбук и си спомням, че един швед хареса коментара ми, това ме изненада приятно. Не знам защо, но си мислех, че шведите не харесват българите, после се сетих, че имам далечна роднина, която е омъжена за швед. Явно съм имал грешно впечатление за тях 
.
. 
О, боже, от харесан коментар правиш изводи дали шведите харесват българите...
Приятелят ми беше изнамерил идиотска статия "Как да дейтваш" българка.Направо беше абсурдна и му избих от главата тези представи.Братовчедка ми имаше същия опит с нейния приятел. Завел я на концерт на открито и и връчил огромен букет с рози, който тя цяла вечер мъкнала. Бил прочел във въросната статия, че българките няма да излязат с мъж, ако не им купува рози .
Останалите чужденци покрай мен са нормални и поназнайват и не са ми задавали тъпи въпроси.
. Останалите чужденци покрай мен са нормални и поназнайват и не са ми задавали тъпи въпроси
.
То това може би по скоро за рускините важи Голям сантимент им е, някои туристки даже сами си купуват от цветарите по заведенията. На един 8 март се прибираме от работа, в един зимен курорт, носим си цветя от колегите и пътьом се отбиваме в комплекс менажиран от рускиня, омъжена за българин. Тя беше потресена от скромните ни букетчета, как можело, по добре без букет, това българският муж как изобщо не уважава празника, в Россия почивен ден било, букети колкото половин стая 
А на мен толкова мило ми беше, че изобщо са се сетили, па макар и за един зюмбюл в целофан.
Голям сантимент им е, някои туристки даже сами си купуват от цветарите по заведенията. На един 8 март се прибираме от работа, в един зимен курорт, носим си цветя от колегите и пътьом се отбиваме в комплекс менажиран от рускиня, омъжена за българин. Тя беше потресена от скромните ни букетчета, как можело, по добре без букет, това българският муж как изобщо не уважава празника, в Россия почивен ден било, букети колкото половин стая А на мен толкова мило ми беше, че изобщо са се сетили, па макар и за един зюмбюл в целофан. 
В България повечето ми познати го считат за ден на майката, за сметка на това в Русия е празник на жената, наистина си е доста по-популярен, почивен ден си е, в училище момчетата събират пари за момичетата за подаръци (момичетата събират на момчетата за 23 февруари - ден на защитника на отечеството) Наистина си е като обида ако някой се появи само с едно цвете, все едно е забравил и в последния момент по пътя се е сетил да откъсне нещо...
Не се сещам дали е споменавано, но много прави впечатление колко високо говорят българите, често са ме питали дали не се караме
И мен, но според мен не е от децибелите, а от звученето на езика.